Не бих нарекъл този човек „приятел”, понеже сред кръга от мои приятели дори когато има забежки се правят фино, дискретно и неангажиращо, без да наранява половинката или децата, докато подобни бруталистични сцени ми намирисват на циганска любов или турски сериал. Става дума за работник на мой приятел. Пиша за неговата история, понеже случката ме потресе и с жена ми спорим кой крив и кой прав. Аз твърдя, че той е прав (не от мъжка солидарност), а жена ми направо ме нарече изрод.
Та господин Х по някаква случайна или неслучайна възможност успял да влезе в хисторито на скайпа на своята половинка и от там с изумление разбрал, че бъдещето дете, което тя носи и очаква да роди след по-малко от месец не е от него. Първо естествено си помислил, че е шега (знаете хората как понякога се бъзикат в скайп) но си копирал и изчел цялата дълга кореспонденция с тайнствения господин У.
Оказал се бивш съученик на жена му, семеен, нещо като бившо гадже, с когото са си „припомнили” ученическите години само веднъж, преди осем месеца на годишната сбирка на стария клас в Пловдив.
Господин Х без каквито и да било скандали, обяснения, сълзи и дълги среднощни разговори с половинката си, просто и събрал парцалките в два големи сака, които метнал през балкона, а нея изгонил с шутове като мръсно куче (е, шутове едва ли буквално, все пак бременните не трябва да се бият, предполагам само лекичко, но унизително я е подритнал в задника, заключвайки вратата след нея).
Сега тя се е върнала във Видин при майка си
Наистина ли съм изрод, както казва жена ми, понеже напълно разбирам човечеца, съчувствам му и си мисля, че аз бих постъпил н анегово място по същия начин?