Извинете, но бихте ли ми казали точно кое му е хубавото на това да имате съпрузи или изобщо да се обвързвате, защото аз по една или друга причина виждам само негативната страна. Нищо от живота ми с мъж под един покрив не е по-хубаво от живота ми без него...
Какво намирате вие, което явно аз или не намирам в мъжете, които срещам, или нямам очи да видя?
Аз виждам само ограничаване на свободата, заместване на времето за приятни неща с домакински и битови задачи, изисквания към мен, натиск за компромиси, скука и потисничество за духа. В замяна получавам мъжко телесно присъствие и уж подкрепа, ама тя е малко разтегливо понятие.
Толкова ли съм повредена?
Какви са вашите мъже, че предпочитате да живеете с тях, а не сами?
Какво намирате вие, което явно аз или не намирам в мъжете, които срещам, или нямам очи да видя?
Аз виждам само ограничаване на свободата, заместване на времето за приятни неща с домакински и битови задачи, изисквания към мен, натиск за компромиси, скука и потисничество за духа. В замяна получавам мъжко телесно присъствие и уж подкрепа, ама тя е малко разтегливо понятие.
Толкова ли съм повредена?
Какви са вашите мъже, че предпочитате да живеете с тях, а не сами?
). Мъжът ми преди да ми е съпруг е и мой най-добър приятел. С него мога да споделя абсолютно всичко - от счупен нокът и запек до проблеми в работата или следродилна депресия. За всичко мога да разчитам на него. Той винаги е там ако имам нужда да поплача на рамото му или ако ми трябва някой да се смее с мен на някоя тъпа комедия. Отделно от това от него получавам най-добрия секс в живота ми. Е за това предпочитам да ми е постоянно под ръка. От де да знам по кой от малките часове ще ми се прииска 
