Има ли вдовици/вдовци сред вас? 2

Имам, при родителите ми съм.... Но не ми се живее... Малкия другия месец ще стане на 1 годинка.. А баща му го няма и немога да повярвам, че няма се върне... Немога... Не знам какво ще правя.  Иска ми се да свърши моя живот да се махна, да се отърва... Не издържам, ходя и на психиатър и на психолог, вземам хапчета нищо не става...... Не виждам смисъл да живея... Защо се случи това немога да повярвам и да си простя, че неможах нищо да направя... Мразя си живота всеки ден....

Когато остана сама със себе си става много страшно. Толкова са тежки неделните утрини, съботните вечери, идващите празници. Няма смисъл в нищо наоколо. Фокусирала съм се само в сина ни. Само той ми дава смисъл. Но баща му ни липсва много и на двамата.

Колкото чета и гледам за тоя вирус, толкова се уверявам, че той закъсня. Всеки казва така било писано, затова така е постъпил. Кой пише? Каква е тая лоша писалка да страдат деца? Защо млади мъже в разцвета и силите си умират? Боже, не е справедливо.

Лошото е, че има хора, които още не вярват. И за съжаление много хора изгубиха живота си и оставиха децата си.

Вчера бях на гробища. Всеки път виждам нови и нови гробове. Вчера погребваха едно много младо и красиво момиче.

Каква е тая оросия? Защо няма ред?

Липсваш ни, безумно много ни липсваш…. Ела си в къщи…  Ние те чакаме.

Аз вече не знам закъсня ли или въобще дали трябваше да отива в тази скапана болница.. Не беше толкова зле... Немога да понеса, че го няма... Не знам въобще какво ще правя.... Защо на мен.. Всеки ден се питам.. Много ме боли не знам, при всички ли така бързо и неочаквано стана... Защото моя мъж до после кя ден беше добре, говореше, ядеше, говорихме си на видео и на другия ден ми казаха, че го няма..... Не знам какво ще правя... Как се правят всички не знам..много ми липсва.. Много го обичам немога да понеса, че го няма..

Христина, никой не очаква да спреш да го обичаш, това е невъзможно! Но можеш да съхраниш любовта и да я откриеш в това, което е оставил - в детето, в спомените, в граденото бъдеще за вас и децата... Когато мъжът ми почина (внезапно, за 6 часа, уж имал бъбречна криза), една приятелка ми каза, той ще продължи да живее в децата си. Вярвате или не, с всеки ден те двамата все повече приличат на баща си. Сънувам го често и това ме крепи.

Все по често и в децата не намирам утеха смисъл и надежда.. И повярвайте ми с 3 малки деца е още по трудно чисто физически да се справя.. Болката, самота и мъката стават все по големи.. На 01.12 стават 40 дни от както го няма.. Страх ме е и от тях... Че ще си тръгне окончателно, че вече и духом няма да е до мен

Аз когато го сънувам, на другия ден съм още по - зле. Направо съкрушена. Всеки казва, че се чуства добре, но аз не.

Избягвам да гледам предавания и филми, които и двамата сме харесвали. Убива ме всичко това, тая мъка изпива силите ми всеки ден. Наистина  не знам как изобщо имам сили за всичко, което правя.

Аз непрекъснато се обвинявам и знам, че най вероятно можеше да го спася.. Не знам не намирам сили, чакам саамо да се върне... Не виждам живота си без него...знам, че единственото за което мога да се хвана е детето, но без него нямам сили за нищо..... Не знам как се справят всички, но от ден на ден ми идва да се предам все повече и да не живея

Христина, Христи! Всички като че ли се изморихме да ти казваме, че при нас не е по различно. И на последните три страници да се опитваме по всякакъв начин да ти вдъхнем вяра и да ти дадем сили. В някой момент не ми е ок. Искам да си споделяме и пишем тук, но понякога си казвам: Аз се опитвам да се успокоя и успявам малко да се съвзема, но като прочета пост като този дори не искам да влизам в групата за да не се върна отначало. Не казвам, че се е променило нещо, но борбата ми е жестока. Опитвам се
 Да не плача пред децата, за си намеря нещо с което да си обърна мислите.
 Да не мислиш, че ми е до рисуване или до моделиране!? Но гледам да си отвлека вниманието поне мааалко. Поне за 5 мин. мозъка ми да не мисли за него
Запознах се със сродни души
Благодарна съм и от сърце! Те си знаят.

Съдбата ми обърна живота наобратно и с времето  обмислих кое е важно за мен и ТРИТЕ НИ  деца. С кои хора от предишния ми живот ми е добре и с кое не.
На всички тук ни е много мъчно, тъжно, несправедливо, не навреме, на никой не му е лесно!!! Всеки е с кредити, все нещо има да се изплаща.
Трудно е! На никой не му е лесно! Как мога да се разделя с 30 годишна истинска любов??! Никак! Мозъка няма да престава да мисли само за него! Никога! Ходя галя дрехите му, милвам тапетите които е залепил знаейки, че последно той ги е пипал, ходя пипам контакти, всичко той е направил в къщи, милвам всичко, ако някой ме гледа отстрани ще каже тая е луда....
Имаме група в София и предлагам среща на 5.12. Ела ще поговорим. Няма да се предаваш и се опитай да мислиш по различно. Да не мислиш, че след 30 години брак ми е много лесно???? И за 15 дни тоя шибан ковид да ни го вземе.  Да, обвинявам лекарите, но не мога да ги осъдя.На всички в групата ни е трудно и то много.  Но и всеки посетил страницата си намира едно успокоение, че не е сам тук.
Прегръщам ви всички и знайте, че сме щастливци, че бяхме толкова обичани! Спокойна вечер!

Напълно подкрепям горния пост!Съпругът ми си почина от инсулт също така неочаквано както от Ковид!В понеделник беше добре с болка в главата,но него често го болеше и аз исках да отиде на лекар той само си взе болничен и не ме послуша за това да отидем на лекар в Пловдив!Във вторник припадна,като целият ден му нямаше нищо дори не го болеше глава!!След това 14дни беше в болница а аз повече не го видях и веднъж в съзнание дори го видях само за секунди в коридора когато го караха за операция и го прибраха след това!Дали не съм се питала защо на мен се случи?Дали не съм се питала какъв грях извършиха моите деца,че Господ ги остави без баща на такава крехка възраст?Отговори няма и няма да има!Обаче има една истина и тя е,че децата са най прякото което имам от него а щом те са до мен значи и той е!Обичам го,но повече обичам тях и преди докато е бил жив е било така и сега е така съдете ме ако искате!

Липсваш ми любимо мое пиле днес е рожденият ми ден а искаше да съм дълги години щастлива с теб....Не ни даде живота достатъчно време,но и вечно да беше пак щеше да е малко.Аз съм щастлива,продължавам да боря живота да бъда до децата които ти обичаш безкрайно!Аз съм щастлива защото те имах в живота си и познах,какво е да те обичат такъв какъвто си....Щастлива съм макар и честичко да плача и да искам да се върнеш през вратата да влезнеш и с децата да ни прегърнеш!Обичам те!


Това е не последният,но най запомнящ поздрав за моят рожден ден от него!За първи път ми написа СМС тогава(звънеше и се чувахме постоянно просто не му се пишеше) беше супер мило и много ме трогна пазя си го и често го отварям.Виждам в този смс човек който ме е обичал и по който няма да отмине болката,но истината е,че живота се живее а как....Всеки знае сам за себе си!

Здравейте, къде и кога се събира групата в София? И приемате ли нови попълнения?

Калина, 1 година всеки Божи ден, на излизане и влизане през вратата, целувах  снимката на некролога. След годината го свалих. Всяка събота до раждането на сина ни, бях на гробищата. На 29.06 бях и на 01.07 родих. Пътувах с автобус, т.к. гробищния парк е в съседно населено място. Нямахме възможност за място в централните. Относно самотните дни и нощи и това, че децата не заместват половинките ни, спор няма. Ходех по улиците, като муха без глава, имаше неща, които исках да споделя с него, но го нямаше. Разбирам какво искаш да кажеш, но адмирирам това, че продължаваш да работиш, че си се вкопчила в детето и дерзаеш! Ще дойде ден, в който ще дишаш по-леко и ще видиш слънцето на небето.
Хриси, ако не спреш да повтаряш "не мога", няма да стане! Най-лесно е да се откажеш! Най-лесно е да си егоист за себе си! За миг поспри, помисли разумно, трезво е трудно! На кого ще оставиш детето ви? Баща му ще ти прости ли, ако го изоставиш? В християнството се смята, че отнелите сами живота си остават винаги да блуждаят, не отиват ни горе, ни долу! Кой нормален човек на този свят би причинил такава мъка на родителите си? Замисляла ли си се за миг поне, че ние загубихме половинките си, но техните майки загубиха децата си? Това е най-страшната загуба на този свят!!! Отказвайки се, би ли причинила същата загуба да преживее и твоята майка??? Нима смяташ, че само ти страдаш?
Моят съпруг почина ден след РД на баща ми. От този ден нататък, баща ми не пожела да празнува нито един свой празник. Това са 8 години! Той не можа да преживее загубата на зет си. Тати почина преди 5 месеца, ден след РД на сина ми. Милият, никога няма да забравя какво ми каза, че е изпитал в деня на погребението на съпруга ми: "Стоя и те гледам как го държиш за ръкавчето на ризата и съм безсилен да отнема тази мъка от теб! Искам, а не мога! Никога в живота си не съм се чувствал така безпомощен! Да гледам как детето ми страда, а аз съм само свидетел отстрани!" Пишейки това ми текат сълзи от очите!
Никога няма да забравиш, но трябва да продължиш, защото той ти е поверил най-ценното му, а именно детето ви!
И до ден днешен ме разплакват песни, мириса на парфюма му ме удря, като чук! Виждала съм мъже, които визуално ми наподобяват на него, булвално съм изтръпвала цялата в такава ситуация.
Синът ни има същия дълбок топъл поглед, това разтапя сърцето ми! Знам, че той винаги ще е с нас и бди над сина ни!

Момичета, разплакахте ме тази сутрин. Силни прегръдки на всички ви.

Чия мъка е по-силна? За всеки един от нас - собствената. Но какво ни дава подобно сравнение? Има съдби безмерно по-трагични от нашите и можем да вземем пример от тези хора, как са се справили. Майката на жена ми (не харесвам думата тъща) е прехвърлила 70-те, обикновена, отрудена жена, на мравката път прави и все гледа да е в услуга на другите. Загуби съпруга си няколко месеца след като обявихме годежа си с моето момиче. Преди 4 години загуби сина си а преди 2 - дъщеря си. Сега живее със снаха си, която милата пък след загубата на мъжа си отключи автоимунно заболяване. Това, което я крепи са внуците (децата ми), защото в тях вижда дъщеря си. И заради тях продължава да играе играта наречена живот. А защо съдбата я наказа така жестоко, какви грехове изкупва и дали не иска да отиде час по-скоро в отвъдното при милите си хора са въпроси без смисъл за мен.

Soyak, така е, прав си. Аз също познавам такива хора за съжаление. Но както казваш всеки си мисли, че ноговата мъка е най - голяма и е така. За чуждото страдание си съпричастен, но когато става за на въпрос за теб....

Имам пресен пример. В работата в началото не бях особено адекватна, въпреки, че не съм спирала да работя. Шефа ми каза съпричастни сме всички, но работата си е работа и ще си търся нов човек. Това беше много скоро. Какво стана - сега той е на мое място - неговата половинка е в реанимация 3 седмици в критично състояние.
 Е и той сега минава през ада и вижда аз как съм била и как не можеш да се събереш, за да работиш нормално. Не се радвам и се надявам всичко да се оправи, но ето че когато е за другите е едно, а за мен е друго.

Дано не ни стига по - лошо от това. Дано Бог е милостив и това да е най - страшното изпитание. То не е никак малко за всеки един от нас.




Днес стават 29 седмици от както си отиде. Днес се събудих и видях първия сняг. С него винаги много сме се радвали. Аз много обичам зимата и снега. Сега не ме радва, не ми е хубаво, липсва ми.

Вчера когато се прибрах с нетърпение ме чакаше синът ни. Силно ме прегърна, каза че съм му липсвала и ме чакал. Детето ми, още малко и като поеме пътя си кой ще ме чака с прегръдка.  Мъжът ми все казваше - дръж се за мене, той расте и ще поеме сам. Сега за кого да се държа? Питам за кого? За това си мисля.

@kalina malina_
Вероятно ще прозвучи цинично, особено за тези чиято загуба е скорошна, но мисля, че след определен период от време добре би било да не продължаваме да се възприемаме, като половината от нещо, което вече не съществува. Да, било е съвършено, били сме безмерно щастливи и пазим ревностно скъпите спомени ...но вече е в миналото. Може да не ни харесва, но съдбата ни е натрапила отново главната роля в собствения ни живот. Нека намерим куража да играем пиесата и мисля, че имаме още много какво да покажем на публиката.