Иван на мама Ани, да го целуне през МАЙ, който го хване!

Да взема да се разпиша и аз, че да има Танчето какво да чете.   А и довечера ако се окаже една разпускаща и спокойна вечер може да успея да ви пусна малко снимки от тържеството на Сиси в градинката.
- казва един любим мой герой. Та и аз си мечтая за малко еднообразие и скука, че май от много "приключения" ми идва нанагорно  
Неде, пожелавам ти от сърце едно момиченце, но и момченце да бъде пак ще е хубаво, важното е да е живо и здраво.  
Благодаря, че си се сетила за нас за Коледното парти. Той Зарко вече си е организирал пътуване за София, само че на 13-ти. Ще имат фирмено събиране с много звездни гости. Чудя се дали няма да мога да намажа и аз покрай него (а може и Сиси)   ... поне едно пътуване и ..... среща с вас, но ще видим. Между другото до нас в една книжарница на Хермес има страхотни книжки с приказки. Много добре илюстрирани, с твърди корици и мисля, че бяха около 7 лв. Ще се опитам да ги открия в Интернет пространството и ако ви харесат може да си поръчате. (поръчаме   )
Уна, честито ви бебче! Да е живо и здраво!
Ани, не звучиш много добре, но дано този период скоро отмине и се наслаждаваш на спокойна бременност и много грижи и внимание от Дидо и Ивко.  
Вели   пожелавам ти скоро всичко лошо да остане зад гърба ви и следващата година да бъде много, много хубава, спокойна, усмихната и най-вече да сте здравички.
Ирка, радвам се, че сте по-добре. 
Гале, разказа за вълненията изглежда толкова романтичен, а и ти и Мариска изглеждате много щастливи. Пожелавам ви това да продължава и за напред и този път да не си се излъгала.  
Хайде, това е от мен за сега. Чакам снимки на децата. Мейла ми е fy@mail.orbitel.bg и моля да не ми задръстите пощата. Ако събера достатъчно снимки, ще се опитам да направя нещо за Коледа.
Хубав ден на всички.  

Ех Ирка - нали си ми една от любимите съфорумки, та не мога да подмина поста ти с лекота, а и не искам да преглъщаш на празно, та ето ти необходимата информация от споменатия преди време сериал.
Изтривам написаното тун, но го копирах и ако има любопитки изпращам го на лични! 
Това е!
Добро четиво за Таня и доста отговори за Ирка! Дано го прочетете защото утре ще го изтрия....

Все пак не се знае кой може да те чете!

Галя, кажи ми как да не получиш най-голямото щастие на света!!! Че кой го заслужава, ако не ти?! 

Гале,прочетох!!! И го изживях,не знам,но само с няколко изречения успя да разкажеш всичко и да опишеш чувствата си прекрасно. Изводът ти за свободните мъже е много точен и почти винаги верен.Виждам,че си предпазлив човек,който разбира ситуациите,приема ги и продължава напред.Такива хора се справят с живота!Радвам се,че си се отказала от господина с пари и власт-парите може да не са толкова опасни,но властта е.Може да е прекрасен човек,но може и съвсем скоро да се окажеш в ролята на вещ под властта му.А аз не съм предполагала колко болка и разочарование си крила-винаги си усмихната,винаги си оптимистична и енергична.
От това,което прочетох,изглежда,че човекът,който си избрала,е този,който истински държи на теб /ох,едно изречение -5 запетаи /.Вероятно чувствата му са силни и истински-вярвам в това.Но никога не забравяй,че и твоите трябва да са такива-силни! Защото сега може да е мил и толкова по-различен и добър,но няма ли силна емоция,няма и бъдеще.Жени сме и не можем да променим това.Но има ли ги и от двете страни,пречката,за която говориш,е преодолима.Ние можем само да стискаме палци и да се надяваме да се случи най-доброто за теб и Мариса.
Мразя се,мразя се като крещя на децата Но когато съм изморена искам само да ме оставят за 5 минутки,за 5!! И крещя,а Елла се държи лошо с мен и...не ми е ден за разказване,млъквам.

Galia pojelavam ti cialoto 6tastie na teb i Marisa,zaslujavate go i dvete!

Гале, аз вчера следобед бях на ФМ и съм пропуснала разказа ти! Но Ирка е обобщила отново нещата и се добива бегла представа от това което си написала. Аз също ти желая цялото щастие на света! 


От страна на мъжете получавам много внимание, но и аз се надявам тоя период да отминава вече. Тази сутрин вече и кръв повръщах. 

Ани  това звучи плашещо,говори ли с лекаря си?Ампулите против повръщане и системите помагаха на една позната,която също беше много зле първите месеци.
Гале радвам се,че имаш човек до теб дано всичко се подреди и много правилно си ги преценила свободните 
Но не го харесвай само заради Мариса,макар че това е супер важно той да се грижи за нея и тя да го харесва,но само заради това да си с него..Дано има и друго. 

Ани,не знаех,че си толкова зле!! Говориш с ветеран дето лежа в болница и смъкна 8 кила от повръщане.Ако си зле като мен,без лекарства мнооого трудно.Аз не можех да ям нииищо,мъчила съм се с парче краставица или хапка хляб.Не можех да пия вода,защото ми ставаше лошо и повръщах.Всъщност не ми СТАВАШЕ лошо,беше ми лошо перманентно,не можех да си помисля за храна,да помириша храна.Кръв се повръща по малко,когато се раздразнят лигавиците.Обикновено не е опасно,но трябва да се следи,защото може и да стане.Аз имах това: hyperemesis gravidarum.
http://en.wikipedia.org/wiki/Hyperemesis_gravidarum
Надявам се,че не си толкова зле,но при всички положения в такива сайтове има доста съвети.Джинджифил всеки ми говореше,да бе да.Нищо не помагаше,те лекарствата сменяха няколко пъти,а камо ли нещо такова.Катя си спомням,че също беше зле със Силия.
Но пък ХГ е супер рядко срещано,така че се надявам при теб да е просто малко по-гадно повръщае.При мен отмина около 20-та седмица.

   Гале и аз успях да прочета снощи, много ме развълнува твоят разказ! Написала си го накратко, но зад всичко това се крият толкова емоции... Надявам се, че това е верният ЧОВЕК за теб и Мариса!
   Ирка и аз съм много изморена и само крещя на децата, най-вече на Дари Сега и майка ми се накара за това и ми е много мъчно. Искам да си почина, да съм засмяна и добра, но съм ужасно изнервена. Пак сме болни и трите, Дарито вече е на оздравяване, Ема е по-добре, а аз кашлям от октомври насам, само сменям лекарствата и пак отначало.
   Ани, надявам се да ти помогнат лекарите и лошия период с повръщането да свърши! Аз и с двете бременности повръщах съвсем малко, но ми беше много зле - постоянно лошо и виене на свят, а тези месеци все на работа ги изкарвах и още си ги спомням с ужас.
   Мами от южна България, пратете насам малко топло, моля! Тук е страшен студ и ръми ситен леден дъжд

Гале,ако искаш,ще изтрия и аз,че доста подробно писах...
Мими,освен да те разбера и да те прегърна виртуално...Аз просто съм ужасна понякога.Нервна съм и отношението ми е такова към децата: "Айде бе Елла,какво толкова има да обуеш едни обувки", "Абе момиченце,колко пъти ти казах да..."и т.н. Че и понякога говоря през зъби,оххх,не искам да си помислям.Сигурно я обърквам-в един момент я гушкам и й казвам,че я обичам,в следващия съм нервна и се карам.Понякога се чудя дали не се чувства зле с мен,дали не правя твърде много забележки за всичко.Дори съм убедена,че е така.Научих се да контролирам прекалено много,не я оставям да се изразява достатъчно /не устно,като характер/ като че ли...Сега точно това чета в интернет,защото е трудно да севидиш отстрани изцяло,а това,което виждам,не е това,което искам да видя.Не че децата ми не са обичани и много прегръщани,но са и май прекалено контролирани за дребните неща,а отпуснати за други...Не знам,ужасно е трудно,а около мен няма никой,който да ми каже.

Ирка и на мен цял ден ми е гадно, че сутринта като тръгвах на работа и не издържах и накрая се скарахме, ама то човек понякога не издържа. От снощи ме е замрънкала за нещо и и обясних поне 20-пъти с мил и любезен тон, че ще го свършим тази вечер. Не, та не. "Ама може ли само 1, ама не може ли с баба, ама трябва ми червено и зелено" - как да не викна накрая "Сиси колко пъти да ти обяснявам ...". И аз като теб се чудя кое е правилно и кое не. Не обичам да се карам. Един път яде големи шамари и още не мога да го забравя (защото шамари не употребяваме, или в много редки случай). Още помня как ми каза: "Мамо, това което направи беше много грубо".  Направо не знам как ще я караме?!  Понякога си мисля, че от много гушкане и угаждане е станала такава глезла и капризка. Друго освен "Искам ...." и "Дай ми ...." не признава. А като кажа "Сиси направи еди какво си" отговора е "Няма" или "ще го направя, но ...". Страшна работа са тези деца.  На мен много ми хареса начина ти на възпитание и въдворяването на дисциплина - с листчето на хладилника и поощренията за изпълнените задачи. Но май не винаги метода работи.
Успех в укротяване на щурчовците и от време на време май трябва да вдигаме ръце и да ги оставяме да си правят каквото си искат. Като видят, че никой не вика по тях и не се опитва да им наложи разни неща, може пък и да не им е интересно вече да правят пакости. 
Хайде, споделяйте как се справяте в такива ситуации?

И на мен възпитанието ми е най сложния процес. Гледам да не му правя забележка за всичко което не ми харесва. Особено за дребните неща.

А за бременността и аз се надявам положението да не е толкова зле. Вече започнах да връщам не всичко, а само част от изяденото. И мен храната не ме радва. Понякога ми се дояждат неполезни неща като чипс и дюнери, но ги ям, поне знам като ми се е дояло, че няма да върна поръчката. Лошо ми е ежеминутно, но гледам да не се отпускам, вечер е най зле. Правя си джинджифилов чай, за момент уж помага. Търсих си джинджифилови бонбони, но тук няма такова чудо. Всяка седмица си казвам - хайде и тая да мине и вече ще съм добре.
Мимоз, на лекаря няма да му казвам, че ме е страх да не ме вкара в болница. Все се надявам да се оправя от самосебе си. Изписа ми хапчета, но и тях не си взех. То не остана - още 5-6 месеца 
Ирка, ти от къде ги смъкна 8кг!?

Ники,аз също съм МНОГО против шамарите,но  Не бях удряла от няколко седмици и така добре се чувствах! Методът не работи,защото покрай вируса го зарязахме...Подходих несериозно и там се получи пролуката.С тази таблица човек трябва да е много стриктен,а аз му изпуснах края.Но когато правим нещата по нея,всичко върви както трябва.Само че понякога,каквото и да правиш...те подлудяват!
Ани,щом можеш нещо да ядеш,значи ще се оправиш! Аз не можех нищо да ям,дори една хапчица и никога,ама никога не ми се прияждаше нищо.Само като си помислех за храна и...Няма да я караш така до края,убедена съм!
Отивам да се обадя на Сиска,че й обещах преди 200 години,но ни дойдоха гости и така...

Ани дано тези неразположения да отминават наистина, но и както казваш то не остаха 5-6 месеца ей сега ще се извъртят.

Аз за възпитанието съм казвала и преди, че Мариса е много послушно дете, но и тя като всички повтаря едно нещо по сто пъти, най обича да вика Мамо мамо докато говоря с някой, но това е нормално, аз най викам когато седне на масата с триста зора и почне да не иска да яде, да се извлича от стола, да си играе с хляба ей тези неща ме изкарват от равновесие. Но и да си призная аз всяка вечер поне за 1 час ме няма и рядко съм с нея в този момент, но майка се оплаква така че понякога тя се оправя с нея тогава.
Аз само да кажа, че това което изпитвам към този човек е нещо отдавна забравено от мен като усещане, че не вярвах ме съм способна на такива чувства отново, по цял ден ме залива с любовни съобщения и като се видждаме виждам в очите такава безкранична любов, че всичко това което имаме в момента ме окриля и опиянява. Влюбена съм и ми трябваше доста време за да го осъзная и най вече да го призная. Но в момента на моето трудно признание той каза "Аз го знам това усетих го и го видях в очите ти преди няколко дена"   а аз отказвах да го призная пред себе си...така че всичко е взаимно и точно като в приказките.
Но както всеки знае началото е най хубаво, нещата коренно се променят, когато влезем в битовизми за това се наслаждавам на това хубаво време докато мога...

Стана време да тръгвам - приятна вечер на всички!

Е Гале това е чудесно 
Ирка ,а на мен  Или само Сиска ааа
Възпитанието,сложна работа..И аз съм такава и като се погледна отстрани не се харесвам и не искам да съм такава,ама не искам и Жули да се държи така....Като ме ядосва през зъби съскам и говоря-Абе момиче с ударението и пр..Шамари-понякога ,но има.Снощи напр. издра малко мазилка в стаята на батко си,а тя е наситена като цвят  и си личи и най-лошото е ,че го направи нарочно,защото той нямаше време да играе с нея.И докато той е извън стаята това малкото отива и драска  Скарах и се ,опитах се да я накажа-да си спи сама в стаята,а тя такъв сърцераздирателен рев му удари-Моля те мамичко вземи ме при теб,обичам те и повече няма да правя така,че я съжалих и взех.Батко и се разсърди ,че не е наказана и аз не знам какъв възпитател бях...защото все пак я взех при мен..И не и е за пръв път,което е най-лошото.    Сега се чудя какво наказание да измисля..
Излизам покле ще дописвам