Публикувана: 3 ян. 2010, 00:20 ч.
Последно мнение: 3 ян. 2010, 15:50 ч.

Моля за съвет-да отделя ли детето?

1 357
8
1

Гост

3 ян. 2010, 00:20 ч.

Моля ви за съвет!

Налага ми се да оставя детето при баба си за около 2 седмици Sad

, през които няма да се виждаме, защото живеем надалеко! Но ме притеснява това че детето/2г./ в момента е в такъв период, че не се откъсва от мен за миг! Това отделяне ще влоши ли допълнително положението и много ли ще нараня детето? Или напротив имаме нужда от почивка един от друг! Ще съм благодарна на отзовалите се bouquet

# 1 3 ян. 2010, 11:59 ч.

София
Мнения: 958

Надали някой ще може да каже със сигурност дали детето ще преживее тежко раздялата или не. Това зависи от много неща, случили се още от зачеването. Най-вероятно е да преживее тежко това време. Ако не сте се делили и за ден, две седмици са прекалено дълъг период. Съветвам те да опитате, но да се чувате всеки ден, да има ваши снимки там, да му се казва, че мама и тати ще дойдат скоро и ще си го вземат обратно в неговата къща, за да е заедно с тях. Ако детето постепенно свикне и е сравнително спокойно, храни се и спи, тогава добре. Ако започне да страда прекалено съкратете срока, но без да му обяснявате, че мама си идва защото то страда или плаче. Просто мама е свършила работата си.

# 2 3 ян. 2010, 12:39 ч.

mila71, благодаря ти Hug

Всъщност не го отделям за пръв път, случвало се е вече няколко пъти да гостува на баба си за по седмица! Баба му твърди че там е много спокоен, храни се добре и не показвал че страда за мен! Но след последните две гостувания забелязах че стана особено привързан към мен! Никой освен мен не може да го нахрани, писпи и т. н. Това знак ли е че не желае да го отделям повече?

# 3 3 ян. 2010, 14:13 ч.

Мнения: 266

Много зависи от това дали се е отделяла вече от теб за толкова време и дали е прекарвала толкова или поне наполовина от това време с баба си. Аз не съм се от деляла от голямата си дъщеря за повече от 4-5 дни, а от малката за повече от 3-4 часа и то докато спи, не мога да си представя как ще реагират на такава раздяла и дали аз ще издържа толкова време без да ги виждам...

# 4 3 ян. 2010, 14:25 ч.

София
Мнения: 958

питаща мама - това е съвсем нормално. Вчера малката се върна след 10 дневно гостуване при баба си. Тя е на 3. Първите три дни не се сещала за нас, после й домъчняло. А сега само върви след мен и ме моли да я гушна. Съвсем естествена реакция.

Раздялата е труден процес, не само за детето, а и за майката. Но е необходима. Бавно, постепенно, съобразявайки се с емоционалността и зрелостта на детето. Бащата е много важен в това взаимоотношение на приближаване и отдалечаване. Да бъде близо до майката и да й помогне като я привлича към себе си. Понеже много често майката хиперболизира страданията на детето си или пък самата тя не иска, или не успява да понесе раздялата.

Сънят и храненето са едни от ключовите белези за това дали детето преживява травматично случващото се. Щом се храни по обичайния си начин и спи толкова, колкото по принцип спи, най-вероятно се справя успешно.

# 5 3 ян. 2010, 14:49 ч.

Цитат на: mila71 в нд, 03 яну 2010, 14:25

питаща мама -

Сънят и храненето са едни от ключовите белези за това дали детето преживява травматично случващото се. Щом се храни по обичайния си начин и спи толкова, колкото по принцип спи, най-вероятно се справя успешно.

Това изречение ме обнадежди Hug

надявам се и аз да е така Praynig

Но ме притеснява това че после се държи така с мен все едно ме наказва за тази ми постъпка Rolling Eyes

т.е. то е добре там, но въпреки това не желае да го оставям задълго Crossing Arms

# 6 3 ян. 2010, 14:58 ч.

София
Мнения: 958

О, това за наказанието е съвсем обичайно поведение. да, опитва се да те наказва по своя си начин, но ние като родители не бива да поддаваме на този натиск. Длъжни сме да обичаме, да изразяваме тази любов, но и да имаме и време независимо от децата си. Детето не може само да пожелае това. Ние го налагаме с авторитет, любов и търпение. Това е едно дълго обучение за границите - кое е добро, и кое не. Кое е възможно, и кое не. Кое е според правилата, и кое не. Кое ще се случи сега, а кое след време.
Дори когато детето преживява страдание в рамките на нормалното, то най-често реагира като наранява другия. С времето се учи да изразява това с думи, а след време да има свои си независими занимания, в които да намира удовлетворение. Ако родителите предпазват децата от всяка възможна фрустрация и мъка, това е също толкова опасно колкото ако го неглижират, и пренебрегват.

Нужен е баланс, стъпка напред, понякога две назад.