Забременяване след мъртво раждане

  • 227 435
  • 1 439
  •   1
Отговори
# 1 140
  • Мнения: 41
Аши, съжалявам!
Извинявам се, че бъркам в раната, но и аз съм на терапия с НМХ в момента, както и аспирин, та въпросът ми е - не правеше ли изследвания на хемостаза, д- димер? Знам, че се разбира по изследванията, ако има следи от тромби... Всеки ден ли поставяше НМХ? Ужас! Как въпреки терапията са се объркали нещата... Sad
Имам хетерозигот по мутантен алел на PAI, фактор 13, MTHFR A1298C и C677T. Освен НМХ приемах и б12 и д3, както и мета фолиева киселина до опеделен период. На всеки 3 седмици правих изследвания д димер, теомбоцити и аптт, всичко си беше наред. Казаха ми, че този тромб не може по никакъв начин да се види, освен това се случвало много рядко 1:1300, аз им бях първи случай Sad Чакам са видя епикризата и тепърва ще се опитвам да разбера. Не искам моят пост да Ви притеснява Sad вие сте си друг случай.

Последна редакция: ср, 13 яну 2021, 16:19 от Ashi_

# 1 141
  • Мнения: 207
Съжалявам и аз Heart
При мен минаха 6 месеца, тежко, много, в първите месеци, сега като се връщам назад, сякаш от дистанцията на времето са отлетели, не мога да повярвям. Сложно е това с времето. Със сигурност времето облекчава болката, но си има и трудни моменти. И аз се оказа, че съм с няколко мутации и от няколко месеца само това ми е в главата, чета, консултации, прием на добавки. Не знам, сякаш не е нормално само затова да мисля, но няма и как иначе. Решихме да опитаме отново, но искам да съм този път повече подготвена, а не блажено щастлива и позитивна, чувствайки се прекрасно, аз, да, но не и бебето ми.. И донякъде безотговорно, но имайки друго дете, не съм и помисляла, че нещо не е наред.. Макар, че след като изчетох какво ли не, не е било съвсем безсимптомно..
Както и да е. Мислим от  февруари или март да действаме, като цяло съм спокойна, надявам се да удържа и всичко да е наред!
Пожелавам лекота  в душите, успех с опитите и всички да си имаме отново радост в сърцата и живи и здрави бебета!

# 1 142
  • Мнения: 465
При мен минаха 2 месеца, откакто загубих моето прекрасно момиче... Помня в детайл всички тези 9 месеца, в които я носих под сърцето си... Боли, много ме боли - вечер се усещам, че заспивам шепнейки името й и говорейки й.. през нощта се будя и я търся... в едно стреснато състояние съм, не мога да го обясня. В същото време толкова далеч ми се струва периода, в който бях толкова щастлива.... периода, в който бях бременна.
Чувствам се безкрайно изморена от всички тези мисли и от предстоящите изследвания... Не исках да влизам отново в този кръговрат-исках само да гледам детенцето си, не исках и да се връщам на работа-тук всичко ми напомня за нея, за времето, в което си бременеех.
Искам да започнем с опитите, но ме е страх, от разочарованието, че няма да се получи (отне ни първия път 1 г. и 3 м., но ето, че накрая я загубих), страх ме е също, че отново може да се повтори този ужас... още повече, че съм с 2 мутации, едната от които е Лайден 5...
Знам, че колкото повече чакам, толкова повече страхът расте... Растат и безкрайните мисли, които се удрят в главата ми...

# 1 143
  • Мнения: 41
При мен минаха 2 месеца, откакто загубих моето прекрасно момиче... Помня в детайл всички тези 9 месеца, в които я носих под сърцето си... Боли, много ме боли - вечер се усещам, че заспивам шепнейки името й и говорейки й.. през нощта се будя и я търся... в едно стреснато състояние съм, не мога да го обясня. В същото време толкова далеч ми се струва периода, в който бях толкова щастлива.... периода, в който бях бременна.
Чувствам се безкрайно изморена от всички тези мисли и от предстоящите изследвания... Не исках да влизам отново в този кръговрат-исках само да гледам детенцето си, не исках и да се връщам на работа-тук всичко ми напомня за нея, за времето, в което си бременеех.
Искам да започнем с опитите, но ме е страх, от разочарованието, че няма да се получи (отне ни първия път 1 г. и 3 м., но ето, че накрая я загубих), страх ме е също, че отново може да се повтори този ужас... още повече, че съм с 2 мутации, едната от които е Лайден 5...
Знам, че колкото повече чакам, толкова повече страхът расте... Растат и безкрайните мисли, които се удрят в главата ми...
Много съжелявам и за вашата загуба Sad Вие бяхте ли на терапия по време да бремеността, след като имате мутации или сега са Ви ги откриха? Аз имах един мисед и една биохимична временност, бях на имунолог, следях всичко каквото ми казваха да се следи, всичко дадох от себе си и накрая бебето почина може би час преди да го извадят, в 39 седмица Sad Не мога да повярвам, че всичко се случи на финала, това си е абсолютна гавра на съдбата. И аз като Вас искам пак да забременея, за ковто ми трябва здрава психика за още стрес и притеснения. Трябва да изчакам поне 6 месеца да минат от секциото, а това ми се стува много време Sad Рано е да мисля за тов, но не знам за какво друго, не знам как да продължа да живея освен с някаква надежда, че ще стана майка отново.

# 1 144
  • Мнения: 465
Ashi_

 Не, не съм била на терапия... Самата ми бременност беше изключително лека, само витамини за бременни съм пила-всички рутинни изследвания ми бяха в норма, вдигнах кръвно (140 / 90) началото на 8ми месец, но го следях и в нас и веднага отреагирахме. Влезе в норма с допегит. Нищо не подсказваше какво предстои... Това ми беше първа бременност, разказвал съм назад подробно, но една вечер спрях да я усещам и така ден преди 37 г. с я родих нормално без разкъсвания, като предизвикаха раждането.
За съжаление никой не ми даде информация от какво се е получила асфиксията... Аутопсия, лекари, нямах инфекция, плацентата беше ок, чисти околоплодни води, не изоставаше, нямаше данни за тромби... Но ето, че и аз съм с тромбофилия...
В болницата просто не знаех как и откъде ще намеря сили да родя нормално починалото си детенце, исках секцио... не можех да асимилирам как... Лекарите категорично отказаха.. Помня всичко, за 30 минути всичко свърши и после една безкрайна тишина... За съжаление я видях съвсем леко, докато се усетя я бяха изкарали от залата-това няма да си го простя, копнея да я докосна, видя лицето, което чаках 9 месеца и да се сбогувам...
На практика лекарката, която ме изроди беше на мнение, че можем да започнем опитите, без да чакаме период, но аз се консултирах и на друго място и ми казаха 3 нормални цикъла...
Времето наистина минава, въпреки, че за нас е спряло... Животът си върви и ще минат тези 6 месеца, но само ти знаеш как и какво ти струва всеки нов ден.
Прегръщам те силно!

# 1 145
  • Мнения: 153
Охх колко болка има в едно разбито майчино сърце.И на мен много ми тежи,че не ми дадоха да се сбогувам,да я прегърна, целуна и усетя.  .. 7 месеца изминаха,а ми липсва все повече .. много боли и няма лек за тая болка.

# 1 146
  • Варна
  • Мнения: 153
Съжалявам Аши, разбирам те, защото изгубих 7 годишна дъщеря. Болка, мъка, загуба, разбито сърце във всички случаи. Неописуемо е какво страдание е това за една жена, майка. Аз имам друга дъщеря бебе, но сърцето ми е опустошено и една част от него, по-голямата, е умряла напълно с нея и живее само от спомените ми с нея. Много любов ти пожелавам и да намериш облекчение във всеки един момент.

# 1 147
  • Мнения: 41
Съжалявам Аши, разбирам те, защото изгубих 7 годишна дъщеря. Болка, мъка, загуба, разбито сърце във всички случаи. Неописуемо е какво страдание е това за една жена, майка. Аз имам друга дъщеря бебе, но сърцето ми е опустошено и една част от него, по-голямата, е умряла напълно с нея и живее само от спомените ми с нея. Много любов ти пожелавам и да намериш облекчение във всеки един момент.
Благодаря ти Кремена. Искрено ти съчувствам за загубата. На мен в момента ми е трудно да продължавам да живея, мина почти месец. Явно трябва да свикна с този живот, нещо все едно ме е натиснало отгоре и ме е хванало за гушата.
И аз като вас имам друго дете и все си повтарям, че заради него трябва да се боря, да стискам зъби и да продължа, но наистина е много трудно. Пожелавам ти някак да намериш начин да изплуваш, пожелавам го и на себе си..

# 1 148
  • Мнения: 2
Здравейте скъпи майки! Изказвам съчувствие на всички , които са минали по този път.Преди 8 години писах в темата и тук получих много подкрепа и разбиране.Благодаря на всички ,които тогава отделихте от времето си за да ме окуражихте и да ми вдъхнете надежда.Сега си имаме 5 годишен син.Пиша днес ,за да подкрепя всички жени,които сега се чувстват смазани.Наистина когато мине време всичко се нарежда.Бъдете силни, вярвайте и смело вървете напред.След бурята изгрява слънце.Всички бъдете благословени...

# 1 149
  • Мнения: 41
Здравейте Марина. Благодаря за куража, който ни вдъхвате. Трябва да мине време за да намалее тази сурова болка, но времето минава бавно, когато човек страда. При мен минаха 2 месеца. Събуждам се и се мъча някак да го избутам този ден. Нощите също са тежки. Радвам се за вас, че имате друго детенце, което да осмисля живота Ви. Бъдете много здрава и щастлива.
Здравейте скъпи майки! Изказвам съчувствие на всички , които са минали по този път.Преди 8 години писах в темата и тук получих много подкрепа и разбиране.Благодаря на всички ,които тогава отделихте от времето си за да ме окуражихте и да ми вдъхнете надежда.Сега си имаме 5 годишен син.Пиша днес ,за да подкрепя всички жени,които сега се чувстват смазани.Наистина когато мине време всичко се нарежда.Бъдете силни, вярвайте и смело вървете напред.След бурята изгрява слънце.Всички бъдете благословени...

# 1 150
  • Мнения: 2
Здравей , Ashi ! Така е ! Много е прясно сега за теб.Много малко време е минало.Моята история я има на задните страници ,няма да я пиша пак.Познати ми са всички тези чувства...Тогава и на мен ми се сливаха дни и нощи.Постепенно се върнах към обичайния живот(след 5-6 месеца).След година някъде срещнах един човек,който ми върна смисълът на живота.Това е съпругът ми.През цялата бременност ме беше страх да не стане нещо, но всичко мина наред.Аз избрах да опитам пак и да бъда щастлива.Дори само на една жена да вдъхна кураж стига.Затова писах ,за да се знае ,че животът не свършва докато сме живи има надежда.След време като си имаш детенце покрай него и домашните задължения ще бъдеш щастлива.Няма все да страдаш.Изстрадай тази загуба,приеми нещата ( случват се такива неща на мен,на теб и на други), но ще дойде ден ,в който ще бъдеш щастлива майка.Ще бъдеш, живей за този ден!

# 1 151
  • Мнения: 38
Здравейте мили майчета!Защото всички вие сте майки,изпитали сте най-голямата болка за една жена.Минавам,за да си поплача с вас отново..След загубата ми през 2018 на момченцето ми,се роди и дъщеря ми-да ни е жива и здрава на 1годинка вече..Само че никое дете не заменя загубеното,повярвайте ми.Всяка нощ си мисля за него,къде сбърках,защо не усетих по-рано проблема,ако бях отишла навреме и го родя жив,ако,ако,ако...Чакам да дойде деня,в който ще се съберем и ще го прегърна и целуна.Тази болка е нестихваща...Малката ми принцеса е невероятна,щура,палава,за двама Satisfied тя е невероятна.Благодаря на Богородичка за нея!Но защо,защо трябваше да ми се случи това.Винаги ще казвам,че имам три деца-каката ни е на 11.Просто моето момченце не е със мен.Съжалявам,много съжалявам,защото в онзи миг,когато родих,,все едно падна тежък товар от мен,знаейки че мътрвото ми дете излиза от мен,после го отнесоха...Краче,само зърнато краче е за мен.Иска ми се да го бях поискала,да го бях гушкала,винаги ще се измъчвам от това,че не го видях.''Много хубаво бебенце!''-думите на лекарката и толкова.Другото е история назад..Винаги ли така ще ни боли?Колко безсънни нощи ще минат преди да го приема?Дали това изобщо е възможно?Плача с всяка една от вас,никой не заслужава тази болка-по-страшна ми се вижда само загубата на голямо отгледано детенце-да пази Господ..Несправеднив е този свят.....

# 1 152
  • Мнения: 21
Zdraveite pisha s golqma bolka na 13.12.2020 zagubih deteto si... Napraviha mi kiortaj ...uj  se vaztanovqvah ,no na 17.03.2021 se naloji pak kiortaj okaza se Che e ostanal mised ... Sega chakam isledvaniq premestih see ot purvata genekolojka ..  Davat mi kuraj no me e strah Dali shte moga DA imam otnovo bebeche sled tolkova chesti kiortaji molq ako nqkoq e minala po tozi put da mi dade mnenie Cry

# 1 153
  • Мнения: 339
Zdraveite pisha s golqma bolka na 13.12.2020 zagubih deteto si... Napraviha mi kiortaj ...uj  se vaztanovqvah ,no na 17.03.2021 se naloji pak kiortaj okaza se Che e ostanal mised ... Sega chakam isledvaniq premestih see ot purvata genekolojka ..  Davat mi kuraj no me e strah Dali shte moga DA imam otnovo bebeche sled tolkova chesti kiortaji molq ako nqkoq e minala po tozi put da mi dade mnenie Cry
Златомира, много съжалявам за това, което ти се е случило.
Аз загубих бебето си при спешно секцио и не са ми правили кюртаж, но можеш да потърсиш мнения и помощ в тази група: https://m.bg-mamma.com?topic=1265398

# 1 154
  • Мнения: 1
Здравейте мили майки . Пиша и аз със сълзи и болка, бременна във 38 г.с. Отидох в болницата Сад свиване и отпускане на корема , прегледа ме друг доктор и ми каза че нямам разкритие и да си звъня на моя лекар . Звънях му и ми каза да пия Магнерот и да лягам ако ме заболи да му звънна . Знам какво е да боли защото има секцио преди 4 години жива и здрава дъщеричка . И 5 деня след това отивах пак на преглед и най лошото което може да чуе една майка е че няма тонове . Черно помня само как виках и плачех нищо друго .и ето месец Не спирам всяка вечер да си поплаква  да чета и вашата болка и моята  загуба . Беше момченце 4200 кг 52 см  но най важното за мен е че го видях .

Общи условия

Активация на акаунт