Здравейте! Аз малко не съм за тази тема , но изчетох всички ваши неща който сте написали и искренно ви съчуствам бъдете силни и дано един ден се радвате на много хубави и здрави дечица! 🍀 Аз преди месец правих аборт , но беше по-желание в клиниката на др-Щврев.Бременноста хич не беше планувана станна спонтанно след акта пих Ескапеле ,но две седмици по-късно видях полужителният тест.Бях в 7 г.с и 4 дни плодът вече имаше пулс, “таткото” в последните два месеца през почивните дни е ходил на збирки и рождени дни за по 3 дни беше употребявал доста голямо количвсто алкохол и кокайн..Когато попитах в бошницата на др Щерев дали ще има някаки последствия върху плода те ми казаха ,че не може да се каже от сега и ,че всичко е 50 на 50 ,а и той беше в лошо състояние и по-време на така нареченото непланивано зачеване .Сега като прочетох вашите неща се надявам да не е било грешка защото поне на вас и на вашите мъже организмът ви е бил чист по време на зачеването! Пожелавам ви успех за напред мили момичета ! 🍀💐
- Публикувана: 8 юли 2010, 17:51 ч.
- Последно мнение: 19 апр. 2024, 23:16 ч.
Бременни след аборт заради тежки малформации - елате да треперим поне заедно!
Цитат
Сега като прочетох вашите неща се надявам да не е било грешка...
Аналогично е за прекратените по тази причина бременности. Обикновено това не се дължи на пушене, пиене и наркотици, на ходене на работа до петия месец (имаше една потребителка, която писа, че такова "обяснение" и предложили някои от близките и) и каквото още там може да се измисли.
Доста хора не го знаят, струва ми се.
Иначе повечето деца на "рискови" родители вероятно са здрави, но и аз сигурно не бих рискувала, авторката е постъпила правилно, просто темата не е за такива "грешки".
Аз нито пия нито пуша нито някога съм пробвала кокаин или нещо подобно като анфети и тн. На едва 23 години навършени съм. Както казах стана инцидентно и не беше планувано много трудно решение взех , но си мисля , че е за добро ето, че и вие го казахте да децата с увреждане не са найстина грешка , но според мен като знам какво е правил в последните 2-3 месеца трябва да се помисли и за това и дали трябва да подложиш едно детенце на мъчение ако има последствие след тези неща. Благодаия ви 
!!!
!!!
Redberry, при нас проблемът се е породил случайно. Няма наследственост или някаква друга причина- не пием, не пушим и имаме вече едно голямо и здраво дете. Просто случайна “грешка в системата“.Така казаха генетиците. Пожелавам ти много късмет през новата година, както и на другите смели момичета от този форум!
Redberry, при нас проблемът се е породил случайно. Няма наследственост или някаква друга причина- не пием, не пушим и имаме вече едно голямо и здраво дете. Просто случайна “грешка в системата“.Така казаха генетиците. Пожелавам ти много късмет през новата година, както и на другите смели момичета от този форум!
При нас беше също случайна грешка. Следващия път всичко беше наред! Стискам палци на всички момичета!
redberry
И аз съм с тромбофилия, но втророто ми бебенце беше с Даун. И на мен така ми казаха, че е случайно, буквално "Опитай пак", но аз все пак съм на 41 и може би от там дойде проблемът. Това не ми дава мира. Чувствам се адски виновна. Уж водя нормален начин на живот, а то какво стана. Иначе ти желая здраве и всичко да е наред.
Скъпа Елена,
иска ми се да напиша нещо смислено, от което да се почувстваш по-добре, но всичко ми се струва банално. Сигурна съм, че ти, както и аз, както и всяка друга жена в този форум сме направили всичко по силите си, за да растат бебенцата здрави в нашето тяло. Понякога обаче има фактори, на които няма как да повлияем. Затова трябва да направим опит да се отърсим от това чувство на вина. Пожелавам ти да събереш сили да опитате отново и да родиш здраво детенце. Моят лекар ми каза, че само който се е отказал не е успял. В нашата ситуация (на жените в този форум) обаче се изискват едва ли не супер сили, за да преодолеем страха и притесненията. Но вярвам, че ги притежаваме и че можем!
иска ми се да напиша нещо смислено, от което да се почувстваш по-добре, но всичко ми се струва банално. Сигурна съм, че ти, както и аз, както и всяка друга жена в този форум сме направили всичко по силите си, за да растат бебенцата здрави в нашето тяло. Понякога обаче има фактори, на които няма как да повлияем. Затова трябва да направим опит да се отърсим от това чувство на вина. Пожелавам ти да събереш сили да опитате отново и да родиш здраво детенце. Моят лекар ми каза, че само който се е отказал не е успял. В нашата ситуация (на жените в този форум) обаче се изискват едва ли не супер сили, за да преодолеем страха и притесненията. Но вярвам, че ги притежаваме и че можем!
Скъпа Елена,
иска ми се да напиша нещо смислено, от което да се почувстваш по-добре, но всичко ми се струва банално. Сигурна съм, че ти, както и аз, както и всяка друга жена в този форум сме направили всичко по силите си, за да растат бебенцата здрави в нашето тяло. Понякога обаче има фактори, на които няма как да повлияем. Затова трябва да направим опит да се отърсим от това чувство на вина. Пожелавам ти да събереш сили да опитате отново и да родиш здраво детенце. Моят лекар ми каза, че само който се е отказал не е успял. В нашата ситуация (на жените в този форум) обаче се изискват едва ли не супер сили, за да преодолеем страха и притесненията. Но вярвам, че ги притежаваме и че можем!
иска ми се да напиша нещо смислено, от което да се почувстваш по-добре, но всичко ми се струва банално. Сигурна съм, че ти, както и аз, както и всяка друга жена в този форум сме направили всичко по силите си, за да растат бебенцата здрави в нашето тяло. Понякога обаче има фактори, на които няма как да повлияем. Затова трябва да направим опит да се отърсим от това чувство на вина. Пожелавам ти да събереш сили да опитате отново и да родиш здраво детенце. Моят лекар ми каза, че само който се е отказал не е успял. В нашата ситуация (на жените в този форум) обаче се изискват едва ли не супер сили, за да преодолеем страха и притесненията. Но вярвам, че ги притежаваме и че можем!
Аз имам преди две години загуба заради синдром на Даун! На 41 години съм, но не се отказах! Преди два месеца се роди моето здраво момиченце! Никога не губете вяра!
Девилче, болката едва ли е свързана с аборта, освен ако си била със спинална упойка?
И да се снимаш, нищо няма да се види на рентген, само ще се облъчиш излишно. Аз съм с дискови хернии на шийните прешлени и само на ЯМР се видя какво е положението, меките тъкани се виждат най-добре при такова изследване.
И да се снимаш, нищо няма да се види на рентген, само ще се облъчиш излишно. Аз съм с дискови хернии на шийните прешлени и само на ЯМР се видя какво е положението, меките тъкани се виждат най-добре при такова изследване.
Девилче, болката едва ли е свързана с аборта, освен ако си била със спинална упойка?
И да се снимаш, нищо няма да се види на рентген, само ще се облъчиш излишно. Аз съм с дискови хернии на шийните прешлени и само на ЯМР се видя какво е положението, меките тъкани се виждат най-добре при такова изследване.
И да се снимаш, нищо няма да се види на рентген, само ще се облъчиш излишно. Аз съм с дискови хернии на шийните прешлени и само на ЯМР се видя какво е положението, меките тъкани се виждат най-добре при такова изследване.
Да, със спинална упойка бях-беше си раждане при мен. а ЯМР няма да издържа, т.к. се сдобих и с клаустрофобия
Тотално съм объркана, а нямам никакво време вече
Здравейте, мили момичета!
Прочетох цялата тема и с много болка, осъзнавам, че много жени преминават през ада за да имат детенце. Аз премивам през този ад в момента. На 15.01 в 24г.с. получихме страшната диагноза автозомно-рецесивни поликистозни бъбреци, обясниха ми, че до 2 седмици бебето ми може да получи бъбречна недостатъчност, а ако не получи до 2 седмици със сигурност ще получи, когато се роди. Така на 21.01 родих моята малка принцеса , защото никога не съм го смятала за аборт. Сега следват генетични изследвания първо от нейната пъпна връв, след това и при нас. Искам да попитам, някой дали се е сблъсквал с тази диагноза?,
ПП: Тук беше мястото, където се криех, когато ме беше страх от всичко, което ще ми се случи и наистина сте ми упора!
Прочетох цялата тема и с много болка, осъзнавам, че много жени преминават през ада за да имат детенце. Аз премивам през този ад в момента. На 15.01 в 24г.с. получихме страшната диагноза автозомно-рецесивни поликистозни бъбреци, обясниха ми, че до 2 седмици бебето ми може да получи бъбречна недостатъчност, а ако не получи до 2 седмици със сигурност ще получи, когато се роди. Така на 21.01 родих моята малка принцеса , защото никога не съм го смятала за аборт. Сега следват генетични изследвания първо от нейната пъпна връв, след това и при нас. Искам да попитам, някой дали се е сблъсквал с тази диагноза?,
ПП: Тук беше мястото, където се криех, когато ме беше страх от всичко, което ще ми се случи и наистина сте ми упора!