Създаване на група за близки на болни от Алцхаймер

  • 195 573
  • 862
  •   1
Отговори
# 150
  • Мнения: 2 852
  Благодаря, Mem!!!   Колкото и да е странно и аз скоро се замислих за това,че е наследствена болест...Макар,да нямам спомен-мои баби,дядовци  да са страдали от това...  Много е страшно,не бих искала децата ми да го изживеят с мен...    Стига черногледство! Болестта на майка ми,ме накара да се радвам на всяка секунда здраве,усмивки на децата.Отвори ми очите колко крехко и преходно е всичко.И,че трябва да обичаме и ценим хората,около нас! Клишета,но този разтърсващ всичко подредено,смислено..."Алцхаймер",сблъсъкът с пораженията му,ме кара да преосмислям много неща и да се радвам на дребничките ,щастливи моменти! Интересно е,че  сънувам почти всяка нощ мама,как си говорим,разхождаме,смеем се...Насън наваксваме всичко,което вече наяве е невъзможно,изтрито,изчезнало... Sad  Прегръщам Ви!

# 151
  • Мнения: 1
 ... и аз скоро се замислих за това,че е наследствена болест...

Това ми е голям страх... Проблемите при майка ми са в следствие на инсулти, а прабаба ми и дядо ми от това си отидоха....
Баба ми се срина за месеци, но при нея така и не стана ясно какво е, там имаше и доста други проблеми.
В края на февруари е профилактичният преглед, ще видим какво ще покаже.

Vesselay и аз искам да ти благодаря за информацията, която подаваш - хубаво е човек да имаме връзка с човек учил за тези неща.
Мисля, че ти споменаваш в началото на темата книгата на Наоми Фейл за валидицазията - има я на български, аз я взех от Сдружение Алцхаймер - България и мога да кажа, че много ми помогна, чисто психически. Някой ако иска да я прочете, да каже, с удоволствие ще я дам.

# 152
  • Мнения: 30

Това ми е голям страх... Проблемите при майка ми са в следствие на инсулти, а прабаба ми и дядо ми от това си отидоха....
Баба ми се срина за месеци, но при нея така и не стана ясно какво е, там имаше и доста други проблеми.
В края на февруари е профилактичният преглед, ще видим какво ще покаже.

Ако имате близки с алцхаймер или друг вид деменция (например съдова) е вярно, че рискът при вас е по-голям, отколкото при хора без подобни болни в семейството си. Но е вярно също така и че останалите фактори на средата - начин на живот, хранене, спорт оказват още по-съществено влияние. Така че човек не бива да се вторачва чак толкова в наследствеността. Иначе трябва да се побърка от притеснение.

Например в моя род по линия на баща ми няма нито един човек с деменция. В рода на майка ми нейният дядо получи деменция на 83г.(но почина от друго на 87г.), а нейната леля почина вследствие на деменция от алцхаймеров тип на 67 години. Нито баба ми, нито майка ми са имали и намек за деменция. От мен зависи дали да избера да се паникьосвам или не. Предпочитам просто да се старая да живея здравословно, пък каквото дойде. Ако имам и най-леки съмнения за деменция, ще отида при колега в някоя невропсихологична практика (мемори клиника) и ще се подложа на тестовете за деменция, те затова са създадени.

Моят съвет - грижете се за себе си - не само физически, но и психически. В България често подценяваме унищожителната сила на стреса, тревогата, депресията. Те могат сериозно да тласнат паметта към упадък.

Мама Миа, какъв е този профилактичен преглед, специално свързан с деменцията или просто поредния годишен профилактичен преглед при личния лекар?

# 153
  • Мнения: 1

Но е вярно също така и че останалите фактори на средата - начин на живот, хранене, спорт оказват още по-съществено влияние. Така че човек не бива да се вторачва чак толкова в наследствеността. Иначе трябва да се побърка от притеснение.

Да, така е, това е успокоение, а и начина на живот е нещо, което може да се промени и зависи от нас.

Мама Миа, какъв е този профилактичен преглед, специално свързан с деменцията или просто поредния годишен профилактичен преглед при личния лекар?

На 6 месеца минава на профилактичен преглед в Александровска болница за проследяване на състоянието. От 1.5 година е на едно ниво, ще видим сега как ще е.

Тя от доста време не показва признаци на емоционална заинтересованост - към околните и към мен като човек най-близо до нея и с когото общува непрестанно. Все едно е изключила всякакво съчувствие или интерес към ставащото с другите.
Миналата седмица кучето ни умря - на 14 години беше, почтен старчок - та за него тъгува наистина. Мисля си, че това е един вид добър знак - все някакви емоции са запазени...

# 154
  • Мнения: 8
MammaMia, кой е лекуващият лекар на майка Ви в Александровска болница?

# 155
  • Мнения: 56
 Болестта на майка ми,ме накара да се радвам на всяка секунда здраве,усмивки на децата.Отвори ми очите колко крехко и преходно е всичко.И,че трябва да обичаме и ценим хората,около нас! Клишета,но този разтърсващ всичко подредено,смислено..."Алцхаймер",сблъсъкът с пораженията му,ме кара да преосмислям много неща и да се радвам на дребничките ,щастливи моменти!

Абсолютно точно казано! newsm10

При мен се получи точно така!

# 156
  • Мнения: 56

Това ми е голям страх... Проблемите при майка ми са в следствие на инсулти, а прабаба ми и дядо ми от това си отидоха....
Баба ми се срина за месеци, но при нея така и не стана ясно какво е, там имаше и доста други проблеми.
В края на февруари е профилактичният преглед, ще видим какво ще покаже.

Ако имате близки с алцхаймер или друг вид деменция (например съдова) е вярно, че рискът при вас е по-голям, отколкото при хора без подобни болни в семейството си. Но е вярно също така и че останалите фактори на средата - начин на живот, хранене, спорт оказват още по-съществено влияние. Така че човек не бива да се вторачва чак толкова в наследствеността. Иначе трябва да се побърка от притеснение.

Например в моя род по линия на баща ми няма нито един човек с деменция. В рода на майка ми нейният дядо получи деменция на 83г.(но почина от друго на 87г.), а нейната леля почина вследствие на деменция от алцхаймеров тип на 67 години. Нито баба ми, нито майка ми са имали и намек за деменция. От мен зависи дали да избера да се паникьосвам или не. Предпочитам просто да се старая да живея здравословно, пък каквото дойде. Ако имам и най-леки съмнения за деменция, ще отида при колега в някоя невропсихологична практика (мемори клиника) и ще се подложа на тестовете за деменция, те затова са създадени.

Моят съвет - грижете се за себе си - не само физически, но и психически. В България често подценяваме унищожителната сила на стреса, тревогата, депресията. Те могат сериозно да тласнат паметта към упадък.

Мама Миа, какъв е този профилактичен преглед, специално свързан с деменцията или просто поредния годишен профилактичен преглед при личния лекар?
Браво!

# 157
  • Мнения: 1
MammaMia, кой е лекуващият лекар на майка Ви в Александровска болница?

Д-р Мерхабян. Но преди нея минава на тест MMSE при д-р Стоянова или доц. Райчева - която е свободна и налична в момента Simple Smile
На база теста, изследвания (стари, нови, сега трябва да занеса новал пълна кръвна каритна) Мерхабян решава за терапията.
Ппри поставянето на диагнозата искаха скенер, който пък направих във Военна академия.

# 158
  • Мнения: 0
Може ли да ми каже някой от вас какво давате за епизодите на агресия и дали някой е правил опити за облекчаването им с алтернативни средства, например хомеопатия или нещо друго. Четох ровейки с в нета за облекчаване такива състояние с някакви комбинации от хомеопатични средства.

# 159
  • Мнения: 30
Може ли да ми каже някой от вас какво давате за епизодите на агресия и дали някой е правил опити за облекчаването им с алтернативни средства, например хомеопатия или нещо друго.

Мога да ти кажа какво изписват в Германия за агресивните епизоди. Имай предвид, че там поначало изписват невролептиците изключително внимателно и пестеливо, заради многото им странични ефекти и най-вече заради това, че научни студии многократно доказват, че тези лекарства съкращават живота на болните точно от деменция. Правилото в Германия е "Start low, go slow" - започни с малки дози и увеличавай (ако изобщо) дозата бавно.

Ето и какво се изписва в Германия:
- Рисперидон - търг. наименование Risperidon или Risperdal - от 0,5 до 2 мг
- Халоперидол - търг. наименование Haldol - от 2 до 3мг


Ето листовка на Рисперидон на български: http://apteka.framar.bg/30021892/%D1%80%D0%B8%D1%81%D0%BF%D0%B5% … 3-%D0%BC%D0%B3-20

А ето и Халоперидол на български:
http://apteka.framar.bg/22000198/%D1%85%D0%B0%D0%BB%D0%BE%D0%BF% … 5-%D0%BC%D0%B3-50

Изписват се за краткосрочно лечение до 6 седмици. Тези медикаменти лекуват вече възникнала агресия, но не могат да предотвратят бъдеща такава, тоест не могат да се използват за профилактика.


В САЩ освен горните са допуснати за лечение на деменция и:
- Арипипразол - търг. наименование Abilify - от 2,5 до 15мг
- Клозапин - търг. наименование Leponex - от 2,5 до 25 мг
- Кветиапин - търг.наименование Seroquel - от 25 до 100мг

Страничните ефекти са много. Едни от най-неприятните за болните от деменция е, че причиняват още повече отслабване на паметта, непроизволно изпразване на пикочния мехур (напикаване), нараснала опасност от мозъчен инсулт. Ето защо се изписват само в краен случай и след внимателна преценка на консилиум от лекари.

Предполагам, че и в България лекарите не изписват нещо по-различно.

Последна редакция: чт, 06 фев 2014, 21:22 от vesselay

# 160
  • Мнения: 30
Четох ровейки с в нета за облекчаване такива състояние с някакви комбинации от хомеопатични средства.

Сега, всеки сам си решава, но досега няма нито една научна студия, която клинично да е доказала ползата от хомеопатични лекарствени средства при деменция. Ако беше иначе, то практикуващите хомеопати щяха да са го разтръбили досега из целия свят. Така че...

Ето малко идеи от какво може да е породена агресията и как да се справите с нея без лекарства. Веднага подчертавам, че си има случаи, когато нищо не помага освен лекарствата. За това, че те са нож с две остриета, писах по-горе.

И така: дементният пациент не е агресивен, нито иска да е такъв. Това е продиктувано от болестта. Обикновено агресията е изразена чрез думи - обиди, нетърпящ възражение тон, несправедливи обвинения и заяждане и доста по-рядко е физическа агресия, но и такова се случва. Запомнете, пациентът не може да контролира агресивните си изблици! Няма никакъв смисъл да му крещите и вие на свой ред.

Най-често агресията на дементно болния е причинена от страх и чрез агресия той се опитва да избегне съществуваща само в неговите представи опасност. Възможно е агресията да бъде породена и поради това, че болния е принуден да ви помоли за нещо, което доскоро е можел да свърши и сам. Особено мъжете приемат много тежко принудителната си зависимост от помощта на някой близък.

Добрата новина - колкото лесно и изненадващо избухва агресията, толкова бързо и отшумява, ако се държите адекватно. Какво можете да направите в подобен случай: Запазете спокойствие и никога не приемайте агресията лично. Направете както при децата - отклонете вниманието на болния към нещо, което му харесва и му е приятно да прави. Това обикновено действа по-добре отколкото предполагаме.

Все пак: внимавайте за физическата си безопасност, понякога дементно болните пациенти имат неподозирано голяма сила и могат сериозно да ви наранят. Ако вашият случай е точно такъв, то се обърнете към лекар за съответното медикаментозно лечение.

# 161
  • Мнения: 4 301
Четох ровейки с в нета за облекчаване такива състояние с някакви комбинации от хомеопатични средства.

Сега, всеки сам си решава, но досега няма нито една научна студия, която клинично да е доказала ползата от хомеопатични лекарствени средства при деменция. Ако беше иначе, то практикуващите хомеопати щяха да са го разтръбили досега из целия свят. Така че...

И така: дементният пациент не е агресивен, нито иска да е такъв. Това е продиктувано от болестта. Обикновено агресията е изразена чрез думи - обиди, нетърпящ възражение тон, несправедливи обвинения и заяждане и доста по-рядко е физическа агресия, но и такова се случва. Запомнете, пациентът не може да контролира агресивните си изблици! Няма никакъв смисъл да му крещите и вие на свой ред.



При майка ми беше точно така в началото, но за сравнително кракто време - започна бавно, доразви се, но след това намаля - явно нещата се бяха вече влошили, само дето ние не знаехме, на какво се дължи това.

А, в блока ни имаше жена, която също страдаше от деменция, та тя беше слезнала с нож в ръка да отвори вратата на дъщеря си.....

Никой не го заслужава - нито болните, нито близките им..... Моля се да не е наследствено, защото и при майка ми нямаше особени физически заболявания, не много високо кръвно, нормален холестерол и кръвна захар....Може би при дядо ми е имало, но той живееше в друг град и само за около година се е появило нещо такова /на 82 г./, а баба живя до 86 - падна, залежа се и да, последната й година също беше такава..... Но, това беше преди години и кой ли правеше тогава такива изследвания, скенери.... и то на такава възраст... Всъщност, след преживяното с майка ми, това ми е най-големият страх - нито искам аз да се превръщам в растение, нито синът ми да страда покрай мен, ако се случи. Но..... знае ли човек.... съдба ....

# 162
  • Мнения: 30

При майка ми беше точно така в началото, но за сравнително кракто време - започна бавно, доразви се, но след това намаля - явно нещата се бяха вече влошили, само дето ние не знаехме, на какво се дължи това.


Това, че не сте заели на какво се дължи агресията е най-големият проблем. Защото не се говори в обществото ни за това. И все пак, вие не сте лекари, не сте длъжни да познавате всички заболявания. Обикновено близките почват да се интересуват когато ги застигне. Понякога са толкова мотивирани в търсенето на истината, че често надминават много лекари със задълбочените си знания.

Хубавото е, че днес има интернет, хората намират начин да попитат и споделят. Ако пък знаят руски, немски, английски, то имат достъп до огромна маса информация, нещо, което само допреди няколко години беше немислимо. Така че не знае само онзи, който не си е направил труда да попита или да потърси.

Лошото е, че хора, които би трябвало да знаят (някои лекари, не само български), не са си направили труда да се дообразоват и да са в час с новите постижения в медицината.

Колкото до наследствеността, има генни тестове, с които това се установява по недвусмислен начин. Лошото е, че са скъпи, дори и в Германия се правят рядко и главно с научна цел и освен това според мен причиняват ненужно тревоги и могат да доведат до сериозна депресия и суицидално поведение.

# 163
  • Мнения: 4 301
vesselay, така е, сега всичко е по-лесно, с повече информация. При мен нещата се случиха преди 12 и повече години - тогава започнаха първите проблеми с раздразнителността на майка ми, и след това всичко се доразви. Но по това време "деменция" масово се използваше като нещо, свързано със старостта, лекарите не обясняваха много-много, особено общо-практикуващите, предписваха се по-елементарни лекарства, имаше някакъв интернет, но като нямаш първичната информация, какво да търсиш по-точно?

Майка ми почина през 2007, беше в хоспис, и си спомням, че лекарката ми каза за друг пациент, на който синът му беше изпратил някакви инжекции по схема от Германия, спомена, че били доста скъпи, но поначало майка ми беше вече в по-крайна фаза, така че нямаше смисъл.

Наистина сега има много информация, но смятам, че все още в България не се обръща достатъчно внимание на този вид заболявания - съдовата деменция и Алцхаймер. Дали защото здравеопазването ни е такова, дали няма достатъчно специалисти в тази област, дали просто, защото тези болести в повечето случаи се проявяват на по-стара възраст..... Един вид, при малко направления, защо да се дават за скенер на някой на 80 години, когато могат да се дадат на по-млади. И, ако за някои хора парите за изследвания, консултации и лекарства на частно не са проблем, то за други са.... А какво става в провинцията? За мен най-лошото е липсата на информираност и насоките за изследвания и адекватно  и своевременно лечение, или поне забавяне на процесите .....

# 164
  • Мнения: 30
jfjallen, деменция след 65г. все пак може да се очаква. Но мен ме търсят все повече хора, чиито близки са твърде млади (42-48г.) и все пак са с деменция. Включително и моя братовчедка, която е на 55г. и вероятно е така от доста по-рано, но едва това лято се престраши да сподели. Представи си какъв ужас е с тези хора, когато на никой от лекарите не му хрумва дори да помисли в посока деменция и ги лекуват години наред за какво ли не, но не и за реалното им заболяване.

Позната от Чехия, на 52г. с деменция от 48 годишна сподели, че и там са я влачили близо 3 години по изследвания, докато накрая някой предположил, че може да е ранна деменция и така се оказало. Точно липсата на специалисти, които недвусмислено да поставят диагнозата, е проблем. В България е много зле положението, поне по мои наблюдения. И ако не се вземат мерки ще става и по-зле. Трябва са се информира обществото и това е задача на държавата, да създаде нужните механизми. Ние тук си говорим и се подкрепяме, но в повечето Европейски страни държавата финансира и информационни кампании, и издаването на книги, и срещите и обучението на близки. Дано по-скоро стане това и у нас.

Снощи гледах един документален филм по държавната немската телевизия, проследиха живота на едно семейство в продължение на 3г. - от 2011 до 2013г. Жената, на 42г. беше заболяла от Алцхаймер. Изключително скоротечна и агресивна форма, гледаха си я в къщи. В Германия има 82 милиона жители, дори 5% да са гледали филма, това са си 4 млн. души! Мечтая един ден и Канал 1, а защо не и някоя частна телевизия, да направи подобен филм, който да стигне до хората.

Общи условия

Активация на акаунт