Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

Проблем в службата

  • 3 421
  • 34
  •   1
Отговори
  • 1
  • 2
  • 3
  • Всички
  • Мнения: 17 290
Моля да ми помогнете със съвет, доколкото ви е възможно. Накратко - работя под ръководството на шеф, който е некадърник, използвач, мазник - това ми е прекия шеф. Но фирмата има и "баш" шеф, който всъщност решава такива неща като заплати, прехвърляне в друг отдел, уволняване, назначаване и т-н. Та прекия ми шеф ме използва по всевъзможни начини, от ранна сутрин до късна вечер - в смисъл, че всичко възложено му на него, моменталически се прехвърля на мен /главно/ и след това се докладва от прекия ми шеф на върховния като работа, която той самия е свършил. Дотук добре. Обаче на мен започва да ми писва, защото поради некадърността и безхаберието на прекия ми шеф се налага по цял ден да седя в кабинета му,  да му решавам разните там проблеми, които текущо възникват. В същото време имам и мои си задължения. Тях трябва да ги върша между другото или в извънработно време, което вече страшно започна да ме изморява. В тая криза не ми се напуска, парите са прилични и съм пред следната дилема: Как да помоля върховния шеф да ме премести в друг отдел /той не подозира за тази ми раздвоеност/, зная, че има места, без да навредя на сегашния си, тъй като и впоследствие ще се виждаме и не искам да правя скандали някакви, същевременно ми е жал за човека и ако пък не дай си боже му навредя ще ми тежи на съвестта. Той със сигурност не е толкова лоялен с мен, но аз не мога другояче....Дано сте ме разбрали. Някой имал ли е подобен проблем?

# 1
  • Мнения: 33
Аз не разбрах за кого ти е жал?

# 2
  • в провинцията
  • Мнения: 247
Някой път не може да заситиш вълка без агне. Първо реши кое ти е по-важно - ново работно място или добри взаимоотношения с прекия началник. Ако успееш да запазиш и двете, ще е чудесно, обаче се съмнявам да стане. Аз лично бих кандидатствала за свободна позиция (казваш, че има) с обяснение от типа "на сегашната позиция съм постигнала максимума, искам да получа шанс на ново поприще", нещо от сорта. А, и щях да го направя писмено, адресирано директно до главния шеф, без да минава за резолюция през прекия. Успех.

# 3
  • Мнения: 17 290
Аз не разбрах за кого ти е жал?


За за съм по-ясна - ако биг боса разбере, че цялата тая работа се върши от мен има вероятност да понижи /уволни/ прекия ми шеф. Аз не искам да съм причината за това - наречете го малодушие ако щете - не мога. Също така има вероятност на мен да ми предложат позицията му - не я искам по ред причини - нека си стои там и да си началничества, аз просто искам да се преместя. Цяла нощ мислих, мира не ми дава този проблем, все преговарям какво ще кажа, как да го кажа, че да не стане скандал, да не обидя смъртно прекия ми шеф. Разбирате ли, ако той се конфронтираше пряко с хората, щеше да ми е по-лесно, но той е от типа "вадя ти душата с памук", четка ме - какво щял да прави без мен, какво мисля по това, по онова - демек разчита основно на мен. Същевременно освен моята работа, която обсъждаме има навика да ми иска мнението и за неща, свършени от мои колеги - виждам, че това ги дразни /ние сме равни/. Най-много ми тежи обсебването - аз просто физически не съм си на работното място. Не мога до тоалетната да отида, камо ли да имам време да търся някаква друга работа /а и не искам/. Мисля наистина като отида на разговор за премстване да изтъкна, че искам да се развивам и в друга област. Трябваше много отдавна да го предприема това - имала съм предложения за преместване, ама пусто - не мога сега, трябва да се свърши това или онова в службата, няма кой. Е, то май никога няма да  е удобно. Същевременно и малки неща, които съм искала от прекия си шеф /например да изляза половин час по-рано за лична работа/ ми се отказват и то отново завоалирано, че видите ли, ако друг разбере - какво ще си каже - толерират ме!Извинявайте, че съм толкова обстоятелствена, но няма с кого  да го споделя, в службата не смея, не искам да въртя интриги и да злепоставям никого, като кажа на приятели - те са твърдо да му тегля секирата на прекия ми шеф, но аз не съм такъв човек, въпреки че съм си патила от такива и виждам, че така се успява в днешно време.

# 4
  • Мнения: 5 370
Добре, тия дейности, които съвместяваш, описани ли са в длъжностната ти характеристика?

# 5
  • 42°37'41.83N 23°21'53.29E
  • Мнения: 3 071
Скъпа, ти описваш 99.9% от началниците в България!
 Винаги можеш деликатно да намекнеш на баш шефът ти, че те затрупват с неизпълнимо количество работа, и с прекият ти шев не постигате разбирателство - може и да те преместят.
Но щом си толкова жалостива, помисли за душицата, която ще дойде на твоето място.

# 6
  • Мнения: 17 290
Добре, тия дейности, които съвместяваш, описани ли са в длъжностната ти характеристика?
Eстествено че не - просто се обръща към мен, защото според него съм най-добрата /негови думи/ в работата си. Но не мисля, че някой от наемните работници би си позволил да влезе в пряк конфликт с шефа си, защото го карали да изпълнява и неща, неописани в длъжностната му характеристика. Един недоволен шеф винаги ще ти го изкара през носа това, че оспорваш какво ти влиза и какво не в задълженията. Но ви благодаря, че ми прочетохте терзанията все пак. Решила съм вече - имам спешни задачи за вършене в този отдел /те са си мои, не на шефа/, ще си ги свърша и ще помоля за среща. Мисля със същия меден /и лицемерен/ тон, с който прекият ми шеф разговваря с мен, и аз да изтъкна, че бих искала да се развивам и в друга област. А дали ми е жал за душицата дето ще дойде след мен - ако  е някой нов, в никакъв случай шефът ми не би му отпуснал и една десета от онова, което правя аз, поне за дълъг период докато не навлезе, той си знае интереса и ще внимава да не се издъни, така че в това отношение нямам угризения.

# 7
  • Мнения: 5 370
Тоест, искаш да напуснеш? И това е решение, да.
За оспорването-някои редовно си го правим, дори сме отказвали задачи. Mr. Green

Но не го препоръчвам като практика всекиму.

# 8
  • Мнения: 3 634
Преди да отидеш при големия шеф се поинтересувай първо дали има свободна позиция, която би могла да заемеш. Защото може да последва един много дълъг период, в който прекият шеф ще знае, че искаш да се махнеш от него, а все още да си му подчинена. Ако си убедена, че има чие място да заемеш тогава има много начини да поведеш събитията натам.

# 9
  • Мнения: 17 290
Аз общо взето имам поглед върху нещата - по-големият проблем е не, че няма друга свободна позиция, а КОЙ ще поеме моята работа ако се преместя. Аз и това си мислих - да остана, докато намерят човек, но с уговорката, че прекият шеф няма да знае /не зная дали това въобще ще е възможно обаче/, знаете как се разнасят нещата по фирмите. Не зная дали сте изпадали в подобна ситуация - аз до тоалетната не мога да отида, без разрешение, защото съм през цялото време на чуждото работно място и все нещо се обсъжда, все нещо се тюхкаме, имам чувството, че човекът не иска да остава сам. КАК при това положение въобще мога да потърся работа навън, като съм под такъв строг надзор - то се изисква време, да проучи човек, да се срещне, да ходи и проверява, пък не дай си боже да не те одобрят - то тогава ще настане ад на старата работа - демек за нищо не ставаш. Но колкото повече си мисля, толкова повече се самонавивам наистина да поискам разговор и там внимателно и честно /доколкото мога, защото не мога да кажа, че искам да избягам от един тъпанар.../ да помоля да се преместя, предвид на това, че искам да придобия опит и в друга сфера.

# 10
  • Мнения: 3 634
да остана, докато намерят човек, но с уговорката, че прекият шеф няма да знае

В нашата фирма подобни пазарлъци не вървят, а и аз самата не ги одобрявам. Мисля, че трябва да помислиш отново и да стигнеш до окончателно решение. Аз не разбирам как, ако имаш лична работа (ходенето по интервюта) шефа или колегите ще разберат без самата ти да споделиш. В случай, че прекият ти шеф е толкова пасивен и зависим би трябвало доста лесно да се манипулира.

# 11
  • Мнения: 17 290
да остана, докато намерят човек, но с уговорката, че прекият шеф няма да знае

В нашата фирма подобни пазарлъци не вървят, а и аз самата не ги одобрявам. Мисля, че трябва да помислиш отново и да стигнеш до окончателно решение. Аз не разбирам как, ако имаш лична работа (ходенето по интервюта) шефа или колегите ще разберат без самата ти да споделиш. В случай, че прекият ти шеф е толкова пасивен и зависим би трябвало доста лесно да се манипулира.
Ами аз не искам да споделям, но като не ме пускат в отпуск, без да се обяснявам 5 часа какво неотложно нещо ми предстои, защото "има работа", имам 30 мин.обедна почивка и през другото време съм изцяло на разположение, то някой дори и да ми се обади по телефона за уговорка - пак ще се разбере. То аз все съм  имала началници, обаче това тук е някаква патология, направо обсебване. Фокусирал се е в мен /да не ме разберете погрешно, сексуалният елемент е изключен/ и не мога да мръдна. Ясно му е, че ако ме изгуби, ще,лъсне пред началството. Казвате лесен за манипулация - ами като се "натъжи и загрижи" като го помоля за нещо да ми разреши - отпуск или да изляза по-рано и на мен ми се отщява въобще да повдигам въпроса.  Не съм от тези хора, които са "гьон сурат" и не им пука, но явно трябва да се науча да не забелязвам нещата, които не ми изнася, точно както прави той.

# 12
  • Мнения: 3 634
явно трябва да се науча да не забелязвам нещата, които не ми изнася, точно както прави той.

Много правилно решение! Mr. Green Допуснала си да ти се качи на главата, не се прави така! Преживяла съм доста офиси-интриги и си е като на война, заемаш позиция и се отбраняваш. Била съм в твоята позиция и знам колко е неприятно, но и сега съжалявам че тогава си мълчах, а не бях по-дръзка. Загубих 2 год в онази фирма и получавах МРЗ в чакане на прословутото повишение, което винаги "се приближаваше" точно когато надигнех малко глава.

# 13
  • Мнения: 33
А ти пробвала ли си се да говориш с прекия си шеф относно тези неща, които описваш тук? Имах навремето и аз един такъв началник, който се държеше по подобен начин, обаче скоро се усетих накъде бият нещата и седнах да си поговоря с него. С равен тон, без излишни емоции описах първо какво ми харесва в работата с него, а после и какво не ми допада, предложих конструктивно решение и после не съм имала проблеми - спря да ми вменява задължения, които не бяха мои, а и да се беше опитал, щях да му припомня разговора.

# 14
  • Мнения: 17 290
Аз мисля, че дори и да опитам да повогоря, резултатът ще е нулев - той просто толкова си може човекът и без някого, когото да яха до себе си е безпомощен /а и имам съмнение, че е отмъстителен и подъл, но под прикритие/. Миналата седмица отказах да проверявам работата на едни колеги от отдела, защото бях затрупана със свои задължения, той отново се "натъжи" и аз вярвайте ми не мога да спя вече няколко дни - как така си позволих и  аз не зная - наистина до този момент не съм отказвала. То се получава неудобно и от колегите - чувствам напрежение и там - откъде накъде една от тях, каквато съм аз, не работила изобщо по тази задача,  ще се изказва по техните разработки?

# 15
  • по пътя на светлината
  • Мнения: 2 290
Не мисля,че шефа ти е виновен за положението в което се намираш,след като си спечелила доверието му да проверяваш работата на колегите ,това си е лично твоя заслуга.
Човек не трябва да се вмъква там където не му е мястото,пък после да му идва в повече.....
Не коректно е от твоя страна,да не разговаряш с прекия си шеф,убедена съм ,че ще се осъществи комуникация.

# 16
  • Мнения: 33
Ами тогава според мен е най-добре да осъществиш разговора за преместване в друг отдел. Казваш, че желаеш да се развиваш в друга посока, търсиш нови предизвикателства и каквото там прецениш и си държиш на тази теза. Открито, точно и ясно. Нека и двамата шефове да знаят. Не те съветвам да говориш против прекия началник пред върховния. Също, не мисля, че е добре да даваш да се разбере, че искаш място в друг отдел, за да избягаш от шефа си. Може да не се приеме добре от върховния бос, да го сметне за глезотия и още куп други неща. А кой ще поеме работата ти след преместването не е твой проблем.

# 17
  • Мнения: 1 890
Хората се държат с теб така,както позволяваш !
Била съм в подобна ситуация и всяко примирение води до натрупване без промяна.
Дали са ти добри съвети,от теб зависи да промениш нещата и всеки получава РЗ за дадена работа,а това,че има ентусиасти .....

# 18
  • Мнения: 17 290
Не мисля,че шефа ти е виновен за положението в което се намираш,след като си спечелила доверието му да проверяваш работата на колегите ,това си е лично твоя заслуга.
Човек не трябва да се вмъква там където не му е мястото,пък после да му идва в повече.....
Не коректно е от твоя страна,да не разговаряш с прекия си шеф,убедена съм ,че ще се осъществи комуникация.
Никъде не съм се "вмъквала" между другото и съм напълно съгласна, че до шефа в проверка на работата на колегите ми не ми е мястото, нали точно за това пуснах цялата тема. Просто стремежът ми да си свърша добре МОЯТА работа през годините изби натам - всичко на моята глава. Като отсъства шефа - го замествам аз, но това да речем е нормално и се случва на всеки. Искам да се преместя не само защото липсва добър синхрон в съвместната ни работа според мен,  тормози ме това обсебване и използвачество, просто и физически не се чувствам добре в едно помещение с него. За тези, които смятат, че сама съм си го докарала имам въпрос - как трябва да го откажа от това поведение - да си гледам работата през пръсти? Да се издъня веднъж-дваж нарочно? Любопитно ми е - има ли и сред вас такива, които стоят от 8 часа работни 5 от тях при шефа? Не го считам за нормално, все пак не съм личен асистент или нещо подобно. Пуснах темата, защото исках да си "сверя часовника", да видя в мен ли е грешката - може и така да е всъщност. И съм благодарна на всеки, който се отзова, полезно ми е да прочета и други гледни точки. Не мога и не искам да съм от тези "акули", които прегазват всичко живо по пътя си и просперират на гърба на другите. А относно съвета да не "оплювам" сегашния ми началник пред биг боса смятам, че сте съвсем прави - не съм такъв тип човек и подобно отношение ме отвращава.

# 19
  • Мнения: 3 634
Не мога и не искам да съм от тези "акули", които прегазват всичко живо по пътя си и просперират на гърба на другите.

Ти май виждаш нещата само в черно и бяло. Никой не ти казва да си "акула", съветваме те къде е средата?! Да си вършиш добре работата не означава да си човека-отдел. Ти приемаш, че всеки който не се затрупва с работа, то я върши през пръсти?! Ако не извлечеш никакви поуки за себе си, на новото място ще допуснеш същите грешки. А колкото до това кой от нас как си върши работата ... кой както си го е поставил. 

Има много начини да го откажеш от това поведение, но явно за теб е по-важно да смениш отдела, а не да подобриш комуникацията. Дано срещата с големия шеф мине както очакваш!  Peace В моят трудов опит там се случват най-неприятните изненади.

# 20
  • Мнения: 1 890
Един американски психолог ,след направен анализ бе достигнал до извода,че на всеки 7 години,трябва да се сменява местоработата.Като се замислиш - има резон,но се намираме в България!

# 21
  • Мнения: 1 788
Ето от такива пишман-шефчета ми се повръща и се ужасявам от мисълта да работя за български шефове.
Преди време работих в една чужда компания. Прекият ми шеф си беше чужденец, но в един момент решиха, че за БГ-офиса трябва да наемат мениджър-българин.
Голяма грешка! Дойде и се изака на метеното. Започнаха интригите, подмазванията, репликите, честото влизане в ролята на Господ и т.н.
Но още по-отвратително държание имаха и колегите ми. А това въобще не го бях очаквала от хора като тях. Ненавиждаха го, но пред него винаги бяха съгласни с мнението му, едни майтапи, едно чудо, едно подлизурстване - да не ти е у памет.
Е, аз какво направих - опитах няколко пъти да обясня на чужденеца, че с въпросния индивид няма как да работя. Но бг-манталитетът не е така познат на чужденците, както на нас самите. Така че за биг-боса моите проблеми не бяха нищо особено.
Мениджърчето знаеше много добре, че го ненавиждам. Казвала съм му всичко онова, което мисля за него, без заобиколки.
В крайна сметка - загубих работата си.
Колегите ми останаха да си му правят мили очи и след няколко месеца - вече и тях ги нямаше на работа.
Отвратена бях както от колегите си, така и от шефченцето.
За да се справиш с тъпанари, все си мисля, че и ти трябва да си тъпанар, иначе - няма как...

# 22
  • Мнения: 471
Отиваш при главния шеф, казваш му как стоят нещата, и заемаш новата позиция.
Милите очички и пълен мир с всички в бизнеса няма.
Или правиш каквото трябва, или отиваш на ново място, където ще вършиш единствено своята работа.

Била съм "винаги на разположение" и ти казвам, че след години психически няма да издържиш. Не си струва натоварването, защото "Благодаря" няма да чуеш от никого.
Правилото е едно: работи за фирмата така, както би работила за себе си!

Успех Peace

# 23
  • Мнения: 2 401
Аз не разбрах за кого ти е жал?


За за съм по-ясна - ако биг боса разбере, че цялата тая работа се върши от мен има вероятност да понижи /уволни/ прекия ми шеф. Аз не искам да съм причината за това - наречете го малодушие ако щете - не мога. Също така има вероятност на мен да ми предложат позицията му ...

Не прочетох цялата тема, стигнах до тук, и бързам да ти кажа, че това е само в твоята глава, няма как да стане. 
Сега прочетох целия ти пост, прекия ти шеф е умен тип, потвърждавам написаното  в предното изречение.
Като прочета и другите мнения пак ще пиша Simple Smile

# 24
  • Мнения: 17 290
Аз не разбрах за кого ти е жал?


За за съм по-ясна - ако биг боса разбере, че цялата тая работа се върши от мен има вероятност да понижи /уволни/ прекия ми шеф. Аз не искам да съм причината за това - наречете го малодушие ако щете - не мога. Също така има вероятност на мен да ми предложат позицията му ...

Не прочетох цялата тема, стигнах до тук, и бързам да ти кажа, че това е само в твоята глава, няма как да стане. 

Още по.добре... не искам да става така. Искам просто да върша работата, която е моя. И благодаря на другите, които се включиха - някак си усещам, че не съм сама в неволята. А мисля, че във всички офиси има интриги и клюки, но при нас напоследък започнаха и съкращения за някои позиции, та всеки се е свил от страх, не смеят да говорят нищо за никого /познайте дали  съкращават първо шефове - не!/. А за шегичките и закачките и интимниченето с всички шефове винаги си има хора, а и  при нас те просперират за съжаление. Аз стоя настрана от това. Всъщност съм доста самотна в службата, то вярно, че не сме  там да се забавляваме и обичаме, приятелите са нещо различно, но това ми липсва понякога.

# 25
  • София
  • Мнения: 971
Абе мацка, как можеш да толерираш 1 некадърник (прекия ти шеф) и да му позволяваш да ти се присмива чрез привидно загрижено-натъжената си физиономия, когато нямаш физическата и психическа възможност да му вършиш работата?! Той буквално се гаври с теб! Как го търпиш тва?! Я го остави да си чупи главата! Отказваш всички ангажименти и си гледаш личната работа! Остави го да се изложи за да види баш шефа ти, че тоя за нищо не става и да прецени дали има смисъл да му плаща за некадърността му! Баси как се ядосах... 

# 26
  • Точно където трябва
  • Мнения: 4 077
Според мен нямаш проблем. Или прекият ти шеф те дразни сериозно с всичко, което изброи и тогава не виждам защо ти е толкова мъчно за него или не те нерви чак толкова. Говориш с него по мекия начин обясняваш му, че количеството работа ти е пряко силите, не виждам лошо и да му споменеш, че мислиш за преместване. Така, ако той не иска съвсем да те загуби /или да си загуби мястото заради теб/ няма да е лошо да се съобрази. Но в цялата ситуация проблемът е негов не твой.

# 27
  • Мнения: 29
Освен, че прекият ти шеф е шеф на работа, той е и човек, той е и колега. Много лесно може да падне от "шефското кресло". Аз не виждам нищо лошо, ако посочиш пред "големия бос" истинската причина защо искаш да смениш работното си място. Колкото по-честно представиш молбата си, толкова по-голяма сила ще има тя. Не става въпрос да оплюеш човека, имам предвид да изкажеш ти как се чувстваш, всичко, което ни описваш на нас във форума - липса на време за твоите задължения във фирмата, липса на отпуска, тоалетна, преумора, опасение от изостряне на отношенията ти с колегите, изолираност и т.н.  Какво да му мислиш на прекия ти началник, той да си мисли за себе си, ти нямаш вина, че той не смогва с работата си или не си разбира от работата.

# 28
  • София
  • Мнения: 139
Аз ако може да предложа един по-различен прочит по въпроса...

Първо, типично по български, винаги смятаме, че шефът е некадърник, че ние му вършим работата, че той нищо не върши и т.н. Само дето никога не си даваме сметка колко много неща има, за които не знаем, не са наша отговорност и дай Боже един ден да дойдем на мястото на шефа, разбираме, че нещата не са само бели или само черни, и че всъщност да си шеф не се изчерпва само със задачите, които ние знаем, че той/тя изпълнява. Говоря от опит.

Второ, шефът е този който преценява кои задачи да прехвърли на подчинените си - нарича се делегиране. И е ключова част от менидмънта на хора. Делегиране - и вертикално, и хоризонтално. Нищо лошо. И да, има служебни задачи, които не са описани в трудовата характеристика (но в БГ в 98 % от случаите е така), но това е повод да се прояви инициатива, да изпъкнеш - с една дума възможност. Върпос на гледна точка. Пак говоря от опит.

Трето, аз виждам доста положителни неща в това, че шефът ти те пита за мненито ти за работата на други колеги - означава, че ти има доверие.  И е положително.

Четвърто, колкото повече се увеличават знанията и уменията ти във връзка със сегашната работа, толкова по-ценен кадър си - независимо в тази или друга фирма.

Само предлагам един различен поглед върху нещата. Амбициозният човек ще използва тези
възможности.  Но също така разбирам, че не всеки е еднакво амбизиозен. Ти би ли била удоволетворена, ако ти предлагат повече пари за работата, която сега вършиш?

# 29
  • Мнения: 17 290
Благодаря много на всички, които са писали, сега успях да прочета отзивите ви. На последния въпрос - парите, които получавам ме устройват в момента и не - не бих желала да получавам повече пари и да съм на този режим, на който съм досега. Искам обаче да ви споделя нещо положително - днес наистина събрах смелост и отказах отново да чета заедно с него работата на мои колеги. В момента всички сме буквално затрупани от работа и о чудо - шефът ми се примири, не зная всъщност какво е правил, днес съм доста по-спокойна и заедно с хората от моя екип си работим по нашите си проблеми. Иначе си харесвам работата, като че ли се поуспокоих, но в събота и неделя не бях спала от напрежение и чувствах безизходица.
На LadyAngel - когато си по цял ден в шефския кабинет имаш доста добра представа за вида и обема на работата на същия този шеф. И "делегирането" е прекалено широко практикувано от някои, няма лошо, но след това мисля че един ръководител е редно да провери сам работата на подчинените  си и съответно и той да носи отговорност за нея, нали? Както и да е, отново ми беше полезно много това, което споделиха тук другите "работещи момичета". Пожелавам приятна вечер на всички.

# 30
  • Мнения: 2 401
Това, което са ти написали другите работещи момичета не са нищо друго освен  глупости на стоящи в дъното на йерархията глупачета. Обърни внимание на поста на Лейди-то, и си спретни сама стратегията.

# 31
  • Мнения: 17 290
Стратегията е нужна на някого, който иска да израсне в йерархията, нали? Аз НЕ искам това по ред причини...не му е мястото тук да ги изтъквам. Иначе има предимства, да, ако искаш да вземеш стола на шефа след време...но пък и имам пред себе си пресен пример за една колежка, която се раздаваше, оставаше след работа, вършеше всичко най-добре, обаче при появила се възможност...изпревари я една връзкарка, близка до жената на шефа. Та такива ми ти работи - не винаги мечтаното от някои повишение идва, а и впечатлителните заплати често водят след себе си нервно разстройство, провалени семейства и т.н. Аз съм си подредила приоритетите и някак вече предпочитам след работа да ми е спокойно, а не да се стряскам нощем от мисълта "дали направих това и това". А и не бива да се правят обидни квалификации. Често пъти на "стоящите в дъното на йерархията" се гради успеха на звеното, а шефовете се ползват от труда им наготово.

# 32
  • Мнения: 4 651
Ако искаш толкова да се преместиш, първо говори с шефа си, изиграй там историята за "искам да поема към нови хоризонти". Няма начин да се приеме добре като прескачаш прекия си началник.

# 33
  • Мнения: 0
Отиваш при главния шеф, казваш му как стоят нещата, и заемаш новата позиция.
Милите очички и пълен мир с всички в бизнеса няма.
Или правиш каквото трябва, или отиваш на ново място, където ще вършиш единствено своята работа.

Била съм "винаги на разположение" и ти казвам, че след години психически няма да издържиш. Не си струва натоварването, защото "Благодаря" няма да чуеш от никого.
Правилото е едно: работи за фирмата така, както би работила за себе си!

Успех Peace


Моето мнение е подобно - няма смисъл да си късаш нервите по този начин. Поня ще разбереш до колко те уважават и зачитат свършената от теб работа   Simple Smile

# 34
  • Мнения: 916
Аз пък си мисля, че ако седи и държи ръчичката на шефа по 5 ч. на ден от общо 8 (в останалите сигурно човечецът е на делови срещи и обеди)  Mr. Green то авторката спокойно може да претендира, че има ясна представа от работата на шефа си.
 А и вижте тук:
Искам обаче да ви споделя нещо положително - днес наистина събрах смелост и отказах отново да чета заедно с него работата на мои колеги.
Това не е делегиране - ако делегираше, щеше да й връчи въпросната работа и да й каже да даде становище. А не - я стой сега до мен да ми четеш на глас какво е писал Иванчо. Това ми прилича баш на използваческо поведение. Иска тя да седи при него, за да не виждат другите, че върши работа, която после ще представи като свършена от него. Хич не трябва да ти е жал за него, ще ти изсмуче кръвчицата и колкото повече вършиш, с толкова повече ще те натоварят. Имала съм си работа с подобни недоразумения и мога да ти кажа, че това си е стратегия - и жалните физиономии, и похвалите, и всякакви други форми на манипулация. Докато седиш там ще те третира като магаре.

Какво да направиш - не знам. Най-добре да кажеш, че търсиш нови предизвикателства или каквото там трябва, без да влизаш в пререкания и обяснения кой какво и за кого направил. Рискът е, че може да се възпротиви господинът - кой се отказва доброволно от баницата? ooooh!

Общи условия

Активация на акаунт