Януарчета 2010 - тема 11

Дани   Мъчно ми стана за Дани. И аз съм била в неговото положение. Подиграваха ми се не защото съм дебела, но за други неща. Ядосвах се, плачех, жалвах се на майка ми. Дори когато прекаляха, на класната. Но това не помогна. Нито разговорите на класната с тях, нито уверенията на майка ми, че не трябва да им обръщам внимание. Един ден обаче аз просто спрях да ги забелязвам. Бях се наслушала на какво ли не и просто не можеха да ме впечатлят. Разбрах, че не е важно тяхното мнение, а как се чуствам. И нещата си дойдоха на мястото. Даже с момчето от гимназията, което най-много ме тормозеше на времето ,сега сме приятели.   Никога не съм им отвръщала с лошо, нито с думи, нито с действия. Просто се научих да ги игнорирам, колкото и да ми беше мъчно вътрешно. Аз бях много свито и притеснително дете и тинейджър после.Сега пак имам своите комплекси, но и постигнах голям напредък в общуването си с хората около мен.
Това с официалните дрехи и аз не го разбирам. Отидох така на първия учебен ден в гимназията и бях единствена. А толкова исках да съм като другите- в дънки и блузка. Да, това е важен ден, но това са деца, по-важно е да им е удобно и най-вече да не се чустват като черната овца. И да знаеш с агресия няма да оправиш нещата, само ще се задълбочат. Ще се завърти порочния кръг-Аз го мъча, той ми връща, аз му връщам. И така до безкрай. Светът е такъв и уви ние трябва да се приспособяваме към него, да разчитаме на нас си , а не, че мама и тати ще оправят нещата.

А Светозар освен, че е с ужасна хрема, от снощи е с температура 38.5 и виках Бърза помощ. Докато дойде линейката и повърна 2 пъти на фонтан. Лекарката ми изкара акъла, каза направо да взимам багажа, че може да се наложи да останем в болница.  Добре че не се наложи, а и аз виждах, че не е обезводнен, няма разстройство и от снощи не е повръщал отново. В Детската клиника, където ни закараха, питах може ли да е повърнал от обилния секрет, който се стича към гърлото и го дави, казаха, че е много вероятно. Пак има някакъв гнусен вирус. Валентин ни го докара от детската градина, но той няма температура, само хрема. Ние с таткото също ме болни, мен внезапно вчера ме заболя гърлото, а той е с хрема.  Направо съм бясна на тия в детската градина, дето изкарват децата сутрин без горна дрешка, само по тениски.  Нарочно минах преди 2 дни от там сутринта, за да видя дали са облечени и не бяха. Попитах учителката, защо не са облечени, отговорът беше, че тя ги питала и никой не искал яке! Ами тя утре може да реши да ги пита искат ли сладолед на закуска и съм убедена, че всички ще искат, но трябва ли да им даде! Голям скандал ще има този път на родителската среща, писна ми от малоумни учителки, вече съм убедена, че хич не им пука за децата, явно за тях е по-добре да има повече болни в групата! 

Благодаря ви за отговорите момичета   
Сега вече като се поуспокоих малко, започнах по разумно да гледам на нещата.... Първо да кажа, че като си прочетох поста от вчера, вече по спокойна, видях, че наистина съм била малко груба в изказванията си.... Една от нас, за нищо но света нямаше да набия детето, да, помислих си го, но това си мисля че просто е естествена реакция, когато някой наранява детето ти, в такъв момент съм в състояние на много страшни неща, но само в мислите си разбира се..... в действие не бих превърнала тези мисли..... Даже ми стана смешно, като си прочетох думите за побоя над детето.... Не, нямаше разбира се да го набия......
И аз като някой от вас не съм се чувствала добре в началното училище, може би затова и така болезнено преживях нещата..... В горния курс нещата улягат, защото може би и децата тогава поумняват.... Знам ли.....
За дрехите - първо искам да кажа, че Дани беше облечен с черни джинси, бяла риза на ситно каре, черен пуловер без ръкави и отдолу се подаваше вишнева вратовръзка. Не знам дали го описах добре, но не беше помпозно, строго официално, нито грозно. Просто може би защото майка ми е учителка, аз също, но само по образование, никога не съм работила като такава, та може би затова си мисля, че 15 септември заслужава малко повече внимание и затова и облеклото на детето трябва да е по различно от това на 2 декември, примерно...... И то най вече на 15 септември в първи клас, не на 15 септември в 6 клас, примерно..... Но въпрос на гледна точка, разбира се....... И между другото в една друга тема видях доста снимки на първолачета, повечето бяха облечени празнично. Разграничавам празничното от официалното  И между другото, ако родителите на съучениците на Дани разсъждават, че не трябва децата да изглеждат като на парад, защо самите те бяха в костюми? Както и да е.....
А за социализацията на детето ми, май пак не съм се изказала правилно. В детската градина Дани беше нещо като лидер в групата, всички деца много го обичаха, повечето момичета искаха да се оженят за него  Грешката ми може би е, че не го записах в училището, в което отидоха всички деца от градината. Но това е в Сухата река, а ние живеем в Лозенец. Омръзна ми да обикалям София, а и сега с Мишо е още по сложно. И както wicky писа, май има значение и от квартала. Там сякаш хората и децата им бяха по топли. Тук има една такава студенина. А да не говоря за фолк певицата..... Опитах се да я поздравя на два пъти, просто защото е майка на дете от класа на Дани, а не защото е фолк певица. Единия път едва направи някаква гримаса на усмивка, втория път и това не направи. Аз пък трети път няма да я поздравя....

Та така, сега вече успокоена, си мисля, че нещата ще се оправят, е и аз няма да стоя безучастна разбира се.... Може би му трябва малко време да свикне. Другите деца всичките се познават от детската, само той не познава никой. Дано всичко бъде наред.....

А иначе, относно спорта, както ме съветва Вироглавка, вече взехме мерки, т.е говорихме с един наш приятел, учител по физическо и той ще ни насочи в правилната посока, защото освен, че е учител и познава много добре Дани.... Той отдавна ми налива в главата, че трябва да го накарам да спортува, ама аз......

Благодаря ви момичета още веднъж за отделеното внимание и мислите ви за моето Дани 


А сега да разкажа и за Мишо. Нали все пак темата е за бебешорите, не за батковците  Мишо е едно разкошче, русичко, пухкаво, добричко....... Обръща се, седи, лази много бързо, изправя се в леглото и по мебелите, седи в проходилка заради крачетата си, но не му харесва и едвам издържа 2-3 на ден по 5-10 мин. Предпочита да лази. Захранен е отдавна, яде пюрета, но месните ги плюе, също като брат си Явор. Честно да ви кажа мисля като навърши 10 или 11 м. да минем на обща храна. Засега съм си харесала една кухня "кухнята на мама Люси", доставят я в къщи и ми се вижда, че е на добра цена. Не ми се готви всеки ден..... А хубавото на тази кухня, е че можеш да си поръчваш от днес за утре, не като в държавните за цяла седмица. И ако утре ще готвя нещо подходящо и за Мишо, може и да не му поръчвам.....

За сега от мен толкоз......

Хубав ден ви желая   

Аз за пореден път се убеждавам,че  във виртуалното общуване често стават леки недоразумения и погрешно тълкуване,което е нормално.

Дани вече е погледнала отстрани и е разбрала,че предния и пост беше първосигнална реакция,което също е нормално,под въздействието на емоцията ставаме първични,но разума е този,който ни прави разсъждаващи хора.

Темата за възпитанието е тази,която ме вълнува още преди да родя Самуил.
Болна ми е,понеже и в моето възпитание са правени куп грешки,често плача и за това,но както забелязвам,при повечето хора е така.Опитвам да не използвам същите подходи,понякога дори ми е трудно,но не се оставям.

Мисля,че е чудесно как повечето от нас размишляват за това,често около мен хората дори не си дават сметка що е то възпитание...

И средата определено е действащ фактор-както семейната,така и околната,безпорен факт!

Исках да ви питам, да продължавам ли с въвеждането на глутена или да изчакам Светозар да оздравее?  Три дни съм слагала глутенови бисквитки в безглутенова каша, сега се чудя да продължавам ли, или да дам само каша и след 2-3 дни да продължа?

Литъл Рабит, не мога да давам компетентни отговори, но аз на твое място бях спряла с бисквитките за няколко дни от презастраховане. Нищо няма да му стане ако отложите глутена. По добре изчакай. Пак ти казвам, не се мисля за веща , но  аз винаги съм по предпазлива, когато става въпрос за бебе, хранене и болест.....

Малееее  разбихте ме....откъде намирате време за такива дълги постове нямам време да прочета и един от тях (прочитам отгоре-отгоре), съжелявам наистина....иначе темите са много интересни

Исках да ви попитам, някой дава ли сухарче на гризане?

Истината е винаги по средата . Всяка крайност за мен не е правилна. Нито е полезно да им позволяваме всичко и да им влизаме в положението, нито постоянно да им казваме кое е правилно и какво трябва да правят. Истината е, че най важно е да се чувстват обичани от нас и да знаят, че каквото и да направят ние ще продължаваме да ги обичаме и да сме до тях. Аз допускам доста грешки, които си бях обещала да не правя. Понякога върша нещо, което съм убедена. че е добро, а после като го погледна от разстоянието на времето, виждам, че не е много хубаво. Така, че............"Живота е сложен комплекс от взаимоотношения"(беше казал един познат) .
Катинче, давала съм само от бебешките бисквитки, които се топят. Със сухарчето ще се задави, доколкото я познавам .
Още веднъж казвам, че утре ще ходим в зоологическата градина . Ако някой друг ще ходи, да свирка.

Добро утро! Отдавна не съм писала, но напоследък не ми остава време за това.
Танче, мерси за инфото за магазина, намерих го и купих киноа.
Мамо Це, извинявай че не ти писах пак за Ла редут, но наистина нямах възможност   Вярвам, че си се справила с поръчката  
Вчера бяхме на консултация, на Лора и биха третия Пентаксим, а геройчето не заплака, не гъкна дори като и го сложиха   Вече тежи 8,300 (+ 340 гр) и е 69 см (+3 см). Добре е детето, вече пълзи много бързо, отваря шкафове, чекмеджета.... Изправя се и като се държи някъде, прави крачки. Вече регистрирахме първото падане от нашето легло, но тя някак падна на дупето си, леглото ни е по-ниско, и детето не разбра нищо.
За обувчиците, засега и слагам такива: http://www.sportsdirect.com/lonsdale-leyton-lace-crib-029154?colcode=02915432
и то само когато е хладно. Не мисля още да купувам такива за прохождане.
За училището - засега решението ми е да я пусна на 7-годишна възраст.
Интересни теми обсъждате. Мъчно ми стана за Дани на мама Дани, моят Вики е също много чувствително дете и предполагам, че и той ще има подобни преживявания като тръгне на училище, даже май по-скоро...   От вчера съм много притеснена за Вики и бясна на директорката на градината, която посещава той. Още в началото на лятото се разбра, че ще образуват още една група от техния набор, която ще е с нови деца и в нея ще преместят и 7 деца от групата на сина ми. За да са по-малко деца в групите. През седмицата ходих при директорката да я помоля да не мести Вики в другата група. Просто той е много чувствително дете, лесно се натъжава, а и се адаптира трудно и бавно към нови хора. В тази група свикна бавно, при все, че познаваше повечето деца от яслата. Той нали по едно време имаше нещо като тик-отваряше си устата все едно се прозява, и мисля че това е било на психическа основа. Притеснявам се да не се върне пак този тик и да се задълбочат нещата. Тя ми обяснява, че мислела да го мести. Пита ме с кои деца си играе, евентуално да премести в новата група и някое от тях. Вчера видях в списък, че така или иначе, въпреки разговора ни с нея, Вики е преместен, но за съжаление неговите приятелчета остават в старата група, преместени са деца, с които той не общува. Детето не иска да се мести, много му е мъчно, той много си обича госпожите, не иска да ходи при нови и да се запознава с нови деца. Госпожите не искат да се разделят с него, но те нямат думата. А на мен ми е толкова мъчно, просто защото си познавам детето и мисля, че тази промяна няма да му се отрази добре. Има много по-лесно адаптивни деца, защо не преместиха някое от тях   Говорим му на Вики, че в новата група ще се запознае с много деца, ще си намери нови приятелчета, но той не иска и да чуе. Не знам как ще го заведа в понеделник на градина, а нищо чудно и той да спре да иска да ходи... В понеделник ще говоря пак с директорката и този път ще и кажа всичко, което ми се е натрупало. Има майки, които си отварят устата за щяло и нещяло и тя не смее да пипне децата им, за да няма разправии с тях. А аз все да съм дипломатична и все проблеми имаме. Мъжа ми ми казва, че ще е за негово добро да го преместят, така ще се научи по-лесно да се адаптира. Аз пък си мисля, че ще се затвори още повече в себе си...
Та, извинявайте за дългия ми и хаотичен пост, но ми е много мъчно и все това ми е в главата  

Ех, мамчета Дани и Роси.Познати са ми тези работи.Моята дъщеря като тръгна на градина много добре тръгна да се оправя.Но като дойдеше време зо сборни големи мъки падаха.Хич не искаше нито другите госпожи, нито другата стая.При това че беше от оправните.а за поста на Дани и на мен ми е идвало да набия дете.Аз затова се опитвам да уча дъщеря си да се оправя сама, още от градината.Защото знаех, че като дойде време за училището няма да мога да и помогна, защото децата в днешно време са лоши,а са виновни родителите защото не им обръщат внимание от малки и са свикнали светът да се върти около тях.Затова казвам на дъщеря си никога да не посяга първа, но посегнат ли и и тя да отвръща.Такава е тя, не като преди да ги учиш да бъдат добри, защото ще ги смачкат.Това е лично мое мнение.И ние като Камен сме с отвратителна хрема от снощи, на всеки час изплакваше тази нощ, а и сега носът му тече.Баща му и той се търкаля от бъбреци.Вчера му казаха че има 3 камъка.Въпреки всичките обезболяващи от снощи не може да си намери място.Е, това е от нас.

Ау,Роси,но наистина какъв ли е бил мотива им ,въпреки разговора,да го преместят?
Пиши пак как са се развили нещата,надявам се да се притесняваш излишно и да не го местят детето.

Дани, Роси

Катинче, аз отдавна давам на Дани да си гризка от био бисквитите с киноа и елда, а днес му взех и с кестен и му хареса. Аз съм може би безотговорно смела, но давам на Дани да гризе много неща - включително и да си вкарва целите риби за баня в устата, четката му за зъби и други такива. Не се притеснявам, че ще се задави - той винаги изкашля, ако нещо го притесни на гърлото. Той успява да намушка и целия си биберон в устата, заедно с дръжката - много ми е креативен  Когато правихме лютеница си отгризна огромно парче чушка, което държа в устата си около 20 минути и го изплю след това. Днес му дадохме и парче гризина с киноа, която беше според мен по-рискова да се задави в нея, но той пак се справи блестящо. Налапвал е цяло парче колкото устата му пъпеш, като след известно време изплю част от него на пюре - другото си го омота.

Не съм писала от известно време, но ви чета и ви се радвам. Дани само седи, но се справя все по-добре с ръцете и успява да се обърне в поза за пълзене и да се поклати малко. Започна да хапва по малко повече, но ми скрихте шапката с тези 190 грама. Дани едва изяжда по 80-90, много рядко по 100. Започна обаче да качва повече, защото за 15 дена е качил около 300. Последния месец бе качил едва 170. Вече имаме 4 зъба. -Щадят ме и излизат през седмица-две. Сравнително спокойно обаче ги понася Дани - по-кисел е 2-3 дни около излизането на зъбчето.

Затъжила съм се за общуване с хора и и заради това нямам търпение да тръгна на работа. От другата седмица тръгвам по един ден седмично.

Поздрави и спокойна нощ на всички. 

Роси, Дани 
Дани, много добре те разбирам, ако някой направи това с моето дете със сигурност ще побеснея в първия момент и ще ми идва да го смачкам това дете, но разбира се в действителност не бих била в състояние да го ударя. Отсега ми става лошо като си помисля, че Марти и тя ще има неминуемо подобни изживявания било то по една или друга причина и че това колкото и да искам не бих могла да го избегна, децата наистина могат да бъдат ужасно брутални.
Иначе Дани както го описваш си е бил облечен просто наистина празнично, нищо прекалено или излишно официално не прочетох да е носил. Аз също съм на мнение, че е хубаво да има разлика в облеклото примерно на 24 май или 15 септември и през останалото време, когато са си обикновени учебни дни.

Привет, привет!

Дани, Роси....... Много ми стана мъчно като ви прочетох и като се замислих как излишно се подлагат на страдания дечицата! Но за съжаление наистина децата са жестоки.
Чудя се как е успяла майка ми да ме възпита.... Винаги съм си била дебеланка. Но си имах самочувствие някак. И в първи клас някой се опитаха да ме дразнят, но като не успяха, просто спряха. Наистина се учудвам и искам и аз да се науча, но това като че ли не би могло да се обясни.... Човек просто кара детето си да се чувства по определен начин с хиляди малки нещица, които прави. Надявам се да успея и аз. 

Аз давам на Марина корички хляб, сухар и т.н. Но тя дъвче. Не знам как се научи това дете, но си дъвче, намачква си и тогава яде....

Привет!
Писах, писах и като се опитах да публикувам, страницата ми съощи, че сесията ми била изтекла и ми загуби поста  ... Не ми се пише всичко отново, така че в кратце -

За отчет: След първия неуспешен опит да дам попара и неуспеха с кус-куса, вчера се пробвах втори път с попарата. Направих я с домашен хляб, вместо с бебешки сухари, със солено сирене, вместо с изкиснато (на беба от изкиснато й се гади, но солено яде) и ментов чай, вместо вода. Резултатът - отворена устичка за всяка лъжичка.
Новото от миналата седмица: 1. Въведох патладжан с пюре "Рататуи" на Карфур; 2. Дадох пресен плод - ябълка, за първи път и 3. Беба вече напълно осъзнава ефекта на огледалото, дори за часовника зад гърба й (като я питам "къде е часовничето?" се обръща, за да го погледне, а не го търси в огледалото, както преди).

Ами толкова в телеграфен стил - Хубава неделя на всички!