Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

Има ли вдовици/вдовци сред вас? 2

  • 283 316
  • 1 760
  •   1
Отговори
# 1 515
  • София
  • Мнения: 1 284
За ваксините на мен ми казаха, че заради извънредното положение не са ги искали, но вече са започнали отново.

# 1 516
  • Мнения: 61
За ваксините на мен ми казаха, че заради извънредното положение не са ги искали, но вече са започнали отново.
Точно така!Според Закона за извънредното положение че.12.ал.2 не беше необходимо да се прилага служебната бележка за имунизации,но от м.01.2021г. се прилага!

# 1 517
  • Мнения: 135
Светли великденски дни! Бъдете силни и знайте, че ние можем Heart

# 1 518
# 1 519
  • София
  • Мнения: 249
Днес е първия празник без моето момче. Всички се веселят, а на мен душата ми плаче. Търся го с очи неговото място, говоря си наум сама със себе си , вместо с него. Беше душата на компанията, толкова обичаше семейните празници и трапези. А сега тази ужасна тишина. Толкова ми липсва и толкова боли. Пожелавам Ви весели празници и спокойствие!

# 1 520
  • София
  • Мнения: 1 284
Здравейте, аз още не съм подала декларация за имотите в общината, като чета, че не е нужно, ако наследството не е открито след 2005г. Има ли които не са подали и автоматично да са прехвърлени партидите?

# 1 521
  • Варна
  • Мнения: 3 640
Здравейте, аз още не съм подала декларация за имотите в общината, като чета, че не е нужно, ако наследството не е открито след 2005г. Има ли които не са подали и автоматично да са прехвърлени партидите?
Това сега го чувам. Няма автоматично прехвърляне, задължението по закон си стои.

# 1 522
  • София
  • Мнения: 164
Здравейте! Случайно открих тази тема и се почувствах странно - бясна, че толкова много хора и най-вече деца страдат; объркана - три минути гледах невиждащо в думата "вдовица" и се чудех от къде тази думичка ми е толкова позната... все още не мога да свикна да се наричам така; облекчена - че ето тези хора ще ме разбират най-добре, макар и непознати (видях, че с някои вече задочно се познаваме), защото сме "сродни души", че няма да се притеснявам да говоря за най-голямата си любов и най-голямата си мъка Sad
Ето накратко и моята история: Скоро ще станат 3 години, откакто съпругът ми си отиде след тежка левкемия. Няма да влизам в подробности за седемте месеца тежко лечение, за болката и най-вече за мъката, че не можеше да гушне децата си. Няма да говоря сега и за всичко, през което преминаха децата ми (тогава на 5 г. и на 11 г.), нито за непосилните решения, които трябваше и все още вземам. Знам, че всеки един от вас е преминал през това и продължава да се бори, защото нямаме друг избор...

Имам питане: Децата ми получават пенсии от НОИ, през м.април освен пенсията, получиха и едни 120 лв. Предположих, че това е някаква добавка, но за м.май сумата на пенсията им си е същата. Освен това тези 120 лв. идват от Дирекция Социално подпомагане, а аз там не съм предоставяла техните депозитни сметки. (От ДСП получавам само детски общо 90 лв, които идват по моя сметка).
П.С. Извинявам се, ако това вече е обсъждано.

# 1 523
  • Варна
  • Мнения: 3 640
Тези 120 лв са еднократна помощ за някои пенсионери. От пишещите тук май само вие сте получили. Иначе взимаме по 50 лв допълнително вече няколко месеца.

# 1 524
  • Мнения: 50
Здравей Desita, ако пенсията на едното дете е над 300.01лв то това трябва да е Великденска надбавка, но от написаното по горе не ми стана ясно дали и май месец сте взели със 120лв отгоре.
На мен ми е толкова трудно да произнасям думи като : вдовица, гробища, починал,...
Вчера боядисвах яйца за днешната Томина неделя. Не съм вярвала, че ще ми се наложи  на тази възраст да гледам църковния календар за да не пропусна ден, дата свързана с душата на любимия ми. Не мога да спра да ходя при него всяка събота. Толкова много ми липсва! Толкова много! Мир и покой на душичките им! Амин!

# 1 525
  • София
  • Мнения: 164
Да, малко над 300 лв им е пенсията и получиха 120 лв само през април. Благодаря ви за разясненията момичета 🤗
И все пак не разбирам, не трябва ли надбавки да получават тези с по-ниски пенсии, за да ги компенсират 🙄 Тотално ни е сбъркана системата, и осигуряването, и здравеопазването, и образованието...
Мир на душите на нашите починали близки! Дано са на по-добро място, без болка 😕

Скрит текст:
Аз на гробища не ходя (освен на майка ми и баща ми, когато си отида до родния край). Преди да си отиде съпругът ми даде няколко много ценни напътствия (впоследствие разбрах колко много ми е помогнал). Едно от желанията му беше да го кремирам и урната му да стои при нас. Сега си е винаги с нас, паля му свещичка всеки ден, а децата си говорят с него, смеем се заедно, все едно е тук.

# 1 526
  • Мнения: 78
Здравей Desita, ако пенсията на едното дете е над 300.01лв то това трябва да е Великденска надбавка, но от написаното по горе не ми стана ясно дали и май месец сте взели със 120лв отгоре.
А, знаете ли как се изчислява пенсията на децата? Дали е според отработените години на починалия родител? Питам, защото моите вземат под 300 лв.
И също по какъв начин може да изясним за тези 120 лв. през април? Моите не са ги получили. Някои да има контакт в НОИ, който да питаме?

# 1 527
  • Мнения: 61
Здравей Desita, ако пенсията на едното дете е над 300.01лв то това трябва да е Великденска надбавка, но от написаното по горе не ми стана ясно дали и май месец сте взели със 120лв отгоре.
А, знаете ли как се изчислява пенсията на децата? Дали е според отработените години на починалия родител? Питам, защото моите вземат под 300 лв.
И също по какъв начин може да изясним за тези 120 лв. през април? Моите не са ги получили. Някои да има контакт в НОИ, който да питаме?
За да получите тези 120 лв.трябва пенсията да е от 300.01лв. до 369лв.
Моите деца също не взимат, защото пенсията им е под 300лв

# 1 528
  • София
  • Мнения: 249
Така ми се иска някой да каже, че рано или късно душата намира покой.  Че ще си приема кръста и ще мога да живея без стягащата буца в гърлото. Времето минава, а чувството за вина ме завладява все по-дълбоко и по-зловещо. Не мога да спра да мисля за това как си отиде връцете ми. Постояно се обвинявам, че не го предотвратих, че не направих нещо по-рано. Нищо хубаво не си спомням, само този проклет ден. Искам да овладея това чувство за вина, а не мога. 15 години от живота ми се изпариха и сега все едно започвам отначало. Сега се чуда, как е   възможно живота ми да е намирал само смисъл в нашето съвместно съществуване. Дори не съм се замисляла преди кое е важното в живота. Не съм ценила мига, смятала съм че съм си заслужила това което имам и не съм се замисляла, че мога да го изгубя.  Сега през призмата на смърта, осъзнавам колко малко му трябва на човек да бъде щастлив. Някой да те обича, да те чака, да мисли за теб.  Имало е моменти на радост и на безспокойноство, но никога на обреченост, на безверие и безнадежност. Как е възможно сега нищо да не ме радва. Сега уж продължавам с детето, без него и вече нищо не е същото.  Приемам настоящето си положение като наказание.   Знам, че не бива така, но не мога да се контролирам.  Чакам да стане вечер да си изпия хапчето за сън и да заспя. Само тези няколко часа ме откъсват от това напрежение. В неделя излязохме на разходка с детето и с нейната приятелка и родители й.  Тя толкова се забавлява. Даже  каза на приятелкатат си на тръгване, че не иска този ден никога да свършва. И така ми стана мъчно. За пръв път я чувам да каже, че един обикновен ден я е направил толкова щастлива.  Сигурно миличката ми си мисли, че другите деца се забавляват, а само тя не. Макар, че ежедневието ни е същото, както преди 2 месеца.  Чувствам се толкова непълноценна да и предложа забавления, да се смее от сърце. Как де се смея, като душата ми плаче. Аз вече съм друг човек, и физически и психически съм променена. Дано това дете,  заобиколено от тъжна майка и скучна баба, не започне да се изолира от нас и успее да се съхрани като пълноценен човек.  Външно съм в кондиция, а вътре съм една огромна развалина. Всяка вечер се моля на бог, на него, и на какво ли не, нещо да се промени.  Ето и сега по празниците, никой не се обади да ни честити, да види как сме.  Всички тия дето в началото звъняха и уж бяха насреща за всичко, от което имаме нужда, бързо ни забравиха. Докато не бях на работа една седмица телефона не ми звъна нито веднъж. И още повече се уплаших от самотата.  Допреди два месеца бях целия свят за един човек, а сега за никой нищо не означавам.  И всичко това така ме скапва, че вместо времето като минава, да започне леко полека да се намества тъгата, болката да се транформира, аз потъвам ли потъвам.  Знам, че темата по-горе е друга, но аз нямам с кой да си кажа тези неща, а те ме изяждат от вътре и само хора като мен  ще разберат потребността ми да напиша всичко това.

# 1 529
  • Варна
  • Мнения: 190
Не падай духом и не се предавай. Всичко което прочетох е доста тъжно. Нямаме силата да променяме миналото. Дано имаме възможността да променим бъдещето.

Общи условия

Активация на акаунт