Всички ли искахте да знаете пола на бебето?

Аз исках да знам от самото начало,просто щях да умра от любопитство   И не съжелявам че разбрах (въпреки че казват че 100% гаранция няма,но..) така накупих предварително дрешките,избрах си цвят на кошарата,количката и др. подходящи за момченце  

Ами аз искам да го знам, не че мисля име, името ще го мисля като се роди доколкото се познавам!?
Вече два пъти ми казват различен пол, ама все си мисля, че последното е най-вярно  
Като се замисля искам да знам от любопитсво, имах и предчувстие за пола на всичко отгоре, ама то май ще излезе точно обратното.
Ти защо не искаш да го знаеш?
Ами ако трябва да се пазарува нещо предварително, все пак пола си има значение!?

И аз мисля да напазарувам някои неща предварително, но все пак ми се струва, че тръпката е по-голяма, ако в момента на раждането научиш пола  

А за предчувствие......и аз имам, а и с тоя остър корем май всичко е ясно  

Да е живо и здраво, а полът няма никакво значение за мен!

И аз така Направо умирррах от любопитство. А и от както минах 6-ти месец няма нищо по-приятно за мен от това да обикалям магазините и да купувам разни бебешорски неща за момченцето ми;)Би ми било доста по-сложно и неориентирано ако не знаех пола. Въпреки, че ако докторите са ми скроили някой номер (в което се съмнявам, защото всички "атрибути" ясно се открояват ) и вземе че се появи някоя девойка..............ще има да си ходи до годинка в синьо;) ама-няма лошо!

Хехе, по-добре момиченце в синьо, отколко момченце- в розово  
Без да искам да казвам нещо лошо, но и на сестра ми всички виждаха момче и по всички признаци пак беше момче и накрая...изненедка   Лекарката уж му виждаше тестисите всеки път на прегледите  
Лека бременност на всички и здрави бебета
6o6i
20та седмица :B-fly:

ние с мъжа ми искахме да бъде изненада  и за него си остана изненада до раждането, докато не мен ми казаха в 34 седмица, т.к. не предупредих докторката да не ми казва. С дрехите бяхме решили проблема и всичко беше в различни цветове-шарени или бели с апликации, така че да отиват и на двата пола.

Аз някакси вътрешно си усещах, че ще е момченце.Докторите всеки път ми казваха различно.Една седмица преди да родя вече бяха категорични , че ще е момче.
Аз бях много лябопитна, но ми се искаше да го науча с раждането.

и ние искахме да знаем пола предварително, но си бяхме казали, че няма да се хващаме за това, което ни кажат, за да няма накрая опулени от изненада очи. понеже мен ме гледаха на видеозон само един път в 20 г.с. и тогава ми казаха, че бебето е момче. дори лекарката ми показа пишлето и снимка ми извади даже ама аз като гледах тогава доста дълго ми се видя това за пишле.все си мислех,че е пъпна връв. но жената беше категорична и позна

И аз исках да зная пола.
Все се надявах на момиченце  ама на момченце

Аз изобщо не исках да знам. Може би на инат, защото всички около нас само това искаха да знаят   Тати имаше предчувствие за мъж /като повечето татковци /, а аз ама изобщо никаква идея какво бебе ще е. Изрично предупреждавахме всички лекари, че и да видят да не ни казват пола. Искахме да е жестока изненада Макар, че всички около нас правеха предположения за момиче, той си дойде Цецо. То не беше корема ми какъв бил, колко петна съм имала по лицето, била съм се разхубавила, пък докторката: мъничко си погрозняла, а те момичетата вземали хубоста на майка си и дъра-дъра сто чадъра Направо ми беше писнало от глупости и това още повече затвърди мнението ми никой, дори и ние да не знаем.
А по въпроса за цветовете, има толкова и разнообразни по магазините, че въобще не е никакъв проблем, дори да не се знае пола да се напазарят страхотни дрешки. Най ме дразни това, че като влезеш в бебешки магазин подавачките те емват с първия  : за момче или момиче Бррррр, УЖАС. Като че ли, момиче в синьо не може или пък момче в оранж, пък защо не и розово. На Цецо съм му купила страхотно комплектче сини панталонки и потниче в синьо и розово, мммм много е сладко
А като се роди Цецо и първо ми го ложиха на корема, една такава малка, пухкава и мека топка, първо си го нацелувах, те го взеха да го почистят, и чак тогава ми дойде на ума да питам какво ми е бебето. И видях, че останаха изненадани, че не го знам. Явно с днешния напредък на техниката, малко майки остават в информационно затъмнение като мен        

За първото си детенце не знаех какъв ще е пола му до последно - наистина това нямаше особено значение за мен тогава. Родих момче.
     Сега - за втория път  - умирах от любопитство още отначало да разбера какво ще е бебето, защото много ми се искаше да е момиченце. Поради предишни проблеми  / два спонтанни аборта и възраст / ми правиха амниоцинтеза и - каква радост - казаха, че детето е здраво и ще е момиченце. Така живях около пет месеца с настройката, че чакаме девойка. Не щеш ли, миналата седмица, като ми дадоха всички документи за раждане, се зачетох в тях и открих, че пишат " женски пол ", а отдолу в полето за кариотип - XY,  което е мъжкият кариотип. Вдигнах кръвно от вълнение - кое е вярното. Тичам първо при моята гинеколожка да ме гледа на ехографа. Тя жената се постара, но като я шашнах с тези "заключения" , не можа да ми даде сто процента сигурен отговор. Каза ми само, че тестиси не вижда. Ама аз знам ли? Тичам до Майчин дом да проверят в регистрите какво е оригиналното изследване, защото те на ръка ти дават препис. Момиче било - докторката не преписала правилно кариотипа.
     Та вълненията ми бяха излишни. Съпругът ми още отначало ми викаше да не вярвам много какво ми казват, докато не видя бебето при раждането. Но нали сме в 21 век - защо да не се възползваме от напредъка на техниката?
     А между другото и на мен коремът ми е остър. Миналия ден ходих до пазара и де що циганка ме срещна искаше да я черпя за здравето на момченцето, което ще родя.
     Е, не остана много, до края на месеца / надявам се / ще разбера истината.
     Но може би наистина щеше да е по-добре да не се настройвам за нищо. Щеше да ми е по- спокойно. А що се отнася за дрехите за бебо - има такива хубави в жълто и зелено, в бяло и шаренки, че това е най малкият проблем...
     Желая на всички бъдещи майчета здрави и весели бебчовци, а пък полът - каквото дядо Господ реши!

На мен също ми е страшно любопитно да зная пола на бебчето, но каквото и да ми кажат няма да им повярвам 100% докато не се роди, точно заради това, че не познават особено много.

Да ама не е много ясно .И моят корем стърчеше право напред и всички ловеха бас със мен че ще бъде момче,но ехографът и вътрешният ми глас познаха,че ще е момиче.
  Иначе за протокола : мноооого исках да знам предварително пола .

Ами не съм се замисляла дали искам да знам пола, нямах против да го знам, но чак да съм умирала от любопитство - не помня... Може би защото още щом разбрах, че съм бременна бях УВЕРЕНА че ще е момче. За разлика от всички останали, които "гледат на корем", по разни календари и дрън дрън. Опитвах да ги убедя, че са в голяяяяяяяма заблуда, ама не ми вярват на майчинското предчувствие хората... Като добавим, че и на ехограф не се виждаше нищо ясно, все бяхме обърнати /а ме гледаха всеки месец/, и лекарката всеки път казваше "Май е момиче/момче, но не е 100% сигурно, може и да е момче/момиче", та сещайте се колко ми помагаше това изречение в избора на име или дрешки или каквото и да било... Въпреки това бяхме измислили име само за момиче, а аз тайно си мислех име за момче. Мъжа ми беше на седмото небе, че ще има момиче    /Все щяло да има кой да му направи салатата вечер /, а аз го уверявах, че просто ще правя една салата повече... Та така, до последно всички викаха момиче, само аз - момче. И се роди момче, естествено. И аз взех, че го кръстих на татко му... и сега като му викам че искам и пикличка, той ми отговаря "Аааааа, що бе, още едно момченце си е супер!"

ПП: Поради гореописаните причини, докато ми беше в корема, Емо се подвизаваше с унисекс името Беболини.

Същото е и при мен, може би точно непрекъснатите въпроси на хората около мен наклони окончателно везните да не искам да знам. Дразни си ме, като ме видят и веднага първия въпрос е: "Иииии, вижда се вече какво ще бъде?". Като че ли не е по-важно, дали е добре бебо  
А за дрешките сте аболютно прави-вече има такова разнообразие от цветове, а и в крайна сметка се купуват тези неща точно за 10 минути

6o6i
20та седмица  :B-fly:

Аз исках да зная пола на бебето и двата пъти. Е, първия път го разбрах дни, преди да родя, което не беше кой-знае каква драма за мен, още повече, че аз си знаех какво ще е бебето. Вторият път дори не попитах, но ми казаха пола още преди да се усетя на УЗ (аз отидох чак в 5-тия месец) и аз бях буквално шокирана. Винаги съм знаела, че не е сигурно уж това, което ти казват от УЗ, но съм усещала пола инстинктивно и съм си живеела с мисълта за бебе от определен пол. Но не съм говорила на корема си на име.    Това за мен е   . Изобщо дори не съм си говорила с корема и не това ми е била идеята, когато съм искала да знам пола. И за дрешките ми е било все тази. Дрехи бол по магазините и унисекс достатъчно. Просто си беше любопитство. Пък и се настройваш някакси... А и мразя изненадите. Обичам да си подготвям и организирам нещата предварително.  

Аз лично исках да зная за пола, но може по- скоро за потвърждение на вътрешното ми предчувствие.
И двата пъти безпогрешно си знаех какво ще е бебето.
Между другото, докторите също познаха 100 %.

Някои от горните изявления само потрърждават подозренията ми, че съм майка с чувствителност на хипопотам Нямам никакви, ама никакви предчувствия и усещания.Каквото ми кажат - все вярно ми се струва.Като твърдяхя, че е момиченце близо осем месеца - ок, име измислих, женски аксесоари и т.н. - голям купон, голяма радост.После като се отметна докторът - аз пак - ок, мъж-мъж, пак купон, пак радост     Абе да си кажем истината - всеки се моли да му е живо и здраво детенцето, не знам някоя майка да си е върнала бебето, защото полът не я е устройвал

В такъв трепет сме и двамата, не е истина. Нямаме търпение да ни кажат пола. Не мога да повярвам как някои семейства не искат да знаят. Не мога да си дам отговор за себе си. Искат да е изненада ли, що ли ?

Абсолютно си права!

И ние с таткото искахме да знаем предварително. Беше ни тръпка и като знаехме. Ми ако не са познали или ако наистина са познали. Те взеха, че познаха  

Аз честно казано нямам търпение да разбера какво ни е бебочето. При мен отначало шестото чувство казваше момче, ама от два месеца насам си мисля, че ще е момиче. Обаче няма никакво значение какво ще е, нали ще си е наше! Тия дни сме на лекар, да видим дали ще го видим какво е

Ние съЩо от самото на4ало искахме да знаем пола макар 4е нямахме никакви претенции към него(след два спонтанни аборта и седем години о4акване).Просто искахме да знаем. На ехографиата в 21 седмица ми казаха, 4е е госпожица една седмица по късно полу4их резултата от амниоцентозата ХХ, нямаШе никакви съмнения  
До деня преди да родя се ровех по вси4ки възможни сайтове имена имахме няколко варианта .....
Накрая я кръстихме на името на светията покровител на деня в който се роди...
Не , 4е е много оригинално..., но понеже раждането беШе много тежко и продължително... след 36 4аса за да спасят беб4о направиха секцио по спеШност..
Затова реШението дойде спонтанно...

Точно това дразнеше и мен      и не исках да знам ( но си знаех, просто бях сигурна че ще са момчета, въпреки че исках момичета), купувах в жълто и зелено.
Накрая винаги се разбира   .

Ами мъжът ми не е Хенри VIII, не е от значение за никого (освен за свекър ми , които също не е Хенри VII), защо да знаеш, няма да го смениш, няма да му дадеш име преди да се е родило, за вещите е без значение, не купуваш нито бейзболна ръкавица нито балетни пантофи.
Да искахме да се изненадаме   .

И аз нямах никакви усещания за пола. Единствените приятели с малко дете, които имахме тогава, бяха с момченце и затова и аз се бях настроила за момченце. Всичко ме убеждаваха как щом не ми личи бременността, значи ще е момче. Правих амиоцентеза, но спрял тока. Така и не можаха да ми кажат резултатите. Лаборантът обаче каза, че от малкото изследвано ще е момиченце и позна. А малката така и не се обърна, така че до раждането така и не се потвърди.

и аз съм от тези, които не искаха да знаят предварително.

И защо??? Да вземе гинеколкога да "види" нещо като тестиси и аз да се настройвам предварително.......Както при повечето ми познати, таткото искаше момченце, за да си го прави геймърче   (имам си у дома pc-маниак), а аз исках момиченце. Така и стана и съм много щастлива. А сега и таткото е доволен.....
На ехографа се виждаше само едно кръгло сладко дупе   , защото бебка беше много свита, и аг-то ми не се нае с прогноза и съм й благодарна за това.

И наистина най-досадното нещо беше всички около мен непрекъснато да ме питат "Какво е бебето?"   Винаги отговарях "каквото излезе"!

А за покупките си реших генерално проблема: пазарих основно в зелено резеда, жълто, синьо, червено, бяло, но НЕ И РОЗОВО, защото не го харесвам . Обаче получих куп розови подаръци

Аз през цялото време имах предчувствие, че ще е момченце. Ходих общо на 5 видеозона през цялата бременност и се надявах да потвърдят предчувствието ми, но бебо явно бе решил до края да ме държи в неведение и да се разкрие едва в родилна зала Е, интуицията ми не ме излъга!

Здрасти, аз много исках да знам пола,защото така през цялото време се чудих какво да купя - за момче или момиче и взимах едно розово едно синьо и много неутрални,но така и не ми казаха до последно,защото когато дойдох в Англия в 6 мес.не се виждаше, а тук правят 2-3 видеозона за бременост, мен ме бяха гледали в БГ без да се види пола и съоветно повече не ме гледаха тук и така си останах до края без да знам.Все се надявах на момиченце,но пък се роди най -хубавато за мама момченце и мама подари всички розови дрешки ,които бях взела за момиче .Не че не съм щастлива ,напротив,но си мисля че е добре да знаеш.Всички в магазина все ме питаха " за момче или момиче" и това ме изнервяше,само от тази гледна точка е добре , иначе изненадата си струваше да се види,защото всички се обзалагаха и накрая все някой черпеше другия който е познал  

Разбира се, че исках да знам ! Обичам да съм добре информирана!

не е с днешния напредък на техниката моя приятелка беше побесняла че не искала да знае пола на бебето а те веднага:момче!в крайна сметка защо не питат дали искат да знаеш!
а аз лично не исках да знам до 6 месец когато доктора каза цитирам "ааааааа какво си имаме тука това като го гледам може и да е вагина а може и да са ташаци"извинявам се за грозния израз!и от тогава все ми се искаше да знам!

Има всякакви родители, макар че не мога да ги разбера. И мойта лекарка ме пита дали имаме "предпочитания" за пола. След като й казахме, че и за двамата ни няма значение ни разказа случка за нейни пациенти- бащата се обърнал към жената и й казал: "И да знаеш, ако е момиче, ще го хвълря на боклука!"       Ужас, такова нещо само като чуя и ми настръхват косите!!!

Лека вечер на всички  
6o6i
20та седмица :B-fly: