Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

  • 9 авг. 2004, 14:35 ч.

Детски книжки - за малки и големи деца

  • 23 625
  • 126
  •   1
Отговори
Здравейте!

Имам идея за нова тема за детските книжки - тези с които сме израснали ние и тези, които са модерни сега. Какво ще даваме за четене на нашите деца?
Аз си пазя всички детски книги, ето ги и моите FAVORITES:

Астрид Линдгрен
1. Карлсон, който живее на покрива
2. Пипи дългото чорапче
3. Роня - дъщерята на разбойника
4. Братята с лъвски сърца

Андерсенови приказки

Джани Родари
1. Приключенията на Лукчо
2. Джелсомино в страната на лъжците

Ерих Кестнер

1. Двойната Лотхен
2. Хвърчащата класна стая
3. Антон и Точица

И още детски автори - Доналд Бисет, А. А. Милн, Ангел Каралийчев, Дора Габе... Всички книжки от поредицата Смехурко........

Давайте и вие  :tellme:

# 1
  • Кори Селести
  • Мнения: 5 538
Питър Пан
Том Сойер

# 2
# 3
Михаел Енде

1. Момо
2. Приказка без край

Братя Грим
Приказки от 1001 нощ

# 4
Памела Травърс - Мери Попинс

Доуди Смит - 101 далматинци

Луис Карол - Алиса в страната на чудесата

Стоян Михайловски - Басни

Джек Лондон - Белия зъб

Лиман Франк Баум - Вълшебникът от Оз

Астрид Линдгрен - Емил от Льонеберя

Карло Колоди - Пинокио

P.S. А какво ви е мнението за Хари Потър? Доста негативно отношение има от страна на пресата към тази поредица след нещастните случаи с децата, аз започнах да го споделям - а какво мислите вие?  Confused:

# 5
  • Мнения: 15
Майн Рид и Карл Май - макар че те са за по - големи деца, по скоро юноши, както и Емилио Салгари

# 6
  • Варна
  • Мнения: 4 234
Приказките на Шарл Перо
Шумът на върбите - не помня автора
Карел Чтвъртек - Румцайс
Приключенията на зайчето Питър

# 7
  • Кърджали, България
  • Мнения: 461
Ах, как ме върнахте назад в спомените с тези книжки!
Обожавам книгите на Астрид Линдгрен - всичките (Карлсон, Пипи, Роня, Емил). Ерих Кестнер също (особено "Двойната Лотхен")! И досега си ги препрочитам с интерес...  Laughing  Laughing
Освен това:
"Приказки по телефона" на Джани Родари,
"Патиланско царство" на Ран Босилек,
"Ферди мравката",
"Незнайко" на един руски автор (?),
имаше и една книжка, мисля, че беше чешка, за един котарак, ама като ми изхвръкна от ума?! Confused:
"Румцайс", "Мери Попинз"...
Сигурно има и други, но в момента не се сещам.

Стоил е още малък за тях (може би пък не е? Wink ), но той си има друг фаворит - костенурчето Франклин ("кунка Акин"). Сигурно я знаете тази поредица от около 20 книжки със страхотни картинки и интересна история - с прост сюжет, но винаги с някаква поука. Ние имаме 6 засега и продължаваме да попълваме колекцията Stuck Out Tongue . Стоил оттам се научи казва "Обичам те, мамо!" Simple Smile и разни други хубави работи.

А, забравих за Лукчо! Като малка съм разказвала на нашите как господин Грах (или беше друг?!) го "омесили", вместо "обесили" Simple Smile .
А мъжът ми много обичал "Маншон, Полуобувка и Мъхеста брада".

# 8
Ще е хубаво да има и Мечо Пух
Питър Пан е доста добра книжка, а може и котаракът с чизми
на Андесен и Пушкин книжките


 застраховане

# 9
  • Пловдив
  • Мнения: 17 789
Спомням си, че харесвах една книга, коята се казваше "Приключенията на Маншон, Полуобувка и Мъхеста брада"

# 10
  • Мнения: 3 574
май не видях по-горе приказките от 1001 нощ - обожавах ги като малка.....особено омаше едно издание с твърди корици и много цветни илюстрации

# 11
  • София
  • Мнения: 3 675
Цитат на: Янтра
Спомням си, че харесвах една книга, коята се казваше "Приключенията на Маншон, Полуобувка и Мъхеста брада"
И аз си я спомням - много ми беше харесала  #Milti И картинките бяха страхотни!
Спомени...

# 12
Страхотна тема, vvpe! Аз чета на нашите деца от малки, всяка вечер за лека нощ, така са свикнали. И няма такова нещо, че книгата е за по-големи деца, когато родителят чете наглас, детето е в състояние да възприема и много по-сложни и дълги книги от тези, които се препоръчват за възрастта му. Моята най-голяма дъщтеря беше на 5 год., когато и четох "Братята с лъвски сърца" от А. Линдгрен - страхотна книга! Аз се разплаках с глас накрая, а тя ме пита:"Мамо, защо плачеш?" Аз си водя децата на библиотека и там избираме книжки заедно. А за по-новите детски заглавия, ето 2, които се харесаха много на децата ни:"The Indian In The Cupboard" от Lynn Reid Banks - британска авторка и "Shiloh" от Phyllis Reynolds Naylor - тази пък е от американка. Не знам дали са преведени в БГ, че от 10 год. вече не живея там, но е много вероятно, защото и двете книжки са много успешни в света. А за какви нещастни случаи става дума във връзка с Harry Potter? Моята голямата дъщеря е влюбена в него.

# 13
# 14
Пак аз де - lyra. Не разбирам, защо се появявам като гост.

# 15
Здравей, Lyra! Simple Smile

Радвам се, че темата се харесва, защото аз смятам четенето за нещо много важно и неразделно от детството.

Относно Хари Потър - мисля, че беше през пролетта - едно момченце се хвърли от прозореца за да докаже пред съучениците си, че може да лети като Хари Потър. Спомням си, че имаше поместена голяма анкета с деца от 8 до 12 години относно това как възприемат книгата и доколко тя би им повлияла да сторят нещо неразумно.

***
А съм на мнение, че четенето е по-полезно от компютърните занимания и постоянната телевизия. Не искам да ги изключвам, (да не ме разбере някой погрешно), просто съм на мнение, че компютърна грамотност се наваксва за няколко месеца - особено ако става въпрос за чат и интернет Simple Smile, докато общата култура не се наваксва и за една година.
Да живеят детските книжки!!! Simple Smile

# 16
  • Мнения: 289
значи, сядам за трети път да се пробвам да постна нещо.

vvpe, много се радвам, че намирам в теб такава съмишленничка! Аз съм голяма активистка за идеята родителите да четат на децата си от малки и да ги водят към книгите. На малките деца това страшно им обогатява речника, разширява техния attention span (времето, за което са способни да си концентрират вниманието - много важно за предстоящите им години в училище), обогатява ги емоционално - според детските психолози децата си представят на мястото на героя от книгата самите себе си и това им дава възможност да изживеят емоционално събития, с каквито още не са се сблъсквали в живота и да се научат да се вживяват в ситуацията на другите; отделно, според резултатите от социологически проучвания, децата, за които четенето е било ежедневие, достигат до по-високо образование, по-добре платени професии и по-висок жизнен стандард, когато порастнат. Абе, какво да си говориме, книгите са такова богатство и такава неоценима инвестиция за бъдещето на децата ни и растежа им като личности... че си струва да говорим за тях във форума!

Гледам, че още никой не е споменал за Маугли - аз го добавям в списъка на любимите детски книжки.

И още нещо - авторът на Румцайс е Вацлав Чтвртек, не Карел Simple Smile

Жалко за момченцето в случая с Harry Potter! Но не ми се вярва да е виновна само книгата, там трябва да са действали и някакви други фактори! Къде се е случило това, в БГ или по света някъде?

# 17
  • сред цветята
  • Мнения: 3 031
Цитат на: Inna

А, забравих за Лукчо! Като малка съм разказвала на нашите как господин Грах (или беше друг?!) го "омесили", вместо "обесили" Simple Smile .

Кой беше моля авторът на Лукчо? Така ли се каzваше книжката?

# 18
  • сред цветята
  • Мнения: 3 031
Пусна ми се 100 пъти съобщението. Иzвинявам се. Embarassed

# 19
  • сред цветята
  • Мнения: 3 031
Embarassed

# 20
  • сред цветята
  • Мнения: 3 031
Embarassed

# 21
  • сред цветята
  • Мнения: 3 031
Цитат на: vvpe
"Кой беше моля авторът на Лукчо? И така ли се каzваше книжката?"

Джани Родари - Приключенията на Лукчо

Блaгодаря. Simple Smile

# 22
  • Мнения: 289
Аз вчера влязох в една БГ онлайн книжарница да видя какво се предлага и от заглавията, които видях там, мога да препоръчам Изгубената Динотопия. А имаше и филм по нея, немско-италиански + още някаква държава, ама беше дългичък, на 3 DVD-та. Но и него дъщеря ми го изгледа с голям кеф. Как мислите, ще може ли в тази тема да си говориме и за добри детски филми?

# 23
  • Кори Селести
  • Мнения: 5 538
а видяхте ли новото издание на Пипи????
с черно-бели снимки на супр гадна хартия.....
добре. че антикварите имат старото издание...Simple Smile

# 24
  • Мнения: 289
А какво ще кажете за книжките на Madonna? Аз съм запозната само с Английските рози, та да кажа за нея: Ако не беше страхотния й илюстратор, тази книжка щеше да е пригодна само за тоалетната.

# 25
  • Мнения: 3 038
Имат и страхотна цена- 15 лв ако не се лъжа Shocked е поуките как са?

# 26
  • Мнения: 289
Уф, поуки... Накратко, 4 неразделни приятелки все плюят едно пето момиче, защото то е невероятно красиво и те му завиждат. Една нощ, когато дружите си правят "пижама парти" в дома на едната, през нощта се появява добра фея и ги пренася невидими в дома на петата. Там госпожиците виждат петата как се претрепва от домакинска работа, понеже тя била сирак без майка и сама върти домакинството вкъщи и гледа малкото си братче и си няма играчки (че нали е от бедно семейство). Четирите госпожици ги досрамява, че са я плюли и стават приятелки с петата. Изведи си поуката.

И представи си, че Madonna в едно интервю заяви, че за прототип на петата и е послужила собствената й дъщеря Lourdes! Ми тя и Пепеляшка бледнее пред Lourdes тогава!

# 27
  • Мнения: 289
А защо още никой не е споменал книгите на Жюл Верн? Явно татковците не следят тази тема. Моя мъж е обожавал нигите на Жюл Верн като момче и ги харесва до ден днешен.

# 28
  • Мнения: 289
Ето тук: www.icdlbooks.org има международна онлайн библиотека за деца. Книгите са от всевъзможни страни и на всевъзможни езици и могат да се свалят безплатно. Обърнете внимание, че има и куп книги на хърватски, сръбски и македонски, т.е. че останалите южни славяни са се погрижили да се отсрамят пред света, а българска детска книга няма нито една!

# 29
  • Мнения: 289
Shrek - аз харесвам филми, които са създадени по книга, мисля, че това е поучително за децата.

Но иначе много харесвам и:

"Ну, погоди!"

унгарската серия "Семейство Мейзга"

чешката серия за "Къртичето"

# 30
  • Мнения: 289
Астерикс и Обеликс

А дъщеря ми се обажда да съм добавела и Jimmy Neutron, тя го е гледала у баба си на видео. Аз не съм го гледала, тя казва, че това било анимиран филм за някакво супергениално момче, което от тостер си конструирало космически кораб!

# 31
  • Мнения: 289
Тази тема вече се изчерпа, затова, като последен опит за ресусцитация, предлагам да я поизменим малко: предлагам всеки да си признае кои детски книжки НИКОГА не са му харесвали, нито в детството, нито сега. При мен #1 в антикласацията е "Малкият принц" - получавам уртикария само като чуя за тази книга, много ми е сладникава и сиропирана... И интересно, че мъжа ми също е алергичен към нея... Друга славна книжка, която никога не ми е харесвала, е "Алиса в страната на чудесата". Аз знам, че за времето си тази книжка е била малка революция, че дотогава са се писали за деца само нравоучителни книжки с ударение на възпитателния ефект и никой не е брал грижа дали книгата е забавна за децата. "Алиса..." е била първата детска книжка, в която авторът е "теглил една майна" на нравоученията и е написал просто нонсенс за смях на децата... Това сигурно вдига цената на книгата, ама за мене тя е бетер нонсенс...

# 32
  • в края на града
  • Мнения: 4 312
Май към любими книжки не бяха споменати "Островът на съкровищата", "Ян Бибиян", "Билбо Бегинс..." (или "Хобитът"), "Карлсон, който живее на покрива", детска фантастика "Момиченцето от земята" и "Гостенка от бъдещето" на Кир Буличов. Към съвсем детските редом с посочените имах и още една любима "Тайната на оранжевата котка Турандот", беше като криминале за малки деца  Grinning ...
Аз лично не съм чела "Алиса  в стараната на чудесата", изглежда ми малко тъпо (и филмът), но това си е мое мнение. За друга книга не се сещам...

# 33
Абсурд е темата да се изчерпа, няма начин!!! Книжките винаги ще се четат и наш дълг е да поддържаме интереса към тях!

Може би тук майките имат малки дечица и няма как да си говорим за книги след като има толкова много проблеми свързани с бебенцата...

Много са хубави книгите цитирани тук, аз ще прибавя

Чичо Томовата колиба - от Х. Б. Стоу

А книги, които не съм обичала... Мисля, че няма детски книги, които да съм мразила някога, всичко зависи на каква възраст и с какъв подход ще приемеш книгата. Малкият принц не е за малки деца, ами е книга за възрастни и се разбира някъде след 15 годишна възраст.  Поне така съдя по познатите си. Simple Smile

Аз съм твърдо ЗА продължаване на темата, защото тя е огромна и неизчерпаема. Само да разчистя секцията и колко заглавия ще прибавя... ихааа Simple Smile

до скоро от мен

# 34
  • Мнения: 289
Аз тук в Чехия вършея из всички библиотеки, които са ми достъпни и винаги ми е интересно да попадам на преведени български детски книжки - интересно ми е кои български детски автори са най-известни тук. Най-често съм попадала по библиотеките на Емилиян Станев и на "Ние, врабчетата" от Йордан Радичков. А сред новите книжки по книжарниците - едно чешко издателство пусна цяла поредица от книжки за най-малките с илюстрации от Биляна Господинова...

# 35
Lyra, ей съмишленичке Simple Smile

Я да се включа и продължа тук темата с линкове:

За най-малките:
http://www.pe-bg.com/categories/?c=164

За деца и юноши:

http://www.pe-bg.com/categories/?c=165

Там има и детски енциклопедии... Много готино Simple Smile, нали?

# 36
  • Мнения: 289
Защо не видях там "Хрониките на Нарния"? Те преведени ли са изобщо на български?

# 37
Преведена е, да - ето и линк към сайта на Труд:

http://www.trud.bg/books/bookDetail.asp?id=4109

# 38
  • София
  • Мнения: 2 299
Цитат на: vvpe
Ами да! Можем да си говорим и за детски филми!!! Simple Smile

Да започнем с:

Цар Лъв

Monsters Inc.

Ice Age

Тези заглавия са със сигурност за по-големи деца, но те ми дойдоха в главата сега Simple Smile


Цар лъвІ, ІІ, ІІІ
Земята преди време
Братът на мечката
Тигър
Големия филм за Прасчо
Красавицата и звяра
Книга за джунглата
Живата гора

# 39
  • София
  • Мнения: 6 202
Една от най-любимите ми книжки от детството, която май не е спомената досега, е "Тайната градина" на Франсис Бърнет.

А към филмчетата да добавя Балто 1 и 2 (Мони май вече знае първата серия наизуст)

# 40
Тисту - момчето със зелените пръстчета

Много е сладка книжката от Морис Дрюон

Приказки по телефона - Джани Родари

Жюл Верн (много хубаво сте ни подсетили)
80 дни около света
Капитан Немо
Децата на капитан Грант...

Винету Simple Smile

# 41
  • Мнения: 2 006
Теми4ката е страхотна Grinning Аз ужасно харесвам и до днес-4и4о-Томовата колиба,Том Сойер и Капитан Немо #Milti

# 42
И тези книги са много хубави:


"Историята на говорещото столче" - Мацутани Миоко

"Замъкът на момичето в бяло" - Константин Кирица

"Приключенията на Туфо Рижия Котак" - Георги Константинов

Звездните приключения на Нуми и Ники - Л. Дилов

# 43
  • Мнения: 289
Моля ви, разкажете ми за какво се разказва в Балто и в този Тисту със зелени пръстчета? Не ги знам.

Аз реших да ви напиша две по-нови книги, които много харесвам: едната е "Скелиг" от Дейвид Алмънд, сигурна съм, че я има и в България, защото тази книжка много нашумя на времето си (ок. 2000 г.) В нея се разказва как едно момче открива в един изоставен порутен прогнил гараж някакво човешко същество, обсипано с мъртви мухи и оплетено в паяжини, и първоначално го мисли за мъртвец. В един момент обаче "мъртвецът" повдига клепачи и пита момчето:"какво искаш?" От устата му смърди и, изобщо, целия е в окаяно състояние, не може да се движи, упорито повтаря само:"махай се", "махай се, остави ме сам!" Момчето започва да се грижи тайно за смрадливата неподвижна фигура в гаража и казва за нея само на една приятелка, заедно му носят тайно храна и т.н. Постепенно, с развитието на действието става ясно, че смрадливата фигура всъщност е ангел (!!!) и наистина е тежко  болен, но не се нуждае от болници и лекари, а от човешка любов и състрадание - точно това, което му дават двете деца. Накрая той оздравява и отлита, а на децата оставя за спомен по едно перце от крилата си. На момчето му се ражда недоносена сестричка и книгата свършва с това, как той пъха перцето под дюшечето в креватчето на бебето... Наистина много хубава книга...

А втората е от Eva Ibbotson и се казва "Which Witch?" - "Коя от вещиците?" или нещо такова... В нея пък един прословут магьосник решава да се ожени и организира конкурс за всички вещици от околността - коя ще излезе най-голяма майсторка, че нея да вземе... Много е смешно, нещо като днешните конкурси за красота, но обърнато на 180 градуса...

Ако някой чете на децата си като мен или търси книга за подарък на по-голямо дете - тези двете ги препоръчвам!

# 44
Tistou les pouces verts или Тисту - момчето със зелените пръстчета

Тисту живее в богата къща, има богати мама и татко, слуги, които го обичат... В училище не му е интересно, детето заспива в час. Баща му е търговец на топове и решава да го прати на друго училище - училището на живота.  Първият урок е от градинарят Мусташ, който открива чудото - момчето има "зелени пръстчета" - до каквото се докосне - поникват цветя Simple Smile И градът, в който живеят постепенно се преобразява - по стените на болницата поникват рози... Но какво ще стане ако топовете на татко изчезнат под зеленината на бръшляна и цветята?

Simple Smile

# 45
  • Мнения: 289
TopCat, може ли да напишеш кратко резюме и на "Говорещото столче" и на "Момичето в бяло"? За какво се разказва? И от каква народност е този Константин Кирица?

# 46
Историята на говорещото столче Simple Smile - една от моите любими

Наоки и Юко отиват на гости при баба си на село, майка им има работа в Токио и ги оставя на баба и дядо. Юко е на 2 годинки, а Наоки е на 8-9.
И един ден, улисани в игрите децата откриват зад една полянка стара къща, в която времето сякаш е спряло - потънала в прах, храсталаци... На Юко много и харесва там.
На следващия ден Наоки чува странно ръмжене от храсталаците и какво да види? Едно малко столче (като за двегодишно дете) върви и мърмори "Няма я, няма я, вчера беше тук, а сега я няма..."
На по-следващия ден Юко не се прибира за обяд... Къде ли е тя? Наоки има предчувстие и отива във старата къща и какво да види? Юко и столчето Simple Smile Столчето нарича Юко - Ида, Юко се смее, щастлива, а столчето говори "Ида си дойде, вчера я нямаше, но сега дойде". Наоки се опитва да разубеди столчето, че Юко му е сестра и че не се казва Ида, а столчето не вярва.
А и малката Юко вече се нарича Ида... Какво става?

Наоки има още една приятелка в околностите - казва се Рицуко и е на около 16 години.  Той и разказва странната история. Дане би в нея Юко да е преродената Ида, която столчето търси?

В къщата има стар календар... След много усилия Наоки и Рицуко разчитат календара - тои е спрял на 6 август 1944 година...

Вече е време Наоки и Юко да си ходят в Токио... Но как да разделят Юко и столчето? То е упорито и за него Юко е Ида, която е изчезнала вчера. Наоки е безсилен пред тези аргументи... Столчето му е казало обаче, че Ида има три бенки една до друга на гръбчето - това е нейният отличителен белег. Наоки в яда си съблича сестра си и показва гръбчето и на столчето. То е съвсем чисто... Тогава столчето се разпада...

След като са се прибрали в Токио Наоки получава писмо от Рицуко, която лежи в болницата болна от левкемия. Рицуко е осиновено дете... Помолила родителите и да и покажат с какви дрешки е била облечена, когато са я намерили - костюмче с избродирано име Ида... Рицуко моли лекарите да и кажат има ли някакви бенки на гърба. Лекарят отговаря "Да и то три една до друга". Рицуко излиза от болницата и отива в къщата, смята да я оправи, гали столчето и му казва "Аз съм твоята пораснала Ида", но то мълчи... И някой ден тя се надява да си има момиченце и да го сложи да седне на столчето...


Лира, харесва ли ти? Много е хубава книгата...

# 47
  • Мнения: 289
TopCat, току-що установих, че тази книжка я имам вкъщи! Баща ми ми я е изпратил с колет от България - о-о-о, какъв златен дядо! Ще я прочета на децата и ще ти напиша по-конкретно, засега не знам, чудя се как ли ще обяснявам на децата защо столчето мълчи - защото Рицуко вече не е дете? Дали ще го разберат?...

# 48
Ами, няма да разберат защо мълчи столчето и ще им е мъчно... На мен ми беше мъчно, а прочетох книгата в 5 клас - голяма, голяма вече... Успокоението е, че столчето ще проговори на малко момиченце... Тъжна е историята, с отворен край... Мисля, че можеш ти да им разкажеш едно оптимистично продължение Simple Smile и те ще ти повярват!!!


А Замъкът на момичето в бяло е румънска книга. По-скоро приключенска - една тайфа тръгва да търси един замък, в който е затворена една тяхна позната. Момичето е изпратило писмо, това писмо е преминало през мноооого ръце и хлапетата проследяват пътя на писмото за да стигнат до замъка и момичето. Simple Smile  Интересно е, но е за по-големи деца. А и книгата е обемна - около 300 страници.

# 49
"Момчета, момичета и Стодулки" (но сега не се сещам за автора)
(чешка)

"Алфонс Треперибузков" (пак не се сещам за автора, но е на издателство Смехурко)

"Невероятните приключения на господин Попен в тресавището"
издателство Смехурко
(и тук не се се сещам за автор - на края на деня явно блокирам)

# 50
И не само блокирам ами и да се логна забравям Simple Smile след рестарт на компютъра, мани мани  Embarassed

# 51
  • Мнения: 289
Цитат
"Момчета, момичета и Стодулки" (но сега не се сещам за автора)
(чешка)


Авторката е Ева Бернардинова. Да допълня, че в книжката "Стодулки" е селце, където децата карат шейнички и пр., а днес Стодулки е гнусен панелен железобетонен квартал на Прага Simple Smile .

# 52
  • Мнения: 1 399
Любимите книжки на мойта щерка/8г./ са:
  "Лешникотрошачката"-Е.Т.А.Хофман
  "Ние,децата от Шумотевица"-Астрид Линдгрен
  "Емил от Льонеберя"-Астрид Линдгрен
  "Малкият Никола"-Рьоне Госини
  "Антон и Точица"-Ерих Кестнер
  "Крокодилът Гена"-Едуард Успенски и разбира се всякакви приказки-за рицари,принцове,принцеси,вълшебства,животни и т.н.И въпреки,че вече сме "големи" с голям интерес чете поредицата за костенурчето Франклин,не пропускаме да си купим всяка нова издадена от тази поредица.

# 53
  • Кори Селести
  • Мнения: 5 538
напоследък купувам на Елина една поредица книжки за костенурчето Франклин. Страхотни са:)
имат супер готини картинки и историите са много готини...все се научават по нещо децата.

Има и още две поредици, които са много хубави.
"Енциклопедия на златните приказки" и "Класика за деца"
Енциклопедиаята ми харесва, защото приказките са в съкратен вариант и със страхотни картинки.

# 54
  • Мнения: 289
А чували ли сте за последната модна тенденция да се издават книги за деца, написани от деца? Е, "деца" относително казано, в Щатите сега бил много нашумял някакъв 18-годишен автор, но не му помня името. А в Европа - една книга от 15-годишна румънка, живееща във Франция, казва се Flavia Bujor, а името на книгата е "Камъните на съдбата". Тази книга била станала бестселър във Франция и тук в Чехия знам, че четири издателства са се надпреварвали и са наддавали кой да откупи правата... Тези "Камъни..." аз ги прочетох на децата и на мен ми се видяха пълен мишмаш, но на децата им хареса... И на американеца, и на французойката (румънката) книгите са в жанр фентъзи и са за по-големи деца.

# 55
# 56
# 57
  • Мнения: 1 732
Хубаво е това със списъка от качествени книжки за малките,ама ми кажете как да му съсредоточа вниманието на моя син да послуша(на 1г и 2 месеца е),ама въобще не иска да чуе какво му чета,кака му как слушаше от съвсем мъничка и сега много чете,обаче той-незнам. Rolling Eyes

# 58
Как да му задържиш вниманието... Ами лъжичка по лъжичка... Да четеш книжка е все едно да разказваш приказка... Обясни му, че се готвите за голямо пътешествие в страната на Фантазиите, където е много интересно и пълно с приключения. Изберете книжка с хубави картинки и кратки приказки...
Вниманието на малкото дете не се задържа дълго, не се притеснявай ако по някое време детето "те прекъсне", историята остава за следващия ден Simple Smile И не се обезкуражавай!

# 59
Детето все още е много малко. Лъжичка по лъжичка, придружени с хубави картинки - това е рецептата. Simple Smile Към лъжичката прибави гушкане, сядане на коленете на мама, целувки. Дори да е само за 5 минути. Това е началото.

# 60
  • Мнения: 289
Да, и още нещо, малките деца обичат да се повтаря едно и също, моят син си има една любима книга с картинки и все нея си разглеждаме от месеци вече. А аз коментирам картинките с едни и същи думи всяка вечер и на него точно това му харесва, защото предварително знае какво ще кажа на всяка страница и очаква с нетърпение да го кажа! Имам и друго предложение, ти сигурно си купуваш списания за майки, прелиствайте тези списания заедно - там е пълно със снимки на деца, които пият от шише, или се чипкат във ваничка, или държат играчки - това са все неща, познати за детето и то ще ги гледа с интерес, показвай му картинките и му разказвай, кой какво прави - най-малките деца "четат" картинките, не слушат текста... но и това е "четене"...

# 61
Относно четенето на книжки на малките (около 1 годинка) моят опит показва, че е по разумно да се избере книжка с хубави и разбираеми картинки и да се импровизира по нея. Така  научих нашата кака. Аз й обяснявах картинката, като от време на време я карах да ми показва кое къде е. Естествено отначало 2 -3 неща. Например: "Къде е Мечо?", "Къде е Зайо?". Може дори да се учите и кое животно как казва. Постепенно кръгът с обяснения и въпроси се разширява. Като най- накрая се стигне до истинско четене на текста.
Сега установих че точно тази схема работи и при бебо (не съвсем бебо - на 1г. е човекът).  Simple Smile

# 62
  • Мнения: 289
Аз продължавам списъка с хубави книги за деца: "Призракът от замъка Кентървил" от Оскар Уайлд, поправете ме, ако българското заглавие е различно, оригиналното е The Canterville Ghost. Книгата е за по-големи деца. Като съм го ударила на английска класика, ще добавя и "Д-р Джекил и мистър Хайд" на Р. Л. Стивънсън - намерих тук тази книга, адаптирана за деца и със страхотни илюстрации - самата аз останах изненадана, как тя "грабна" децата ми...

# 63
Петя Дубарова има много сладки стихотворения за деца. Препоръчвам ви ги!
Малък пример:

Моето котенце


Коте мило, нежно мъркаш

и помръдваш със мустачки.

Виж, конците ще объркаш,

а пък те не са играчки.

 

Гордо-гордо преминаваш

със очички закачливи,

колко смешно се прозяваш,

тръгваш пак със стъпки живи.

 

Тихо ти обхождаш всичко,

аз игриво те наричам,

ти си котенце добричко

и затуй те аз обичам.

И в този контекст - Лира говореше за литература писана от тийнеджъри - Петя Дубарова е писала още от ранна детска възраст.

http://www.slovo.bg/showauthor.php3?ID=186&LangID=1

# 64
  • Варна
  • Мнения: 4 234
Аз искам да попитам мамите с опит как се преборихте с късането на книжките. Много обича да гледа картинки, много и харесва да и чета, обаче от време на време я прихващат редакторски чувства и започва да къса книгите, дъвче ги или им отскубва картинките. Вече не е малка, разбира че не трябва да прави така и въпреки моите опити да и обясня, че така не се прави и т.н. пак си знае нейното.
За мен скъсването на книга е много лошо нещо и сташно ме е яд на моята малка книгоунищожителка.

# 65
  • Кори Селести
  • Мнения: 5 538
ами...в началото библиотеката и се състоеше само от книжки с ДЕБЕЛИ, картонени страници:)
като и увря главата...получи и другите.

# 66
  • Мнения: 289
И още нещо. Децата наподобяват възрастните. Колкото по-често детето вижда родителите си да четат книга, толкова по-бързо ще започне да си играе "на четене" и ще прелиства страниците, вместо да ги къса и мачка... Иначе това, за което пише Деспина го правят всички деца, и моите са го правили...

# 67
Късането на книжките Simple Smile - спомням си нашата сладуранка как късаше и се радваше и казваше : Много много книжки. После отмина. Отмина следвайки именно рецептата на Лира. Копираше мама и тати и играеше на четене. Simple Smile  redecoration

Но за начало и се даваха книжки, съдържащи само две-три изречения, 5-6 страници и много картинки. Във всяка книжарница ги има за левче-два...

# 68
  • Варна
  • Мнения: 4 234
Цитат на: TopCat
Но за начало и се даваха книжки, съдържащи само две-три изречения, 5-6 страници и много картинки. Във всяка книжарница ги има за левче-два...

Ами тези които и давам са точно такива и то от тези с дебелите корици, обаче пак успява да им види сметката.
А иначе е много интересна, запомнила е как почва например книжката за зайченцето бяло, отваря и почва да "чете" на глас "зачи бало" и продължава да си мърмори нещо като много успешно имитира интонацията с която аз и чета книжката.
А за четенето и аз и мъжът ми много обичаме да четем и имаме доста книги в къщи, така че личен пример не и липсва. На мен за нова година мъжо ми подарява целогодишен абонамент за окръжната библиотека във Варна.

# 69
О да! Децата запаметяват безпогрешно! Майка ми е разказвала как Виктор знае приказката почти наизуст: като му дадеш книжката се прави на важен и само говори и прелиства Simple Smile Но го оставя, за да продължи интереса към четенето.
Късането е само етап... После идва изцапването на книжките с ядене Simple Smile, важното е да му харесва на детето да се занимава с книжки.    Heart Eyes

# 70
  • Мнения: 289
Току-що прочетох една интересна дискусия за четенето в един чешки родителски сайт. Оказва се, че момчетата четат по различен начин от момичетата... Майките на момчета там писаха, че синовете им не обичали фикция, а предпочитали фактическа литература. Най-често прелиствали енциклопедии. Една мама написа, че на синчето й дежурната реплика, като почвали да четат, била:"Ама да няма цау!" ("цар"). То предпочитало да му разказват накъде водят кабелите, как функционира електроцентрала и т.п. - ето такива неща слушало с отворена уста. От чешката класика за деца мамите на момчета споделиха, че единствения автор, който и днес "грабвал" децата им, бил Отакар Батличка. Това като го казах на мъжа ми, той подскочи на стола, разказа ми от воле няколко разказа от него и започна да ми вади книги от него, които си пази още от момче... Мъжа ми каза също, че хубавото на Батличка било, че пишел разкази от по 2-3 страници, на втората-третата страница вече имаш развръзка и това също привличало момчетата, момчетата нямали нерви да четат по 200 страници, за да видят какво ще стане. Случайно да знаете, дали има нещо от Отакар Батличка, преведено на български?

# 71
Типичните книжки с картинки с дебели страници са за деца от две до пет години. А иначе книжките с картинки са за деца от три до седем-осем години. Това е класическата възраст. Simple Smile
***
Ще потърся в библиотеката! Според мен би трябвало да е преведен, но за съжаление вкъщи нямам книги от Отакар Батличка. И аз съм забелязала подобно разграничение на вкусовете при децата. Може би идва от разграничението на длъжностите в семейството - татко прави всичко и аз като един малък мъж трябва да мога като тати... Искам да знам за водата и тръбите, за дъжда, за колата, за телевизора...

Много често децата се вдъхновяват от кукления театър и после със седмици майките разказват пиесата.

Вкусът към книгите се определя от родителите.
***
И сега ми се иска да препоръчам приказките на Здравко Сребров. Те са кратички и се примат с интерес от малките деца.

# 72
  • Враца
  • Мнения: 4 671
Може би са за малко по-големи дечица, но поредицата на Джерълд Даръл за времето, което е прекарал на остров Корфу е невероятна поне за мен. И досега си препрочитам "Градината на боговете" и се смея до сълзи.
Всички книги, които сте написали ме върнаха години назад и ми стана толкова хубаво и мило, благодаря!

# 73
  • Мнения: 289
Аз искам да препоръчам една руска авторка за деца - Софья Прокофьева. Не можах да я открия по българските търсачки, но предполагам, че толкова известна руска авторка за деца не може да не е преведена в България. Предполагам, че се намира по-скоро по библиотеките. Ние сме чели с децата чешки преводи на 3 нейни книжки и на тях особено много им хареса "Часы с кукушкой". Нашият превод беше с илюстрации от Радек Пиларж, това е човекът, който е нарисувал Румцайс. Ако я има тази книжка в България и е с хубави илюстрации - цена няма да има за по-малки деца.

# 74
  • София
  • Мнения: 7 200
Хей, wa-wa и аз съм върл фен на Дж. Даръл. Сигурно съм го препрочела поне 100-пъти. Особено са ми любими книгите за Корфу - 3 на брой /има и една, която все още не е преведена/.

А някой чел ли е "Моето протокалово дръвче". Не мога да си спомня автора /беше латино-американец, май/. Много любима книжка ме и била /и сега също, де/

И приказките на май беше Виталий Сутеев с илюстрации на автора /Под гъбката, Кой каза мяу, Патето и пилето, Ябълката../ страхотни са за по-малките.

# 75
  • Мнения: 2 051
Цитат на: Лекси
А някой чел ли е "Моето протокалово дръвче". Не мога да си спомня автора /беше латино-американец, май/. Много любима книжка ме и била /и сега също, де/ /quote]

Бразилец - Хосе да Васконселош. Много е хубава!

# 76
  • Враца
  • Мнения: 4 671
да Лекси, точно за тези говорих, за остров Корфу. Никога не ми омръва да си ги препрочитам, мисля сега да си купя всичките на даръл, защото съм ги чела от библиотека, но един ден като имам детенце, ще се радвам да ги чете и то, залужават си

# 77
  • София
  • Мнения: 7 200
Успех при събирането. Доста са. Аз ги събирах в продължение на много години години:

Моето семейство и други животни; Птици, животни, роднини; Градината на боговете; Филе от кимбала - все още непреведената от поредицата за Корфу; Три билета да Ъдвендчър; Двама в степта; Пияната гора; Шепнещата земя; Зоологическа градина в моя багаж; Диви кинозвезди; Ай-ай и аз; Хванете ми колобус; Препълненият ковчег; На лов за живи животни...
 
и още доста други, които излязоха през последните години, но за съжаление не сам си ги купила.

А "Моето протокалово дръвче" наистина е много хубава. И сега мога да се разрева, като се сетя за нея.
И за една друга много хубава книжка се сещам. При това българска и тотално забравена "Жирафчето". Имаше и продължение, но не помня как се казваши. Някой чел ли я е? Все съм се чудила, защо не я преиздадат?

# 78
  • Враца
  • Мнения: 4 671
Я ми припмно това Жирафчето беше за едно момче, на което му казваха така, нещо за някакво момиче, животни някакъв завдо ми се върти в главата

# 79
  • Мнения: 811
Мммм, подсещате ме за страхотни книжки.

Не видях една, която много обичах - Крал Матиуш.

# 80
  • София
  • Мнения: 7 200
Ох и аз много не си спомням, беше толкова отдавна, когато я четох, а после изчезна на някъди.
Да, за едно момче беше. Написана от негово име, нямаше някаква специална история - нещо като дневник, история за това какво мисли и чувства едно момче, което расте.
На таткото май му викаха Пух, на майката Киви, имаше и един приятел Тапицирания скелет.
Някак книжката звучеше малко тъжно и самотно.... просто историята на едно момче, което не виче дете, но не и голям човек.

# 81
  • Мнения: 3 205
Цитат на: Лекси

А някой чел ли е "Моето протокалово дръвче". Не мога да си спомня автора /беше латино-американец, май/. Много любима книжка ме и била /и сега също, де/


Аз я имам и също много я харесвам, авторът е Жузе Мауру ди Вашкунселуш. Бразилец е, затова името му звучи малко сложно. Но тя е за по-големи деца.

А приказките на Доналд Бисет? Аз ги обожавах като малка. Те също са кратички и доста забавни за 2-3 годишни деца.
Също за по-големи деца са и "Десет приключения на Лиско" от Борис Априлов. Той има и други приказки за Лиско, но не са ми попадали за съжаление.

# 82
  • Мнения: 3 205
Цитат на: Лекси
Ох и аз много не си спомням, беше толкова отдавна, когато я четох, а после изчезна на някъди.
Да, за едно момче беше. Написана от негово име, нямаше някаква специална история - нещо като дневник, история за това какво мисли и чувства едно момче, което расте.
На таткото май му викаха Пух, на майката Киви, имаше и един приятел Тапицирания скелет.
Някак книжката звучеше малко тъжно и самотно.... просто историята на едно момче, което не виче дете, но не и голям човек.


Аз не съм я чела тая книжка, но имаше филмче по нея и съм го гледала. Имаше и една балеринка дето живееше под/над тях та родителите щяха да съединяват апартаментите, но жирафчето си харесваше друго момиче.

# 83
  • София
  • Мнения: 7 200
Доналд Бисет ми звучи познато, но не мога да се сетя. Подсети ме моля те, с някои конкретни имена на приказки.
Мерси Simple Smile
Да, за същото жирафче става въпрос. Наистина имаше нещо за съединяване на апартаминти. Аз пък не знаех, че имало и филмче.

# 84
Моето портокалово дръвче
Simple Smile

За малкото момченце, което си имало за приятел едно портокалово дръвче с едно клонче и без портокали... Нали? Дръвчето, което единствено знаело неговите сънища и преживявания.

Казват, че книгата имала елементи на автобигорафия.

# 85
  • Мнения: 3 205
Цитат на: Лекси
Доналд Бисет ми звучи познато, но не мога да се сетя. Подсети ме моля те, с някои конкретни имена на приказки.
Мерси Simple Smile


Ех, не мога да се сетя. Те са много кратички приказки и мога общо взето да се сетя повече за сюжета, отколкото за имената. Мога да ти кажа името на книжката обаче, имаше я по книжарниците преди 3-4 години - от поредицата с меки корици с детски приказки, ако се сещаш. Книжката се казва "Небивалици". Сигурна съм, че я има още по книжарниците.
Моята любима приказка е за ябълковото дърво дето не можело да ражда ябълки, питало разни животни как става и раждало ту катерички, ту бебета, докато най-накрая един мисля че беше кон го попитал ябълковото дръвче как си представя нещата, то му разказало и на следващата година коня му преразказал и най-накрая се родили ябълки. Общо взето в тоя дух са приказките - забавни за мъничета.

# 86
  • София
  • Мнения: 7 200
Мерси, ще проверя дали я има още. Звучи ми подходящо за 4-годишно. Wink

а сборник хубави стихотворения или римувани приказки като "Работна мецана" и "Лакомото мече"някой може ли да препоръча. Аз като малка много обичах да ми четат стихчета. Сега обаче май много не са на почит

# 87
Ейййй, а за хубавите приказки на Oscar Wilde говорили ли сме си?
Славеят и розата, Щастливият Принц, Рожденият ден на инфантата, Рибарят и неговата душа... Много хубави приказки...

И сега малко извън темата, но като бях малка много обичах да си надписвам книгите все едно са подарък от автора за мен. И сега чета на гърба на кориците: От Андерсен, от Джани Родари... Голям смях пада.  Grinning

И още един спомен - бях малка, живеехме при баба ми. Там нямаше много книги за деца, но аз изнамерих "Митове и легенди за съзвездията" и като се започна едно четене - все едно приказки. И всички деца от махалата си играехме на Пегас, на Зевс, на Херкулес...

# 88
"Работна мецана" е на Леда Милева.

Ето и още една приказка от нея:

Сиводрешко и Бързобежко


В една гора сред буки стари

две зайчета - добри другари -

живели дружно и честито

и в дъжд, и в слънце на открито.

Под клонест бук спял Сиводрешко,

под млада шипка - Бързобежко.

За тях от всичко на земята

най-хубава била гората -

гората, дето са родени,

гората с клоните зелени,

с дъха на ягодите пресни

и с веселите птичи песни.

 

Но ето че дошла тъдява

лисица - хитра и лукава.

Пристъпвала безшумно, леко

и в тъмно виждала далеко.

Тя дупка скрита и дълбока

изровила си край потока.

Изтръпнали в гората всички,

замлъкнали щурци и птички

и бързокрила като вятър

разпръснала се новината:

- Пазете се, щом падне мрак!

- В гората се е вмъкнал враг!

- Какво да правим, Сиводрешко?

- Къде да идем, Бързобежко?

От всеки шум сега са плаша.

 

- И аз! Гората си е наша,

знам всяко долче и пътечка,

а някъде да шумне клечка

и сърчицето ми се свива...

Не, тъй не може, тъй не бива!

Сега, когато слънце грее,

по-малко ме е страх от нея.

Но вечер!... Ах, кажи ми, братко,

ще спим ли пак спокойно, сладко?

 

Чак в тъмно зайците решили,

че още утре с дружни сили,

в най-хубавия горски кът

къщурка ще си построят.

Подпорки ще намерят прави,

ще преплетат клонаци здрави,

да няма нежелани гости,

здрав прът вратата ще залости.

Па нека дебне, нека слуша

отвънка старата хитруша.

- Строежът почва утре... но...

ще спим ли тая нощ?... Дано.

 

Изгряла ясна месечинка

и всяка горска животинка

се спотаила в тъмнината.

Но всички тая нощ в гората

останали до късно будни.

И само два фенера чудни

блестели в клоните на бука:

на бухала очите. Тука

като същински часовой

на пост в нощта останал той.

Най-после светнала зорницата.

 

На лов не ходила лисицата.

Сред шипковите храсти скрита

запяла птичка гласовита.

Подскочил Бързобежко: "Ах,

дали таз сутрин се успах?

А днес започваме строежа!...

Не, още е росата свежа!

И как е хубаво в зори -

едно, две, три, едно, две, три -

гимнастика да се направи.

Сега бегом! Живот и здраве,

довечера ще е готова

и нашата къщурка нова!"

 

- Ще почваме ли? Съмна вече! -

извикал още отдалече

засмян и весел Бързобежко.

Приятелят му Сиводрешко, о

грян от първите лъчи,

разтъркал сънено очи.

- Дойде ли? Ех, че си припрян!

Я чуй - съседът ми Мецан

пухти и хърка тъй, че аз

не съм поспал дори и час,

все буден съм лежал нощес!

Да почнем утре вместо днес!

 

Отново румена зора

огряла старата гора.

И Бързобежко втори път

дошъл къщурка да строят.

Но Сиводрешко рекъл пак:

- Не мога днес! Ей в този крак

ми влезе трънче и боли

като че има сто игли!

Повярвай, иде ми да плача.

Да дирим доктора - Кълвача, -

че млад съм и не ми се мре.

Строежът утре. - Е, добре!

 

И пъргавият Бързобежко

за трети път при Сиводрешко

дошъл с любезната покана

да почнат работа от рано.

А Сиводрешко пак не става.

- Виж - рекъл, - облак се задава

и нищо чудно изведнъж

да рукне над гората дъжд.

А в дъжд не ходи Кума Лиса.

Затуй спокойно прибери се,

легни си в мекичката шума.

Ще почнем утре - честна дума!

 

Дошъл очакваният ден.

Но Бързобежко спрял смутен,

полазили го хладни тръпки:

видял наблизо пресни стъпки,

усетил лоша миризма.

Разбрал - била е тук сама

наскоро хитрата лисица!...

И паднала една сълзица

по бузката на Бързобежко.

Навел уши, въздъхнал тежко:

- Ах, братко мой, останах сам,

изяла те е Лиса, знам...

- Хей, тук съм, тук съм, стига плака! -

извикал някой от шумака.

 

Проскубан, с дрешка изподрана

от злите нокти на Лисана

и с нос, червен като черешка,

след миг изскочил Сиводрешко!

- Е, утре ще строим, нали -

пък ако ще и да вали! -

замолил Бързобежко пак.

А Сиводрешко викнал: - Как?

От "утре", братко, полза няма -

днес почваме строежа двама!

 

Намерили си здрави клони

и остри трънчета-пирони,

събрали камъчета чисти,

донесли папратови листи

и зайчетата с дружни сили

къщурка чудна построили -

къщурка с покрив и вратичка,

посред гората сам-самичка.

 

А щом се мръкнало навън,

вратичката подпрели с пън,

мъх зайчетата си постлали,

прегърнали се и заспали.

 

А Лиса - гладна и сърдита -

излязла в тъмното да скита.

Върви и мисли: "По погрешка

изпуснах снощи Сиводрешко,

но тази вечер ще го хвана!"

 

И до къщурката Лисана

по прясна заешка следа

дошла безшумно. Но беда!

Ни дупка има, ни пролука,

как да се вмъкне Лиса тука?

Сумтяла, близала мустак

и гладна си отишла пак.

 

Лисана хукнала наслуки

през три бърда, през десет чуки

на лов не тръгнала в гората

до днес кумата опащата.

Но там, сред ягодите пресни,

там, дето птички пеят песни,

все още като костенурка

се гуши заешка къщурка.

Там гости - разни животинки

и бръмбарчета, и калинки -

са винаги добре дошли:

на завет - в дъжд и бури зли,

на сладки приказки - през май,

в студа - на чашка горски чай.

# 89
  • София
  • Мнения: 7 200
Мерси много.
Сега ще си я принтна и довечря ще я прочета за Лека нощ. Ако ми остане време ще нарисувам и картинки.

# 90
  • Мнения: 289
Цитат на: Лекси
И приказките на май беше Виталий Сутеев с илюстрации на автора /Под гъбката, Кой каза мяу, Патето и пилето, Ябълката../ страхотни са за по-малките.


Мисля, че той се казва Владимир Сутеев. И приказките му наистина са хубави.

# 91
  • Мнения: 1 512
Чак сега виждам темата Embarassed
И аз обичам да чета книги, и още отсега чета на моята бонбонка, въпреки, че е много мъничка. Сега съм се замислила длаи да не й взема от тези книжки с картонените страници, за да й показвам зайчето, петлето, кучето, рибката...
Сега изрових една моя книжка с детски стихчета на Дора Габе и една на немски (е, аз чета на български, де) - " Kristin und die Mugelmanner", има много картинки. Обаче моето сладурче като види книга или всичко, що е от хартия, почва да къса, дърпа, дъвче... но с един толкова доволен поглед... че чак ми става смешно.
Най- омразните ми детски книги  бяха " Ян Бибиян" и " Островът на съкровищата".
А любимите..... ехеее, много са:
Детските романи на Е. Кестнер
"Румцайс" на Вацлав Чтвъртек
" Приключенията на Лукчо"
Разказите на Емилиян Станев - " Чернишка", " Когато скрежът се топи" ( ама те май са за по- големи деца)
" Тошко Африкански" ( малии, на глас се хилех с тая книжка)
" Емил от Льонеберя" и " Пипи Дългото Чорапче"
" Моят прадядо и аз" ( не си спомням автора   Rolling Eyes )
" Маншон, Полуобувка и Мъхеста брада"
" Патиланско царство"
" Мечо Пух"
....... и др.

# 92
  • Мнения: 289
Цитат на: ale_x_andra
" Моят прадядо и аз" ( не си спомням автора  )



Авторът се казва Джеймс Крюс и е германец, мисля. Аз не съм я чела и редовно я подминавам в библиотеката - много е дебела за нас (от моите деца най-голямото е на 6 години). Ти като колко годишна си я чела?

# 93
Книжката "Небивалици" е преиздадена в България.

http://www.bgbook.dir.bg/book.php?ID=9827

# 94
  • София
  • Мнения: 7 200
TopCat приказката имаше голям успех.  Wink Дори и илюстрации успяхме да спретнем. Имам и заявка от една приятелка да и я принтна и на нея.

# 95
  • Мнения: 1 399
Цитат на: Лекси


а сборник хубави стихотворения или римувани приказки като "Работна мецана" и "Лакомото мече"някой може ли да препоръча. Аз като малка много обичах да ми четат стихчета. Сега обаче май много не са на почит

 Интересна книжка за 4-5-6 г. деца,в стихотворна форма,е "Смешни страшки,страшни смешки" на Недялко Йорданов.По едно време дори автора,с едно момиченце,я разказваха за "Лека нощ,деца!"Може би някой си спомня.
 Скоро не съм я виждала по книжарниците,но в библиотеката със сигурност я има.

# 96
Исках да ти пусна един линк на личните съобщения, но нещо не се изпраща - затова ето още една приказка-стих от Леда Милева:


http://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID=203&WorkID=6417&Level=3

Листата на брезата се казва Simple Smile

Много се радвам, че ви е харесала приказката Simple Smile

# 97
  • София
  • Мнения: 7 200
TopCat получих я и на лични и много ти благодаря /и за "Небивалиците" също/. Ще има да си четем цяла зима...

# 98
  • София
  • Мнения: 7 200
Grinning Предполагам кото пораснат всички зъбки Grinning  Grinning
Ние не сме имали такъв "проблем" Но лично аз нямам нищо против нахапани, надраскани, изпомачкани и т.н. книжки. Това само значи, че са били обичани и използвани цялостно и пълноценно. Аз и досега не обичам да пазя много книгите си  Wink По степентта на разпад може да се познае коя колко ми е любима.

# 99
  • Мнения: 1 512
Цитат на: lyra
Цитат на: ale_x_andra
" Моят прадядо и аз" ( не си спомням автора  )



Авторът се казва Джеймс Крюс и е германец, мисля. Аз не съм я чела и редовно я подминавам в библиотеката - много е дебела за нас (от моите деца най-голямото е на 6 години). Ти като колко годишна си я чела?


Да, вярно, така се казваше!!!
Ами доколкото си спомням, бях 5-6 клас; интересно се получи- моят дядо и един съученик ми подариха книги за ЧРД. Като ги разопаковах, и двете се оказаха със заглавие " Моят прадядо и аз" Wink
Интересна е книжката, препрочитала съм я много пъти, но май е подходяща за поне 10- год. детенце.

# 100
  • Враца
  • Мнения: 4 671
Май не видях "101 далматинци", освен това книгите с приказки на различните народи.

# 101
  • Мнения: 1 399
Цитат на: miravmbd
Aми спомняте ли си "ХАиди",не си спомням името на авторката,имам проблем с паметта,относно авторите. Embarassed
Супер любима,на маика ми и е била любима също така.
Наскоро видях пълното издание и съм си го поръчла за Коледа.

На мен ми е малко неприятно Алекс да яде хартия.Буквално.Не че ми е жал за книгата.Кат някоя мишка е. Simple Smile

Авторката на "Хайди" е Йохана Спири.Навремето и по тази книжка даваха филм.Всъщност книжките са две-"Хайди" и "Хайди и Клара".Първата е за живота на Хайди във Франкфурт,а втората-когато Клара отива при нея в Алпите.Незнам,може би пълното издание включва и двете.А има и едно съвсем кратко,богато илюстровано издание, което е подходящо и за по-малки деца.На издателство "Слънчо" е.Поредицата се казва "Моята първа приказка".Те са от по десетина странички,където съвсем на кратко е преразказан сюжета като за най-малките и са с много красиви илюстрации.От същата поредица има издадени и "Лебедово езеро","Малки жени","Ани от зелените фронтони","Пинокио" и др.

# 102
  • Мнения: 289
Днес попаднах на една хубава идея как децата да си пазят книгите. За съжаление, е приложима към по-големи дечица, от 3 години нагоре, но пък е наистина хубава. Идеята е детето и родителят заедно да разпечатват ex libris, които детето после евентуално да оцветява, изрязва и да залепва в своите книжки (на бялата страница след корицата, примерно). За тези, които не са сигурни в значението на думата: ex libris е малко по размер изображение, което аристократите са си поръчвали като своя "книжна емблема" и са лепяли в книгите си, за да ги бележат така като своя собственост. Екслибрисите са съществували още преди изнамирането на книгопечата и съществуват до ден днешен, било като графичен жанр, или като предмет на колекционерство. Ето тук:
http://www.exlibrisweb.cz/gal/galnz/slides/Vorechova-M-1.html
има един по-съвременен образец, подходящ за момиченце. Идеята е, че децата имат силно изразено чувство за собственост и, като положат толкова много усилия - да изрежат картинката, да я оцветят, да я залепят, за да бележат книжката като своя собственост - после много повече ще милеят за нея и ще треперят над "личната си библиотека". А на мен екслибрисите ми хареват и като израз на уважение и грижа за книгите. Аз смятам да пробвам с моите деца, видях, че на интернета има доста галерии с екслибриси, а може и да импровизираме с някои любими картинки за оцветяване, като джуджето Noddy, примерно. Ще пробвам всяко от децата ми да си избере своя "емблема" и да бележи с нея своите си книжки.

# 103
  • Мнения: 289
Тези, на които им е харесала тази идея, могат да разгледат много детски екслибриси тук: http://www.myhomelibrary.org/bookplates.html

# 104
  • София
  • Мнения: 7 200
В детската градина на дъщеря ми за съжаление няма много книжки. Хрумна ми, че госпожите /и най-вече децата/ може би ще се зарадват, ако им занеса някоя приказка от нет-а, отпечатана на принтер /вярно, няма картинки, но когато госпожата чете едновременно на 20-тина дечица е ясно, че картинките нямат значение/.
Довечера ще им предложа "Сиводрешко и бързобешко", която намери TopCat /на предишната страница/. Може би идеята ще допадне и на някой друг Wink

# 105
http://liternet.bg/publish3/atzankov/mravche.htm

С две ръце за идеята на Лекси!
От нас зависи в каква атмосфера ще играят децата ни, докато ние сме на работа.

# 106
Валери Петров
"Меко казано"

"Ах, колко е хубаво! Листата-са всички
сякаш от блокче за водни боички:
виж, ясенът, който цял в пламък червен е,
се моли на бука: - Дай жълто на мене! -
а жълтият бук му отвръща: - Съгласен,
но дай ми ти първо червенко от ясен!"..........................

Това е история за приключенията на Светльо, който иска да върне
обратно едно писмо написано от него до баба му. Бабата на Светльо му е изпратила
3 лева, но момчето отговаря, че не е получило трите лева и я моли да ги
прати пак. Светльо иска да попълни колекцията си от пластмасови индианци.

 Simple Smile Намесват се един санбернар, един кълвач, костенурката Коки...
 Проследяват писмото, което се оказва изядено от мишките, защото на него
 имало огромно мазно петно - от лъжата на Светльо... Simple Smile А дали всичко това не
 се е случило насън?

# 107
  • Мнения: 3 205
Цитат на: TopCat
И тези книги са много хубави:


"Замъкът на момичето в бяло" - Константин Кирица



Как точно се пише името на този автор на латиница? Това ми е един от любимите детски романи, за съжаление го нямам и го диря под дърво и камък. А има ли и други негови книги за черешарци преведени на български?

# 108
Цитат на: юл4е
Цитат на: TopCat
И тези книги са много хубави:


"Замъкът на момичето в бяло" - Константин Кирица



Как точно се пише името на този автор на латиница? Това ми е един от любимите детски романи, за съжаление го нямам и го диря под дърво и камък. А има ли и други негови книги за черешарци преведени на български?


Снощи погледнах книжката - пише се
Constantin Chirita, а черешарци се наричат "Ciresarii". Simple Smile

Аз съм чела още една книга за приключенията на черешарци -  беше за черната  пещера. За съжаление не си спомням точно заглавието, но си спомням, че я взех от Столичната библиотека на бул. Славейков. Според мен я има и в библиотеките в Пловдив. Да ти кажа много ме е яд, че нямам всички книжки, дето едно време майка ми носеше и аз си избирах...

Но има още един феномен - класически детски книги се порадват по сергиите за 2-5 лева, ако намеря още нещо на К. Кирица ще пиша веднага!!!

# 109
  • София
  • Мнения: 7 200
На първото място на което попитах намерих "Небивалици" /дискутирана е на по-предните страници/. Оказа се дори, че е включена в списъка със задължителните книжки за прочит за 2 клас. Мисля, че  повечето деца биха я харесали много. Напомня ми на разказите на Туве Янсон, която също ми е много любима.

# 110
  • Мнения: 289
http://www.bgbook.dir.bg/book.php?ID=13271

Току що видях, че тази книга я има на български! Тя е СУПЕЕР! Готически роман за деца! (малко по-големи, естествено, от около 10-годишни нагоре). Но аз я прочетох на моите дъщери на 6 и 4 г., като пропусках по-многословните описания. След като дочетохме книгата, те ме караха, да им препрочитам някои места отново и отново, например, мястото, където откъснатата ръка на вещицата препуска, потропвайки с лакираните си нокти като зловещ паяк и следи момиченцето, а то се страхува да отвори прозореца на стаята си! Горещо препоръчвам тази книга! Особено, ако са я издали с оригиналните илюстрации.

А за списъка на нашите любими детски книги - спомних си, че като дете четох с голямо удоволствие една дебела книга:"Наследникът от Калкута", но не си спомням автора.

# 111
  • Мнения: 3 205
Цитат на: TopCat

Но има още един феномен - класически детски книги се порадват по сергиите за 2-5 лева, ако намеря още нещо на К. Кирица ще пиша веднага!!!


Непременно! А аз ще преровя тук библиотека "Иван Вазов".

А да ти кажа още нещо - като видях стихотворението за Сиводрешко и Бързобежко и ми се стопли душата. ТОВА ми е една от бебешките книги! Баба ми ми я е чела всяка вечер!

Искам да ви кажа и за още една хубава детска книжка за 6-7-8 годишни деца - "Маришка и джуджетата". Тя е полска и е любима детска книга на всички полски деца (така поне пише в предговора). Не помня авторката, но в нея освен историята на Маришка има и чудесни стихчета.

Чудесна книга, но пак за по-големи деца е "Да убиеш присмехулник". Аз я четох като голяма - на 15-16 години, но и досега съм запленена - това ми е една от любимите книги.

Също и "Тайната градина" и "Малката принцеса" на Франсес Бърнет, "Стас и Нели", "Пипи Дългото чорапче"...

# 112
  • Мнения: 289
юл4е, на мен "Маришка и джуджетата" ми е голяма мъка! Аз съм я чела на руски, много е хубава, авторката е Мария Конопницка, радвам се да чуя, че я има на български! Ще инструктирам баща ми да я търси в България. Той ни е златен дядо! Много присърце взима книжките! Тука в Чехия, пусто опустяло, ни Мария Конопницка, ни Константин Кирица, ни Х. ди Вашкунселуш - аман!

юл4е, а автора на "Да убиеш присмехулник" не го ли помниш?

И още нещо, "Чарли и шоколадовата фабрика" не е лоша книга за деца (От Роалд Дал).

# 113
"Да убиеш присмехулник" от Харпър Ли, нали?

# 114
  • Мнения: 3 205
Цитат на: lyra
юл4е, на мен "Маришка и джуджетата" ми е голяма мъка! Аз съм я чела на руски, много е хубава, авторката е Мария Конопницка, радвам се да чуя, че я има на български! Ще инструктирам баща ми да я търси в България. Той ни е златен дядо! Много присърце взима книжките! Тука в Чехия, пусто опустяло, ни Мария Конопницка, ни Константин Кирица, ни Х. ди Вашкунселуш - аман!

юл4е, а автора на "Да убиеш присмехулник" не го ли помниш?

И още нещо, "Чарли и шоколадовата фабрика" не е лоша книга за деца (От Роалд Дал).


На мен ми я купиха на български, но беше преди 20 години, та не знам дали ще успее да я намери... Embarassed

# 115
  • Мнения: 3 205
Цитат на: TopCat
"Да убиеш присмехулник" от Харпър Ли, нали?


Именно  Grinning

# 116
  • Мнения: 289
Цитат
На мен ми я купиха на български, но беше преди 20 години, та не знам дали ще успее да я намери...


Ама той и по антиаквариатите рови. Аз като казвам "златен", значи наистина ЗЛАТЕН дядо! И "Историята на говорещото столче" ни изпрати - издание отпреди 20 г. Загрях и за присмехулника "To kill a mocking bird" - тя е страшно известна, но да видим дали я има издадена тук!

# 117
  • Мнения: 2 051
Толкова е хубава тази тема, но нямам време да пиша, само малко чета тук-таме.
Дано не сте пропуснали Валери Петров - "Пук", "Меко казано", "Копче за сън".

# 118
Велуна Яворска - книгата се казва "Обидената планета"

В едноименната приказка се разказва за това как един изследовател успял да долети до една далечна
планета. Но като пристигнал там никой не се учудил на неговия космически кораб, нито на техническите
постижения на планетата от която идвал. Защото там хората се били научили на най-ценното -
като децата - да обичаш другите толкова колкото обичаш себе си. И когато
изследователят се върнал на земята и разказал случката никой не му повярвал, Земята се обидила, но
той бил щастлив.

А моята любима приказка от книжката е за един коминочистач, който чистел лошите думи, които
хората си разменяли. Чистел ги от комините, защото думите най-много обичали да се крият именно там.

# 119
  • Мнения: 289
Защо се чете толкова малко?



Неотдавна в САЩ бяха публикувани резултатите от няколко проучвания. Излиза, че по-малко от половината от възрастните американци четат книги в свободното си време. При това проучванията не са се фокусирали върху значими литературни творби, поезия или философия - към категорията на читателите са били причислявани и хората, които за цялата 2003 г. доброволно са прочели поне няколко страници от поредицата Harlequin, примерно. Резултатът? Броят на читателите в САЩ в сравнение с 2002 г. е намалял с цели 10%, от 56,9% - на 46,7%. Ако допреди няколко години ядрото на американските читатели представляваше възрастовата категория между 18 и 34 г., то днес същата тази категория е най-слабата, тази, която изобщо не се интересува от четене.

Според проучванията американците в момента се делят на две категории хора:

Едните са изключително активни в професиите си и в дейностите, с които запълват свободното си време. На тези американци обикновено не им остава време за четене. Необходимите им информации издирват най-често през интернет.

Втората категория са пасивните консуматори на електронни забавления, не само на компютърни игри, но и на телевизионни серали и пр.

Нито една от тези категории няма да попълни редиците на читателите. Би могло да се предположи, че при тази пълна липса на интерес към книгите издателствата ще реагират, като съответно започнат да пускат на пазара по-малко книги.  Действителността е точно обратната. Ако преди 20 г. в САЩ са се издавали 60 000 заглавия годишно, в различни тиражи, то през 90-те години тази цифра се увеличи на 100 000 заглавия, а миналата година достигна почти 170 000 заглавия. В миналото се случваше дори и хубави книги да не стигнат до читателите, защото издателите ги връщаха. Днес в САЩ се издава почти всичко, с напразната надежда поне нещо "да хване дикиш". Но накрая новите книги потеглят за вторични суровини.

Проучванията ясно набелязват по-нататъшното развитие. Не само американците живеят във века на електрониката, което е определящо при избора на източниците на информация и дейностите за запълване на свободното време. Мненията, че културните институции трябва да са по-агресивни и повече да пропагандират четенето, не могат да решат проблема. Хората просто не четат, не искат да четат и, очевидно, няма да четат.

От всичко това възниква един въпрос: Ако положението е такова при възрастните, то как ли стоят нещата при децата? Всеки разумен човек знае, че основата на знанията се предава на децата в семейството. А четенето без съмнение е част от тази основа. Ако един човек не е чел книги през детството и юношеството си, то той няма да чете и като възрастен. Но децата, които са имали късмета родителите им да ги водят към четенето, винаги рано или късно се връщат към книгите, дори и ако за определени периоди от живота си те се отвърнат от четенето. И тази истина не се променя, колкото и нови и блестящи електронни чудеса да възникват. Защото аз не мога да си представя какво би могло да замести писменото слово. Със сигурност това няма да е пасивното приемане на информации от ТВ или от филмов образ.


(мой превод от чешки превод, но оргиналния източник е ПАНОРАМА, Милано 2004)

# 120
  • Мнения: 289
За тези, които четат на руски: ето един чудесен сайт, посветен изцяло на детската литература: www.bibliogid.ru

# 121
  • Мнения: 2 807
А някой знае ли къде в София могат да се намерят от книжките, в които например животинчетата са от най-различни материи  - тялото на кравата е от плюш, езичето на котето е от шкурка, за да изглежда сухо и да дращи и т.н.

Предварително благодаря!!!

# 122
  • сред цветята
  • Мнения: 3 031
Цитат на: lyra
А защо още никой не е споменал книгите на Жюл Верн? Явно татковците не следят тази тема. Моя мъж е обожавал нигите на Жюл Верн като момче и ги харесва до ден днешен.

Аz също oбoжавах/обожаваям книгите му.

# 123
  • сред цветята
  • Мнения: 3 031
Цитат на: lyra
Защо се чете толкова малко?

В Германия също има раzлични инициативи, които целят децата да се привлекът към книгите, zа да zапочнат и те сами да се интересуват и да четат книги. Органиzират се беzплатно групи деца, напр. в библиотелите или в книжарниците и др., където доброволци им четат интересни книжки, подходящи zа съответната въzраст.
http://www.deutschland-liest-vor.de/index.html
http://www.lesewelt.org/

# 124
  • Мнения: 2 452
Цитат на: lyra
Току-що прочетох една интересна дискусия за четенето в един чешки родителски сайт. Оказва се, че момчетата четат по различен начин от момичетата... Майките на момчета там писаха, че синовете им не обичали фикция, а предпочитали фактическа литература. Най-често прелиствали енциклопедии. Една мама написа, че на синчето й дежурната реплика, като почвали да четат, била:"Ама да няма цау!" ("цар"). То предпочитало да му разказват накъде водят кабелите, как функционира електроцентрала и т.п. - ето такива неща слушало с отворена уста. От чешката класика за деца мамите на момчета споделиха, че единствения автор, който и днес "грабвал" децата им, бил Отакар Батличка. Това като го казах на мъжа ми, той подскочи на стола, разказа ми от воле няколко разказа от него и започна да ми вади книги от него, които си пази още от момче... Мъжа ми каза също, че хубавото на Батличка било, че пишел разкази от по 2-3 страници, на втората-третата страница вече имаш развръзка и това също привличало момчетата, момчетата нямали нерви да четат по 200 страници, за да видят какво ще стане. Случайно да знаете, дали има нещо от Отакар Батличка, преведено на български?



Синът на наши приятели (на 6 години) също не обича да чете и единствената "литература" с която могат да го заинтересуват са упътванията на компютърните програми, та четат само това с него.

# 125
 По принцип приклченията на черешарци са събрани в пет книги.Освен "Замъкът на момичето в бяло" и "Черният ужас"(Константин Кирица) има ли други книги преведени на български език от въпросната "петлогия" Simple Smile и ако има от къде мога да си ги купя.Ако някой знае нещо повече по въпроса нека ми пише на fire_baby@mail.bg.

# 126
  • sofia
  • Мнения: 7 550
А какво ще кажете за касетите(сега CD) с приказки? Спомням си като малка имах 5-6 касети и много ги слушах. Любима ми беше за Пуц, Жълтурко и техните приятели и Карлсон, който живее на покрива, а Хензел и Гретел не я слушах, защото ме беше страх.
Като по-малка много четях....напоследък все по-често изгасвам телевизора и взимам някоя книга.
Иначе всичките ми любими книги от детството сте ги споменали.
Много обичах (4-5 клас) пиратски, каубойски и тези за златотърсачи в Аляска романи с любовна история вътре Mr. Green.
Митологиите на различните народи. И до днес си спомням почти всички гръцки богове. Страхотни приказки са.

Сега се сетих да добавя Вилхелм Буш Понеже илюстрациите в книжката дето я имах бяха графики и си ги оцветявах.
Тази май е хубава?

Последна редакция: ср, 23 ное 2005, 10:52 от vesi1

Общи условия

Активация на акаунт