После ми звъняха пак - не вдигнах . И вчера за късмет или не случайно видях една приятелка , която работи в Глобул . Обясних й за какво става въпрос и тя ми каза , че наистина могат да ме осъдят и такова нещо като давност на сметка не съществува . Каза ми да направя някакво минимално плащане , колкото да има някакво движение по сметката и че в следващите 6 месеца от въпросната фирма не могат да ме притесняват. Внесох 5 лв . Днес пак се обадиха и господина ми каза , че след като съм внесла пари съм съгласна с моето задължение и по никакъв начин не мога да го оспоря. Честно казано не знам сбърках ли че внесох тия 5 лв ? Не знам сега какво следва. Господинът учтиво ме помоли до края на месеца да внеса поне още 20 лв за да има по-доляма внесена сума . Как мислите вие ? Не трябваше ли да ги внасям тия пари ?
Извинете, но болднатото е съвършено невярно, да не кажа друго. Разпоредбата на чл. 116 ЗЗД не касае този случай, защото давността вече е изтекла.
"признаването на вземането от страна на длъжника, не блокира неговата възможност да се отбранява в съдебното производство с възражението за изтекла погасителна давност. Единствената последица на това признание е, че при отчитане на давностните срокове следва да се съобрази законоустановеното им прекъсване в резултат на изявлението. Несъмнено е, че може да бъде въобще прекъснат по смисъла на чл. 116 от ЗЗД единствено срок, който е в течение към правнорелевантния момент. Незапочнал да тече, или вече изтекъл срок не може да бъде нито спрян, нито прекъснат. Поради това, щом е направено, възражението се разпростира върху целия процесен период и ако при проверката на условията се констатира, че преди прекъсването /чрез признание на задължението/ на давността за предявяване на вземанията, по отношение на някои от тях тя е изтекла, това ще доведе до блокиране на възможността на кредитора да предяви искове за тях.
Фактът, че длъжникът е признал цялото или част от вземането не означава, че той вече няма право да се позове на изтекла давност, нито че се е отказал доброволно от това си право – в действителност единствено чрез доброволно плащане може да се изрази необратимо такава воля – тоест е необходимо и достатъчно реално действие насочено към погасяването на задължението. Изявлението за признание няма обвързващ ефект, който да не може да бъде коригиран чрез възражението за изтекла погасителна давност."
http://www.court.sliven.net/uploads/0063d812/27760612.htm
За да няма излишни реплики относно някои части на последните абзаци да напомня, че давност служебно не се прилага, прави се само след възражение и че платеното след изтекла давност не се възстановява.
Има и тълкувателни решения на ВКС в същата посока. Например Решение № 214 от 14.02.2003 г. на ВКС по гр. д. № 18874/2002 г. V г. о., докладчик съдията Тодор Домузчиев.
"Дори и условно да се приеме, че има признание, то признанието е само до размера на платеното. Защото, когато има дълг и длъжникът плаща част от него, неговата воля за плащане и признанието за съществуването на дълга е само до размера на платеното и не се разпростира върху останалата неплатена част от дълга. В този случай длъжникът не само че не прави признание за останалата неплатена част, но той може и да оспори, че дългът в тази му част не съществува поначало, или че макар и да е съществувал, вече не съществува, тъй като е погасен чрез плащане, или чрез някой друг от способите за погасяване на задължението."
Линк няма да пусна, защото сайтът е с платена регистрация и няма да може да се отвори от всеки. Но тук е цитирано същото решение на ВКС.
http://www.court.sliven.net/uploads/0063d809/17751109.htm
Та с две думи, нищо не е станало като е платен частично дълга. И такива съвети не е хубаво да се раздават макар и в бгмама.
Обяснявам им, че такова задължение е невъзможно да имаме, защото всичко е изчистено до дупка, плащам си сметките всеки месец. Те се опитват да ме убедят, че аз съм си мислела така, защото сметките вървяли месец назад и демек като съм прехвърлила договора на мое име била останала някаква сума от 20лв неплатена.... 
