Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

Проблемът на моите родители

  • 6 479
  • 55
  •   1
Отговори
  • Мнения: 192
Ще се опитам да ви разкажа на кратко историята.
Баща ми е починал, когато съм била на 6 месеца. Майка се е омъжила за сегашния ми баща, чиято жена се е обесила по незнайни причини, като е оставила 2 деца сираци. Хората от село разправят, че тате я е тормозил и за това си е сложила край на живота. Малко по малко той започна да тормози мама и мен- психически и физически. Мен щипеше където свари  казваше, че ще ни убие и двете с мама ако й кажа, а нея редовно пребиваше от бой. Но това до едно време. После изведнъж спря всичко, нещата се обърнаха и той стана послушанкото  в къщи, а мама беше главата на семейството,. И така около 17 години вече. Да поясня, че не е пияница- пие умерено, работи много и той изкарва по-голямата част от парите вкъщи. Но от известно време, може би от година почти той започна отново да тормози мама. Увиква я пред хората, обижда я, за някакви дреболии, а наскоро дори пак и посегна. Не знам на какво се дължи. Понякога издивява, сее страшни заплахи, сякаш демон го е обладал, а на другия ден и се извинява и казва, че не е нарочно.Те живеят на село.Той ми звъни и като ми разказва така извърта нещата все едно мама е луда. После тя ми се обажда, защото няма на кой да си излее мъката и ми казва истината, от коята разбирам що за човек е той. Тя ми споделя, че не и се живее вече, плаче нон стоп, а на него не му  пука. Докато е на работа той и звъни през обедните почивки и започва да и вика, че не е на работа а ходи да се е*е с някои  Shocked , иска да говори с колегите й и т. н. ... Всичко това така ме тормози... Така ме боли за нея... Опитвах да говоря с него, да го вразумя, но резултата беше временен- докато не си заминах и пак същото. Не знам как да постъпя. Той е такъв играч, така говори сякаш е Бог, а всъщност е жив дявол. Не мога да го отрежа, защото ми е "баща" , който въпреки всичко ме е гледал наравно със своите деца, а душата ми изгаря за мама, защото той я разболява и не ми се мисли на какво е способна.
Съжалявам за дългия пост.... Дайте ми съвет, моля! Не искам да я изгубя!    Не искам да е наранена! Как да постъпя?

Последна редакция: ср, 16 юни 2010, 12:54 от diva4kata

# 1
  • Мнения: 0
Цитат
Великите умове обсъждат идеи!
Средните умове обсъждат събития!
Малките умове обсъждат хората!

СъжЕлявам ! Не искам да обсъждам хората  Peace

# 2
  • Мнения: 192
Моля за съвет, а не за поправка на едничката ми правописна грешка... И аз съм човек  Peace

# 3
  • Мнения: 239
Не се Убиждай ама са ти повечко грешките...

# 4
  • Мнения: 192
Друга работа нямате ли си безгрешници?

# 5
  • Мнения: 265
Момичето не е на матура все пак.

# 6
  • Мнения: 353
вземи майка си при себе си, ако искаш да я спасиш
дори и физическия тормоз да не е често, психическия не е за подценяване, още повече това което си обяснила в началото за първата му жена...

# 7
  • София
  • Мнения: 1 232
А майка ти защо не го напусне? Какво я спира?

# 8
  • Мнения: 4 668
И аз щях да предложа да вземеш майка си при себе си , ако имаш възможност ...

# 9
  • Мнения: 192
Болно ми е, искам да я спася, но живеем в общежитие, дадено ни по милост, за да гледаме детенцето си. С една стая сме, което не ми пречи, но условията са такива, че нямаме право да подслоняваме  други хора, дори за седмица...
 
А майка ти защо не го напусне? Какво я спира?
Спира я това, че няма къде и при кого да отиде, спира я това, че той примамва брат ми /общо дете между тях двамата да е с него и срещу нея /, а нея  я боли за него

# 10
  • Мнения: 265
А къде е живяла преди да се омъжи за него?

# 11
  • Мнения: 192
Заедно сме живели в едно село близо до Кнежа, но след смъртта на баща ми неговите роднини са ни изгонили от къщата и така тя по принуда се е омъжила за втория ми баща, за да имаме дом и "семейство". За някой това може да е пълна глупост, но повярвайте ми не е имала друг избор...

# 12
  • Мнения: 265
След смъртта на баща ти вие сте били негови наследници и не знам защо неговите роднини са ви изгонили от там.Жалко,че майка ти е принудена да търпи такова отношение.Жертвала е целия си живот.Не знам какво да те посъветвам наистина..

# 13
  • Мнения: 192
Не исках да коментирам положението на семейството ми, но вече до такава степен съм объркана, че искам някой да ме посъветва какво да направя... Dessy наскоро тя ми каза точно това ''Аз живот не съм имала, но се радвам, че ти имаше баща, дори такъв!''  Никой не заслужава това, което тя преживява и най-болно ми е, че не мога да й помогна  Cry

# 14
  • Мнения: 265
Според мен щеше да ви е по-добре без този"баща".Майка ти в стремежа си да ви направи добре май ви е направила мечешка услуга.Трябвало е по-навреме да си търсите наследствените права върху онзи дом,който сте имали преди.

Общи условия

Активация на акаунт