Нормално ли е...

  • 8 444
  • 65
  •   1
Отговори
Не съм сигурна 4е тук е мястото на тази тема , но все пак ето какво ме мъ4и - от както родих преди 2 месеца  мъжа ми е станал доста нервен и избухлив, дразни се от детето... Ина4е ми помага в грижите за малката но като 4е ли го прави заради мен за да ме облек4и имам 4уството 4е никога няма да изгради връзка със собственото си дете и да запо4не да го оби4а като баща.. Незнам какво да направя - то насила не става  Cry  И още нещо искам да попитам - според вас нормално ли е като пла4е детето да не му обраща6 никакво внимание или да увели4ава6 музиката за да не го 4ува6 а понякога дори го е затварял в другата стая за да не го дразни или се е слу4вало да го раздруса доста силно за да спре да пла4е... като цяло интересува го само да спре да пла4е за да го изнервя и въоб6те не го вълнува дали детето е добре или не... Много се натъжавам от това му поведение -искам да се радва на малката както в крайна сметка му е дъщеря  Sad
Моля посъветвайте ме какво да правя /ако може татковците да ми отговарят-мисля 4е те ще разберат по добре/

# 1
  • Стара Загора
  • Мнения: 1 650
Ти на колко години си и той на колко е...?

# 2
aз съм на 23 той е на 22 - по принцип поведението му не е такова напротив само към детето се държи така

# 3
  • Galaxy 13197853088
  • Мнения: 2 392
ще се оправи.

# 4
  • Мнения: 2 461
Извинявай за въпроса,но детето беше ли планувано и желано?Как се държеше той през бременността ти?Дай повече подробности!Иначе съжалявам за ситуацията,в която се намираш.При някои мъже бащинските чуства идват по-бавно и когато вече могат активно да общуват с децата си. Peace

# 5
Не бе6е планувано детенце, но той го прие добре и бе6е щастлив-мн се радва6е на бебо докато ми беше в корема  Simple Smile

# 6
  • Мнения: 427
Не бе6е планувано детенце, но той го прие добре и бе6е щастлив-мн се радва6е на бебо докато ми беше в корема  Simple Smile
      Радвал се е докато ти е било в корема,нормално.Тогава не е имало все още рев,памперси и прочие.
    Извинявай ако прозвуча грубо,но според мен твоят мъж е един недорасъл пикльо.
    От това което си споделила,май не го радва много факта че е баща.По скоро  е поел отговорност,за да се направи на мъжкар,но за съжаление бързо му е втръснало.
 Един любящ баща,па макар и на 22г,едва ли би се държал с детето си по този начин.
  Дано се осъзнае,и промени отношението си....

# 7
  • Мнения: 253

[/quote]
От това което си споделила,май не го радва много факта че е баща.
[/quote]
 
Ето точно това не мога да разбера - дали обича детето но просто е стреснат от промяната и му трябва време за да свикне или въобще не я обича и по-скоро я счита за бреме. Не мога да го разбера а и не миждам как да разбера -като го питам защо се държи така той казва че било от безсънието и това го изнервяло и че обича детето... Наистина незнам какво да правя  Sad   

# 8
  • Мнения: 427

[/quote]
 като го питам защо се държи така той казва че било от безсънието и това го изнервяло и че обича детето... Наистина незнам какво да правя  Sad   
[/quote]
  А само той ли "страда " от безсъние? Ти какво ,да не би да си безчувствена ,от желязо,ти нямаш ли безсънни нощи? ooooh!
   За мене този хлапак не е МЪЖ, а недорасъл п....о.
 Според мен вече не му се "играе" на сем-во,иска си свободата,и търси начин да те изкара извън равновесие.
  За съжаление  е преценил ,че ще има успех единствено ако те наранява чрез детето/ т.е. грубото му отношение към него/.Незнам дали вървя във правилната посока,но ако му покажеш вратата,сигурно с най-голямо удоволствие и облекчение,би я отворил и затворил след себе си.
 Ако съм на твое място ,изобщо не бих търпяла подобно отношение.Бих го предизвикала на откровен разговор,бих му задала въпросите в лицето ,така както ме тревожат и се лутам в търсене на отговор.
 Успехът/неуспехът ,се крепят на откровенните разговори,дори да има риск да засегнеш партньора.По добре в очите ,и овреме,за да не съжаляваш някога ,че си преглъщала това или онова.
 Ако той наистина ви обича,и държи на вас,и на това да сте сем-то,ще си вземе поука.Ще се опита да разбере грешките си и да ги поправи.
Успехът още се крепи и на взаимните компромиси и разбирателство.Има още много път да извървите като семейство,докато изядете торбата със сол.
 Успех,дано всичко се оправи в положителна насока.  bouquet

# 9
  • с/у ОколоМръсТното
  • Мнения: 19 148
и майчинството и бащинството не идват с махването на магическа пръчка. Трябва време... Дай му го.

# 10
  • Мнения: 549
Хайде не го съдете толко строго човекът.Може да е временно явление.При майката е друго-майчин инстинкт и тн..Явно е в стрес човекът.Според мен му трябва време  Peace  Ще видиш ,че всичко ще се оправи  Peace

# 11
  • Мнения: 1 568
Спокойно
 spoko
Младички сте,ще се оправи.
Показвай му любовта си,не го игнорирай.
Това мога да те посъветвам  bouquet

# 12
  • Мнения: 91
И според мен ще се оправи отношението му.Просто му трябва време да свикне с мисълта за бебето и грижите които трябва да се полагат около него!
Стискам палци  Peace

# 13
  • Видин
  • Мнения: 4 921
Моят мъж е на 33г, но в началото и той не знаеше как да се държи с детето. Сега с всеки изминал ден любовта помежду им расте.
Дай му време  Hug Млади сте, всичко ще се оправи  Peace

# 14
  • Мнения: 1 310
И съпругът ми първите три месеца беше странен. Тогава се нервех много. Но когато се научи да сменя пелени, да храни бебето и да го къпе - нещата си дойдоха на мястото. А когато му се усмихна синчето - лелеееееее.... ooooh! Откачи!
Споко!  Peace
Дай му време на твоя човек и го ангажирай повечко с грижите около бебето. Така ще му дойде бащинският инстинкт.  Peace

Общи условия

Активация на акаунт