Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

Ама наистина ли ни трябват съпрузи?

  • 15 520
  • 533
  •   1
Отговори
  • Мнения: 1 894
Извинете, но бихте ли ми казали точно кое му е хубавото на това да имате съпрузи или изобщо да се обвързвате, защото аз по една или друга причина виждам само негативната страна. Нищо от живота ми с мъж под един покрив не е по-хубаво от живота ми без него...

Какво намирате вие, което явно аз или не намирам в мъжете, които срещам, или нямам очи да видя?

Аз виждам само ограничаване на свободата, заместване на времето за приятни неща с домакински и битови задачи, изисквания към мен, натиск за компромиси, скука и потисничество за духа. В замяна получавам мъжко телесно присъствие и уж подкрепа, ама тя е малко разтегливо понятие.

Толкова ли съм повредена?

Какви са вашите мъже, че предпочитате да живеете с тях, а не сами?

# 1
  • Мнения: 9 814
Жалко за теб. Аз пък виждам само положителни неща.
Не мога и да си представя животът си без съпружието.
Нито съм ограничена, нито съм затрупана от домакинска работа.
Делим отговорности, грижи, споделяме. Той е най-близкият ми човек. Разчитам на него, той на мен също.
А и да не забравям- той е баща на децата ми.

# 2
  • Мнения: 4 651
Ще си отговориш на всичките въпроси:
а) като се влюбиш;
б) като лекинко подминеш 30+ и броя свободни, необвързани мъже започне рязко да намалява.

Иначе хубаво, лошо, семейство сме. Ще го разбереш, като ти дойде времето и дай боже да намериш правилния човек.

# 3
  • Мнения: 91
Моят съпруг е другата ми половина.Много е шаблонно,но е факт.Когато страда той и аз страдам,когато е щастлив и доволен и аз съм така.Нямам обяснение за това,но и не търся.С това не казвам,че живея върху розови облаци.И ние имаме спорове и проблеми,но през изминалите години няма и един момент в който да съм съжалила,че съм се омъжила и то точно за него.

# 4
  • Мнения: 4 916
Щом приемаш това да имаш другарче в живота за тегоба, непрекъснати домакински задължения, трудни компромиси и пр., това означава единствено, че досега си попадала на кофти другарчета.
Приеми, че има и такива, с които не е трудно да се живее, всъщност е по-приятно отколкото ако си сама.

# 5
  • Мнения: 8 289
Звучиш ми като човек, който никога не се е влюбвал. Дори и за малко.

# 6
  • Мнения: 31
Аз пък, като омъжена от 17 години ще кажа, че след определена възраст (или момент) съпрузи не са ни нужни, нужни са ни само положителни емоции  Wink

# 7
  • София
  • Мнения: 1 566
И аз виждам само положителни страни на това да съм омъжена (за сега  Laughing ). Мъжът ми преди да ми е съпруг е и мой най-добър приятел. С него мога да споделя абсолютно всичко - от счупен нокът и запек до проблеми в работата или следродилна депресия. За всичко мога да разчитам на него. Той винаги е там ако имам нужда да поплача на рамото му или ако ми трябва някой да се смее с мен на някоя тъпа комедия. Отделно от това от него получавам най-добрия секс в живота ми. Е за това предпочитам да ми е постоянно под ръка. От де да знам по кой от малките часове ще ми се прииска  Laughing

# 8
  • Мнения: 156
интересна тема повдигаш. за мен нуждата от партньор сякаш е на биологично ниво. дори и когато съзнателно не търся такъв, си намирам и без да искам... в този смисъл, не знам коя от двете ни е по-повредена, но нека не рамкираме нещата толкова строго Stop

имай предвид обаче, че аз не визирам съпруг - за мен е все едно има ли, няма ли подпис. що се отнася до компромисите, задължителни са. домакинската, както и всяка друга работа, се разпределя между двамата.

# 9
  • Sofia
  • Мнения: 689
В известен смисъл може да се направи аналогия с много други неща. Като разликата между много добър приятел и лош такъв.
Няма как да кажеш, че е хубаво да имаш лоши приятели и няма как да кажеш, че е приятно да си с такива.
От друга страна, всеки път, всяко разочарование ме променя, ме кара да желая и да осъзнавам колко е хубаво да си с подходящият човек. Тези лошите, просто имат функцията да те калибрират, да те накарат да оцениш добрите. Във всяко отношение е така.

# 10
  • Мнения: 2 175
На този житейски етап определено не ми трябва съпруг..
Гадже, сериозна връзка - да, но брак.. #Crazy

# 11
  • Мнения: 419
....Какво намирате вие, което явно аз или не намирам в мъжете, които срещам, или нямам очи да видя?.....
Всеки, който търси намира. Теб кой те подпира да живееш с мъж и/или да се омъжваш? Като не искаш, недей  Naughty

Моят отговор:
....Той е най-близкият ми човек...

Магаренце, много ми е драго да те засеча  Hug

# 12
  • Мнения: 2 175
Магаренце, много ми е драго да те засеча  Hug

  bouquet
 Hug

# 13
  • Мнения: 17 698
А на мен пък ми е скучно да живея сама, определено. )

Като не ти харесва да живееш с мъж, защо го правиш?
Ей това нещо не го схващам честно казано...

# 14
  • Мнения: 228
Аз пък, като омъжена от 17 години ще кажа, че след определена възраст (или момент) съпрузи не са ни нужни, нужни са ни само положителни емоции  Wink
ЕГН-то не пречи на положителните емоциите , има други фактори.С другарче или без ,като си саможив катил, нищо не може да се направи.По -добре да има някой който да ти осмисля живота макар и от време на време да те нервира , отколкото да си сам като кукувица.
Сам човек е само за в тоалетната/  не винаги/.

Общи условия

Активация на акаунт