Преместихте ли бебето да спи в отделна стая? Защо?

На 2 год. вече не са бебета .
Дъщеря ми я преместих на 6м. в отделна стая. Спеше по цяла нощ, заспиваше рано, на нас ни беше по - удобно така. Малкият спа при нас до година и половина и после го събрахме с кака му в една стоя. Сега когато се събуди през нощта идва при нас и си ляга на спалнята, не мога да го отуча засега. когато е при нас аз не мога да спя, дори и да не помръдва той, постоянно се събуждам да го поглеждам.

Второто ми дете не е спало нито ден при нас.От клиниката,директно в детската стая.Аз не съм се притеснявала изобщо,въпреки,че роднините ми ахкаха и охкаха.Но за мен това е най-доброто.Аз исках бебето да си има собствена територия,също така и аз да си имам лично пространство.Честно казано не ми беше по вкуса,да си превръщат спалнята в бебешка стая с шишета,памперси и играчки.

Дъщеря ми стана на годинка и я преместихме, продължава да се буди нощно време , а до преди 2-3 месеца и по 2-3 пъти съм ходила, въобще това че не спи цяла нощ не ме спря да я преместя. Просто исках вече като си лягам, да не се налага да стъпвам на пръсти, да не шукна, да не се събуди.

Да

Но също така в стаята имаме бебефон, за да я чуваме, така че не се притеснявам че е самичка в стаята.

Пропуснах-бейбифонът е задължителен.

Не съм го местила - просто никога не е бил наместен където и да било другаде, освен в собствената си стая.
Дай Боже да имам още деца, и те там ще са.

ПП
бебефонът - ясно - не е изключван от тогава....

Сънят ми винаги е бил железен, за щастие дъщеря ми се е метнала на мен
Все още спи в нашата стая, не смятам да я местя. Не ми пречи на съня по никакъв начин. Аз не се будя, тя не се буди, за сега сме екстра така. Ако има проблеми със съня, то е заради кътниците, които сега й излизат и дори и в другата стая да бях, нямаше да мога да продължа да си спя, по-скоро щеше да се наложи да обикалям между стаите.
Не мисля да я отделям, когато тя поиска, тогава ще стане. Освен ако не ми хрумне друго след някоя година.

Дъщеря ми от първия си ден вкъщи си спи в нейната стая. Когато се роди синът ми трябваше да спи в нашата спалня, защото иначе щеше да буди кака си през нощта. Ей, голямо тегло изтеглих! Той само пъшкаше и се въртеше, аха да се разплаче, а това хич не беше желателно, защото стаите ни са преходни и другото дете беше отделено само от една врата. Със сигурност би го чула и събудила, а с двама будни при това с различни предпочитания, едва ли щях да се оправя. А трета спалня нямахме. Затова чуех ли бебето, че започва да мрънка и пъшка, скачах като подплашена кошута, вадех го от креватчето и започвах да го разнасям и друскам. Или пък го взимах при мен и баща му на нашето легло. Е, тогава пък изобщо не можех да заспя, защото се страхувах, че може в съня си да се обърна върху него и да го премажа.
Десет дни почти не бях спала през нощта. А аз съм поспалив човек, безсънието направо ме влудява.
И в един момент  двамата с мъжа ми измислихме хитър план - бебето заспива в нашата стая, а когато стане време и ние да си лягаме, хващаме леглото /той спеше в лека сгъваема кошарка/ и като добри феи го отнасяме в хола. Така цялото семейство спеше спокойно. Като го отделихме от нас, се оказа, че нито се буди нощем, нито плаче, нито има колики. Дори и да си е подпъшквал, то не сме го чували. Чувах ясно единствено, когато ме викаше да го кърмя. Когато нощният му сън започна да съвпада напълно с този на дъщеря ми, то веднага беше преместен в детската стая, където двамата си живееха чудесно, а ние с баща им имахме спокойни нощи.
Никога не ми е минавало през ума, че нещо може да се случи с децата ми заради това, че спят в отделна стая. Синдромът на внезапната смърт не може да бъде предотвратен, дори и бебето да е до ухото ти. А задавяне - абсурд! Винаги съм изчаквала достатъчно време след хранене, за да се оригнат и да им слегне храната, затова и никога не са повръщали спейки. Не съм ги кърмила на поискване, имаха си железен режим, който беше много удобен както за мен, така и за тях.
С една дума - идилия!

Да, когато навърши 4 месеца. Дотогава бях в постоянен стрес. добре, че съпругът ми настоя. Изпитахме огромно облекчение. Всяка нощ бейбифонът беше включен и се намесвах при нужда. И през ум не ми е минавало, че ще умре внезапно, само защото не съм до него. Взимахме го при нас на спалнята инцидентно само при болезнено зъбоникнене или температура.

1. Не

2. Против съм. Защото е малко, защото може да се задави, закашля, защото иска вода, мляко или ласка и за мен е неудобно да търча до другата стая, да се притеснявам чувам ли го или не. Но - все пак всичко е индивидуално - в това число и деца, и родители. И няма строго общовалидно правило. 

На мен ми беше хубаво да спя при мама, затова не лишавам децата си от това. Ние спим по- спокойно, не трябва да ставаме нощно време, нито пък да се разбуждаме.
Не съм против бебето да спи в друга стая, проблемът е че аз не мога да спя, докато то е там, а и ми е голяма мъка нощно време да се излюпя от леглото.

Питали една позната "кърмиш ли още?"
"Не знам, мисля че да".
Тя не може да си позволи безсъние, защото има 3 мънички деца и бебе. Всички спят заедно на едно 3-но легло. Тя заспива обикновено първа, а бебето се самообслужва нощем.

Моето мнение е като на Блонди(добре казано).Мисля че мястото на бебето е до майка му поне до 3години.Така направих с големия,въпреки че го преместихме малко по рано(заради ремонт в къщи),но бебето живот и здраве ще си е при нас дълго време

Против съм и аз.Децата,особено новородените бебета имат нужда да усещат майка си.Едно,че тогава живеехме в две стаи и да искахме нямаше начин да отделя бебето,и друго-през ум не ми е минало да оставя новородено да спи само цяла нощ Бебето трябва да бъде с майка си!Много ми е странно,че повечето майки(тука,в този форум) искат докато са в родилното бебето да е при тях,а в къщи го мятат в отделна стая.

И аз моето "бебе" го отделих като стана на две и нещо. Дотогава спеше при нас. Сега заспива сама, но стоя при нея и се гушкаме докато усети, че сънят идва.
А на въпроса защо - определено тя така искаше, а и аз се чувствах спокойна. Не съм привърженик на дресировките тип "ще поплаче, пък ще й мине".

И двамата спят в нашата стая - просто нямаме друга. На ситната леглото е долепено до нашето, понеже до скоро се будеше по 1000 пъти на нощ и не можех да ставам постоянно, пък и ходя на работа... Сега с мъж ми се редуваме, кой да спи до нея - определено когато не съм дежурна, спя по-добре. Планираме да се изнесем от спалнята в хола, но за сега не ми се оправя всяка вечер диван, та затова спим заедно.