Избор за цял живот?

  • 4 491
  • 43
  •   1
Отговори
  • Мнения: 38
  Здравейте Simple Smile Имам следния въпрос .. Как и кое ви накара да си кажете " Това ще е мъжа , и с него ще опитам да бъда до старини " .. Ако има кое  , бъдете конкретни моля Simple Smile и друго ..кое за вас  е по-важно "голямата тръпка... изгаряща страст и тн" или " усещане за спокойствие..вярност..и тн" ..пс ако двете възможности не са съчтани в едноо...и можем ли да ги имаме с един човек години, в този живот или са само по филмите и можем ли да живеем години само с едното?
 Въпроса ми , се появи от един спор с една приятелка ..и затова ми е интересно какво мислите вие  newsm78 Благодаря предварително  Hug

 Дано съм познала мястото на темата ,ако не моля преместете я ..

п.с Извинявам се , ако вече е имало такава питанка Simple Smile  Hug Hug
  bouquet

# 1
  • Мнения: X
Само с тръпка ,без вярност не става!
КАкто и само спокойствие без любов за мен е безполезно.

Възможно е съчетаването и на двете.И е страхотно...когато го имаш!

# 2
  • Мнения: 38
п.с Не говорим ако няма любов.. така да - няма и смисъл..питам..ако го няма това първично усещане за страст и тн.

# 3
  • Мнения: 923
Интуицията ми подсказа  Mr. Green
 В началото беше голямата тръпка, после дойде усещането за спокойствие,  newsm78
Честно казано и не искам да тръпна както в началото, то си е доста изтощително Joy Joy Joy
За верността гаранция още никой не е измислил
Хубаво е да съчетаеш всичко, лошото е че не сме съвършени, което пък ни прави живота по-интересен   bouquet  bouquet

# 4
  • Мнения: 800
При мен спокойствието още не е дошло и може би никога няма да дойде, незамисимо че си го искам. Просто половинката ми е такава - неспокойна и проблемна личност. Може би се избрахме защото винаги сме се обичали и след много грешки, връзки, той и семейство, най-сетне "се предадохме", т.е. признахме си пред себе си и пред другия и се оженихме.

# 5
  • Мнения: 197
Бременността ме накара  Wink Party

# 6
  • Мнения: 38
Понякога си мисля, че е "избор" до толкова до колкото трябва да избреш едното за сметка на другото..защото любовта и стабилността не са "подарени и готово , имаш ги за цял живот" трябва да се "грижиш" за това да ги има и да си "живеят" без проблемно..а от друга страна "тръпките " почти нищо не изискват..но пък само с тях живее ли се..

# 7
  • Мнения: 465
Ако авторката на темата няма против:

Ще използвам темата, за да попитам нещо, което винаги съм се чудела. Какво беше началото на връзката ви, с партньорът, който днес смятате за "до гроб"? Беше спокойно начало с развиващи се чувства и емоции, постепенно разбрахте, че сте един за друг или беше моментно поразяване като светкавица?
Вероятно е индивидуално и се срещат и двата варианта, но ми е интересно кое е преобладаващото и кое по-скоро изключение от правилото.

# 8
  • София
  • Мнения: 2 835
Още щом видях настоящият си съпруг, усетих, че той е почтен и надежден човек, хареса ми и като мъж. После една приятелка ми припомни, че ме питала след първата среща дали става за гадже и аз съм казала: "Става. И за женене става." Та явно първото усещане не ме е подвело.

А после не знам, стана хем постепенно, хем бързо. Харесах го веднага, но около месец се разминавахме. А като почнахме да излизаме по-редовно, някак от самосебе си разбрах, че това е човекът и че искам да остарея с него.

Имайте предвид, че това ми е трети брак. При първите два имах силното усещане за временност.

# 9
  • Мнения: 2 123
Любов без тръпка няма!Поне за мен е така.Стабилността идва след време с общ труд и компромиси( така си мисля).
в началото на връзката ни имаше много страст, уважение и малко съмнение.Аз в него (защо точно мен е избрал), а наскоро и той ми сподели, че не е повярвал, когато съм съм се навила на среща с него JoyСега е същото, но без съмненията.Вярваме си, обичаме се, страстта още я има.

# 10
  • Мнения: 923
 Моето беше като светкавица   Embarassed
Усещането не мога да го опиша, но в момента в който му стиснах ръката когато се запознавахме разбрах  Laughing
Е сега може и да не е до живот разбира се  hahaha, но вече 15 години ме държи магията.
В момента мъжо е в командировка, връща се само за почивните дни и разбирам колко много ми липсва newsm78 , не съм очаквала след толкова години да се вълнувам така когато го изпращам и посрещам. Blush

# 11
  • Мнения: 426
 И аз преди време бях пуснала подобна тема - "Защо се омъжихте за мъжете си?". Ако ти се търси,прегледай я.

# 12
  • Мнения: 1 568
Какъв мъж за цял живот,какви пет лева Crossing Arms
Нищо в този живот не е вечно,а може и да е...
Кой знае отговорите,вие,аз...съмнявам се...
Решаваш,правиш го...
Рабирате се,добре...
Ако не,пак добре.
Живота продължава,във всяка ситуация трябва да търсим по нещо хубаво.
Хубаво е когато играете за един отбор.
Нещата ви тогава може и да се получат.
Тръпка,страст...дано я има по дълго.
След време ще опитате и с други и така.
Живот му казват.
Дано съм била полезна,едва ли.
Живота е една игра,просто играйте и се забавлявайте,ако можете разбира се Peace

# 13
  • Мнения: 8 999
В момента ми се иска да е за цял живот. Ама дали и утре ще мисля така, не знам.
Този разговор е по-подходящо да се проведе пред Райските врати, докато чакаме на опашка реда си да ни отключи св.Петър.

# 14
  • Варна
  • Мнения: 957
Когато веднъж си избрал за "цял живот", вярвал си е, че е така, въпреки ежедневието, а не се е получило, спираш да си задаваш такива въпроси. Радваш се на днешния ден, на здравето, на любовта и желанието, на децата, които са тук и сега.
За протокола - и двата пъти ме тресна гръм, особено първия.

Общи условия

Активация на акаунт