precious*, аз нямах този шанс да се сбогувам с него, така че малко ти завиждам. Линейката го взе за изследване и не се върна повече. След 4 часа баща ми, който тръгна с него, дойде да каже, че вече го няма 
- Публикувана: 1 март 2011, 21:29 ч.
- Последно мнение: 22 апр. 2024, 22:55 ч.
Има ли вдовици/вдовци сред вас? 2
Съжалявам, че нахълтвам така, но наскоро моя позната изгуби мъжа си.
Живееха заедно 20 години, но не бяха подписали брак. Тя има ли някакви наследствени права и изобщо явява ли се някаква в цялата картинка? Живееха в апартамент който е на негово име. Той имаше две деца - едното от нея, а другото от първата му жена с която е разведен.
Какво става реално с апартамента? Все пак жената е влагала в него пари за ремонти или в домакинството и в един момент на улицата ли остава? Не е съвсем по темата, но може някой от вас да има представа как се процедира.
Освен това кой трябва да задвижи нещата с издаването на разни документи /удостоверение за наследници и т.н./ И двете му деца са непълнолетни.
Живееха заедно 20 години, но не бяха подписали брак. Тя има ли някакви наследствени права и изобщо явява ли се някаква в цялата картинка? Живееха в апартамент който е на негово име. Той имаше две деца - едното от нея, а другото от първата му жена с която е разведен.
Какво става реално с апартамента? Все пак жената е влагала в него пари за ремонти или в домакинството и в един момент на улицата ли остава? Не е съвсем по темата, но може някой от вас да има представа как се процедира.
Освен това кой трябва да задвижи нещата с издаването на разни документи /удостоверение за наследници и т.н./ И двете му деца са непълнолетни.
precious*, аз нямах този шанс да се сбогувам с него, така че малко ти завиждам. Линейката го взе за изследване и не се върна повече. След 4 часа баща ми, който тръгна с него, дойде да каже, че вече го няма
До края на живота си ще съм благодарна на екипа на интензивно отделение, който ми даде възможност да се сбогувам с него. Това е нещото, което ми носи някаква утеха, макар и малка. Радвам се, че успях да му кажа колко много го обичам и че дори и смъртта няма да може да ни раздели.
precious*, познат ми е ужаса който си изпитала. Аз не успях да се простя. Веднага я поставиха в изкуствена кома от която така и не се събуди. Милата така и не разбра, какво се случи, остана за мен. Сега знам цялата истина за нейното неоткрито заболяване. Може би е извратено, но това незнание ни запази последните години щастие без страха и притесненията от тежката диагноза.
precious* ,прегръщам те ! Аз не успях да се сбогувам , но помниш може би ,че пратих една мед.сестра да му каже ,че го обичаме и му пращаме цялата си любов нощта преди да почине .Голямо облекчение ми донесе това ,но ужасно ,ужасно ,ужасно много исках да го прегърна .Празнотата винаги ще си стои ,така си мисля .Времето просто ще ни помогне да намерим нещо ново ,което да ни донесе покой, щастие , не знам всъщност ,липсва ми моето мърморещо момче .
Прегръдки за всички ви !
soyak не, не е извратено .
inkdg при нас нямаше забавяне реално , в петък леки симптоми и положителен бърз тест , пътуват към Русе и в събота влезе в болница .Обясних му ,че за съжаление това се е случило и с много други татковци .Той е толкова мълчалив и несподелящ уж изглежда добре ,но като ми изцепи това ми стана ясно ,че просто в главата му работи нещо .CvetKa Ka 687694 пуф, сега ще боря гръбначното изкривяване на детето сама ,адски е трудно наистина.И за тревогите и радостите него няма .Няколко медала спечели малкия след като почина баща му , първите на по-сериозни турнири .Всеки медал ми носеше и радост и безумна тъга ,като знам колко щеше да е щастлив и горд с него
Прегръдки за всички ви !
soyak не, не е извратено .
inkdg при нас нямаше забавяне реално , в петък леки симптоми и положителен бърз тест , пътуват към Русе и в събота влезе в болница .Обясних му ,че за съжаление това се е случило и с много други татковци .Той е толкова мълчалив и несподелящ
уж изглежда добре ,но като ми изцепи това ми стана ясно ,че просто в главата му работи нещо .CvetKa Ka 687694 пуф, сега ще боря гръбначното изкривяване на детето сама ,адски е трудно наистина.И за тревогите и радостите него няма .Няколко медала спечели малкия след като почина баща му , първите на по-сериозни турнири .Всеки медал ми носеше и радост и безумна тъга ,като знам колко щеше да е щастлив и горд с него
Браво на момичетата, че са се сетили и са те изненадали. 
Денят на бащата в различните държави е в различни дни. В България се води, че е на 26 декември ако не се лъжа, но ние не го отбелязвахме, въпреки, че празнуваме нашите си празници. Англоезичните държави отбелязват Деня на бащата през третата неделя от юни.
Денят на бащата в различните държави е в различни дни. В България се води, че е на 26 декември ако не се лъжа, но ние не го отбелязвахме, въпреки, че празнуваме нашите си празници. Англоезичните държави отбелязват Деня на бащата през третата неделя от юни. 
precious, толкова добре те разбирам... все едно разказваш моята история, с тази разлика, че аз бях до него до последния му дъх 😥 Поплаках и сега, както плакахме и тогава за последен път заедно. И този момент ми се е запечатал в съзнанието и се връща отново и отново. Толкова много боли, скоро ще станат три години, а аз си спомням всеки момент и детайл от всичките 8 месеца, все едно беше вчера. Липсва ми страшно много, липсва ужасно и на децата, но вярвам, че той е някъде около нас, усещам любовта му, напътства ни, макар и да не го виждаме.
Имаше приложение на телефона си за запис на разговорите. Често слушам гласа му, мъчно ми е, но като го чувам се връщам на земята и продължавам напред.
Имаше приложение на телефона си за запис на разговорите. Често слушам гласа му, мъчно ми е, но като го чувам се връщам на земята и продължавам напред.
На мен не ми разрешиха да го видя в болницата нито веднъж беше в интензивно 14 дни.Всеки ден бях там а в деня в ,който го приеха и в деня на операцията бях там до 2 през ноща.Видях го последно жив на 23 юни петък,когато го изкараха за операцията....той просто спеше беше топъл имаше живот в него.На 6 юли ми го върнаха безжизнен и студен,като лед с леко набола коса така,както никога не съм го виждала преди.С една огромна прорезна рана на главата от,която личеше,какво се е случило!Все още се опитвам да асимилирам случилото се и,колкото повече време минава,толкова повече се страхувам за децата си.Ако и те имат,такава бомба в главата си?Дали ЯМР през 5г е достатъчен за диагностика?Какво да правя за да ги предпазя за да не се случи има белези,че това е най вероятно наследствено!!!И Признавам си това най много ме притеснява и тормози!
Ани, разбирам страховете ти. И аз съм същата паника. Водих дъщеря ни на кардиолог когато беше на 5 годинки. Разказах на кардиолога защо съм я завела. Прегледа я и каза че имам прекрасно здраво момиченце, да скача и да играе и аз да не се притеснявам излишно. Сега е почти на 11 г, предстои пубертет и започна да качва килограми. Все ме е страх да не започне да вдига кръвно. Няколко пъти се опитвам да и го премеря и направо получавам паник атака от това и нищо не виждам. Такава паника ме обзема.
Ани, разбирам страховете ти. И аз съм същата паника. Водих дъщеря ни на кардиолог когато беше на 5 годинки. Разказах на кардиолога защо съм я завела. Прегледа я и каза че имам прекрасно здраво момиченце, да скача и да играе и аз да не се притеснявам излишно. Сега е почти на 11 г, предстои пубертет и започна да качва килограми. Все ме е страх да не започне да вдига кръвно. Няколко пъти се опитвам да и го премеря и направо получавам паник атака от това и нищо не виждам. Такава паника ме обзема.