Обичате ли стихове? - 7

  • 96 346
  • 755
  •   1
Отговори
# 195
  • Мнения: 110
               НЕ ВЯРВАЙ


  Една сълза проблясна в мрака...
  Една въздишка,пълна с болка и тъга.
  Оставих те-там-сам и тъжен ,да ме чакаш,
  Оставих..да повярваш във една лъжа...

  Очите ти красиви знам,не заслужават,
  да плачат със сълзи на любовта.
  Сърцето мъжко в теб,не трябва
  да вярва вече...на жена!!

 пак от личното ......доста  старичко..доста плитко,от по-недозрялите периоди

Последна редакция: пн, 03 май 2010, 04:16 от ивета81

# 196
  • Мнения: 110


хич не ти трябва сега да четеш точно такива ....ето нещо кратичко от мен за теб... Wink....по-позитивно

Първо подритване

Нещо ново стихийно ме грабна
Нещо тъй непознато…
Нещо мъничко,в мен се прокрадна
И потръпна от радост душата

Сладък гъдел обходи ме цялата,
и потръпнах от новият зов…
Нещо мъничко вече показва-
в мене зрее един нов живот!!!

   л.т.

# 197
  • Варна
  • Мнения: 11 340
Дамата, която....

Случайността е истинска
                                 Богиня!
Облечена в ламе и с перлен грим,
тя често се примъква (в ръката
                             с чаша вино)
до мен, погалвайки ме с дъх
                                 неповторим.
След срещата ни всичко
                                 се променя!
Или съм по-щастлива и добра,
или спокойните ми дни със ужас
                                 се заменят,
но винаги различна съм. И пак
                           Случайността
е Дамата, която първа
                                 си отива,
оставяйки ме Мъртва или Жива.

# 198
  • Мнения: 6
Здравейте момичета,радвам се,че ви открих!Обичам стихове. Ето и нещо от мен -

      Мадам Пърфект

Във огледалото на ден
тя многократно се оглежда.
Пред него с поглед възхитен
оправя грим,прическа и одежда.

Със взор критичен все се пита:
"Красива ли съм? Как изглеждам?"
Денят и огледални часове отчита
и образите и в албум подрежда.

Перфектна иска да изглежда тя.
Да бъде дама с маникюр и стил,
да съчетава всичко с красота!
Вкусът и грозното не би простил!

Красиви да са хората,цветята
и книгите да са на висота,
и ум да имат във главата
приятелите нейни - иска тя!

Щом  огледалото усмивката и връща,
постига тя желания ефект -
очите с радост грейват също!
Пред вас стои  Мадам Пърфект!

Посветено на Хр. с усмивка!

# 199
  • Мнения: 110
Здравейте момичета,радвам се,че ви открих!Обичам стихове. Ето и нещо от мен -

      Мадам Пърфект

Във огледалото на ден
тя многократно се оглежда.
Пред него с поглед възхитен
оправя грим,прическа и одежда.

Със взор критичен все се пита:
"Красива ли съм? Как изглеждам?"
Денят и огледални часове отчита
и образите и в албум подрежда.

Перфектна иска да изглежда тя.
Да бъде дама с маникюр и стил,
да съчетава всичко с красота!
Вкусът и грозното не би простил!

Красиви да са хората,цветята
и книгите да са на висота,
и ум да имат във главата
приятелите нейни - иска тя!

Щом  огледалото усмивката и връща,
постига тя желания ефект -
очите с радост грейват също!
Пред вас стои  Мадам Пърфект!

Посветено на Хр. с усмивка!
Направо ме разби Simple Smile...стилът ти е невероятен,много ми харесва...вкарай още твои..  newsm10

# 200
  • Мнения: 110
На заем

На заем във онази нощ
надежда взех,защото нямах..
Насреща ,аз си обещах
да върна всичко ,ако пак
предадена остана..

Със този дълг към Бог и мен самата
аз тръгнах да градя деня си,
Със теб ,за теб и само теб.......
повярвах ,че платила съм дълга си

Но нощ поредна в краткия ми път,
дойде, за да ми изкрещи в лицето
Че за надеждата със теб да съм-
щастлива,горчиво трябва да си заплатя...

Защото вътре в мен –сърцето,
отново е като пустиня..
Предаде ме ,и за което,
надеждата на заем ,утре аз ще върна
Със лихва-болката у мен ,неизмерима...

л.т.

Последна редакция: пт, 07 май 2010, 05:09 от ивета81

# 201
  • Мнения: 110
   Път на никъде

 Пътят пред мене изчезва ,превръща се в струна,
 опъната сякаш до край,под гумите ….
Издаде стон на китара,която тъжи за момиче..
момиче,което е слушало толкова пъти, нейните песни
и толкова пъти ,на този мотор ,в прегръдките мои притихвало...

Вятърът брули лицето ми …мисля си пак..
дали той е виновен за сълзите,които усещам
как вече напират ,и замъгляват съвсем,
 бездруго нелепият миг на безсилие в мен,
а връщам се в спомени,и никога знам ,
не вярвах че мога за нещо да страдам…

Нощ е.. ,над мене луна по небето преследва ме, бяга….
И същата тази луна ,над нас бе огряла …тогава
Сега тъй безчувствена свети  ,забравила вече ,
тъй както ти ме забрави,тъй както ти ме обрече…….

Сам съм ,и само насрещния вятър прегръща ме в тази тъма
И само рева на мотора ,навява ми спомен, как бяхме сами във нощта..,
Когато до мен беше ти,с ръцете си впити във мене ,
притиснали силно тела ,се носехме диво със вятъра..
но пътя изгубих  сега…и нищо не търся,и в нищо не вярвам…


лично творчество
да не ме вземете за .......не в час ,но понякога и такива ми идват..



Последна редакция: пт, 07 май 2010, 05:25 от ивета81

# 202
  • Мнения: 6
Благодаря ивета   bouquet

Ето нещо,което много обичам -

УИЛИЯМ ШЕКСПИР


СОНЕТИ

превод Владимир Свинтила

Душата ти таи едно признание –
Кажи й: кой съм аз – тя няма слух.
Аз имам странно прозвище: "желание",
приют ми е желаещият дух.
И ти, така с желания богата,
вземи и мен със другите ведно.
За щедрите богатства на сърцата
не значи нищо този знак "едно".
И нищо във безбройната редица,
за теб един, единствен, аз почти
приемам да остана единица,
но стига ти, да ме обикнеш ти.

Влюби се първо в моето название,
а после в мене. Аз съм цял Желание.

# 203
  • Варна
  • Мнения: 2 171
Addicted to love

Когато се събуждам,
слънцето се оглежда в очите ти.
Когато дишам,
ти пречистваш въздуха ми.
Когато страдам,
ти бършеш сълзите ми.
Когато се смея,
разпиляваш смеха ми.
Когато флиртувам с вятъра,
нежно пазиш косите ми.
Така те обичам,
че не зная
има ли дума за толкова любов..

# 204
  • tardis
  • Мнения: 329
От лятото, което е навсякъде,
на дюлите с уханната и сочна памет,
от мястото ти - място на коне
със гърбове от мараня
и място на красиви устни -
оттук започва дългото пътуване
към светлата представа за нещата,
която като чучулига се е вдигнала
над сухия каньон на думите.

*

След потопа
по шумните градски улици минава
любимият дъжд на любимия
и се рони смехът на жени непознати.
Смехът ми сега е на котка подобен,
която изглежда че дреме на двора,
а всъщност в дълбокия смисъл навлиза
и бавно повдига клепачи.

*

Колко бързо се износват императивите
и как неусетно се възцаряват
тайните словосъчетания
от пръст и вода направени,
от светлинни потоци и тъмни мъхове.

(Красимира Зафирова)

# 205
  • В сърцата на четирима мъже/е,може и малко повече да са:-)))/
  • Мнения: 1 808
Една усмивка


Една усмивка може да ме стопли,
когато съм премръзнала в копнеж.
Когато тая скрити вопли,
а в косите ми се сипе скреж.

Една усмивка може да погали
душата ми, когато е сама.
Да затрепти в мен , да запали
от тъгата мъничка мечта.

Една усмивка може да ме върне
от труден път неизвървян.
Грижи тежки да превърне
във човешки, чакан блян.

Една усмивка може да изтрие
скрита под ресниците сълза
Очите да погали, да открие
светлина на трепкаща звезда.

Една усмивка! По-светъл с нея е простора!
Съдбата ни по-щедра и добра!
Усмихвайте се! Усмихвайте се, хора!
Дарете с обич нашата земя!

Мария Милева

# 206
  • tardis
  • Мнения: 329
Аз съм стара. Ужасно стара.
С изтъняла коса до корен.
Чак до мислите побеляла.
Със почти изличени спомени.

Като тази женица в парка
- малка градска прегърбена фея -
като дребничката цветарка...
А съм даже по-стара от нея.

Като тези порутени сгради,
скрили в рамките на прозорците
дъх на есенни листопади,
и на бавно повяхнала пролет.

Като бедна старица скрила
до рисунка на замък картонен,
най-красивата рокля в скрина,
подарена от принц на просяци.

Аз съм толкова страшно древна,
в тази тиха самотна утрин.
Със антични следи от сенки.
С разградено червило по устните.

Със среднощни руини сгърчени
в вкоравения грим на клепките.
И съм цяла покрита с бръчки.
Не по кожата, по сърцето ми.

# 207
  • Мнения: 775
автор: markoni55

Като разсипана паница жито съм
покълна част от разпиляното
нахраних птици
и ми остана...
колкото да се чувствам пълна
и потребна...
и да не съжалявам за нищо....

# 208
  • Мнения: 2
Здравейте поети,здравейте творци,здравейте грижовни и нежни души!Нова съм и се прехласнах по темата...страхотни сте!Изпращам ви поздравите си с едно много любимо стихотворение...




В друго време, на друга планета-

в далечна галактика

ти живееш с друго момиче.

Има ли смисъл на тая земя,

овехтяла от чакане,

да те обичам...

С други думи говориш

/мене ме няма вече сред думите/

и се връщаш по други улици.

А вечерите при тебе навярно са лунни

и хубави.


Но е времето друго и момичето-

друго. Ти си същият.

/Аз те помня от малък още./

В друго време, на друга планета-

чак в съседната къща.



Калина Ковачева



# 209
  • Мнения: 977
Аз съм стара. Ужасно стара.
С изтъняла коса до корен.
Чак до мислите побеляла.
Със почти изличени спомени.

Като тази женица в парка
- малка градска прегърбена фея -
като дребничката цветарка...
А съм даже по-стара от нея.

Като тези порутени сгради,
скрили в рамките на прозорците
дъх на есенни листопади,
и на бавно повяхнала пролет.

Като бедна старица скрила
до рисунка на замък картонен,
най-красивата рокля в скрина,
подарена от принц на просяци.

Аз съм толкова страшно древна,
в тази тиха самотна утрин.
Със антични следи от сенки.
С разградено червило по устните.

Със среднощни руини сгърчени
в вкоравения грим на клепките.
И съм цяла покрита с бръчки.
Не по кожата, по сърцето ми.


Този стих на кого е?
Като го прочетох веднага се сетих за Недялко Йорданов и:

НОЕМВРИ

Аз съм стар. Страшно стар. Тъжно стар. Аз съм стар безнадеждно.

Като лист от ноември съм стар, но стоя на дървото прилежно.

Аз съм стар като вятъра, който ще духне и ще го открадне.
Като вечната пръст аз съм стар - на която той бавно ще падне.

Аз съм стар като стар тротоар, със зелена трева между старите плочи.
Като счупен пристанищен фар, който още мъждука, но посоката сочи.

Аз съм стар. Странно стар… Но със чар… Superstar!.. пред финала.
Аз съм стар като нова любов… И съм стар като стара раздяла.

Аз съм стар, уморен, отекчен, победен от безкрайните битки.
Запъхтеният пулс на живота още блъска по моите китки.

Моя малка… Ах, колко съм стар… В тази твоя прекрасна поява.
Все по-стар, страшно стар, тъжно стар, непрекъснато стар от тогава.

Ти не знаеш колко съм стар… Затова ме наричай по име.
Забрави ме - когато ме няма… Но когато ме има - помни ме!


В тази връзка да спомена, че много късно снощи по бТВ имаше негов рецитал.
Чудя се дали има от къде да го сваля, че не можах да го изгледам целия...

Общи условия

Активация на акаунт