Бременни след аборт заради тежки малформации - елате да треперим поне заедно!

Здравейте, преди година забременях. Всичко в първите 3 седмици беше наред, до момента в който една сутрин не се качих в колата и по пътя за работа ми причерня и бях на косъм от катастрофа. От всички псуващи ме хора, които бяха в трафика бързащи за работа спря само един възрастен дядо,който повика бърза помощ понеже не виждах и не успях сама да го направя буквално слязох от колата и крещях някой да спре и да повика линейка. След 20 минутно чакане така наречената бърза помощт се появи. Откараха ме в болница където ми включеха система и ми казаха че кръвното е паднало, като през цялото време се тревожех и исках спешно да ме прегледа гениколог понеже съм бременна. След час и две системи по късно ме изпратиха при така нарачената гениколожка, която в момента в който сложи видиозона се обърна към мен с думите ама то е умряло няма пулс. При което повтарях че не е възможно преди няколко дни бях на преглед всичло беше наред. В стаята дойде друга гениколожка с група стажанти, като тази въпросната която ме преглеждаше се разкрещя я ела да видиш май няма пулс. При,което другата и казва пробвай с вагинален ехограф където при вкарването се чу сърчицето на бебчето. И тя се обърна и вика а живо е бе! При което измисли някакво второ сакче. Не успях да кажа нищо защото побързаха да ме разкарат, а съм на 23 и за мен и мъжа ми всичко беше ново и очаквахме че ще бъде хубаво. В момента в който излязох от болницата тръгнах към друга болница за преглед защото не повярвах на тези жени. Тя не видя нищо претеснително. Реших като се прибера в къщи да звънна на моята лекарка, понеже тя беше извън града ми каза, че след два дни ще ме прегледа. Минаха двата дни отивам при нея като ми казва че имам отлепване ( изписа ми хапчета и ми каза, че нищо не се знае да си почивам и на следващата среща с нея ще се разбере на къде върви) минаха няколко мъчителни седмици за нас вече бях влязла почти в третия месец потвърди, че всичко е наред. И се уговорихме за ден за скрининга. Денят дойде,бяхме вече щастливи с мъжа ми и мислихме, че най лошото е минало. А то едва сега започваше. Легнах на леглото при 5 минутно преглеждане не обели и дума. Попитах я какво става наред ли е всичко, а нейните първи думи бяха до утре трябва да намериш 1200 лв толкова струва пренаталнив тест съмнявам се за синдром. След кратко и неясно обеснение без да се замислям позваних на жената на която ми беше даден номер за да ми вземе кръв и изпрати изследванията. Защото влизах в 4 месец и идваше коледа ,изследванията щяха да се забавят. На другия ден се срещнах с жената (като отидохме в лаборатория да ми вземат кръв) и тя ми каза че след коледа ще ми звънне да ми каже резултата и да ми прати изследванията,които да предам на лекарката си. Няма какво да описвам чувствата, защото всички които сте тук сте ги изпитали. Не съм и много подробна в разговорите с лекарите защото за мен са смътни спомени от които помня само болката,която чувствах. На 26 декември потвърдиха повишено представяне на хромозома Y, което предполага анеуплоидия на половите хромозоми (XYY). Лекарката ми каза да си купя 4 хапчета топонещо си бяха за да започне кървене и да ме приемат в болницата иначе докато сме дадяли обеснение щяло да е много късно. Изпих хапчетата както ми беше казано. Два дни по късно сутринта започвам да получавам адски контракции звъня и и тя ми казва хайде идвай да те приемаме . Отивам провери ме за разкритие нямаше достатъчно за това чаках в болничната. След час някъде дойде бръкна ме като в самата стая се случи всичко след което ми каза върви към стаята ,където е магарето да те изчистим , когато станах и видях целия ужас на леглото където бях почувствах краката си като макарони. Жената която беше с мен в стаята ме хвана през кръста и ме заведе до магарето. Дойде анестезиолога сложи ми упойка и заспах. Като се събудих  всичко беше свършило. П.с (съжелявам за писането и неуточнеността, но ми беше трудно дори и толкова да кажа) името от което пиша е измислено понеже само близките ми знаят всичко на останалите казвам че е било спонтанен аборт защото нямам сили да разкажа това .което ми се случи няма да споменавам лекари и болници защото няма смисъл. Загубеното няма да върна. Просто сега треперя от страх, а толкова искам да бъда майка.

Шени,съжалявам за всичко през което си преминала..Боже,колко мъка има по тоя свят Като видя ново известие в тази тема тръпки ме побиват..

Всичките изследвания бяха в норма и ЦРП-то. Изказаха мнение за някаква скрита инфекция. Единствено хемоглобина ми беше много нисък 94. Същият ден бях и на фетална и не се видя нищо притеснително

Момичета,здравейте! Отново се появявам тук след 5месеца.. Как сте всички,имате ли добри новини?

На мен ми предстои хистероскопия Януари месец, тъй като се оказа, че не са ме изчистили добре при кюретажа и има малък полип, който трябва да се отстрани... Кюретажът ми беше Януари 2019 г. Надявам се всичко да мине добре и като се възстановя да успея да забременея, и да износя до 9-тия месец, дай Боже здраво детенце. Имам лоши дни, но за щастие са по-малко от добрите.
Другите, как сте?

Аз разучавам коледни рецепти.

При мен промяна няма. Реве ми се по цял ден и съм в такава дупка, че не мога да го опиша.

Хайде, направете по някоя Коледна картичка и да си разменим.

При мен минаха около 6 месеца от прекъсването на бременността. Почнахме да правим опити отново, и колкото повече искам да се получи,толкова и ме е страх..

Добро утро , момичета! И при нас минаха 6 месеца от аборта, започнахме опитите, но не усилено. Все още много ме е страх. Правихме сумати изследвания, но не се открива причината за тризомията Единственото изследване, което не съм си направила е тромбофилията, но доки каза, че няма нищо общо, а просто за в бъдеще би било полезно. Откриха ми ИР и започвам със строга диета и с усилените опити. Дано в скоро време всички се похвалим с + тест и с живо и здраво бебенце.

И аз съм до никъде, мислех си след аборта, как ще чакам цели 6 месеца за следващ трансфер, а то какво стана минаха 9. И аз ще правя хистероскопия за оглеждане на матката, сдобих се и със задържан фоликул от който ми спря цикъла и се бях ошашавила.
Живот и здраве се глася януари да правя трансфер, да мине тази гадна година, че неприятност след неприятност следва.

Купу, не знам, дали си чела назад..и аз имах проблем след аборта със задържани фоликули.. Всичко е от стрес.
Давайте картички и коледни подаръци да си разменим, поне мозъците ще са заети с нещо положително.

Аз пак ще кажа и ще продължавам да казвам,
Момичета, не се отказвайте!!!
Знам, че в един момент на човек му писва от всичко, че се трупат една след друга неприятности... Че мечтата изглежда невъзможна на фона на всичко преживяно.
Трябваха ми 2 години, цели две да се съвзема от загубата, да ходя по доктори, да правя изследвания, хистероскопия, лечения... И най- вече да се справя психически с всичко, което изживях. И успях!!! Сега моята мечта е на почти 3 месеца и вече сериозно ми лази по нервите.
Не сте по-малко борбени от мен, по- малко упорите, сигурна съм. Само още малко търпение до щастието!!! А веднъж постигнато, неволите малко по малко избледняват. Не се забравят, вярно, но ги виждаме някак си по- различно.
Аз ще ви наглеждам от време на време и няма да позволя да падате духом!

Момичета,
Днес става 1 месец от загубата на детенцето ни (родена в края на 4ти месец,поради тризомия 18). Психически няма нужда да ви споделям как съм(Преди 2 дни получих 2 часова паник атака и кръвно 170-110, беше страшно направо),но физически ме притесняват болките в матката,които не отминават. Намаляват,но си има една постоянна нолка/тежест,която ме влудява. По календар трябва да ми дойде днес,но гърдите са ми съвсем меки и немапрегнати,та едва ли ще е скоро цикъла.
Има ли някой с подобни болежки първия месец след кюретажа?
П.п. Получих цистит след него,пих 3 вида антибиотици,црп беше отлично,нямах бактерии в урината,но болката си остана.Слагах свещички профенит,но не мисля,че мога да пия обезболяващи и свещички до безкрай.

До 45 дни е нормално да има болки.
Аз имах при едното, първото забременяване.Никошй лекар не знаеше,но феталната ми обясни, че това са връзките на матката за таза, защото сйм била с обйрната матка.
След аборта матката се "намества" в изходна позиция. За 45 дни спада чхг и ппедполагам,че до тогава трябва да минат.
Болката като мускулна ли е, вътре в матката ли е, като пробождане с шиш ли е, извън нея ли е?