Отговори
  • Мнения: 3 634
Провокирана съм от една играчка, която синът ми (3г.) получи като подарък днес - училищен автобус с "рампа" за инвалидна количка. В автобусът има специално място за количката и човече, което да се "вози" в нея. Останалите човечета са с различен цвят на "кожата" и едното момиченце е с очила. Разбира се, с такава играчка ми беше изключително лесно да поговорим за тези "деца" и отговорите ми на въпросите му се получиха много спонтанно.

Интеграцията е преди всичко модел на възпитание за мен, та кога и как запознаваме децата си с различните сред нас? Не бих желала да има засегнати от темата.  Peace

Последна редакция: сб, 02 окт 2010, 21:07 от Октопод с рокля

# 1
  • София
  • Мнения: 9 826
Аз,като родител на едно такова различно дете и на едно дете в норма,нямам проблеми от това естество-малката госпожица общува постоянно с кака си и с подобни дечица.Та може би няма да съм много полезна.Просто искам да кажа с най-приятелски чувства-колкото по-рано запознаете децата си с деца като моето,толкова по-лесно те ще се приемат едно друго.Всички казват,че децата ,понеже не разбират,могат да са груби.Аз не съм много съгласна с това.При добър подход на родителя малките деца приемат съвсем естественно тази различност.
От моят личен опит мога да споделя например,че често по площадките децата се опитват да заговорят дъщеря ми.Тя е на 9годинки,изглежда си съвсем нормално дете на пръв поглед,но не може да говори и не знае как да общува.Та,опитвайки се да я заговорят,от нейна страна срещат или усмивка,или по-лошия вариант-едно хубаво изръмжаване. Mr. GreenСлучвало се е в такива моменти бабата или майката да дръпне детето си настрани.Това,разбирате,някакси не ми се струва нормално.Ако обаче детенцето продължи да търси контакт,аз усмихнато обяснявам,че Бояна все още се учи да говори и че то/детето/ много и помага като я заговаря.Рядко следва друг въпрос от страна на детето,обикновенно то приема отговора ми съвсем естественно.
И да допълня още нещо-ползите за нашите,различните деца,от общуването им с деца в норма са много големи.Обаче и обратното е неосторим факт,мисля аз-когато децата опознават и се запознават с деца с увреждания,те се научават на безкрайно много неща,в това съм сигурна.

Последна редакция: сб, 02 окт 2010, 21:12 от Валенцето

# 2
  • Варна
  • Мнения: 132
В ежедневието си нямаме контакт с различни деца. Когато срещнем навън или  на разходка обяснявам и така . Всъщност каката е запозната -в детската градина имаше дете със СОП в групата. Децата приеха момиченцето много добре, проблем имаше с родителите, но това е друга тема. И  аз мисля ,че децата се справят с различията по - добре от възрастните. Те нямат предразсъдъци и са естествени винаги намират правилния подход.

# 3
  • Мнения: 3 634
И да допълня още нещо-ползите за нашите,различните деца,от общуването им с деца в норма са много големи.Обаче и обратното е неосторим факт,мисля аз-когато децата опознават и се запознават с деца с увреждания,те се научават на безкрайно много неща,в това съм сигурна.

Напълно съм съгласна с теб! Затова се зарадвах и на играчката. Толкова важна тема поднесена с лекота е облекчение за мен като родител. Също и напомняне, че на тази възраст е началото да поговорим за това.

Сега само не знам как ще обясня на детето къде му е рампата на автобуса от градския транспорт. Rolling Eyes

# 4
  • Мнения: 8 999
В ежедневието си непрекъснато срещаме хора, които, хм, са различни. Използвам тази дума, просто защото е удобно, а не защото мисля, че някой е различен. Децата ми от малки си другаруват с едно момиченце със синдром на Даун, често срещаме хора в инвалидни колички, внучетата на съседката отдолу са мулатчета и т.н. и т.н. Не е нужно да имат игачки, които да ги запознават с останалия свят - та той е около нас! Вън, на улицата. Питат ме: "Защо този човек така?", отговарям изчерпателно, те кимат с разбиране, понякога си и поплакват и приемат, че всички хора са различни - едни са руси, други са високи, трети са инвалиди, четвърти са болни, пети са... е, живеят в друг свят.
Нищо трудно не виждам в това да обясниш на някое дете кое защо е. И ако не придружиш това обяснение с предубеждение, което изхожда от твоето мислене, то няма проблем и детето ти да възприема света като една шарена съвкупност от образи и характери.

# 5
  • Мнения: X
Тя сама се запознава - непрекъснато наблюдава и ме разпитва: защо този чичо е в количка, защо лелята е черна, това детенце изцапано ли е (за едно момиченце с много лунички)... Отговарям спокойно, без коментари извън това, което ме пита и засега не сме изпадали в неловки ситуации. През последната година няколко пъти пътувахме в чужбина, покрай разнообразието от хора и ситуации вече малко външни разлики я впечатляват особено. Гледам да не подчертавам "различността" излишно - наистина се надявам да я приеме като най-нормалното нещо на света.

# 6
  • Мнения: 10
Ние водим такива разговори не знам от кога. Дъщеря ми е дете и естествено всичко по-различно да й прави впечатление - никога не съм й отказвала информация. Така както знае какво значи инвалидната количка на знака за паркиране пред хипер маркетите /това е знак за хората, чиито крака боледуват и не могат да ходят/, така знае че има различни болести и на някои деца главичката е болна...Няма да крия, че ми стана много приятно, когато в градината й бяха довели дете със синдром на Даун по някаква програма за интреграция и госпожата ми каза, че моето момиче изобщо не се е впечатлило и е отишло при детето. Peace

# 7
  • Мнения: 5 183
Живeeм в страна, в която има представители на всякакви нации, култури, раси и религии
От малък играе с бели, черни, жълти ...
В училище имат дечица с различни по-специални нужди и здравословни проблеми. Няма дискриминация
Инвалиди в колички срещаме всеки ден

# 8
  • София
  • Мнения: 3 099
Шош ходеше в частен детски център, където се занимаваха предимно с деца с проблеми. От 1,5 г. до почти 3 г. растеше сред деца с аутизъм, ДЦП и други, а ние с баща му бяхме много доволни от този шанс.
За съжаление, в държавната ДГ няма такива деца и мисля, че вече не ги приема толкова естествено, както тогава...

Инак, точно с този аргумент "навих" баща му за частен детски център (той е против частните ДГ). Аз самата сефте чух за деца с проблеми именно когато попаднах там съвсем случайно! Не можах да разпозная едно сладко девойче, че всъщност е с тежка диагноза, а не просто заспала кукла...  ooooh! Изживях страшен шок, когато започнах да чета тук и открих (!) колко болка и страдание има по тоя свят... А аз изобщо не съм се и досещала!

Искам синът ми ако може да е по-адекватен и гледам да го срещам, с "различните" ни деца.

Последна редакция: нд, 03 окт 2010, 09:17 от ivonska

# 9
  • Насред хаоса
  • Мнения: 5 464
Не съм подхващала сама темата за това. Знаех, че рано или късно ще видят "различни" хора и сами ще ме попитат. Обяснила съм им, че това са хора като нас, нищо не ги различава от нас и изискват уважение също както и ние. Обяснила съм, доколкото мога, причините за това. Ако ме питат за нещо, отново им обяснявам. Не спестявам нищо, за да разберат още отсега, че тези хора са хора като нас. Какво постигнах - не се заглеждат любопитно във всяка инвалидна количка и не коментират, общуват с хората съвсем естествено, без неловкост или неудобство.

# 10
  • Мнения: 804
Децата са по-умни отколкото предполагаме. Те приемат различните естествено, докато някой услужлив възрастен не им обърне внимание.
Преди време преживях с внука си поучителна история.
Заведох го зад НДК (тогава там имаше разни забавления за деца и подходящо кафене за баби). Той беше на около три и половина. На съоръженията имаше момченце с деформирани крачета. Умишлено не коментирах това с внука си. По едно време той тича при мен и казва "Искам и аз като Гого". Болния ми мозък веднага изтръпна. Родителите на детенцето бяха на крачка от мен. Чудех се какво да кажа. И сега ме е срам като се сетя какви мисли ми минаха през кухата глава. Едва смънках "Как бе бабе като Гого?". А бабиния умник отговори съвсем простичко - "По чолапи". Единствената разлика, която той беше видял беше между неговите боси крачета и обутите такива на детето с което играеше. Не беше забелязал нищо друго. Нито затруднените движения, нито неувереното ходене. Те просто бяха две деца, които се забавляват.

# 11
  • Мнения: 5 183
С всякакви деца се е срещал и играл в детската градина, училище и детските плошадки
Това, което наистина го озадачи, натъжи и страшно обърка, е мисълта че има родители, които оставят децата си в домове ... и че изобщо има деца без мама и тате

# 12
  • Мнения: 1 879
Не беше забелязал нищо друго. Нито затруднените движения, нито неувереното ходене. Те просто бяха две деца, които се забавляват.

Точно това щях да споделя и аз - децата възприемат света и хората съвсем естествено, без предубеждения - предубежденията са резултат на "възпитанието", което постепенно придобиват.

Но бих искала да споделя и друг опит. В първи клас синът ми се оказа, че учи с различно дете. Забелязах, че детето е по-особено още след първата родителска среща, няколко дни преди 15 септември. Бяха ни извикали деца и родители в училището, децата правеха някакъв тест, а родителите се срещнахме с класната. Бях отишла с малката ми дъщеря, а сгънатата количка бях оставила до кабинката на охраната. Излизайки навън, разгънах количката и докато слагах дъщеря ми в нея, едно дете грабна играчка, която е била останала в коша отдолу. Синът ми, който беше до мен, му подвикна, да върне играчката, но детето избяга надалеч. На метър-два се оказа майката на детето, която също викна на сина си да дойде и да върне играчката. Детето не се вслуша нито в сина ми, нито в нея и продължи да бяга някъде далеч. Жената не направи повече никакво усилие да убеди детето си или да ми обясни, че детето е различно. Синът ми се затича след детето, почаках малко и като видях, че трябва сама да се справям прекосих училищния двор с бебешката количка и започнах да моля детето да даде играчката. Майката продължи да не участва в ситуацията. Без успех се върнах при нея и я помолих да накара сина си да върне играчката, защото искам да си ходя (бързах за някъде, пък и да не бързах, бях с бебе, а тя - пълен непукизъм). После се оказа, че момчето е в класа на сина ми. От сина си разбрах, че детето има изключително вулгарен език и псувните са едва ли не всяка втора дума. Продължавах да не съм в час - всичко отдавах на лошо възпитание, а вече имах впечатления от липсата на реакция от страна на майката (липса на съчувствие към човек, на когото твоето дете причинява някакъв проблем). Чак на родителска среща във втори клас разбрах, че детето има някакъв проблем, защото стана дума за медикаменти в разменени реплики между майката и учителката.

Разказвам толкова подробно всичко, защото вероятно и първата ми среща с детето и с майката, и последвалите ми впечатления от детето и неговия вулгарен език щяха да са с друга интерпретация, ако по някакъв начин бях осведомена, че детето е различно. Предполагам, че на родителите с различни деца е изключително трудно, но когато различието може да бъде възприето като "лошо възпитание" не е чудно другите родители да се опитват да отстранят децата си - децата бързо попиват от връстниците си и то точно лоши маниери. Та, искам да кажа, че има хора и то повечето от нас, които не разпознаваме диагнози, и заради това не бива да бъдем упреквани, че нямаме правилен подход. Взаимоотношенията са двустранен процес.

# 13
  • Мнения: 1 252
Моето , малкото дете е различно. И му е трудно , защото не е с 'тълпата".
Нищо не му казват , но го елиминират. Няма приятели.
С мен иска да ходи на кино и в МОЛ-а.

# 14
  • София
  • Мнения: 39 715
Дъщеря ми нямаше "различни" деца в групата в градината си.
На 4г. я водех с мен в домове за сираци. В някои от тези домове имаше и болни дечица.
Всъщност децата са деца, независимо какви са се родили. Мисля, че успях да възпитам добре дъщеря ми.
В момента учи в основно у-ще, в чийто двор се намира и едно помощно у-ще. Миналата година ми казваше, че се е случвало да играе с някои от децата от това у-ще.

Лятото на морето имаше болно дете. Не помня, май дъщеря ми беше попитала от какво е болно. Но пък и на двете ми деца отношението беше нормално.
Малкият все още няма предубеждения. Ако за в бъдеще не му се вкоренят някакви предубеждения мисля, че отношението му към "различните" хора няма да се промени.

Общи условия

Активация на акаунт