Белите и Наказанията

Никога не съм наказвала.

Моя син е на 8.Така ,като се замисля ,никога не са ми действали наказанията и предполагам това е от прекаления му инат  и от това ,че неможе да преживее ,че няма да е това ,което той иска.Наказвала съм го с мълчание от моя страна ,наказвала съм го в стаята му и какво ли не -ефект ЙОК!С времето спряха нещата за които има нужда от наказание ,сега е много разумен,но имахме доскоро един период в който постоянно и за всичко ме лъжеше .И най-вече ,че го боли това и онова.И то детето не е криво-просто вижда ,че така ..го взимам по-рано от училище или не учи или ..има някаква облага .С приказки не стана и просто действах по неговия метод.Обещавам ,че отиваме на кино ,но не го правя ,обещавам да купя еди си какво си ,но не го правя и така ....Пак поговорихме и ми обеща да не лъже.И наистина не ме лъже хлапето!

Подписвам се под твоя пост.  Никога не наказвам също, а особено отнемането на нещо любимо ми се вижда най-неподходящото наказание (естествено след стоенето в ъгъла с вдигнати ръце).

Заниманията са чудесна рецепта срещу всичко нежелано - бели, прекалено стоене пред ТВ, видеоигри и пр.   

Вярно е. И е тъжно. Колко пъти детето ме е викало - мамо, мамо, мамо, ела да играем. А аз на компа примерно. И тя измисли някоя щуротия и прави беля, за да и обърна внимание. Ми кой ми е виновен, че не съм станала да си поиграя с нея.

Не наказвам,след всяка беля,ако е възможно го карам да върне всичко в първоначален вид.Да си почисти,прибере нещата,да подреди и така.А когато белите са по фатални водим дълъги разговори.....,Много е сложно с децата уж са малки,а всичко разбират!!!

Те големи сладури твоите - ти пък сега за т. хартия, децата имат творческо мислене, другите бели са си опасни, обаче те не са виновни, битова химия винаги държа нависоко или в заключен шкаф.

Аз съм мека Мария и не наказвам, че даже и тон мнооооого рядко повишавам, освен това малкият е много чувствителен и ако му се скарам, заплаква горчиво със сълзи и не е рев, да се надува да реве, ами се наскърбява и се обижда.
Аз на него му прилагам друга тактика и при него действа най-добре - отивам с него до белята и започвам да се вайкам, аууууу беля, голяма беля, правя се на актриса, въпреки че понякога ме избива на смях, и той наистина тази беля повече не я прави. Освен това рядко прави бели, особено ако знае че е беля и е по невнимание, тича при мен и почва с мамо извинявай, е след като съжалява, значи не му се полага наказание.
Последната беля беше много смешен, счупи една чаша, аз чух трясъкът, а той тича при мен
- мамо извинявай, ти недей идва, стой си тук, пий си кафенцето
Аз му обясних, че няма проблем, няма да му се карам, защото бях сигурна, че е по невнимание, обаче не може да не отида, защото трябва да съберем парченцата и да почистим, иначе може да се пореже.
Сигурна съм, че този метод може да не работи при всяко дете.
Големият, когато беше на тази възраст съм го наказвала да стои мирно в някой ъгъл, като броят на минутите е равен на броят на годините, за него беше ефикасно, защото той беше като тазманийски дявол и да стои мирно - голяма мъка.

п.п. има и друга велика фраза
- мамо аз направих голяма глупост или велика глупост  
Вярно, че като са близнаци ще си обменят идеи за забава и ще палуват, не знам какво да те посъветвам 

Ей, че тема, докато я четях и се смях сама  и потръпвах - за ходенето по перваза например Имам примери и с това - на кумата ми момиченцето.  При нас е така - откакто е в малко "по-разумна възраст" - опитвах с наказания, но за много кратко и за няколко случая, но видях, че това не помага особено. Защото при например - трети случай на наказание - тя се съгласи и каза - "добре, мамо, наказана съм"  При дъщеря ми помага единствено много дълги обяснения - нищо друго. Тон повишавам, но умерено, защото тя при крещене обръща другата страна - прави наново и наново белята или нещо нередно.  А сега сме даже и на етап - когато й обяснявам нещо, тя ме пита - "Мамо, ти сега караш ли ми се, сърдита ли си?"  Екстремални ситуации не съм имала обаче, подобни на описаните в темата. За ежедневните бели - зависи от причината. Счупено и разлято - карам се, ако тя се разхожда, за да "не изпусне нещо из апартамента", или - да си играе междувременно с няколко играчки и да  пие млякото например, а ако е на масата - с баща си се конкурират кой да разлее или да счупи
Та - ако това се нарича - причинно-следствена връзка - най-добрия ми подход и да седна и да говоря, говоря, говоря, чак на мен ми става досадно, но установих, че тя точно това помни и .... има ефект

Сина ми е още малък,не го наказваме,защото едва ли би разбрал защо го правим....Опитвам се да говоря,да обяснявам...не че ще ме разбере по-добре,но на този етап,според мен така е по-добре.Като порастне,може би ще използваме наказание,за да разбере,че нито една лоша постъпка не остава безнаказана,а и да разбере,че това,което е направил-е лошо....Ще ми се да се разбираме само чрез разговори,но...знам,че при голяма част от децата-това не действа,колкото и да ни се иска на нас-родителите....

Напоследък си мислех да пускам такава тема. Странно е как децата бързо се променят. До преди година си мислех, че моето е от послушните спокойни деца, а сега белите и незпазването на някои правила са доста често срещани. Наказания засега не вършат голяма работа при нас.
Наблюдавам подобрение напоследък с по-експедитивното оправяне сутрин за детска градина. Обикновено винаги се разсърдва за нещо сутринта. Започва тръшкане за дреболии и саботаж от всякакъв вид да тръгнем навреме. Нито обяснения, нито наказания помогнаха. От миналата седмица разпечатах един лист със звездички. Казах й, че ще получава по една звездичка, ако сутрин се приготвя бързо и кротко и като събере 5 звездички, ще получи подарък, който тя иска, като изброих водене в зоологическата, сладкиш или играчка. Засега има ефект и тръшканията почти изчезнаха.

Не ми се е налагало до сега да я наказвам.
Дори не виждам и как ще стане, тоест че няма да разбере за какво изобщо става въпрос.
Нещото, за което се сещам, че би могло да следва наказание, беше следното. Беше размазала един крем по перваза на прозореца, както и по самият прозорец. ) Но...за това аз си бях виновна, защото тя отдавна от леглото си стигаше кремовете на перваза, а аз не ги бях махнала.

И аз постъпвам като Мунгусолини защото и моят син е много чувствителен и състрадателен.
Като цяло е послушно и добро дете (само на 2,5 години е). И той понякога се тръшка, нервничи, бута където му е забранено и прави на пук, но винаги се опитвам да открия причината за държанието му - вярвайте ми, винаги има основателна причина да се държи "непослушно"!
Обикновено прави бели докато иска да ми помага - прибиране на измитите съдове, наливане на вода, готвене, говорене по телефона, използване на компютъра и други ел. уреди. Той не може да проумее защо едно нещо е забранено и опасно за него, при положение, че ние го използваме всекидневно без лоши последствия. Иска да бъде съпричастен, да бъде в помощ и да бъде като нас.
В случаите, когато се тръшка и инати обикновено е жаден, изморен или болен - в другите случаи ситуацията се овладява лесно чрез разговор. Понякога, когато е преуморен става хиперактивен и нервен. За храна не се карам. Като е гладен - яде. Като е жаден - пие и по 3 шишета силно разреден сок едно след друго. А гладен ли е - яде и месо и спанак и ориз. Всичко, което обикновено отказва.
Единствения път, когато го ударих (през ръцете) беше, когато взе от портмонето ми (от дамската чанта) едно левче с идеята като излезем да го пусне в една от количките-люлки. С много сериозен тон му се скарах като обясних, че може да получава левче единствено, когато аз му дам и не трябва да взема нищо от чантите на хората. После излязох от стаята, а той си поплака сам. Оттогава не съм споменавала за случката, не натяквам и не засрамвам пред други хора.
За разлика от мен, обаче, баща му все се опитва да го наказва за щяло и нещяло и редовно се караме с него по този повод.  Като че ли няма никакво желание за разбиране. А преди никога не ми е изглеждам строг човек! Това сега е голямата ми мъка.. да озаптявам съпруга си 

Тази част с наказанията винаги съм я мразила.Но имаше един период в който след дълги приказки и обяснения съм прибягвала до наказание.Децата порастнаха и този подход не ми върши вече работа.То и белите вече са други...

Според мен от наказания няма никаква полза. Ако поведението се повтаря отново и отново, значи на детето не му пука от наказания. Не разбирам, ти не си ли говорила с децата си защо правят едно или друго нещо, особено когато вече им е било забранено! Децата ти са вече на по пет години, не са на две, много добре разбират защо отново и отново развиват тоалетната хартия. Аз такива работи вкъщи не търпя. Може би дори съм строга за такива неща. Това не е като да се направят на мумии, увити в тоалетна хартия веднъж, нито пък да искат да перат и да изсипят от незнание много препарат в пералнята. Друг въпрос е, че на такава възраст на моите все още им беше забранено да пипат шкафа с препаратите, но пък им възлагах да превключат програматора на центрофуга.

Една от причините за такива магарии е да им е скучно. Намирай им работа, като при новобранците - винаги да са заети с нещо, за да нямат време да мислят за глупости.
Втората причина може да е, че не се чувстват достатъчно ангажирани в някакви семейни дейности. Ангажирай ги с работа, която вършите ти или баща им. Например, те да сменят рулото с тоалетната хартия, да подреждат заедно с теб или да помагат на баща си.
Трето, може би те просто не разбират, че тоалетната хартия и перилният препарат струват пари и не трябва да се похабяват. ПроведИ им обучение на тема "връзката между труда на родителите, парите и стойността на нещата, които влизат вкъщи като стоки и консумативи", едновременно с практика и сравнение - вземате един списък с нещата, което те са съъсипали и отивате да ги  пазарувате. После, например, сравнявате купеното с пари, които бихте похарчили за нещо друго, ако децата не бяха  съсипали същите тези стоки. Така ще се научат да ценят своя и вашия труд.

Аз не наказвам, защото само като спомена, че ще накажа, ако еди кое си неприемливо поведение продължи, то бива преустановено в масовия случай.
По принцип не крещя по детето си, не бия и за нея да повиша тон или да спомена наказание вече значи много. Баща й е по-склонен да я навиква, но това не му гради никакъв авторитет пред нея.