Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

  • 1 март 2011, 21:29 ч.

Има ли вдовици/вдовци сред вас? 2

  • 236 972
  • 983
  •   1
Отговори
# 975
  • Мнения: 34
Здравейте!За съжаление и аз трябва да се присъединя към вас!На 28.11. Моето мишле почина в болницата,умориха ми го,чакахме го да се прибере след операция,но уви -сепсис и се прибра,но в ковчег.Останахме сами с 3годишната ми дъщеря.Много ми е тежко и мъчно,бяхме едва от 4години заедно!Мъча се да се стегна до колкото е възможно заради детето.Успявам някак,върнах се на работа,разсейвам се,но вечер вкъщи е най-тежко.Майка ми за сега сми при нас ,за са не стоя сама а и защото ме е страх!Всички са около нас,но това нищо не променя,той няма да се върне,няма да ми се усмихне и гушне,няма да си играе с детето...как щр живея без него незнам!Живота ми се преобърна на 360градуса,поне вие ме разбирате!Страх ме е от тук нататък как ще се справя,дали ще направя няй-доброто за детето,страх ме е да не остана цял живот сама,но се моля само да съм жива и здрава!Много дълго стана...имам нужда от кураж и пт подкрепа...

# 976
  • Мнения: 90
Съболезновани! Sad Съжалявам, че групата се увеличава...
Това, което мога да кажа за сега е, че добре си посъпила, че си на работа и сред хора. Мисля, че и присъствието на майка ти също много помага в тези дни.
И да, ще се справиш, въпреки ужасната мъка. Нормални са всичките ти страхове и ужас в този момент. Ще има още много тежки дни, не мога да отрека. Трябва време, трябва. Не минава, свикваш. В един момент вървейки напред, разбираш, че живота си тече и вървиш по течението. Детенцето ви има само теб, колкото и да искаш да рухнеш, не бива, то е загубило обичания тати, не може да разбере мамината мъка. Кураж!

# 977
  • Мнения: 153
Здравей!
На 03.01, ден след рожденният ми ден, аз също загубих съпруга си заради сепсис. Чувствам се 1:1 с всяка твоя дума, единствената разлика е, че моята дъщеря е на 18 месеца.
Не знам дали това ще ти помогне, но...прегръщам те силно!

Здравейте!За съжаление и аз трябва да се присъединя към вас!На 28.11. Моето мишле почина в болницата,умориха ми го,чакахме го да се прибере след операция,но уви -сепсис и се прибра,но в ковчег.Останахме сами с 3годишната ми дъщеря.Много ми е тежко и мъчно,бяхме едва от 4години заедно!Мъча се да се стегна до колкото е възможно заради детето.Успявам някак,върнах се на работа,разсейвам се,но вечер вкъщи е най-тежко.Майка ми за сега сми при нас ,за са не стоя сама а и защото ме е страх!Всички са около нас,но това нищо не променя,той няма да се върне,няма да ми се усмихне и гушне,няма да си играе с детето...как щр живея без него незнам!Живота ми се преобърна на 360градуса,поне вие ме разбирате!Страх ме е от тук нататък как ще се справя,дали ще направя няй-доброто за детето,страх ме е да не остана цял живот сама,но се моля само да съм жива и здрава!Много дълго стана...имам нужда от кураж и пт подкрепа...

# 978
  • Варна
  • Мнения: 182
Думите,никога не са достатъчни човек да изрази скръбта си.Но...смелост и сили пожелавам!Има за кого.

# 979
  • Варна
  • Мнения: 182
Ако някой е пропуснал все още за персоналната пенсия,отпускана на дете,което до сега не е получавало такава :
https://www.mlsp.government.bg/index.php?section=PRESS2&prid=1568
за повече инфо,се обърнете към Социално подпомагане,по местоживеене.

# 980
  • Мнения: 90
Съболезнования! Sad Кураж, наистина има за кого! Повечето сме загубили половинките си внезапно, децата ни са били малки, моето дори не бе родено все още. Познаваме мъката до болка, но за съжаление, никой не може да Ви я отнеме, за да Ви облекчи Sad Пишете, говорете, не се затваряйте в себе си, това само вреди, не помага!
Темата отдавна е преминала позволените страници, но никак не искам да бъде отворена нова! Sad

# 981
  • Мнения: 35
Аз все още съм тук . Не съм писала скоро ,но чета . Радвам се за тези които са силни . Аз не успях . Ходя на психолог . Незнам какво правя там , просто някой на който плащаш да ти търпи глупостите . Не минах и без психиатър . Физически ми ставаше много зле . Пречеше ми на работа . Трябваше да започна да пия хапчета . Сега пия вече само антидепресанти , но тъгата все още ме изгаря . 2години наближават . Щях да съм по- доволна ,ако бях писала , че съм успяла , но уви. Жива съм . Баткото е вече на 9 , а близнаците на почти 7 . Мисля си колко щеше да се радва , ако беше жив . Не исках да ви натъжавам ,но просто имам нужда да бъда с вас . Психоложката казва , че просто трябва да се изживее този период . За едни по- кратък , за други по- дълъг . Живот .

# 982
  • Мнения: 90
Mymatoni, трябва да се изживее! Добре си постъпила, че ходиш на психолог, но, ако не ти помага, смени го. Аз съм доволна от моята, хем само онлайн поддържахме връзка. Да не говорим, че стотинка не ми взе за разговорите. Невероятен човек!
И аз да си кажа... Днес - 6 години... В събота се събрахме близки хора. Тъжно ми е... На работа съм и се разсейвам. И този ден ще мине... Pensive

# 983
  • Мнения: 35
Мислех ,че за 2 години ще ми олекне . Но явно не било . Сега с други очи като чета мненията виждам ,че трябват доста повече години . Всеки ден ме разяжда болка и ми идва да вия . Незнам кога ще се види края на тази мъка .

Общи условия

Активация на акаунт