Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

Отговори
# 2 205
  • Мнения: 2
Здравейте, споделям и моя горчив опит.
На 31г, нормална безпроблемна бременност, добри резултати на първия БХС, 1ва ФМ в 13та седмица, добри показатели по време на ЖК. Отидох на II ФМ , бях в 21г.с, с идеята да разбера пола на бебето, защото до този момент не беше потвърден, постоянно се обръщаше и швъкаше, (аз предполагах, че ще е момченце)..тогава доктора се усъмни за междукамерен дефект. Веднага ме изпрати в София, при др Маринов в Надежда. Няма да споделям подробности, просто бях събрала доста различни мнения в рамките на 1 седмица...но всички единодушно казаха, че трябва да се види резултатът от амниоцентезата. Така в 22 г.с ме приеха в Надежда. Др Чачева извърши перфектно манипулацията, не боли изобщо, взеха ми 50мл (вместо 20мл) за евентуален генетичен чип, ако всички "стандартни" синдроми са чисти. Преди амнито Др Чачева и др Михова направиха пак морфология и гледаха бебето и казаха че изглежда добре - хубав профил, череп, крайници..да имаше си междукамерен дефект, но ако зад него нямаше нещо генетично прогнозите бяха добри. За съжаление се оказа тризомия 18, др Чачева веднага ми се обади за резултатите и ми обясни че рядко, но се случва да е този синдром и да няма някакви фрапантни видими неща, освен по-малките ръст и тегло на бебетата,
при мен вървеше 5дни, което също не беше притеснително. Така в 23+2 г.с трябваше да прекъсна бременността по медицински показания. Реших да е в Надежда, др Чачева ми съдейства, от там аборта беше при др Кайрякова. Понеделник, миналата седмица ме приеха, на обяд изпих 1 таблетка мифегин. В сряда в 6ч. ми сложиха вагинално 1 таблетка топогин, след това 2ра таблетка топогин около 10ч. (аз вече си имах контракции). Освен че не трябва да се приема храна и вода други неща не се правят (клизма и т.н). По обяд вече тръгнаха силните контракции. Към 16ч. имах 2см разкритие, сложиха ми аналгетици, за да се отпусне матката и да получи по-бързо разкритие. В 20ч ме свалиха в родилна зала, с 4см разкритие. Пуснаха ми окситоцин и ми предложиха епидурална упойка, която аз отказах за момента. Повече ме подлудяваше цялото това чакане, отколкото контракциите. Към 22:30 станах, за да отида до тоалетна и нещо се "свлече" в мен. В 23:05 с няколко напъна бебето беше вече навън (беше седалищно и искаха за по-лесно да излезне заедно с мехура..но мехура се спука в процеса и стана голямо мазало). После напънах за плацентата, но вече ме бяха замаяли за предстоящия кюретаж. Кюретажа беше около 15мин, бях под венозна упойка. В 23:35 се събудих и всичко беше минало. Наблюдаваха ме няколко часа и след това ме качиха отново в стаята. Четвъртък ме и изписаха. Днес, седмица след аборта, приключвам антибиотичния курс, добре се чувствам. Огромни благодарности на др Маринов, др Чачева, др Кайрякова, всички акушерки които се грижиха за мен и на целия им екип!  Също така през тези 3 дни, бях сама в стая, което беше важно, защото си представях колко ще ми е кошмарно да съм в стая с щастливи бременни, галещи се по коремчетата и очакващи своите здрави бебчета всеки момент..Та от болницата се бяха погрижили за този аспект. Като цяло мисля, че всичко се случи по възможно най-щадящия за мен начин! Надявам се да се възстановя напълно и да нямам проблеми занапред. Ще видим какво ще следва от тук нататък, обясниха ми че този синдром бил случайно явление и няма нужда да си правим изследвания с мъжа ми...но нз и аз каква е тази случайност..а и в момента не мисля изобщо за бъдещи бебета...страх ме е..и постоянно чета за всякакви синдроми и те уж случайни явления и вече не знам колко да вярвам в справедливостта на живота. Все пак се насилвам да вярвам, че всичко това е било за добро...може би след време ще се отърся от емоцията, защото в живота се случват и много по-тежки неща, пази Боже. От друга страна, ако изобщо не бяхме разбрали за това сега..особено и както гладко вървяха нещата..ако моят доктор на 2рата фетална не беше забелязал проблема и не ме беше изпратил в София, след 3 месеца кошмарът щеше да е още по-голям за всички и най-вече за бебенцето.
Също да споделя, че категорично бях отказала да виждам плодчето и през цялото раждане се опитвах да не поглеждам, но след като се събудих от упойката промених решението си. Всъщност това ми донесе мир, видях едно малко бебе като кукла..с всичките му миниатюрни подробности.. нямаше никакви видими дефекти... и беше със спокойно и благо изражение. През цялото време си мислих как не искам плодчето ми да страда и да го боли. Лекари познати ми обясниха, че на този етап бебетата нямат развита нервна система и не изпитват болка и се надявам че е така, а и наистина изглеждаше спокойно. Радвам се, че го видях, все пак си е моето плодче и винаги ще си остане в сърцето ми. Все пак се надявам един ден, живот и здраве тази малка душичка да се върне пак при мен, но вече във здраво телце и да сме си заедно🙏🎈❤

# 2 206
  • Мнения: 2
VeroB съжалявам за случилото ти се! Пожелавам ти следващия път да се похвалиш с едно здраво бебче:heart:
 След мойте резултати от хорионбиопсията, който потвърдиха синдром на Даун, направих аборта в 14 г. с в  Света София. Сега месец и половина след аборта доктора който ме прегледа днес каза, че е направена интервенцията добре, но заради аборта и хормоналния дисбаланс ми се е появила двукамерна киста. Изписа ми примолут нор и се надява до 10 дни да изчезне.. Силно се надявам да няма усложнения. Някои от вас имал ли е този проблем и може ли да каже нещо повече за него от личен опит, защото когато чета в интернет доста повече се "филмирам", а на този етап това само не ми трябва за да не се побъркам.

# 2 207
  • София
  • Мнения: 304
Vasy,при мен след медикаментозния аборт /също Даун,но в 13-та седмица бях/ се беше получила киста,заемаща 1/3 от яйчника. Два месеца Дуфастон и се беше спукала при втория цикъл. Усети се с малко по-силна болка,но нищо повече нямаше като последствия. Пожелавам ти бързо да се повлияе и при теб!

# 2 208
  • Мнения: 33
Ще разкажа и аз как протече при мен, защото може да е полезно за някого, както на мен ми помогнаха вашите споделяния, когато се изправих пред ужаса на страшната диагноза.
Бях в 13г.с и на ранния скрининг д-р Янкова от Оскар Клиник/МЦ "Св.Петка" видя нещо, което леко я смути. Сега знам, че всъщност много я е притеснило, но тогава жената не ме психяса, а просто ми каза, че иска да ме види пак след 2 седмици просто да се убеди, че всичко е наред. И така на 01.10. отидох пак, но този път тя нямаше как да ме успокои. Разказа ми какво вижда и обясни какво означава това за мен и дъщеричката ми. Свърза се с д-р Велковски от кардиологията и успя да го убеди да ме приеме по спешност, за да даде второ мнение. Още същия ден отидох и той потвърди.
Естествено, както всеки нормален човек, не исках да  приема, че е вярно, така че записах час за следващия ден при д-р Маринов, а се свързах и с д-р Чавеева.
На 2-ри д-р Маринов потвърди диагнозата Синдром на хипопластично ляво сърце, придружено с липсваща аорта. Обясни ми, че даже ми и нарисува какво представлява нормално сърчице и как е то при моето бебе. На практика дъщеря ми щеше да живее само докато е част от мен. Ако решах да я родя, щеше да оцелее най-много 2 часа и то адски трудни за нея. Така взех трудното решение за аборт по медицински причини. Наблюдаващият ме лекар д-р Гергов(не го препоръчвам) отказа да го извърши в болницата, в която е той и така се озовах в 1 АГ(Тина Киркова). Първия ден ми дадоха мифегин и поставила вагинално едно друго, чието име в момента не си спомням. На другия ден от сутринта трябваше да приемам орално по 1 таблетка на 3 часа и докторът, който беше на смяна каза да ги уведомя, когато усетя първите болки, за да инжектират лекарство за отпускане на шийката. Е, болките започнаха чак на третия ден след още 2 вагинални и 2 орални таблетки, но никой не ми обърна внимание, като казах, че започва. Докторът от първия ден го нямаше,  а другите явно решиха, че няма нужда. Така в крайна сметка видях, че ще се оправям сама, постлах си една пелена на леглото и започнах да следя контракциите си. Когато родих старшата акушерка дойде (най-сетне й бяха казали, че раждам) и много се ядоса, че не са ми сложили въпросната инжекция. Една сестра веднага притича и я сложи. Междувременно старшата преряза пъпната връв и започна да ме подготвя да ме откара за абразио, тъй като не бях изкарала плацентата.
Качиха ме на магарето, поставиха упойка и точно преди да заспя усетих още един напън и родих и плацентата. Явно инжекцията свърши все пак нещо, макар и поставена след същинското 3-часово раждане :/
Така в 16г.с. се разделих с дъщеря си. Не я видях по съвети на лекари и близки и сега се обвинявам за това. Тя си беше моя и трябваше да си я гушна.

# 2 209
  • Мнения: 2
Bobby_g, съжалявам че така са се стекли нещата при теб и за неадекватното медицинско отношение! Не се обвинявай, че си послушала близките и лекарите и не си видяла дъщеричката си, нормално е да се доверим на по-трезво мислещите в този момент, може би от една страна така е по-добре! Просто капана, в който сме попаднали всички тук, да търсим "най-доброто" решение и реакция е някак невъзможно.
Благодаря на всички ви за подкрепата! Пожелавам здраве, успешни следващи бременности и здрави бебчета! 🐣❤🌠

# 2 210
  • Мнения: 60
Ще разкажа и аз как протече при мен, защото може да е полезно за някого, както на мен ми помогнаха вашите споделяния, когато се изправих пред ужаса на страшната диагноза.
Бях в 13г.с и на ранния скрининг д-р Янкова от Оскар Клиник/МЦ "Св.Петка" видя нещо, което леко я смути. Сега знам, че всъщност много я е притеснило, но тогава жената не ме психяса, а просто ми каза, че иска да ме види пак след 2 седмици просто да се убеди, че всичко е наред. И така на 01.10. отидох пак, но този път тя нямаше как да ме успокои. Разказа ми какво вижда и обясни какво означава това за мен и дъщеричката ми. Свърза се с д-р Велковски от кардиологията и успя да го убеди да ме приеме по спешност, за да даде второ мнение. Още същия ден отидох и той потвърди.
Естествено, както всеки нормален човек, не исках да  приема, че е вярно, така че записах час за следващия ден при д-р Маринов, а се свързах и с д-р Чавеева.
На 2-ри д-р Маринов потвърди диагнозата Синдром на хипопластично ляво сърце, придружено с липсваща аорта. Обясни ми, че даже ми и нарисува какво представлява нормално сърчице и как е то при моето бебе. На практика дъщеря ми щеше да живее само докато е част от мен. Ако решах да я родя, щеше да оцелее най-много 2 часа и то адски трудни за нея. Така взех трудното решение за аборт по медицински причини. Наблюдаващият ме лекар д-р Гергов(не го препоръчвам) отказа да го извърши в болницата, в която е той и така се озовах в 1 АГ(Тина Киркова). Първия ден ми дадоха мифегин и поставила вагинално едно друго, чието име в момента не си спомням. На другия ден от сутринта трябваше да приемам орално по 1 таблетка на 3 часа и докторът, който беше на смяна каза да ги уведомя, когато усетя първите болки, за да инжектират лекарство за отпускане на шийката. Е, болките започнаха чак на третия ден след още 2 вагинални и 2 орални таблетки, но никой не ми обърна внимание, като казах, че започва. Докторът от първия ден го нямаше,  а другите явно решиха, че няма нужда. Така в крайна сметка видях, че ще се оправям сама, постлах си една пелена на леглото и започнах да следя контракциите си. Когато родих старшата акушерка дойде (най-сетне й бяха казали, че раждам) и много се ядоса, че не са ми сложили въпросната инжекция. Една сестра веднага притича и я сложи. Междувременно старшата преряза пъпната връв и започна да ме подготвя да ме откара за абразио, тъй като не бях изкарала плацентата.
Качиха ме на магарето, поставиха упойка и точно преди да заспя усетих още един напън и родих и плацентата. Явно инжекцията свърши все пак нещо, макар и поставена след същинското 3-часово раждане :/
Така в 16г.с. се разделих с дъщеря си. Не я видях по съвети на лекари и близки и сега се обвинявам за това. Тя си беше моя и трябваше да си я гушна.

В тази 1АГ НЕ Ходете явно за тях майките с аборт по медицински причини са животни
След моя случай който съм описала в предишни постове се бяха по променили но явно е било ден до пладне.
Жалко да го чуя че отново те зарязват сам като куче.

Горе главата и успех за напред!
Съжалявам за това което сте преживели  Sad

# 2 211
  • София
  • Мнения: 1 407
Да, аз също преживях там един кошмарен аборт по мед. причини. Не стига, че психически си зле, а и никой не ти обръща внимание.

На Боби желая бързо възстановяване!

# 2 212
  • Мнения: 213
Момичета, утре ми предстои новия пренатест, реших да взема от по-големите пакети този път, предвид предишния ми опит.
Гледам че има екстра тест за ‘микроделене 22.11.2’ и за ‘грешки при делене на хромозом Х/У.
Сега чета по темата, но се чудех някой има ли мнение дали тези есктра тестове са смислени

# 2 213
  • Горна Оряховица
  • Мнения: 1 179
Ще разкажа и аз как протече при мен, защото може да е полезно за някого, както на мен ми помогнаха вашите споделяния, когато се изправих пред ужаса на страшната диагноза.
Бях в 13г.с и на ранния скрининг д-р Янкова от Оскар Клиник/МЦ "Св.Петка" видя нещо, което леко я смути. Сега знам, че всъщност много я е притеснило, но тогава жената не ме психяса, а просто ми каза, че иска да ме види пак след 2 седмици просто да се убеди, че всичко е наред. И така на 01.10. отидох пак, но този път тя нямаше как да ме успокои. Разказа ми какво вижда и обясни какво означава това за мен и дъщеричката ми. Свърза се с д-р Велковски от кардиологията и успя да го убеди да ме приеме по спешност, за да даде второ мнение. Още същия ден отидох и той потвърди.
Естествено, както всеки нормален човек, не исках да  приема, че е вярно, така че записах час за следващия ден при д-р Маринов, а се свързах и с д-р Чавеева.
На 2-ри д-р Маринов потвърди диагнозата Синдром на хипопластично ляво сърце, придружено с липсваща аорта. Обясни ми, че даже ми и нарисува какво представлява нормално сърчице и как е то при моето бебе. На практика дъщеря ми щеше да живее само докато е част от мен. Ако решах да я родя, щеше да оцелее най-много 2 часа и то адски трудни за нея. Така взех трудното решение за аборт по медицински причини. Наблюдаващият ме лекар д-р Гергов(не го препоръчвам) отказа да го извърши в болницата, в която е той и така се озовах в 1 АГ(Тина Киркова). Първия ден ми дадоха мифегин и поставила вагинално едно друго, чието име в момента не си спомням. На другия ден от сутринта трябваше да приемам орално по 1 таблетка на 3 часа и докторът, който беше на смяна каза да ги уведомя, когато усетя първите болки, за да инжектират лекарство за отпускане на шийката. Е, болките започнаха чак на третия ден след още 2 вагинални и 2 орални таблетки, но никой не ми обърна внимание, като казах, че започва. Докторът от първия ден го нямаше,  а другите явно решиха, че няма нужда. Така в крайна сметка видях, че ще се оправям сама, постлах си една пелена на леглото и започнах да следя контракциите си. Когато родих старшата акушерка дойде (най-сетне й бяха казали, че раждам) и много се ядоса, че не са ми сложили въпросната инжекция. Една сестра веднага притича и я сложи. Междувременно старшата преряза пъпната връв и започна да ме подготвя да ме откара за абразио, тъй като не бях изкарала плацентата.
Качиха ме на магарето, поставиха упойка и точно преди да заспя усетих още един напън и родих и плацентата. Явно инжекцията свърши все пак нещо, макар и поставена след същинското 3-часово раждане :/
Така в 16г.с. се разделих с дъщеря си. Не я видях по съвети на лекари и близки и сега се обвинявам за това. Тя си беше моя и трябваше да си я гушна.

Поради същата диагноза и аз на 12.04.2018 направих аборт в 18 г.с.Ужасно е...

# 2 214
  • Мнения: 33

Поради същата диагноза и аз на 12.04.2018 направих аборт в 18 г.с.Ужасно е...

Ако не е проблем да задам по-личен въпрос, имате ли други бременности след тази? Най-големият ми ужас е, че може да се повтори Sad

# 2 215
  • Горна Оряховица
  • Мнения: 1 179
Поради същата диагноза и аз на 12.04.2018 направих аборт в 18 г.с.Ужасно е...
Ако не е проблем да задам по-личен въпрос, имате ли други бременности след тази? Най-големият ми ужас е, че може да се повтори Sad
Да,тази година на 9.07 завърши с аборт в 13 г.с.поради синдром на Даун.

Да задам един може би тъп въпрос: може ли да имам здравородено нормално дете и да имам нередности в кариотипа? Правихме си с мм,неговият излезе,моят не.Да поясня,че детето ми не е от него.

Последна редакция: ср, 21 окт 2020, 08:54 от AnMary

# 2 216
  • Мнения: 212
Да задам един може би тъп въпрос: може ли да имам здравородено нормално дете и да имам нередности в кариотипа? Правихме си с мм,неговият излезе,моят не.Да поясня,че детето ми не е от него.
Аз да споделя , че имам 2 поредни бременности със синдроми и след тях 2 здрави момчета. Не се отчайвай!!! Кариотип правихме и двамата обаче след втория аборт и всичко беше ок. Също и SDI тест на мъжа.

# 2 217
  • София
  • Мнения: 3 076

Поради същата диагноза и аз на 12.04.2018 направих аборт в 18 г.с.Ужасно е...

Ако не е проблем да задам по-личен въпрос, имате ли други бременности след тази? Най-големият ми ужас е, че може да се повтори Sad
Боби,мисля че всички до една от ”старите кучета”опитващи се да даваме кураж и минали през това, имаме дечица,живи и здрави.
Моето първо бебе трябваше да се роди април 2016,загубих го декември 2015,март месец 2017 гушках  живо и здраво бебенце ❤

# 2 218
  • Горна Оряховица
  • Мнения: 1 179
Да задам един може би тъп въпрос: може ли да имам здравородено нормално дете и да имам нередности в кариотипа? Правихме си с мм,неговият излезе,моят не.Да поясня,че детето ми не е от него.
Аз да споделя , че имам 2 поредни бременности със синдроми и след тях 2 здрави момчета. Не се отчайвай!!! Кариотип правихме и двамата обаче след втория аборт и всичко беше ок. Също и SDI тест на мъжа.

Не бива да се губи надежда наистина.Дано се случат хубавите неща при всички,които се молят за тях.

# 2 219
  • Пловдив
  • Мнения: 7 839
Да задам един може би тъп въпрос: може ли да имам здравородено нормално дете и да имам нередности в кариотипа? Правихме си с мм,неговият излезе,моят не.Да поясня,че детето ми не е от него.
Може, но надали това, че твоят резултат още не е готов, значи, че имаш "нередности". Без да съм специалист.
Иначе не са невъзможни разни "нередности" от типа на балансирани транслокации, при които човек може да е здрав и да има здрави деца със същия или със съвсем нормален кариотип, но да е повишен и рискът от раждане на дете с хромозомно увреждане.

Общи условия

Активация на акаунт