Януарчета 2010 - тема 11

  • 28 209
  • 740
  •   1
Отговори
# 75
  • Мнения: 453
Камен също гризе бисквити и то много професионално Simple Smile
Еола, защо реши, че дъщеря ти ще има подобни проблеми - може да е от другата страна и да се чудиш как да предпазиш другите деца от нея, нищо не се знае предварително, особено тя каквато е шавлива от малка - сестра ми е била такава като бебе и после се биеше с всички момчета в училище  ooooh! Пък аз бях добро и смотано, обаче никой не ме е тормозил - аз винаги съм била първа приятелка с всички  Mr. Green
А за официалното облекло не ме разбрахте - аз нямам нищо против официално облечените деца, просто не искам някой да казва, че моето не е добре гледано, само защото е по блузка и дънки, облеклото няма отношение към възпитанието на детето, ей на такива изказвания се дразня просто  Peace
Роси, никой не може да знае кой е прав - ти или мъжът ти...  Thinking
Ходихме вчера на консултация - Камен е 9300 и около 72-73см някъде, хремата си е само хрема, така че чакаме да мине и пръскаме физиологичен разтвор + витамин Ц. Също така поисках да му предпише едно на билкова основа имуностимулиращо като превантивна мярка преди студеното време, вие на какво мнение сте за подобни засилвания на имунната система?

# 76
  • Мнения: 10
Здравейте и от мен,

Дани, Роси и от мен Hug

Много може да се пише по започнатите теми, доста са обширни и съм сигурна че във всеки пост ще има много истини.....ще си позволя да кажа само мъничко:
И Васил е много чувствителен, като четох за Дани, открих много общи неща. Покрай операциите на крачетата и прекарване на 90% време в леглото,  и той се поналя малко .....бях писала......та "най-добрия" му приятел взе да го обижда че е дебел и т.н. Васил плака много....и накрая моята будаличка го черпи със сладко, нали не му се сърдел....та такова е и моето детенце, но аз много му се радвам че е толкова добричък, и се надявам наистина, и с наша помощ, само да се приспособи към този жесток живот, но да не се променя. Защото аз вярвам във  "Всичко се връща, направи добро и добро ще получиш"
За съжаление и на мен  не винаги ми се получава.... живота все пак не е никак лек, много напрегнат, повечето хора са от "тарикатите".....та и при най-добро желание.... но пък се старая, доста, понякога чак глуповато, може би.........и често ми се случва да плача, разочарована и аз от поредния "приятел".....И все пак така предпочитам да го живея ЖИВОТА -  отдадена, опитваща, много емоционално... а не "тарикатската" ......как го обясних само.....
Всъщност valkiria  го беше написала много правилно и кратко: "Причината е, че ценностната система, която смятам за правилна, не достатъчно самосъхраняваща в днешно време ...." Peace


Сега след лиричните ми отклонения, извинете за което Embarassed отчет след вчерашната ДК  - Неда тежи вече 8070 гр. и е "висока" 68 см. Хемоглобина й е 99....да, повишен е, но за съжаление доктора каза че не е достатъчно и.... особено в комбинация с други показатели ...та...buritu, аз реших вече да давам Малтофер. Реших този път да послушам доктора.... и да даваме два месеца, а после пак ще я бодваме....

Аз въведох глутен, но попара още не съм дала....слаба организация от моя страна Laughing
Ама ако очакванията ми че ще й хареса не се случат newsm78 ....ще импровизирам и аз като viroglavka.
Btw viroglavka, ти издържа ли я 90 дневната диета, и какъв е ефекта? Ние сега семейно сме се подложили, ама за мен ефекта никакъв го няма, та се чудя да продължавам ли? А и главата взе да ме боли много.... отново:(

Хубав ден мамчета...щял да е последен такъв, дано не е вярно  bouquet

# 77
  • Мнения: 14
Не знам отсега каква ще е Марти, по характер се очертава доста ранимо и чувствително дете, а и чувствителността няма общо с двигателната активност според мен та ще видим. Не знам. На мен това ми е болна тема понеже аз много страдам от човешката несправедливост, обикновено мълчаливо в себе си ги преживявам нещата, а не ми се мисли колко по-болно ще ми е за малката като мине по тоя път, а то уви пак казвам е неизбежно. Но ще се опитам да я науча да се издига над тези неща, дано се получи.
Ние днес сме се запътили на кулинарно благотворително парти на Animal Rescue Sofia в помощ на животните в Сеславци цялото семейство Simple Smile
Хубав ден на всички!

# 78
  • Мнения: 11 607
Здравейте, момичета! Денят е прекрасен, хубав, слънчев, топъл......Снощи си мислех,че от средата на септември, октомври и малко от началото на ноември ми бяха най-най-хубавите мигове като бременна със Сами........Беше минал кошмара от кървенето, установи се,че нямам миома, децата бяха тръгнали на училище, на контролните прегледи всичко бе наред с Бебо и ...аз най-накрая се наслаждавах на бременността си.........

Ние бяхме вчера в Сандански. Изкарахме си супер с наши приятели. Сами се държа повече от прилично и успях да се насладя в пълнота на страхотния парк на града.......


Дани, Дани ти е най-голямото дете. Нормално е да изпитваш всички тези чувства и емоции......Аз преди време на моя №1 не давах прашинка да падне на главата му, бях готова да се карам на всяко дете, което хвърли на пясъчника пясък на главата на моето, въобще всички бяха длъжни да се въртят около моя №1........Но.......Слава на Бога №2 дойде бързо и аз се отрезвих, винаги съм казвала,че станах майка едва като се роди №2.......

Дани, не съди за другите по това как са облечени. Външния вид лъже. Не оттдавай толкова голямо значение и на това как са облечени твоите деца. Не им създавай самочувствие само и единствено на база дрехи. Не прекалявай с грижите. Хората са казали - Много баби - хилаво дете. Прекаленото обгрижване, прекаления стремеж едва ли не съчката и камъчето да махаш от пътя на детето си, ще му създаде страшни проблеми.  В това отношение Вики и Валкирия са много прави. Ние сме длъжни да научим децата си да мислят. Да преценяват ситуациите. Ние не можем да предвидим хилядите ситуации, в които те биха изпаднали.....Но можем да ги научим на едно - да мислят -  за да знаят в различните ситуации как да действат.

Моя син също бе с официално облекло и обувки на първия си учебен ден. Имаше и много семпло облечени деца. За мен този ден е празник за детето ми, който няма как да се повтори и аз отговорям за себе си и го облякох официално - риза, панталон, елече, без вратовръзка. За другите родители този ден може да не е въобще специален. Да е един от многото и затова да не са му предали никакво значение. За другите родители може този ден да е много специален, но може да са нямали средства да си облекат детето малко по-така......Не бива да ги съдим. Те отговарят за себе си, аз отговарям за мене си.

Йоан също е много чувствителен(повръща след емоциите от първия учебен ден, не се чувстваше добре, боля го стомаха от стреса, но вече му няма нищо и дори искаше днес да ходи на училище, не искал да е в почивка). Това въобще не е хубаво за децата. Длъжни сме да научим децата си да бъдат гъвкави. Да могат да се приспособяват към различните ситуации. Говоря много на тази тема с Йоан. Дано има ефект един ден. Уча децата си да не обиждат другите, да не се ръководят нито от външен вид, нито от това дали са с очила, дали заекват, дали имат нещо по-различно от другите.

Създай самочувствие на Дани въпреки пълнотата му. Аз също съм пълна. И като дете бях.....Родителите не ми помогнаха в това отношение. Бях с ниско самочувствие, че не се вмествах в рамките поставени от моите съученици. Затова сега работя много по отношение на самочувствието на децата ми. Изтъквам им и хубавите страни, но и им показвам къде имат още много да работят.......Т.е. не им позволявам нито да летят много из облаците, нито пък да падат ниско долу. Всяко дете си е индивидуалност. И към всяко дете трябва индивидуален подход. На мен сега ми отиват силите да говоря на пубера си на неговия език и в следващия момент да превключа на бебешка вълна, след това на първолашка и като дойде каката пък - да си говорим за лакове, червила и пр. Да, спорта е нещо много хубаво. Ако не го влече и се срамува, запиши го на някакъв друг кръжок - рисуване, народни танци. Да се занивама с нещо. Също така да събира нещо. Напр. направете заедно един албум за животните, щом се увлича по това.....Но нека да се занивама с нещо положително, нещо, което той обича, нещо, което ще подсили самочувствието му. И.....не се занимавай с пълнотата на Дани. Не се вторачвай в нея. Поговори с него открито и му кажи,че да, той наистина е пълен. На другите това им прави впечатление. Няма идеални хора. Той също не е такъв. Има добри качества. И той ще има приятели, които ще го харесват заради добрите качества - че е отзивчив, че помага и т.н. Но пък и не бива да страда заради това дете, което го е нападнало - просто да не му обръща внимание. Защото те децата с подиградките целят точно това - да видят как другите се дразнят, как страдат и да изпитат удоволствие от техните страдания. Пък като видят, че не им се обръща внимание - ще спрат. Пък ако му прелее в един момент всичко - може и ръкопашен бой да има. Но това само в краен случай. Не съм фен на боя, не уча децата си въобще на нищо бойно, но......те понякога сами стигат до него, защото и те имат нерви и като не знаят как да си излеят емоциите - най-лесно е да удариш. Това няма да го кажа на детето си, но аз ще имам едно наум,че може и до тук да се стигне. Фатката е, след това детето да дойде при теб и да каже - Мамо, опитах всичко, най-накрая ми прекипя и ........Да знае детето,че винаги може да сподели с теб лошото, че ти няма да му се караш,че ще го разбереш. И ако дойде другия родител да те пита защо децата са се сбили ти да знаеш вече,че те са се сбили - да защитиш своето дете, без да оправдаваш боя. Ето тук е разковничето - Децата да мислят. Да, те ще вършат неща, които на нас не ни харесват.(Ние също сме вършили такива). Но....след това да идват на себе си, да знаят,че имат нашата подкрепа, да оценят,че ние сме били прави...Защото те докато не се изгорят, няма как да се убедят в нашите думи. За съжаление част от уроците се научават на принципа - опит-грешка. Но пак казвам - силната връзка родител - дете да накара детето да избере след това правилното. Затова писах и по-напред. 2 са основинте неща - корен и крила. Корен - да се върне отново при теб и крила - да може да се справи със ситуациите.

Дани, просто си пренавила пружините. Уважавай се и се цени. При нас всичко се дели на 6 - ако може Сами да яде нещото или на 5 - ако не може още. Напр. купувам 6 банана. На всеки по 1. Моя не го деля с никой. Изяждам си го. Едно време майка ми минаваше с този номер- Аз банани не обичам и нейното го даваше на нас. Това не ми харесва въобще. Ям банани и това е. Уважавам се, показвам,че и аз съм човек, старая се да не се занемаря........Не показвай на децата си,че те са центъра на внимание. Не. Това е грешно.

За мен децата стават свръхчувствителни заради прекаленото внимание, прекалените грижи, бденето на майка - орлица, ненаучаването детето да се отдели от майката. Тук е голямата роля на бащата. Моя мъж активно се занимава с децата, излиза с тях, рита с тях футбол най-редовно......Да не говорим,че понякога излизат само мъжете по мъжки. Мъжете имат нужда да останат насаме с бащата. Тук да попитам - къде е таткото на Дани? Но не за да го учи само на бой........Колко пъти са ритали заедно мач, карали са колело(моите много обичат да карат колело с баща си), играли са на Не се сърди и т.н. Труда също би помогнал на децата. Децата вече не се трудят, не са в един отбор със семейството и това още повече прави дистанцията - родител - дете. А децата са щастливи, когато помагат. Боклук да хвърлят, празните буркани да съберат, да подредят играчки...Въобще всяка възраст си има и своята трудова заетост.

Децата стават и злояди пак заради майките.....Цирка, театъра покрай яденето е нещо страшно. Не моля дете да яде. Не правя - 1 лъжичка за мама, 1 лъжичка за тати, 1 за баба, 1 за дядо, 1 за кучето и т.н. Не правя и самолетче, на гаражче, не храня деца на голяма възраст, въобще яденето не е игра, не е тъпчене......Слагам - който яде - яде, който блял - блял, това е. Рая беше оставена 2 дни гладна. Ядеше само млякото вечер. Казах си - това и се яде - това яде. Точка. На третия ден дойде да ми иска намазана филия. Беше на около 1г. и половина.

Ох...пак се улях.......Може би исках да кажа с всичко това - Дани, успокой се, не се вторачвай в проблема на Дани, обърнете му внимание(но не внимание с дрехи), остави бебето на някой и излез само с Дани. Най-добрия лек за ревността е отделеното време само с едното дете. Колкото и да е трудно. Успокой го, кажи му,че вината не е в него....Не е и в другото дете. Винаги ще има деца, които ще се държат не така както ние искаме. Но можем ние да реагираме разумно. В края на краищата не всички деца са лоши. А и това дете също може да не е лошо, просто да има своя лош период. Може да завижда,че Дани има хубави дрехи, а то няма и като няма с какво да покаже мускули и самочувствие - да го обиди с думи. Поговори и с другото дете - не бой, а да ти обясни защо е казало така.

И....да, сега е в началото Дани.....Но аз на моите големи съм им казала(още преди години) да не ми звънят за цяло и нещяло...Достатъчно големи са вече за да реагират и да се оправят сами в ситуациите. Дори и да сгрешат. Но децата трябва да бъдат оставяни и да грешат, и да мислят самостоятелно....И тук на помощ идва всичко онова, което те са научили от мама и тати. Ако е добра основата- ще нирадват с разумните си постъпки в повечето ситуации(не във всички, защото не е възможно във всички).

Хайде Дани...отпусни въздух, не се обвинявай, всеки има своите лоши дни....Усмихни се, денят е добър за ръзходка, обърни внимание на Дани,направете нещо заедно(филм гледайте, подгответе сандвичите за закуска утре)пусни го утре с някакви по-обикновени дрехи ако има, пусни го с много усмивки, добро настроение, вяра в собствените му сили, че той ще се  справи с всяка ситуация, пълнотата не може да я скрие, но може да прояви чувство за хумор - (Напр. акто мукажат,че е пълен, той да отговори - Да, пълен съм, и какво от това? ПРоблем ли има някакъв?Искате назаем някое друго кило ли?)......И да видиш как в един момент може самия той да се превърне в лидер..........

Роси, дано и ти да си намерила отговор на своите терзания.....Не е приятно......Щом и разговора с директорката не е дала резултат. Остава да подготвиш детето за новото. Кажи му,че там също има добри госпожи, добри деца, нови приятелчета....Съгласна съм с мъж ти,че така ще се научи да се адаптира, да е гъвкав, може да му е трудно в началото(измисли някакъв бонус като се върне от детска - вафла, игри, дъвка, нещо друго), но ще свикне бързо. Не му втълпявай с държанието си,че той няма да се спарви. Вдъхни му с поведението сила и кураж,че той е оправен и че няма да се провали. Повярвай и ти в това! Ще отворя голяма скоба......Много исках Йоан да е при друга госпожа в 1 клас. Писахме и на молбата това, но .....уви....той е при най-неиската госпожа. Госпожата, от която всички избягаха. Бях се депресирала.....Мъж ми говорил с нея 1 път и ме увери,че госпожата е много добра. И аз си казах - ами като е толкова добра, защо всички бягат от нея? На 15.09. видях госпожата за първи път....И тя ме очарова.....Топла и сърдечна жена. Обяснява ни всичко(питах други майки как е при тях - оказа се,че техните прехвалени госпожи не са им дали дори и програмата за следващия ден), въобще детето ми ходи с желание на училище. Та понякога не е зле да се вслушваме и в мъжете си. До сега в ДГ са ми ходили 3 деца. И трите при различни госпожи....Много малко госпожи не познавам в ДГ.....Но...общо - взето всички са отдадени на децата, всички ги обичат......Та.....вярвам,че и при новите госпожи Вики ще се чувства добре. Поговори с новите госпожи, кажи притесненията си като майка, помоли ги да ти помогнат в ситуацията(госпожите се чувстват много добре, когато им имаш доверие и ги молиш за съдействие), пусни го с любима игра ако разрешават, обясни на детето защо се налага това, че много са искали да остане в старата група, но така е станало,че той трябва да е с нови госпожи, които обаче също са много добри и също ще се чу&

Последна редакция: нд, 19 сеп 2010, 11:24 от Мама Цоцоланка

# 79
  • Мнения: 430
Мамо Це    bouquet  bouquet
Влизам само да черпя за 8 месеца. Честито на наборчетата ! Hug

# 80
  • Мнения: 14
Хей, Роси, докато четох поста на Мама Це се сетих, как в 4-ти клас майка ми ме премести. В 3-ти клас бях в ново училище и страшно трудно се адаптирах. Плачех всеки ден как искам обратно. И тъкмо завърших 3-ти клас и майка ми реши, че този клас не е добър за мен, дърпа ме назад и не знам още какво си. Толкова я молих да не ме мести. Twisted Evil Но децата в другия клас били по-добри и щели да ме теглят напред. Ей, това ми е тежък, но много жив спомен. Обаче вярвам, че е било за добро.
Аз много, много вярвам, че всичко, което се случва се случва за добро. Това много ми помага да преодолявам трудностите. Довери се и ти на това и съм сигурна, че всички много по-лесно ще преодолеете промяната.  Hug

# 81
  • Мнения: 25
Здравейте....аз съм писла само два или три пъти, но чета редовно.Този път обаче не мога да се сдържа, по въпроса за възпитанието и прочее...
Да, децата са много жестоки и умеят да нараняват като никой друг. Във всички постове до сега обаче, аз не "видях" една мама, която да НЕ каже. че нейното дете е много чувствително и ранимо! Чудя се, как искате децата да имат самочувствие и да защитават интересите, след като вие им вменявате, че са много чувствителни и уязвими! Децата не трябва да растат под постоянната протекция на родителите си, няма как да ги опазим от всички злини на този свят! Обиди има и ще има, дори вашето дете утре може да обиди някой и да го нарани също толкова силно!!! Аз мисля, че най-важното върху което трябва да се наблегне във възпитанието на едно дете е то да бъде, самостоятелно, борбено и да разчита винаги първо на собствените си сили, умения, знания и т.н. Детето трябва да се обича и да се дарява с много любов, без тя да се превръща в протективна задушаваща обвивка, да се уважава като личност!
Никого не упреквам и не искам да се заяждам...просто не мога да пропусна факта, че всички мами тук имат много чувствителни деца! Такива ли са наистина или на нас ни се иска така...?!
(говоря от личен опит, като родител и като дете на родителите си...)

# 82
  • Мнения: 107
Btw viroglavka, ти издържа ли я 90 дневната диета, и какъв е ефекта? Ние сега семейно сме се подложили, ама за мен ефекта никакъв го няма, та се чудя да продължавам ли? А и главата взе да ме боли много.... отново:(

Издържах 90 дни, но последните 30 доста ги омеших разделните дни  Embarassed... Реалният резултат е - 7 кг (вече почти 1 месец след края на режима). Януари ще повтарям упражнението...  Blush
Има такъв период с главобол, момичетата от темата на фиданките казаха, че е абстиненция на захарта и сладкото... Не се отказвай, ефектът понякога закъснява, защото организмът хаби натрупано количество мазнини (мери се не само на кантара, следи и обиколките с метърче  Peace) - be proud to be фиданка!  Laughing

За Малтофера съм чувала, че запича понякога... Имай си едно на ум  Peace!

Анна още плаче от непознати или от хора, които не е виждала одавна. Някой друг с подобен пролем?

# 83
  • София
  • Мнения: 33
Честито на месечинките днес!   bouquet

machka - мога да дам пример с моята щерка, макар и още бебе... До сега винаги, като чуе че друго дете или бебе плаче, независимо дали дъщеря ми спи или не - на момента ревва! Едно бебенце в градинката много обича да пищи и Даная в началото приемаше пищенето, като плачене и пак ревваше. Ама ревва с крокодилски сълзи! И всъщност всеки път, като плаче - плаче със сълзи. В същия момент се запознаваме с бебенцето на наши приятели - пак момиченце и с точно 3 месеца по-малка. Това бебе си спеше непоклатимо независимо кой плаче, плаче ли някой и т.н. Родителите й ни разказваха, как въобще не реагира на друг бебешки плач. Също така, ако плаче тя самата - никога не плаче със сълзи. Един вид - спокойно бебенце. Аз много се страхувам, от толкова силна чувствителност. Самата аз се имам за по-лабилна и чувствителна (повече от необходимото имам предвид), а като бебе съм била доста по-спокойна, та не ми се мисли в такъв случай. Все се надявам с времето да стане по-силна! Между чувствително и много чувствително дете има разлика. Иначе всички хора са чувствителни - това е ясно. Но Даная хаби много енергия само да се възхищава на ... всичко. Най-малкото нещо може да я разсмее или разплаче. Това имам предвид под чувствително дете (или по-точно - по-чувствително). Може би и другите мами имат това предвид!

viroglavka - Даная до скоро плачеше от непознати (а от свекървата плаче всеки път, като не я виждала дълго  hahaha )
Скоро не сме я "пробвали" как реагира, но ще ти кажа! (това важни най-вече, ако някой непознат я вземе да я гушка)

# 84
  • Мнения: 227
Мамо Це   bouquet  bouquet  bouquet Два пъти прочетох поста ти, благодаря за съветите и вниманието, което си ми отделила  Hug. Толкова много истина има във всичко, което си написала..... За съжаление нещата понякога са много дълбоки. И една нищо и никаква обида може да доведе да много последици и то в една такава крехка възраст.... Сега мислено обвинявам родителите ми за някой грешки, който са допуснали във възпитанието ми.... Но съм сигурна, че и да им го кажа, те няма да го отчетат като грешка...... Това за тях и тогава и сега е било най правилното.... Сигурна съм, че и моите деца някога ще ме обвиняват за нещо.... И въпреки грешките, те за мен са едни изключително всеотдайни и добри родители....... Дано и аз бъда някога такава за децата си....... В този ред на мисли, тайничко  си признавам, че обичат повече баща си....... И тайничко ревнувам, разбира се.. Просто той се държи с тях по свободно, по различно, на моменти даже прекалено. Надценява ги един вид по възраст /изказах се просто ужасно, исках да кажа, че ги мисли за по големи/. А аз държа Явор за ръката, като излезе на терасата, да не се утрепе детето Joy. Явно, че тези неща ги дразнят, ама такава съм си, страхлива, а и силно вярвам в поговорката "Прикрито мляко котките не го изяждат". Макар, че не можем вечно да ги "крием".
Дълбоко в съзнанието ми се е забило нещо, което чух преди години, мисля, че бях бременна още с първото си дете, т.е опит във възпитание не съм имала никакъв. В един град в България две непълнолетни момичета бяха убили своя съученичка с мотивите, че била по красива, имала по хубави дрехи и повече приятели, т.е. завист. В новините даваха репортаж от делото. Тогава репортерката попита майката на едно от момичетата дали се смята тя лично за виновна, майката отговори с "Не", попита я и къде е сбъркала във възпитанието на дъщеря си, майката отговори "Никъде". Толкова много ме е втрещило това, че вече 7-8 г. си го помня и ми е нещо като обица на ухото. Дано никой от нас не прави такива ужасни грешки във възпитанието на децата си  Praynig Да не дава Господ!
Мацка, нали знаеш "Нашето гардже най доброто"  hahaha И напълно си права, че не винаги е така.
С риск да стана досадна ще си позволя да ви разкажа и още нещо на тема възпитание. Седя вчера в кварталната градинка с Мишо, срещу мен на пейката седи жена с момченце на около 5 г., по едно време детето се заиграва нанякъде, връща се след малко с още едно момченце наборче и едно момиченце мулатка и казва на майка си "Мамо, кажи на тая циганка да се махне от мен".  А майката отговаря "ше й кажа, а ти да не земеш един ден да ми доведеш такава черна в къщата, че ще те утрепа". Детето беше с майка българка, т.е. разбра всичко.......

Вироглавка, кус-кус ли си давала на Ана? Тъкмо щях да питам от кога може да се дава, че съм забравила  newsm78 . А чайчето от мента какво е, обикновено или някакво бебешко? Аз попара правя с вода, но ми се ще и някакъв чай да му направя, ама се чудя какъв..... А тази 90 дневна диета и аз съм се заканила да я правя от понеделник, ама все викам да е от следващия  hahaha

Лека нощ от мен  smile3524

# 85
  • Мнения: 453
Machka, взе ми думите от устата просто - четох досега и си викам: "брех, къде са агресивните и адаптивни деца?  newsm78 "  Joy
Ами ето едно - Камен - за агресивен е рано да се каже, обаче обожава промените и разнообразието, да се вижда с много хора и познати и непознати, оставяме го последните уикенди за по половин ден при бабите - ами чудесно се държи - първият път само като ни видя като си го взимахме, се разрева, беше явно нещо като упрек към нас, че сме го изоставили, обаче то всяко дете минава през такива моменти - важното е родителят как ги пречупва през собственото си съзнание. В моето семейство не е имало такива прекалено чувствителни хора, нито в на мъжа ми семейството и винаги всички сме ги смятали за глезотии в общи линии - нов град, ново училище, нови учителки, ако щете - нова държава... - на всичко се гледа като на нови възможности, а не като на някаква тежка промяна, която трябва да се "преживее" - нагласата на цялото семейство относно промените е много важна според мен  Peace
Рабитче, относно това, че държат в градината на сина ти децата по тениски сутрин навън - честно да ти кажа, аз съм много "ЗА" - Камен така или иначе винаги го държа много леко облечен и в общи линии другите майки в парка (а да не говорим за баби) направо изпадат в шок при вида му  hahaha Но аз така съм си решила да го калявам де, понеже аз съм прекалено зиморничава и не искам в никакъв случай да е като мен  Stop
А, забравих още нещо - Уики, това, че реве заедно с другите все още нищо не означава, не слагай на детето си клеймото "чувствително" - моят племенник ей така ревваше с всяко друго бебе, ела да го видиш сега какъв е побойник със самочувствие и колко е адаптивен навсякъде  Joy

# 86
  • Мнения: 9 867
Добро утро, момичета! Hug

Чета ви, нещо за казване нямам. Освен, че правя разлика между чувствителност и емоционалност. И за да не се получи игра на развален телефон да уточня - не казвам, че някой от темата не я прави. Но много от реалните хора, с които общуват пропускат тази разлика.
За мен в повечето случаи агресивните деца са също много чувствителни. Това може да е причина за агресивността им, но не и оправдание.

Диляна е много крива тия дни. Зъбче ли ще вади, от жегите ли (вчера пусках климатика да охлажда) Mr. Green Попарата със сухар на Хип не ù допадна. Явно и детето осъзнава безумието 100г сух хляб да струва 3.90лв и ни влиза в положението. Утре ще пробвам с нашия хляб, но сиренето все пак ще е изкиснато.

Хубав и усмихнат ден на всички! Simple Smile

# 87
  • Мнения: 25
wicky Според мен за едно бебе е твърде рано да се каже дали е "такова" или "онакова" по характер....проявената чувствителност сега, утре е възможно да прерасне в нещо друго. Все пак нали това е разликата между децата и възрастните - натрупаният житейски опит.
Една от нас - радвам се да "чуя", че все още има и такива деца, с желание за промяна и самостоятелност (въпреки че както казах още е твърде рано да се слагат етикети), моят синковец също обича хората, промените и ранообразието....за сега Simple Smile но доколкотот зависи от мен, ще се постарая това да не се промени!
Хубав ден!
П.П. "Няма нищо по-хубаво от лошото време" Simple Smile))))))))))))))))))

# 88
# 89
  • Варна
  • Мнения: 414
Благодаря на всички за думите! Наистина се надявам промяната да е за добро за Вики. Вчера каза, че вече иска да ходи в новата група, да си намери нови приятели, днес пък ме пита ако не му хареса, какво ще стане... Ще видим как ще преминат нещата днес.  Преди малко го заведох в новата група, говорих с госпожата, тя ме увери, че ще му обръща много внимание и ще му помогне да се адаптира, той и другите преместени деца. Много хора ми казаха, че е страшно добър педагог и би трябвало да се радвам, че са преместили Вики при нея. Дано всяко зло е за добро.
Илиндичка, не знам защо са решили да преместят точно Вики и другите деца. Повечето родители се надяваха да преместят 3 момчета, от които всички деца се оплакват. Но пък тези деца са приети в градината със здрави връзки, така че си остават в старата група.
В отговор на machka искам да напиша, че не вменяваме на сина ми, че е чувствителен и уязвим. Напротив, насърчаваме го, обясняваме, учим го на самостоятелност... Но става бавно... Не се държа като майка орлица, но и няма как да не се притеснявам, нали? И въпреки, че се притеснявам, не му показвам това, а се старая да му вдъхна увереност.

Общи условия

Активация на акаунт