Раждането и...другите

  • 9 658
  • 124
  •   1
Отговори
  • София
  • Мнения: 38 475
Искам да кажа, че тая тема не е за раждане и бебета, а баш за семейни отношения.
Просто се чудя какво става?
Аз раждам, а другите покрай мен се побъркват.
И свеки е най-добре от всички! Mr. Green
Обаче майка ми, мъжа ми и детето са се чалнали тотално!
И тримата дават акъли като същи свекърви, а на всичкото отгоре се заяждат един с друг!
Голям купон ви казвам. И аз, естествено, съм някъде в средата.
Разбирам, че преживяват стрес горкичките.
А аз какво преживявам, а?

А при вас как беше/е?

# 1
  • София
  • Мнения: 1 573
И при мен имаше масово полудяване  Laughing Най-вече майка ми и баба ми, Бог да я прости, ръсеха нон стоп поучения. Най-много ме влудяваше като почнат в хор да се вайкат "Лелее, колко си слаба! Това бебе няма откъде да се храни..."  #Crazy А аз хич не бях от фините бременни. Да не кажа, че си бях жив хипопотам  Laughing Мъжът ми пък, който уж беше съвсем адекватен и хладнокръвен за бременоста ми качи повече кила и от мен. Твърдеше до последно, че от солидарност било  hahaha

# 2
  • Мнения: 5 577
Не знам защо, но и след двете ми раждания не държах да се обадя веднага на някой, но докторката силно настояваше да говорим с майка ми  hahaha единият път, понеже виждаше, че не еб*вам особено, тя и се обади лично от нейния гсм, втория път ми скъса сака да ми търси телефона, защото отказах в момента да се занимавам с това, и се наложи тя да се заеме.  Crazy

Като цяло, третият път, ще отида да раждам сама.

След второто раждане се оказа, че най-информирани са бг-мамите, понеже една съфорумка лично беше звъняла на докторката да пита как съм /секцио и се знаеше кога отивам/ и беше писала тук.  Heart Eyes

# 3
  • Мнения: 1 296
При първото раждане, слава богу, бях само с мъжа си. Така че емоции, коментари и театрални постановки ми бяха спестени Laughing. Всъщност и двете раждания се случиха все в негово присъствие в болницата, но това си беше наше желание.
При второто, тъй като имам абсолютен нисък праг на болка, в стаята освен мъжа ми се намъкна и майка ми. Аз се превивам от болки и ми се струва, че света свършва, а тя - ооо, ми то боли, и мен така ме е боляло, ще потърпиш ooooh!
Изгоних я на момента, защото глупости не ми се слушаха точно в този момент.
За свекитата не коментирам, защото тях принципно не ги е и интересувало раждам ли или се качвам на Еверест. Само при второто, което пак се оказа момче, свекъра уж се разсърдил, че не е момиче, та коментара на свекито бил - ооо, защо се кахъриш, таман няма да му идва цикъла всеки месец Rolling Eyes

# 4
  • Мнения: 2 478
Спомням си как си молех на доктора да не ме приемат от вечерта за плановото секцио, защото нямах сърце да оставя стресираният си мъж сам вкъщи Laughing Сутринта вървя щастлива към операционната, обръщам се и казвам "Спокойно, мило, няма страшно!"
Другият мъж в живота ми - баща ми, силен и голям мъж...близо 2м, също понесе много трудно тези 30 мин.

# 5
  • Мнения: 9 814
Дилянка, предвид крепката петдневна възраст на Микаел, за мен не домашните са чалнати, а ти си в някаква форма на следродилна депресия.
Ако до два месеца не отшумят симптомите, потърси помощ от специалист. Дали за тях или за теб ти ще прецениш.  Laughing

# 6
  • София
  • Мнения: 6 794
И двата пъти секцио раждах. Първият път беше драма за мъжа ми, вторият път май за никой.  Joy Така де, аз бях спокойна, всъщност какво ме интересуват другите? В тази "дейност" важни са единствено бебето и майката. Другите са странични наблюдатели.
Теб какво те тревожи?

# 7
  • Мнения: 445
Дилянка, честито бебче!
Около мен никой не се е шашкал, защото никой не очакваше че ще родя баш тогава в началото на девети месец. Отидох уж на контролен преглед, лекарката ме остави в болницата за кръвно, мъжа ми искаше да остане, да чака, тя му каза че гарантира че тази нощ няма да родя и какво стана, един час по-късно я изтърсих. И двата часа в които бях на магарето прекарах в звънене по телефоните и направо се засегнах че в първия момент всички мислеха че се бъзикам. Joy

# 8
  • Мнения: 76
След като ми изтекоха водите 20 дена преди термина и 15 дена преди плановото секцио тръгнахме 4-ма човека към болницата-мъжа ми,сестра му (тя болна с 39 градуса температура  Laughing и приятеля и в 9 вечерта).Обадих се по пътя на майка ми,че почвам да раждам,а тя се обадила на сестра ми ревяйки и не можейки да каже нищо по телефона.Хлипала само на слушалката "Сестра ти,сестра ти,сестра ти..." и не се доизказала.А сестра ми вече щяла да получи удар,че нещо лошо ми се е случило... Laughing Laughing Та,разбрали се,че ще раждам и на другия ден се дотътриха и те. Беше много забавно като се приготвях да отивам,командорех от леглото,а около мен щъкаха мъжа ми и на сестра му мъжа и-сложи ми четката за зъбите,чехлите...и те се лутаха от стая в стая, с изцъклени очи  Shocked Shocked Joy

# 9
  • Мнения: 1 897
Нормално беше, като изключим еуфорията на баткото. Трябваше му известно време да свикне с мисълта, че бебето не е кукла и съответно не се третира като такава.
Иначе, за разлика от първото ми раждане, когато наистина прекалиха - сега никой не посмя да дава акъли и да се меси. Явно съм им взела страха. Crazy

Последна редакция: вт, 11 яну 2011, 10:18 от Ulia

# 10
  • Мнения: 275
Аз раждах на 350 км. от всякакъв род и вид роднини. Мъжа ми обаче не издържал на напрежението от чакането и се обадил на баща ми, за да си поговорят, та "без да иска" му казал.
Аз съм лоша  Twisted Evil и никой не се опита да ми дава съвети или да идва на гости без покана.
Като се прибрахме от болницата си пуснахме клипче как се къпе бебе и така...
Аз бях спокойна и бебка- също.

Честито бебче, Дилянка!   bouquet

# 11
  • София
  • Мнения: 38 475
Ааа, добре съм си аз! Mr. Green
Между другото, точно като ми започнаха болките в нас се се довлече на свеки брат и.
А аз бях така - контракция - 5 минутки за обличане - контракция.
И краката ми тотално отекли и не знам какво да си обуя.
И той почва нещо да дава акъли!
Добре, че се въздържах и само проточих едно: "Тии...."
И той се сети за какво става въпрос и си затрая.

# 12
  • Мнения: 420
Аз съм зла и никой не посмя да дава акъли. Свеки беше и далече де, както и майка ми /тук вече по собствено желание/. Така ми беше много добре.
Планирано секцио, с двама придружители- таткото и сестра му. Придружителите в транс, аз се бъзикам през цялото време на операцията с екипа.

# 13
  • Мнения: 12 662
Майка ми беше тотално откачила. Искаше да вика нейна приятелка- докторка, да къпе бебето, само че тя каза, че през живота си бебе не е къпала.  И докато двете баби се назландисват, сякаш деца не са гледали, таткото го хвана и го изкъпа.

# 14
  • Мнения: X
(без да влизам в пререкания) - не виждам признаци на следродилна депресия.
Най-обикновено следродилно объркване  Grinning

Общи условия

Активация на акаунт