Ако не махнеш опаковката,със сигурност ще усетиш като го слагаш.А конецът е твърд дълъг и тампон не изчезва.Забравяш да си сложиш вечер и понеже си последните дни,през нощта не тече...Ама си е изтрещяване 
- Публикувана: 23 авг. 2010, 01:58 ч.
- Последно мнение: 21 дек. 2010, 14:35 ч.
Тегобите на една домакинА или най-честите признаци на изтрещяване
Това ме подсети, че напоследък /от толкова четене на онлайн вестници/, като взема един хартиен и все търся коментарите след статията.
Уникална тема 
Малко от мен - ставам сутринта ще си правя кафе. Ама понеже ме мързи, включвам ел. каната слагам две лъжички захар, една нес кафе, сипвам водата, захапвам цигарата и доволна излизам на терасата. Още по-доволно отпивам от кафето и
... вместо захар... сол.
Друг случай - няма ми го зарядното за единия телефон, ама тотално ми го няма. Обърнах апартамента и не го намерих. В крайна сметка се примирих и понеже все забравям да си купя ново зарядно включих един стар телефон. След три месеца /забележете/ откривам въпросното зарядно в единия ми шкаф с обувки
А това с търсенето на единия телефон като го набираш от другия, го правя поне по три пъти на ден
И всеки път като го намеря се чудя кой ли ме е търсил и защо не съм си чула телефона 
За десерт: черешката на тортата беше онзи ден - с детето в колата и ме спират от КАТ. Съответно без фарове, без колан, детето на предната седалка /изключила съм еърбег-а щото съм отговорна майка, все пак / и като ми поискаха документите - ми няма ги... В дамската ми чанта прелива от солети, дрехи за преобличане, памперси, мокри кърпи, води и т.н. ама кьорав документ няма - нито мой, нито на колата 
Да ви кажа честно сигурно не посмя да погледне в багажника за разними ти екстри, дето се изискват по закон, ама то и да беше погледнал щеше да намери единствено количка и дъждобран, де... Съжали ме човека и ме пусна, какво да ме прави, като сигурно от километри личи колко съм изтрещяла
Малко от мен - ставам сутринта ще си правя кафе. Ама понеже ме мързи, включвам ел. каната слагам две лъжички захар, една нес кафе, сипвам водата, захапвам цигарата и доволна излизам на терасата. Още по-доволно отпивам от кафето и
... вместо захар... сол. Друг случай - няма ми го зарядното за единия телефон, ама тотално ми го няма. Обърнах апартамента и не го намерих. В крайна сметка се примирих и понеже все забравям да си купя ново зарядно включих един стар телефон. След три месеца /забележете/ откривам въпросното зарядно в единия ми шкаф с обувки
А това с търсенето на единия телефон като го набираш от другия, го правя поне по три пъти на ден
И всеки път като го намеря се чудя кой ли ме е търсил и защо не съм си чула телефона За десерт: черешката на тортата беше онзи ден - с детето в колата и ме спират от КАТ. Съответно без фарове, без колан, детето на предната седалка /изключила съм еърбег-а щото съм отговорна майка, все пак
/ и като ми поискаха документите - ми няма ги... В дамската ми чанта прелива от солети, дрехи за преобличане, памперси, мокри кърпи, води и т.н. ама кьорав документ няма - нито мой, нито на колата Да ви кажа честно сигурно не посмя да погледне в багажника за разними ти екстри, дето се изискват по закон, ама то и да беше погледнал щеше да намери единствено количка и дъждобран, де... Съжали ме човека и ме пусна, какво да ме прави, като сигурно от километри личи колко съм изтрещяла А това с търсенето на единия телефон като го набираш от другия, го правя поне по три пъти на ден
И всеки път като го намеря се чудя кой ли ме е търсил и защо не съм си чула телефона Хаха, същата работа и при мен! Гледам и си викам " я, пропуснато повикване, кой ли ме е търсил?".
Ако не махнеш опаковката,със сигурност ще усетиш като го слагаш.А конецът е твърд дълъг и тампон не изчезва.Забравяш да си сложиш вечер и понеже си последните дни,през нощта не тече...Ама си е изтрещяване
Тц. Случи ми се един път.
Какво да видят очите ми при махането на тампона. Махнала съм това по средата, със зеленото, махнала съм долното найлонче, а другата част - не съм. Извинете за подробностите.
А преди малко ставам да си налея малко вода в шишенцето и да си измия ръцете. Заставам до тубата с вода, слагам шишенцето под мишница и аха да се измия върху дюшемето направо.
А вода сигурно щях да си налея от чешмата.
Тази история с тампона мислех да не я споделям, но след последните постове... не мога да се сдържа. Няколко пъти ми се случва - в цикъл съм, тичам, слагам... след 2-3 часа - вадя - един, втори... не съм извадила стария преди да сложа нов. Вътре са били... два!!!!!!! Един ден сестра ми ми сподели... абсолютно същата ситуация - бе да не е наследствено 
Два тампона- втори път 
Oх, смях се със сълзи на първите няколко страници, но ще продължа да чета утре.
За краткия ми стаж като майка имам и аз някоя и друга изцепка, но продължавам да трупам стаж.
На прима виста, се сещам, че и аз забравих името на бебето, като отидох да му взема акта за раждане. Жената на гишето, с разбираща усмивка, каза, че има време да го запомня
За краткия ми стаж като майка имам и аз някоя и друга изцепка, но продължавам да трупам стаж.
На прима виста, се сещам, че и аз забравих името на бебето, като отидох да му взема акта за раждане. Жената на гишето, с разбираща усмивка, каза, че има време да го запомня
Момичета много се забавлявам с вашите разкази
Аз сякаш не съм имала такива случаи на изтрещяване,обикновенно си забравям ключовете на външната врата като тръгвам,и съответно като се прибирам ги търся като полудяла.Добре,че живях в двуетажна кооперация на втория етаж и съседите отдолу търпеливо ми отваряха всеки път
Аз сякаш не съм имала такива случаи на изтрещяване,обикновенно си забравям ключовете на външната врата като тръгвам,и съответно като се прибирам ги търся като полудяла.Добре,че живях в двуетажна кооперация на втория етаж и съседите отдолу търпеливо ми отваряха всеки път
Етоооо, дойде и моят ред - исках първо да изчета всичко от край до край.
Такааа, в много от случките припознах себе си, но има 2-3 които са си уникално за мен. Та започвам поред
Аз съм еталон за разсеяност. Неведнъж са ми казвали (и то хора на възраст), че са виждали и работили с много хора, но по-разсеян човек от мен не познават А странното в случая е, че след като родих напук на всичко, станах по-внимателна и към себе си и към околните, чак не е за вярване. Може би подсъзнателно се мобилизирам и знам, че трябва да бъда силна и внимателна, защото няма кой друг вместо мен (гледам малката сама и, тъй де трябва да оцелея, друг начин няма). Няма да изброявам колко пъти съм си забравяла ключовете, излизала по чехли, веднъж отивам да пазарувам зеленчуци, избирам, слагам в торбита - вадя да плащам и... няма никоой. Хайде обратно до вкъщи за пари. Миналата седмица па
Такааа, в много от случките припознах себе си, но има 2-3 които са си уникално за мен. Та започвам поред
Аз съм еталон за разсеяност. Неведнъж са ми казвали (и то хора на възраст), че са виждали и работили с много хора, но по-разсеян човек от мен не познават
А странното в случая е, че след като родих напук на всичко, станах по-внимателна и към себе си и към околните, чак не е за вярване. Може би подсъзнателно се мобилизирам и знам, че трябва да бъда силна и внимателна, защото няма кой друг вместо мен (гледам малката сама и, тъй де трябва да оцелея, друг начин няма). Няма да изброявам колко пъти съм си забравяла ключовете, излизала по чехли, веднъж отивам да пазарувам зеленчуци, избирам, слагам в торбита - вадя да плащам и... няма никоой. Хайде обратно до вкъщи за пари. Миналата седмица па
Дребното вилнеее из стаята и натиснах Ентрето..
Преди да сме потрошили апартамента да разкажа за моите изцепчици:
1. На пазар сме в МЕТРО, пазарувам си аз, нашите също, стигаме до касите, минавам и баща ми ми дава ключовете на колата да ходя да разтоварвам. В това време прибирам и последната покупка в количката и чинно си тръгвам. Тъкмо стигам до вратите на изхода и касиерката тичайки ме догонва с плачевен глас: "Ама моля Ви се, елате да ми платите"
Ле-ле, умрях от срам! Пълна количка до горе, щях да тръгна да излизам, без да съм платила, нямам фактура...
2. Разбирам се с мъжа ми, че ще го чакам след работа да мине да ме вземе с колата. Строявам се на булеварда и си чакам, по едно време идва една тъмно-синя комби кола (досущ като служебната), подминава ме и спира. Насочвайки се, виждам двама души е нея и решавам, е това са мъжа ми и шефката му (наш набор, приятелче) и тамън да отворя вратата и да нахълтам вътре виждам, че това не са те. Лошото в случая е, че си бях подготвила реплика-бъзик "Извинете, господине, безплатен секс, искате ли?" Направо не ми се мисли, ако го бях изрекла!
3. С баба ми ще ходим на гости при нашите и аз нося пликчето й с документи, лекраства и прочее, за да й помогна, а в другата ръка - боклука. Познайте какво изхвърлих и как ровичках после в контейнера. Хубаво, че беше тъмно, та не ме видяха много
4. Това е просто супер - отпреди 10-тина/ 15-тина години: Пак с баба ми пресичаме гоклям булевард и отиваме към спирката, само че пресичаме доста преди нея. Тя притичва бързо, аз изчаквам фучащата кола да мине и започвам да й обяснявам как не бива да пресича пред колите така, карат като луди, мислят си, че като имат хубави коли са много важни и т.н. Не стига, че обяснявам, ами и ръкомахам, крачейки към спирката, мислейки, че баба ми е до мен. А тя спряла под едно дърво на сянка (беше адска лятна жега) и си стои и се хили, докато гледа как си говоря сама и ръкомахам като лудите. А на спирката 10 човека, блещят се и ги гледам аз, че някак-си, сякаш странят... майчице, като се обърнах и като видях къде е баба ми ми призля...
4. С баба ми пътуваме в тролея и тя вика - "Виж колко много дюли". Аз обаче чувам "дини" и поглеждам надолу. В този момент тя отвръща: "На дървото" - "Ъ?!?"
5.Баща ми много ми се смееше, защото работяи на телефон и като звънне отварям с думите "Театър..., Добър ден" И той всеки път ме подиграваше, веднъж обаче, попаднал на шефката и още преди тя да е завършила изречението, той я застрелял с "Абе стига, с тоя Театър..." После се скъсал да й се извинява, ама тя познавайки моя милост въобще не се впечатлила. Най-смешното беше, когато баща ми ми звъни един ден у нас и аз рапотрувам: "Театър ..., Добър ден" Той милия, припадна от смях, че и азпокрай него.
Веднъж пък звъннах на счетоводството по погрешка и счетоводителката се скъса да ме бъзика, нали съм в майчинство, какъв театър ми е в главата.
А един прекрасен ден, толкова съм се заблеяла, че се опитах да премина през затворената врата на "Технополис", как не им счупих стъклото не знам. Ама после бая ме болеше главичката:)
И най-готиното изтрещяване след като се роди малката - излизаме един ден на разходка, връщам се, слизам от колата и започвам да си търся ключовете за вкъщи. Връщам лентата, спомних с, че заключих, даже се върнах да си вземе ГСМ-а, който бях забравила на шкафчето за обувки и... дотам. Никакъв спомен, качвам се горе - ключовете си стояяяяят на вратата. Добре, че някой не беше си отключил да изнесе половината апартамент, не че има кой знае какви скъпи неща, ама все пак. Забавното е, че няколко часа по-късно откривам, че документите ми си стоят на масичката, където Ирина ги беше взела сутринта и съм карала без тях, на всичко отгоре бяхме в парка около районното. Мдаааа, чуден ден, можеше да е - да ме хванат, че карам без документи ( ни тези на колата, ни лична карта, ни шофьорска книжка), да ме глобят, да ми вземат книжката и накрая като се върна апартамента да е празен.
Думички нямам!
Като се сетя още нещо ще пиша!
Преди да сме потрошили апартамента да разкажа за моите изцепчици:
1. На пазар сме в МЕТРО, пазарувам си аз, нашите също, стигаме до касите, минавам и баща ми ми дава ключовете на колата да ходя да разтоварвам. В това време прибирам и последната покупка в количката и чинно си тръгвам. Тъкмо стигам до вратите на изхода и касиерката тичайки ме догонва с плачевен глас: "Ама моля Ви се, елате да ми платите"
Ле-ле, умрях от срам! Пълна количка до горе, щях да тръгна да излизам, без да съм платила, нямам фактура...
2. Разбирам се с мъжа ми, че ще го чакам след работа да мине да ме вземе с колата. Строявам се на булеварда и си чакам, по едно време идва една тъмно-синя комби кола (досущ като служебната), подминава ме и спира. Насочвайки се, виждам двама души е нея и решавам, е това са мъжа ми и шефката му (наш набор, приятелче) и тамън да отворя вратата и да нахълтам вътре виждам, че това не са те. Лошото в случая е, че си бях подготвила реплика-бъзик "Извинете, господине, безплатен секс, искате ли?" Направо не ми се мисли, ако го бях изрекла!
3. С баба ми ще ходим на гости при нашите и аз нося пликчето й с документи, лекраства и прочее, за да й помогна, а в другата ръка - боклука. Познайте какво изхвърлих и как ровичках после в контейнера. Хубаво, че беше тъмно, та не ме видяха много
4. Това е просто супер - отпреди 10-тина/ 15-тина години: Пак с баба ми пресичаме гоклям булевард и отиваме към спирката, само че пресичаме доста преди нея. Тя притичва бързо, аз изчаквам фучащата кола да мине и започвам да й обяснявам как не бива да пресича пред колите така, карат като луди, мислят си, че като имат хубави коли са много важни и т.н. Не стига, че обяснявам, ами и ръкомахам, крачейки към спирката, мислейки, че баба ми е до мен. А тя спряла под едно дърво на сянка (беше адска лятна жега) и си стои и се хили, докато гледа как си говоря сама и ръкомахам като лудите. А на спирката 10 човека, блещят се и ги гледам аз, че някак-си, сякаш странят... майчице, като се обърнах и като видях къде е баба ми ми призля...
4. С баба ми пътуваме в тролея и тя вика - "Виж колко много дюли". Аз обаче чувам "дини" и поглеждам надолу. В този момент тя отвръща: "На дървото" - "Ъ?!?"
5.Баща ми много ми се смееше, защото работяи на телефон и като звънне отварям с думите "Театър..., Добър ден" И той всеки път ме подиграваше, веднъж обаче, попаднал на шефката и още преди тя да е завършила изречението, той я застрелял с "Абе стига, с тоя Театър..." После се скъсал да й се извинява, ама тя познавайки моя милост въобще не се впечатлила. Най-смешното беше, когато баща ми ми звъни един ден у нас и аз рапотрувам: "Театър ..., Добър ден" Той милия, припадна от смях, че и азпокрай него.
Веднъж пък звъннах на счетоводството по погрешка и счетоводителката се скъса да ме бъзика, нали съм в майчинство, какъв театър ми е в главата.
А един прекрасен ден, толкова съм се заблеяла, че се опитах да премина през затворената врата на "Технополис", как не им счупих стъклото не знам. Ама после бая ме болеше главичката:)
И най-готиното изтрещяване след като се роди малката - излизаме един ден на разходка, връщам се, слизам от колата и започвам да си търся ключовете за вкъщи. Връщам лентата, спомних с, че заключих, даже се върнах да си вземе ГСМ-а, който бях забравила на шкафчето за обувки и... дотам. Никакъв спомен, качвам се горе - ключовете си стояяяяят на вратата. Добре, че някой не беше си отключил да изнесе половината апартамент, не че има кой знае какви скъпи неща, ама все пак. Забавното е, че няколко часа по-късно откривам, че документите ми си стоят на масичката, където Ирина ги беше взела сутринта и съм карала без тях, на всичко отгоре бяхме в парка около районното. Мдаааа, чуден ден, можеше да е - да ме хванат, че карам без документи ( ни тези на колата, ни лична карта, ни шофьорска книжка), да ме глобят, да ми вземат книжката и накрая като се върна апартамента да е празен.
Думички нямам!
Като се сетя още нещо ще пиша!