Публикувана: 1 март 2011, 21:29 ч.
Последно мнение: 13 юни 2025, 16:40 ч.

Има ли вдовици/вдовци сред вас? 2

410 432
3 259
1

Q&A

Обобщени въпроси и отговори от темата *

Какво споделят участниците във форума?
Какви са основните теми, обсъждани във форума?
Какви са основните начини, по които участниците се опитват да преодолеят трудностите?
* Предложените въпроси и отговори се генерират машинно от автоматизиран езиков модел на база потребителските мнения в темата. Генерираното съдържание може да е непълно, неактуално, подвеждащо или неподходящо. Вашите оценки спомагат за подобряване на модела и неговото усъвършенстване.
- Какво споделят участниците във форума?
  
  Участниците във форума споделят своите емоционално трудни преживявания след загубата на любим човек. Те изразяват своята болка, тъга, искания за сила и подкрепа и начини, по които се опитват да се справят с грижите за децата си и да продължат напред в живота си. Един от участниците споделя, че има страница във Facebook, където публикува стихове. Той/тя изразява желание да издаде стихосбирка, но посочва, че това може да зависи от времето и финансите. Също така споделя историята си за загуба на любим човек и как се справя с болката.
- Какви са основните теми, обсъждани във форума?
  
  Основните теми във форума се въртят около трудностите при справяне със скръбта след загубата на любим човек, начини за изразяване на мъка и търсене на подкрепа, споделяне на лични преживявания и размисли. Форумът обсъжда теми като загуба на близки, тежестта на празниците след загуба, справянето с травматични събития, нуждата от подкрепа и сили за продължаване напред. Потребителите споделят личните си преживявания, тъгата и болката си и търсят начини да се справят с трудностите.
- Какви са основните начини, по които участниците се опитват да преодолеят трудностите?
  
  Участниците се справят с предизвикателствата чрез изразяване на емоциите си, търсене на подкрепа и сила, споделяне на своя опит и изразяване на болката си, както и чрез търсене на вътрешна сила и начини за продължаване напред в живота.
- Какво представлява скръбта и защо може да бъде по-тежка след известно време?
- Как да напиша завещание и какво трябва да включа в него?

# 2 745 24 ноем. 2023, 22:23 ч.

Варна
Мнения: 4 017

Zazu, още тогава това ти писах, внимавай с претоварването. Аз залитнах по тази плоскост, с идеята че съм Железният човек. Е, не съм, приземих се, след като стигнах до изнемогване. Така че внимавай, децата ни имат най-много нужда от нас.

# 2 746 26 ноем. 2023, 14:56 ч.

София
Мнения: 9 411

Замислям се дали все пак не е добра идея да посетя психолог. Нещо пак изгубих смисъл и ми е доста подтиснато от десетина дни. Може би просто се прераздадох. Но точно в момента ми е тежко доста. Можете ли да препоръчате някой за София?

# 2 747 26 ноем. 2023, 18:03 ч.

Мнения: X

Цитат на: zazu1 в нд, 26 ное 2023, 14:56

Аз работя с Калина Джамбазова от амбулатория за психично здраве "Адаптация", но по съвсем друга линия. Предполагам, че можеш през амбулаторията да запишеш час при нея.
Факт е, че след разговор с нея, се чувствам по-добре, споделената болка е половин болка, както казват. При мен тя успява да даде и съвсем друг поглед върху ситуацията и доста ме кара да се замисля за някои неща.

# 2 748 26 ноем. 2023, 18:52 ч.

Варна
Мнения: 2 704

Според мен е нормално да имаме добри и лоши дни ... Аз също имам моменти, в които ми става много тежко, особено ако детето е тъжно в даден момент, сякаш усещам неговата болка в пъти по-силно. Не съм спряла да се раздавам на максимум, откакто съпругът ми го няма, но аз попринцип съм човек, който дава максимумът от себе си във всичко, за всеки ... Към психолозите съм мааалко резервирана, не че не бих потърсила помощ, ако усетя нужда. Преди години посещавахме, заради трудността на синът ни да се отдели от мен и да започне посещаване на детска градина. Тогава аз и съпругът ми, имахме сесии с много добър психолог, успя да ни помогне, но аз се чувствах в пъти по-зле след посещенията, тотално рухвах и се чувствах по-зле. Може би това усещане идваше от факта, че аз съм човек, който обича да има контрол върху живота си, а с посещенията усещах, че всъщност нямам контрол, не знам, дали го обяснявам добре. Като цяло за много неща не бях съгласна с психологът ... Важното е, че тогава успя да ни помогне и резултатите бяха добри. Зазу, дай си време, все пак сме хора, загубили съпрузите, които обичаме, загубили сме сигурност и опора. Повтаряй си, че си силна, ти си стълбът в семейството и децата разчитат на теб, и знай че, каквото и да става, ти си най-добрата майка на света за тях!

# 2 749 26 ноем. 2023, 19:24 ч.

Мнения: 4 823

Проблемът с психолозите, поне в България, е че няма специализирани в такъв вид терапия на скръбта. Поне аз не знам да има. Повечето работят с универсални теории и някак си скръбта се приема като част от всички останали личностни проблеми. В началото усилено търсех за себе си психолог, но не успях да намеря и попаднах на групи за споделяне във фейсбук (американски, но има хора от цял свят). Слушам и подкасти на една американка, която след смъртта на мъжа й се специализира в grief coaching, тъй като и тя самата не е успяла на намери адекватна помощ. Ами много по-близо я усещам от общата психология, таргетирани са темите, сякаш ми влиза в душата. Не се чувствам сама и не се чудя нормално ли е да изпитвам това и това или да не изпитвам нищо. Следях и една инфлуенсърка в ИГ ( отново американка), но имам чувството, че тя използва социалните медии, за да излекува собствената си травма, а не толкова да помага. Доста здраво и рекламира разни продукти, в Щатите явно е доста нашумяла и успешно го монетизира, колкото и грозно да звучи. Сега се омъжи отново и съвсем не мога да се свържа с нея.
Та не съм против психолозите, дори напротив, но просто не мисля, че има добре подготвени у нас, които да помагат при тежки загуби.

# 2 750 26 ноем. 2023, 19:57 ч.

София
Мнения: 9 411

То аз дори не съм сигурна, че проблемът ми идва от загубата, колкото от тези опити да компенсирам и да се надскоча по всички възможни фронтове и май просто прекалих. И не знам защо го правя. Никой не го очаква от мен. Реално може да живеем добре без тези напъни. Може би просто, за да не мисля, се натоварих прекалено много. И трябва някак да спра, преди да се счупя. Сама си го причинявам. Децата слава Богу като цяло са добре. Но ако аз не съм, това скоро ще почне да им се отразява.

# 2 751 26 ноем. 2023, 20:10 ч.

Мнения: 7 151

Цитат на: zazu1 в нд, 26 ное 2023, 19:57

Защото така забавяш истинската фаза на скръбта ,най.вероятно подсъзнателно го правиш .
На мен това ми помогна ,последва и ввнезапната смърт на брат ми и мармалад Sad

след нея просто нямах сили .Синът ми не обелва дума ,все едно е нямал баща и вуйчо ,онзи ден при случаен разговор с хомеопат и психолог реших да питам какво означава това -много дълбока травма ,която може да избухне здраво при някакво друго травмиращо събитие .
Оф, май тепърва осъзнавам ,че няма да се върнат ..... а знаете ,че винаги съм се старала да пиша положително ,енергично .....

# 2 752 26 ноем. 2023, 20:33 ч.

Мнения: 4 464

И аз ходя, не толкова заради усещането за скръб и загуба, за това не мисля, че нещо помага, а повече за да продължим напред, за помощ точно как да продължа с общуването вкъщи и да не се напрягаме излишно един друг. Син ми много тежко преживя всичко и още не е съвсем изплувал, трудно ни вървеше комуникацията. Сега е по-добре. Как да бъда майка и баща, нещо такова. Как да не бъда кълбо от нерви и да не го попиват децата.
Казва ми да не се обвинявам за решения и неща, които съм или не съм направила в един или друг момент. Че тогава съм мислела по начина който съм мислела и за момента, с тези данни, с които съм разполагала съм правила каквото съм правила и това е било най-доброто за момента.
Психологът не би трябвало да упражнява контрол, или поне аз така мисля. Не се усещам контролирана.
Наистина най-мъчителното е размишленията и съжаленията- ако бях, ако не бях казала, направила, сетила...
А ходенето на работа наистина ми отвлича мисълта в съвсем друга посока и от тая гледна точка ми е ок.
И моята малката нищо не продумва, както детето на Илиана. Някой беше ми казвал, че в тая възраст най-честата реакция била тази.

# 2 753 26 ноем. 2023, 21:12 ч.

София
Мнения: 19 857

Аз не съжалявам за взетите решения, той ми се довери и направих всичко.
Синът също, не говори.
Малката, постоянно, отваря вратата, чака да влезе тати, ляга, той гаси лампата и такива подобни.
Аз го сънувам всяка нищо не е станало и на подсъзнателно ново явно не го пускам и не съм преработи Ла травмата.

# 2 754 26 ноем. 2023, 21:15 ч.

София
Мнения: 9 411

Аз не го сънувам и не го усещам по никакъв начин. Все едно приживе сме били отчуждени или не ме е обичал, което рационално знам, че не е вярно. Защото само ми повтаряше да седя да си говорим и да не си лягам.
Искам да си върна хубавите усещания, спомените за тях. Усещането за него. Да си ги спомням.

# 2 755 26 ноем. 2023, 21:32 ч.

Мнения: 7 151

С една приятелка ходихме на заведение ,някакъв грък пя и като дойде до мен и запя любимата ни песен "Не тръгвам" пуфф , кат ревнах .Хем ми стана хубаво от спомените ,хем ми идеше да троша от болка .
Танцувах ,пих,пях ,ревах ,абе излях малко от това което ми е в душата .Обикновенно се старая да съм бетон ,мъжко момиче,желязната лейди ,ганстер мама /така ме наричаше брат ми ,щот каквото и да стане съм огън,за 30 мин .маса ще сложа ,важно решение ще взема , ще увикам някой ..../

zazu1, ще си ги върнеш ,прясно ти е още .Не си приела още ,само си мислиш че си .

# 2 756 26 ноем. 2023, 21:54 ч.

Мнения: 4 464

И аз го сънувам рядко, и то някакви съвсем банални ежедневни ситуации- последното е, че сменяхме някаква лампа-

# 2 757 26 ноем. 2023, 21:55 ч.

Мнения: 4 823

Всеки трябва да намери своя начин, за да оцелее чисто физически и психически на първо време, а след това и да продължи да живее.
Първата година го бях сънувала много малко пъти. Сега като мина годината го сънувам по-често. Не постоянно, не винаги си спомням и какво точно съм сънувала, но знам, че е бил там.

# 2 758 30 ноем. 2023, 13:13 ч.

Мнения: 5

Преди две седмици почина моя татко.Когато починина мъжът ми едвам се справих,но сега ми е още по-зле.Детето ми в началото на годината избяга,халюцинации и искаше да се самоубие.Болници,психиатри,хапчета,не се оправя.Казаха,че е аутист с умствена изостаналост и хиперактивност и че ще става по-зле,цял живот трябва да го гледаме.Моя татко не издържа на тази мъка.Много ми липсва,той ми беше опората,той ме водеше навсякъде и без него не знам какво ще правя.Детето ми с нищо не се справя,не може да чете,смята,не иска да ходи никъде,по цял ден е в къщи,аз се чудя как ще го гледам,като не се чувствам добре.

# 2 759 30 ноем. 2023, 16:00 ч.

Мнения: 83

Ох тежка е нашата съдба ...да си вдовица , да отглеждаш и възпитаваш сам децата си , да се опитваш да не рухваш след всяка крача , да се съхраниш - заради децата си....Кошмар е ...живеем в кошмар...Останах сама на 37 г - с три малки деца - на 3г . , на 6г и на 9 г...Най-малкия вече почти не помни баща си - гледа само снимките....големите се опитват да приемат нещата , някак успяха да се пренастроят , колкото и голяма да е тяхната мъка..Но аз - незнам...минаха две години - нереални години...все едно живея в някакъв паралелен свят и това не се случва на мен..Забития нож в сърцето влиза все по-дълбоко и няма измъкване...Потъвам в моите крайности и се крия от децата да не ме гледат...Вече просто нямам желание за нищо - апатия и примирение - това е...

Препоръчани теми

Клуб на самотния родител, отглеждащ сам децата си - да се преброим и опознаем! - Тема 11

Какви привилегии имат самотните родители? 2

Моля, помогнете да спася детето си!

Майка ти почина - преодоляхте ли го?

Причина:

Причина: