За бакшишите

Влизането лесно - ама излизането всеки път ми дава зор   
КуФнята е друг въпрос, тука нали само за бакшиши говорим.

Виж забравих да спомена за този случай в темата с кухненските гафове, но това е достатъчен повод бакшишът да слезе надолу и да се сведе до абсолютния минимум.

Винаги, когато съм доволна, оставям в заведенията бакшиш - поне 10%, че и повече. За мен то си е част от удоволствието. Не разбирам и леко ме дразнят хората, които много се скъпят да оставят бакшиши.

Оставяме 5%, ако е необосновано скъпо и мин.10%, ако всичко е било нормално.

Аз пък не разбирам и не леко, а много се дразня на такива работодатели, които разчитат на клиентите си да направят доходите на работниците им. Че аз после да се чувствам длъжна и да се налага да съжалявам горките сервитьори как толкова много работят за толкова малко пари. Милите те, живи да ги ожалиш.
Та, защо те дразнят хората, които не оставят?
В банката, в болницата, на касите за ток, вода, телефон също ли заделяш 10 % от сметката? М?

Оставям, когато съм доволна, иначе-не. Случвало ми се е да ме гледат в ръцете за бакшиш, което ми е неприятно, в хотели например.

Ами не бяхме на договор,там се оставяха много бакшиши,а друг е въпроса че  не ти казват че бакшишите са всъщност заплатата

Именно.
Аз като ви чета, явно моята ценностна система е сбъркана. Не мога да разбера как ще ти зависи качеството на работата от бакшиша. Много ми е интересно някой като каже, че парите са стимул за по-добре свършена работа. Една работа или я вършиш както трябва, или не я вършиш. Това е въпрос на характер, на принцип. И какво като са малки основните заплати? Аз като си взех моята диплома, отидох да работя в спешната помощ. Чистата заплата ми беше 400 лв, на инат не исках пари и помощ от никого, половината от тях давах за транспорт и храна. Като не са ми стигали парите, съм взимала допълнително смени на мои колеги за да закрепя положението, но никога не съм взимала пари от пациент. А те дават. Без да искаш дават, бутат ти по джобовете, трябвали са ми, но ми е било обидно да взема и съм ги връщала. Аз съм я свършила моята работа максимално добре за моите възможности и умения. Колкото мога, толкова, нищо не би могло да ми промени мотивацията и качеството на работа, нито безпаричието, нито мисълта, че после може да получа пари. И това беше философия на повечето мои колеги. Яд ме е на баба ми, жената, че дава 5 лева бонус на своята лекарка и на самата лекарка, че ги взима. Яд ме е на лекарите, които си искат и сама съм подавала жалби, защото не толерирам, ненавиждам подобно поведение. И е имало моменти, в които съм се молила да намеря 5 лева на пътя за да си купя нещо за ядене, но 5 лева от благодарен пациент не мога да се пречупя да взема. И ако случайно някой от екипа вземе пари, винаги се е купувало нещо за цялата смяна, защото сме екип и няма повече и по-малко важен - санитар, шофьор, сестра, фелдшер, лекар, при напечена ситуация всички са важни. А келнерите дали дават част от бакшиша си на готвача или на чистачката? Спирам до тук, че се отклоних.
За протокола много рядко давам бакшиш. Аз оценявам доброто обслужване, приятно ми е, но не мисля, че парите трябва да са израз на моята оценка. По-скоро изпитвам уважение към човека, че си върши работата добре.

Да. Точно така. 
И аз чакам да видя отговора. 

Аз да! Не 10%, но закръглям сметката навсякъде. Ако тока ми е 72,36лв, оставям 75лв.... и т.н.
Преди няколко дни бях на мини почивка и стаята ми в хотела беше в повече от перфектно състояние/имам база за сравнение/ и като си тръгвах оставих 20лв на камериерката! Т.е. тя си беше свършила работата без да знае, че ще й оставя бакшиш. Просто се беше постарала жената. Единствения начин, по който мога да й благодаря е финансов.


Имам уникален случай в един ресторант  ... сега ме мързи да разказвам.  Но сервитьора хич не се оплакваше от случващото се! 


Едно мога да ви кажа: Парите са двигател, най-мощния двигател на нашата планета! Много ми е забавно, когато някой ми говори за чест, желания, стремеж и бла, бла, бла.....мнеееее - всичко опира до пари! Това е суровата истина! 

Винаги оставям бакшиш. За мен това е уважение към човека. Един или два пъти се е случвало да не оставя бакшиш и то е било заради тотална немърливост и пълно безхаберие от страна на сервитьора.
Никога не съм била сервитьорка или някакъв обслужващ персонал, но разбирам какъв труд полагат тези хора и го оценявам... особено когато видя уважение отсреща.
Само че ме е яд, когато сами си взимат бакшиша. Даже последно се скарах с една маникюристка. Услугата струва 18 лв, аз й давам 20 лв, тя си ги прибира и толкова. Може да си е мислила, че ще ме хване срам да си поискам рестото, но не позна. Не съм за 2 лв, но искам аз да преценя дали да ги дам или не. Наглостта ме отвращава.

Всеки със своята истина.

Аз пък мисля,че повечето хора които не оставят бакшиш просто им се свидят паричките,и си намират оправдания,който иска да оставя,който не иска да не оставя,то не е задължително.Като бивша сервитьорка оставям навсякъде бакшиш,освен ако сервитьора(ката)не ме подразнила адски с нещо,например да чакачм 40 мин.да ми донесе сметката,а аз бързам,това винаги ме е дразнило

Ами да, свидни са ми паричките, може би защото не са от бакшиши изкарани.

Имах една случка, която направо ме разби. Бяхме на кафе 4-ма човека. Две момичета и две момчета. Накрая вадим пари за сметката и всеки има точни пари и малко отгоре за бакшиш. Двете момчета и аз оставихме бакшиш, но понеже момичето беше с едри пари, поиска да покрие тя сметката и взе нашите пари с бакшишите и плати с едрата банкнота и си поиска рестото до стотинка. Нашият бакшиш си остана у нея, а тя дори не си направи устата да остави на сервитьорката такъв. Познайте дали излязохме отново с нея на кафе.. Мразя дребни душици!