как се справяте сами без помощ

Има подфорум за родители, отглеждащи сами децата си. Мисля, че там биха могли да ти дадат ценни съвети - не само подкрепа, но и практически напътствия.

ми как се справяме, ей така. А понякога ги овикваме и пак си ги обичаме. А ти какво точно искаш да разбереш? Вкъщи например има дисциплина, правила. Когато те се спазват, не е трудно.

Кати, жената не е за онзи подфорум, защото си има мъж.

Ами аз не съм съвсем в твоето положение, защото имам само 1 дете, но мисля, че те разбирам. Мъжът ми помага след работа (е, понякога протесира, но това е положението  ), та в повечето случаи успявам поне душ да взема на спокойствие. Някои мами взимат бавачка за по няколко часа на седмица. Или може да оставиш децата у приятели за 2ч., колкото да си обърнеш внимание и после да върнеш услугата. Аз последното не мога да го направя, че бебка е все още много зависима от мен, но в бъдеще 

И аз съм точно като теб,с малката разлика,че големият ми по-послушен.Как се справям и аз не знам ,но определено на моменти ми избиват нервите и то все горкия ми мъж го отнася

Не мисля, че майката е самотен родител.

Аз също гледам през деня сама децата си, а от седмица и денонощно. Трудно е, но определено с малко организация се оправят нещата.

Може и да греша... понеже е писала, че гледа децата сама, без помощ...

Ами, ако си имаш мъж, решението е просто - не ги гледай сама. Двама сте...

Франческа Салиери, "сама съм с децата през деня" не е като "нямам помощ от никъде никаква". Аз си представих далеч по- драматична ситуация... дано да не е така!

Ако бащата се прибира късно вечер, или като моя работи на две места, едното от които изисква дълго отсъствие от дома, практически въпреки наличието на съпруг по документи, децата са отглеждани само от майката.

Хм, не ми беше хрумнало - а то си е и доста реалистично, при тази криза... да се наложи единият родител, който е единствен работещ, да поема допълнително работа само и само да се скърпи семейния бюджет... и въпреки многото работа пари за помощник да не остават.
Сори.
Не се сетих...

а голямото не ходи ли на градина? В такъв случай майката разполага с едно дете през деня.

Ми на мен и с едно ми иде нанагорно....

Моето не ходи, защото няма кой да го заведе и защото не желая да ходи. Групите са сборни от началото на юни, в дежурна ДГ в друга част на комплекса.
А пък и каката ми е голямо другарче. И ми е кеф да е с мен, и ми помага и, кара последното наистина свободно лято преди училището.
Всъщност ми е много по-пълноценен деня с двете деца.
И не, не карам голямата да пази бебето, играят си сами без подканване. Иначе помага доста, по-скоро от онова детското желание да се правиш на голям.

Аз си гледам сама детето през деня до като таткото е на работа. Синът ми посещава ясла до обед и това е времето, в което аз евентуално мога да чистя, готвя, гладя или да се занимавам със себе си. Помощ нямам от никъде, така че дори и с едно дете ми е ясно, че има доста трудни моменти.
Гледам обаче да има режим и правила. Когато детето се храни, храня се и аз, когато спи, спя и аз.
Домакинската работа не лежи само на мен, така че когато съпругът ми се прибере в къщи аз мога да изляза или да се занимавам само със себе си, като ги оставя да се занимават за час или два сами.

Според мен всичко е въпрос на организация.
Трябва да си определиш приоритетите и да решиш какво и как искаш да правиш.

И горе главата, не си единствената, която има трудности.
Повече оптимизъм и вяра в собствените сили.

Абсолютно същото е и при мен. Когато синът ми заспи, отделям цялото си внимание на дъщеря ми. Докато тя се занимава с домашни, пиано и пр., съм изцяло негова. Когато приключи, тя сама иска да си играят и се забавляват много двамата. Тогава е времето ми за форуми и домакинстване. Разбира се с едно око зад рамо.
Когато съпругът ми се прибере, те му се хвърлят на врата и колкото и да е уморен, няма избор. И така се справяме някак.
Ако, мога да ти дам съвет, той е да гласуваш повече доверие на голямото си дете (естествено в границите на разумното), така той ще се почувства голям, ценен, ще изчезне и ревността...

Първо: не се опитвай да се справяш, просто си кажи, че това са златни моменти, когато децата са малки и около теб, един ден ще си мечтаеш за това време, а то ще е минало  
второ: строг режим, отклоняващ се с половин до един час максимум, времето когато двамата спят по обяд ми е време за релакс, даже и баткото да не спи, си седи в стаята и лежи или "медитира", важното е да не ми се мотае в краката.................
трето: зверски тормозя таткото да се прибира когато може- смешно звучи, но той работи малко на свободен работен ден и когато е възможно и никой не го търси за нищо, се прибира и излизам аз, до магазина, просто да си проветря главата или ако имам повече от 50 минути на бързо кафе с приятелка....
четвърто - безумно уважавам разходките с децата, едното е в количката и все едно го няма, а имам време за баткото, с който си комуникираме нещо.........
пето: не си мисли, че не издивявам и аз, виж разликата на децата  , иде ми да смачкам някой от двамата, по презумпция баткото го отнася, все го карам да мълчи, да говори по-тихо, да тропа - тихо  , ако може и да не диша, но ми избият балансите за няколко часа и после съм най-добрата майка на света..........
Ние сме си българи и като разберем, че не само на нас ни е гадно и се успокояваме, така че споко жена, някак си ще оцелееш още цял един живот, винаги ще има какво да те нерви покрай децата.......Идеята е да гледаш малко по-отгоре на нещата.........(пак казвам, не винаги и аз успявам), на теория е едно........