От Алисън Хътън
Решението да се кърми не е лесно за всяка жена. Някои жени са взели решение, дълго преди бебето да се появи. Аз бях една от тези жени. Никога не съм искала да кърмя. Макар да уважавах избора на всяка жена, която иска да кърми, бях сигурна, че кърменето не е за мен.
Знаех, че ще се чувствам неудобно да кърмя и честно казано, нямах желание дори да пробвам. Докато бях бременна с Хана, се информирах за адаптираните млека, купувах шишета и се оплаквах, че ще трябва да изтърпя препълването на гърдите. И изведнъж, около 2 седмици преди датата, за която бях определена да родя, нещо ме обзе. Имах желанието, кой знае откъде дошло, поне да пробвам кърменето. Повярвайте ми, бях потресена от това откритие, както и майка ми, приятелите ми и съпругът ми. Все още не зная откъде дойде това желание или защо отне толкова време да се появи.
Когато казах на мъжа си, че ще се опитам да кърмя, той беше много радостен. Когато попита какво ме е накарало да си променя решението, наистина не знаех какво да кажа. Все му казвах, че млякото ще се появи така или иначе, защо поне да не пробвам? Той напълно се съгласи с мен. Майка ми също беше шокирана. Но всички ме подкрепяха. Нищо не знаех за кърменето. Доверих на съпруга си, че ме е страх да не би да не се получи. Все пак не бях посещавала подготвителни класове по кърмене, нито бях чела книги. Той бързо ме увери, че всичко ще е наред. Напомни ми, че жените са кърмили откак свят светува и беше доста сигурен, че те също не са ходили на уроци. Така че постоянствах с намерението си. В очакване на раждането на Хана, смених Similac-а (марка ад. мляко- бел. прев.) с помпа на Авент, шишетата - с подложки за сутиени и разбира се, се запасих със сутиени за кърмене.
Когато Хана се роди, веднага засука. Аз се радвах и бях щастлива да установя, че преживяването е по-малко неудобно, отколкото бях очаквала. Бях сигурна, че мога да продължа да кърмя 6 седмици. 6 седмици, между другото, беше срокът, който си бях "дала", за да кърмя. След това тя трябваше да се справя сама. 6 седмици станаха 8 -- които станаха 12 ... които станаха 6 месеца. Спрях да си поставям срокове след това. Открих, че тя и аз сме много щастливи и не виждах причина да се опитвам да я отбивам. Не работех и можех да я кърмя когато си поиска. Не бих заменила за нищо на света връзката, която се изгради между нас посредством кърменето. Роднини и приятели, които знаеха колко "сигурна" бях в решението си да не кърмя, все още ме подкачат на тая тема. Макар че НИКОГА не бих си натрапвала мнението на когото и да било, силно насърчавам всички да опитат. Няма нищо за губене и има доста какво да се спечели. Била съм от двете страни на барикадата и ми е лесно да разбера гледните точки и на двата лагера. Само че ще съжалявам ужасно много, ако някой пропусне шанса да вземе участие в това прекрасно изживяване.
Желая ви успех!
Преведе Summer от www.babycorner.info