Белите и Наказанията

Да са ти живи и здрави, разсмяха ме с белите си Моето дете никога не съм го наказвала, но тя е само на 2.10м. Не знае какво е наказание, няма такова нещо у нас (за сега). Не мога да ти бъда от полза, надявам се да се включат майки на по-големи деца ида ти споделят при тях как е.

конкретно по тези изброените бели ми е по-лесно да дам мнение:
след като системно прецакват т.х, аз бих постъпила с нея, както с шампоаните. като не искаш да боравиш с т.х по предназначение, ти се отнема и при всяко влизане във вц, ще идваш да си искаш.
таблетки за пране не бих държала на достъпно за толкова малки деца място, защото са опасни при поглъщане и влизане в очите (и за кожата не са супер полезни) и ме е страх
не знам как точно са стояли на прозореца и дали е било опасно, но ако случаят е бил такъв, бих обезопасила прозореца с онези устройства против отваряне (като не можеш да ползваш прозореца така че да не се "излундзиш" долу на паважа, няма да имаш достъп да го отваряш)

аз като цяло смятам, че  е отговорност на родителя да обезопаси и подреди дома така, че децата да имат пряк достъп само до разрешени за ползване от тях предмети. не ми е много ясно някои мои познати защо се карат на децата си като си играят с телефоните и набират де що номер видят и правят сметки, при положение че същите тези родители се опитват чрез даване на телефона да разсеят детето си като заплаче например . дотук с конкретиката.

подходящи видове наказания за тази възраст са:
набавяш таймер, който да може да се наглася да даде сигнал след 1,2,...5,10 минути. детето се провинява, завеждаш го на едно столче, връчваш му таймера и му обясняваш "това нещо ще звънне след 3 минути (примерно). докато не звънне, ще седиш на това столче за наказание, че си направил еди си кво. ако детето стане от столчето преди сигнала, го взимаш и го стоварваш пак на столчето и пускаш таймера отново. не отстъпваш, защото по-зле ще стане. говоренето (диалог, не караници или едностранни родителски словоизлияния) и обясненията няма да ги споменавам, защото се подразбират. само да вметна - разговорите трябва да са преди и/или след наказанието, не по време на него.

толкова от мен.

Моят син е правил само една голяма беля. Дори преди 2 одини пснах тема за това.
Беше се качил на стол върху маса, за да вземе един Циф, и беше "почистил" целият хол и кухня.
Това докато аз спя рано сутрин... а уж имаме бейбифон и аз спя леко... Най-лошото е, че си беше хапнал.
Наказанието му беше промивка на стомаха и първият му пердах. Странното е, че сега той не помни. А иначе помни неща от преди 3-4 години. Но тази случка му е бяло петно. От тогава всички препарати вдигам толкова на високо, че да ми трябва стълба да ги стигам.
Надвесен на прозореца го заварих веднъж да гледа колите. Живеем на 11 етаж. Същият ден сложихме ключалки на всички балконски врати и прозорци. Ключовете само аз знам къде са.

На 5 години децата са доста големи и би трябвало да са доста по-разумни и разбрани. Аз сядам и говоря за всичко със синът ми. Без повишаване на тон, карам го да се замисля над постъпките си и сам да преценява случилото се. Сам го питам да реши какво наказание заслужава в даден случай - дали да не гледа детско една седмица, или да прибера за известно време любимите конструктори, или 50 пъти да ми повтори че няма да прави дадената случка....

Както казах, аз тези неща от тяхната баня съм ги прибрала в нашата и им ги давам, но при всяко ходене до ВЦ-то ми е малко много да им нося тоал. х-я и ето, че сега я бях забравила....
А банята е любимо място за игра и кухнята, просто не мога да си го обясня.... замислям се дали да не им сложа по едно легло и на двете места и да си прескачат, една нощ да спят при единия в банята, друга в кухнята
Естествено, говорили сме много пъти; седели са на стол или в така наречения naughty circle, нямаше голям ефект....те са двама /в различно кръгове/ и им е смешно, и часовник съм навивала....и не го правя от известно време, но сега са по-големи и може да мине.
Въпросът е, че те са наистина кротки и възпитани деца, но вкъщи ли са двамата и само да си обърнеш гърба за секунди и става.....да не кажем, че аз съм до тях, с лице и след миг, докато говоря с единия, другият си е подстригал косата. А иначе двамата са се подстригвали един друг преди 6-7 мес...беше голяма картинка.
А таблетките за пране са в специално помещение, където е пералнята, вдигнати високо. Досега те там не са влизали, но днес са влезли, има там прибрана една малка стълбичка, и voila.
За прозорците трябва да направим ключалки, с лепенки сме опитвали, но се разлепят.

Много е странно, защото те почти не повтарят беля, с изключение на тези неща в банята, а измислят нови постоянно. Ето онзи ден единият нещо се нервирал тихо на другия, взел ножицата от масата, където изрязваха и срязал едното ухо на надуваемото конче за скачане  на брат си и го бастиса. Тоест, аз не знам предварително какви забрани да налагам, че ако ги нарушат да се скарам. В резултат почти не им се карам...
Но вчера се зачетох в една книга за деца, на Лари Уингет, където той говори за наказанията и че трябва да ги наказваме, с любов, разбира се
Но не знам какви наказания биха били подходящи. Нека думата `наказания` не ви звучи с нацистки отенък, разбирате за какво говоря. За сега единствено ги изпращаме в стаята им, където те по принцип не стоят много, а при нас предпочитат. После отиваме и говорим. Те разбират и следващия път е друго...

nizza, те... по много от тия бели ли правят? в смисъл, невъзможно много ли палуват, така че да възпрепятстват нормалния ритъм на живот на цялото семейство? на мен колкото повече ми разказвате за белите им, толкова по-симпатични ми стават вашите деца. ама то така на чужд гръб е лесно 

Това с прозорците е много опасно.
Вземете мерки навреме. Заключете ги.
Дъщеря ми е на три и не я наказвам още.
Като направи нещо, гледам я сериозно и отсичам "Не".

Мога само да изразя съжалението си. Дано някой ден разказваш на внуците си със смях какви са били бащите им като малки.
Мислила ли си да поговориш с детски психолог? Може да ти даде добри насоки и идеи.
Психоложката в градината на сина ми казва, че той е този тип деца, които са любопитни към всичко и неизвестното ги плаши и притеснява. За това на всяко ново място той е като отвързан. Проверява къде какво има, пипа, оглежда, разглежда, разузнава... и накрая се успокоява. У дома е спокоен, но отидем ли нагости у майка ми, за 2 часа и двете вдигаме кръвно  
Определено сега се е поуспокоил, но между 2 и 4 година беше кошмар. А в магазините съм умирала от срам, защото все ме е дърпал нанякъде, за да види, пипне, пробва...
Сега сме с ясните правила, че в магазин влизаме, но ръцете са в джоба.

само на мен ли ми се види, че постъпват нормално за възрастта си тези деца?

други популярни наказания са:

лишаване от нещо, което обичат (детско, ходене еди си къде...)
"игнор" и изолиране за малко време в друга стая, за да си "помислят" за постъпките си.


но не съм привърженик...

От 1 годишна ако направи беля( напоследък много зачестиха)) я наказваме по методиката на ДЖо Фрост и сега вече само като направя ремарката за наказание и се извинява(помилва ) и поправя стореното. Много е ефективен метода.

Като чета явно дъщеря ми не прави бели, наказвам я като се опитва да ме лъже и когато много се заинати за нещо. Тогава и вземам дистанционното на телевизора като наказание и когато изчистим конфликта и го давам.

Най-нормални деца, с най-нормални постъпки. Наистина трябва да обезопасиш, а на другото да се усмихваш. Аз на такива неща дори не обръщам внимание, деца са - нормално е да са любопитни и да им се играе.

Не очаквай от децата да се държат като възрастни, не ги мачкай и не им режи крилете. Не разбирам защо непременно всички трябва да са кротки, тихи, непречещи деца 

Децата не знаят, че съответните неща, дето ги вършат, са изрично забранени, не повтарят и  белите, каква е целта на наказанията? Абсолютно ми се губи смисълът.

Подобен тип бели у дома за мен са нормални, но ако са ежедневни и чести, биха могли да бъдат сигнал, че просто им е скучно с нещата за игра, които имат, не им хрумва как да се забавляват с тях,  нужна им е по-често компанията на възрастен или  разнообразяване на обстановката. Така че аз лично бих насочила усилията си в тази посока - да им намеря занимания, да им предложа и покажа какво и как да играят, да се занимавам по-често с тях, да каня други деца на гости или да ходят на гости на приятелчета и т.н.

Специално за т.х. - това, което се повтаря - просто бих прибирала хартията на недостъпно място.

Може ли да обясниш накратко в какво се състои този метод?

От 2 седмици придобих смиреността на отчаяната майка и процедирам твърдо ,навременно и без драми когато видя хвърляне на предмети на земята,тръшкане,късане на книги и непослушание. Просто наказвам по метода на Джо Фрост и със спокоен тон обяснявам защо отива наказана и че като се извини и събере или каквото там е проблема може да се върне обратно в стаята. След 2 минути отивам ,тя се извинява,помилва ме ,събира си разтуреното и продължаваме играта.Иначе бяха истерии ,викове,плач ...е колкото по спокойна съм аз ,толкова по бързо се овладява ситуацията:)

В събота нашият герой предприе същото упражнение- ходене по външен перваз. Разтреперах се, разревах се и предупредих да не се повтаря, защото сега може и да не е паднал, но следващия път /ако изобщо има/ може да завърши с гипс най-малко. Описах гадни картинки на болка и стоене дълго в къщи и невъзможност за игра, ревейки. А той накрая се зае да ме успокоява, че повече няма да прави така:
- Тихо, мамо, спокойно. Това ми е за последно.

Иначе наказвам с лишаване за известно време от нещо любимо: филмчета, играчка,гости.
Имам един грях- понякога крещя доста. Опитвам се да стисна зъби и да изляза за малко и тогава да говоря. Понякога се получава.

Болната ми тема....
Не наказвам, не пляскам, макар че на моменти ми иде ....
Голямата много узря, след раждането на бебето, и не прави толкова бели. говорим като големи хора, не се наказваме, разбираме се със думи...
Ама малкото  И аз мога роман да напиша, от половин година ходи и ми побеля косата, все още на места, ама скоро и цялата сигурно
Опитвам се да обезопасявам максимално, но след като ни видя как отваряме пластмасовите обезопасители, вече и тя може. Катери се, по столове, от там на масата, на плота, на скрина, къде ли не, пада, става, чупи, хвърля, че и на бой скача. Колко пъти сме били по спешните ...
Какво да я правя, ни върви да я наказвам, ни да я бия. говоря и, тя ме гледа в очите, усмихва се, и прави поредната беля.  Лапа нарочно дребни предмети, мушка си каквото и паден в носа, прави от най-безобидната веш, опасен предмет.  Не робувам на вещи, не ме интересува, че ще разлее или счупи нещо, само ме е страх за живота и, това е. Затова засега вървим след нея, опитваме се да не я изпускаме от поглед, като пъдари сме в къщи.

Моето дете не съм го точно наказвала, но в различни ситуации я запознавам с последствията от действията й. Например, ако не си облече дрехите след баня достатъчно бързо (тя има навика да се мотае и да забравя какво е тръгнала да прави), няма да има време за приказка. Оставала е без приказка (най-големият й кошмар), тя плака, аз я гушках, но приказка не прочетох - в крайна сметка заспа и си направи нужните изводи.

Но тя като цяло е много предпазлива и при нея очертаването на възможните последствия е работеща стратегия за различни рискови ситуации. Още от бебе съм я оставяла да пада, да пипа, да мести и т.н. и в контролирана среда да изпита последствия от различни свои действия - сигурно и това има значение, но и характерът й също.

Конкретно към авторката на темата - наистина момченцата й будят симпатия. Моето лично мнение е че наказания като да седят на столче определен брой минути няма да доведат до резултат, защото няма никаква връзка с провинението им. Аз лично бих прибрала по-внимателно всичко опасно, включително и ножиците и бих въвела ограничен брой домашни правила, които обаче задължително да се спазват. Ако изцапат - връчваш им пособията да си изчистят сами (нищо, че ще ти отворят повече работа). Ако си повреждат играчките - прибираш и не купуваш заместител. Децата явно имат нужда от повече свобода и пространство да се вихрят - дай им по-широки граници, но изисквай да ги спазват. Нещо такова бих се опитала да направя...

  За такива работи като описаните не наказвам. За нещо бутнато, повредено, развалено -  поправя щетите, разбира се с моя помощ и се извинява. Опасни неща гледам да няма - прозорците са обезопасени, внимавам. Не че не изпи половин шише Ксизал, но не тя е за наказание, а ние.
  Ноооо - обижда, а понякога и удря. Прави го в пристъпи на гняв, които понякога ескалират в истерия, случва се и към нас с баща и, и към бабите и. В градината и навън е по-тиха от тревата. Така че говорим, обясняваме, успокояваме, но за обиди към нас - наказваме с лишаване от нещо -филмче, лакомство, каквото е уместно в случая. не я карам да се извинява -от детството си знам колко мразех насилствените извинения и че ако не са искрени няма полза. Като се успокои сама се извинява.
   Но не сме се справили още с това поведение - гневните изблици, проблем ни е.

 Сега си мисля, че може би темата беше по-скоро за подфорум `близнаци`/но тук е по-оживено и имате винаги много добри идеи/, защото при близнаците е наистина специфично, тъй като те се самоиндуцират и белите им нарастват страхотно. Когато се е случвало да е само едното дете вкъщи, то е все едно без дете, най-кроткото създание. Навън се държат много добре, не пипат, не се тръшкат /единият веднъж опита, но беше прекъснато в зародиш/, само у дома, явно им става скучно и се стига до разни неща, като миналата седмица бяха вдигнали матрака от едно голямо легло /персон и 1/2 в тяхната стая и го бяха свалили на земята.....съответно единият се беше ударил, тежък матрак е това...
Те не обичат да гледат детски много и нямат любими играчки, така че лишаването от тези неща едва ли е наказание. Това, което правят е да рисуват, да изрязват, да решават разни `задачки` от тези книжки 200 игри за някакво развитие, ако ви интересува ще погледна. Повечето неща ги правят с нас и най-вече точно тези с мене. А и с конструктор единият обича да се занимава, но не дотам, че да забележи, ако го няма. С колички не, а и обичат понякога с този пластелин от типа на лунния пясък да правят неща. Водни боички. Но наистина не се сещам за нещо, което да им взема и да им липсва. Иначе, си измислят ролеви игри много, правят се я на пепеляшка, я на мащехата от снежанка или на техни приятели и водят диалог. И много тичат по коридора, гонят се или с нас или сами. Основно седят в хола с нас, а като се оттеглят да си играят сами тогава вече творят големите бели.
На мен, честно казано ми е забавно и не им се карам много, макар според мъжа ми да би трябвало. И след тази книга на Лари Уингет наистина вече се замислям за строги правила и наказания. Защото сега са малки и сладки, но така се изпуска контрола. Имам някои идеи, ще ги споделя като ги опитам.

А тази Джо Фрост е страхотна, съвсем бях забравила за нея и другите супербавачки. Трябва да си припомня.

Докато пишех и имаше два нови отговора, та по тях да кажа, аз им давам такава свобода да правят всичко сами, че на тази тема с мъжа ми спорим, според него има неща, които децата не трябва да правят сами, а според мен трябва. Както и трябва да пипнат навсякъде и да видят какво е. За чистене, чистят, но за мен не е проблем, че стените целите са нарисувани или омазани в пластелин, играчки както писах много не ги интересуват, та и да не им купя нови....

У нас всички по-високи нива са напрупани с някакви неща, ценни или опасни, но в един момент не може да спреш например водата, за да не се изкъпят целите и да прелее в коридора. Проблемът ми с мокренето е, че мебелите в банята, колкото и да са за баня, при постоянно гизнене във вода се раздуват и съсипват. Е, съсипаха се, но още ми е болно.... И една много хубава стъклена врата счупиха.... Не се нарязаха, просто защото сега на стъклото слагат едно специално фолио, че да не се пръсне, ако се счупи. Но вратата много трудно се прави и не знам дали ще намеря някой да я направи пак такава. Това за прозорците обаче е опасно и сега сме в процес на поставяне на ключалки, макар да ми се искаше да развалям хубавата дограма....

И моите се бият и мъжът ми ги кара да се извиняват /и двамата се извиняват ако без да искат те настъпят или друго/, но, единият няма проблем да се извини, ако нарочно удари много лошо и злобно брат си, докато другият хич не обича да прави това. Не знам за извиненията, не е приятно да те карат насила, но може би така се оформят навици...

Когато са две деца на близка възраст май шоуто е пълно?Често по-големите момиченца са неотменим помощник на мамите...

това не го приемам за бели за наказания

да, не говорим, че до пасти, парилни и други прапарати,лекарства и подобни 5 годишното ми дете няма достъп, защото ги яде
 за т.х. предимно би ме разсмяло, но просто бих поговорила и обяснила, след като накарам да ми помогне с почистването на красотата.

иначе наказанията, които прилагам са да поседи на дивана, да не гледа тв определено време или да отиде в другата стая или временно отнемане на даден предмет(когато с него извършва нещо нередно)

Аз пък мойто момиче не знам как съм я обучила, но препарати не пипа.
Козметиката ми разваляше, но като беше по-малка от 5.
Но това не са бели за наказание и за мен.
Освен това, вече се е научила да си чисти сама.

Наказвам примерно за лошо държание, обиди, посягане и т.н..

Наказание за беля на по-малко дете примерно може да бъде да го пратите в другата стая, докато изчистите свинщината. А по-добре да го включите в чистенето.

Аз също съм "за" наказанията, свързани с чистене на нещо умишлено разлято, счупено или изцапано. Едно време родителите ми го прилагаха върху мен и имаше ефект. 

Наказвам ...изобщо не си поплювам. Двамата дребни са в такъв период,
че и Мери Попинз не може да ги впечатли. Драма е! Бият се , карат се, дори
за еднакви играчки, все някой реве...Отделно ли са, не е страшно. В тандем
обаче е кошмарно. Когато заспят към 21 часа имам чувството,е че съм
оглушала, толкова е тихо...

И аз наказвам, но ефекта е толкова временен, че не знам дали си струва наказанието.

Не обичам наказания ни най-малко, у нас това е табу. За счупено, разлято и разхвърляно никога няма никакви санкции, но винаги те двамата са тези, които трябва да почистят, оправят, отстранят или каквото там се налага. Не могат да започнат нищо друго, докато не завършат делото народно. Помагаме им, ако се налага, но не вършим гореописаното вместо тях. Вярно, че често минавам след тях за финални корекции, но го правя тайно.  

Най-сигурната рецепта против бели и наказания обаче за мен си остава една - занимания, занимания и пак занимания. Петгодишните герои на темата не видях с какво са ангажирани в ежедневието си, освен със седене в хола, но ако ходят на градина, на някакъв спорт, ако извървяват 2-3 км.на ден, карат колело/кънки, и виждат 2-3 различни човека всеки ден, дълбоко се съмнявам, че физически ще им остава време да се занимават с тоалетната хартия вкъщи. Говоря и от личен опит, щото моята щерка на същата възраст и малко по-големият й брат са като същински разрушители, ако скучаят. Но ангажират ли се плътно с физическа и умствена дейност, не само са слънца, ами и нямат търпение да се доберат до вкъщи за мързел и заслужена почивка. Та така, от мен само тоз акъл - колкото повече извъндомашна дейност извършва детето, толкова по-мирна е къщата.  

Като беля определям само недопустимо поведение към околните. Тогава има и наказание. Всичко останало е просто част от развитието и порастването.

Наказвам при нужда,но се измъчвам от това.Накрая наказанието изтича,детето забравя,а аз се упреквам.

Никога не съм наказвала.

Моя син е на 8.Така ,като се замисля ,никога не са ми действали наказанията и предполагам това е от прекаления му инат  и от това ,че неможе да преживее ,че няма да е това ,което той иска.Наказвала съм го с мълчание от моя страна ,наказвала съм го в стаята му и какво ли не -ефект ЙОК!С времето спряха нещата за които има нужда от наказание ,сега е много разумен,но имахме доскоро един период в който постоянно и за всичко ме лъжеше .И най-вече ,че го боли това и онова.И то детето не е криво-просто вижда ,че така ..го взимам по-рано от училище или не учи или ..има някаква облага .С приказки не стана и просто действах по неговия метод.Обещавам ,че отиваме на кино ,но не го правя ,обещавам да купя еди си какво си ,но не го правя и така ....Пак поговорихме и ми обеща да не лъже.И наистина не ме лъже хлапето!

Подписвам се под твоя пост.  Никога не наказвам също, а особено отнемането на нещо любимо ми се вижда най-неподходящото наказание (естествено след стоенето в ъгъла с вдигнати ръце).

Заниманията са чудесна рецепта срещу всичко нежелано - бели, прекалено стоене пред ТВ, видеоигри и пр.   

Вярно е. И е тъжно. Колко пъти детето ме е викало - мамо, мамо, мамо, ела да играем. А аз на компа примерно. И тя измисли някоя щуротия и прави беля, за да и обърна внимание. Ми кой ми е виновен, че не съм станала да си поиграя с нея.

Не наказвам,след всяка беля,ако е възможно го карам да върне всичко в първоначален вид.Да си почисти,прибере нещата,да подреди и така.А когато белите са по фатални водим дълъги разговори.....,Много е сложно с децата уж са малки,а всичко разбират!!!

Те големи сладури твоите - ти пък сега за т. хартия, децата имат творческо мислене, другите бели са си опасни, обаче те не са виновни, битова химия винаги държа нависоко или в заключен шкаф.

Аз съм мека Мария и не наказвам, че даже и тон мнооооого рядко повишавам, освен това малкият е много чувствителен и ако му се скарам, заплаква горчиво със сълзи и не е рев, да се надува да реве, ами се наскърбява и се обижда.
Аз на него му прилагам друга тактика и при него действа най-добре - отивам с него до белята и започвам да се вайкам, аууууу беля, голяма беля, правя се на актриса, въпреки че понякога ме избива на смях, и той наистина тази беля повече не я прави. Освен това рядко прави бели, особено ако знае че е беля и е по невнимание, тича при мен и почва с мамо извинявай, е след като съжалява, значи не му се полага наказание.
Последната беля беше много смешен, счупи една чаша, аз чух трясъкът, а той тича при мен
- мамо извинявай, ти недей идва, стой си тук, пий си кафенцето
Аз му обясних, че няма проблем, няма да му се карам, защото бях сигурна, че е по невнимание, обаче не може да не отида, защото трябва да съберем парченцата и да почистим, иначе може да се пореже.
Сигурна съм, че този метод може да не работи при всяко дете.
Големият, когато беше на тази възраст съм го наказвала да стои мирно в някой ъгъл, като броят на минутите е равен на броят на годините, за него беше ефикасно, защото той беше като тазманийски дявол и да стои мирно - голяма мъка.

п.п. има и друга велика фраза
- мамо аз направих голяма глупост или велика глупост  
Вярно, че като са близнаци ще си обменят идеи за забава и ще палуват, не знам какво да те посъветвам 

Ей, че тема, докато я четях и се смях сама  и потръпвах - за ходенето по перваза например Имам примери и с това - на кумата ми момиченцето.  При нас е така - откакто е в малко "по-разумна възраст" - опитвах с наказания, но за много кратко и за няколко случая, но видях, че това не помага особено. Защото при например - трети случай на наказание - тя се съгласи и каза - "добре, мамо, наказана съм"  При дъщеря ми помага единствено много дълги обяснения - нищо друго. Тон повишавам, но умерено, защото тя при крещене обръща другата страна - прави наново и наново белята или нещо нередно.  А сега сме даже и на етап - когато й обяснявам нещо, тя ме пита - "Мамо, ти сега караш ли ми се, сърдита ли си?"  Екстремални ситуации не съм имала обаче, подобни на описаните в темата. За ежедневните бели - зависи от причината. Счупено и разлято - карам се, ако тя се разхожда, за да "не изпусне нещо из апартамента", или - да си играе междувременно с няколко играчки и да  пие млякото например, а ако е на масата - с баща си се конкурират кой да разлее или да счупи
Та - ако това се нарича - причинно-следствена връзка - най-добрия ми подход и да седна и да говоря, говоря, говоря, чак на мен ми става досадно, но установих, че тя точно това помни и .... има ефект

Сина ми е още малък,не го наказваме,защото едва ли би разбрал защо го правим....Опитвам се да говоря,да обяснявам...не че ще ме разбере по-добре,но на този етап,според мен така е по-добре.Като порастне,може би ще използваме наказание,за да разбере,че нито една лоша постъпка не остава безнаказана,а и да разбере,че това,което е направил-е лошо....Ще ми се да се разбираме само чрез разговори,но...знам,че при голяма част от децата-това не действа,колкото и да ни се иска на нас-родителите....

Напоследък си мислех да пускам такава тема. Странно е как децата бързо се променят. До преди година си мислех, че моето е от послушните спокойни деца, а сега белите и незпазването на някои правила са доста често срещани. Наказания засега не вършат голяма работа при нас.
Наблюдавам подобрение напоследък с по-експедитивното оправяне сутрин за детска градина. Обикновено винаги се разсърдва за нещо сутринта. Започва тръшкане за дреболии и саботаж от всякакъв вид да тръгнем навреме. Нито обяснения, нито наказания помогнаха. От миналата седмица разпечатах един лист със звездички. Казах й, че ще получава по една звездичка, ако сутрин се приготвя бързо и кротко и като събере 5 звездички, ще получи подарък, който тя иска, като изброих водене в зоологическата, сладкиш или играчка. Засега има ефект и тръшканията почти изчезнаха.

Не ми се е налагало до сега да я наказвам.
Дори не виждам и как ще стане, тоест че няма да разбере за какво изобщо става въпрос.
Нещото, за което се сещам, че би могло да следва наказание, беше следното. Беше размазала един крем по перваза на прозореца, както и по самият прозорец. ) Но...за това аз си бях виновна, защото тя отдавна от леглото си стигаше кремовете на перваза, а аз не ги бях махнала.

И аз постъпвам като Мунгусолини защото и моят син е много чувствителен и състрадателен.
Като цяло е послушно и добро дете (само на 2,5 години е). И той понякога се тръшка, нервничи, бута където му е забранено и прави на пук, но винаги се опитвам да открия причината за държанието му - вярвайте ми, винаги има основателна причина да се държи "непослушно"!
Обикновено прави бели докато иска да ми помага - прибиране на измитите съдове, наливане на вода, готвене, говорене по телефона, използване на компютъра и други ел. уреди. Той не може да проумее защо едно нещо е забранено и опасно за него, при положение, че ние го използваме всекидневно без лоши последствия. Иска да бъде съпричастен, да бъде в помощ и да бъде като нас.
В случаите, когато се тръшка и инати обикновено е жаден, изморен или болен - в другите случаи ситуацията се овладява лесно чрез разговор. Понякога, когато е преуморен става хиперактивен и нервен. За храна не се карам. Като е гладен - яде. Като е жаден - пие и по 3 шишета силно разреден сок едно след друго. А гладен ли е - яде и месо и спанак и ориз. Всичко, което обикновено отказва.
Единствения път, когато го ударих (през ръцете) беше, когато взе от портмонето ми (от дамската чанта) едно левче с идеята като излезем да го пусне в една от количките-люлки. С много сериозен тон му се скарах като обясних, че може да получава левче единствено, когато аз му дам и не трябва да взема нищо от чантите на хората. После излязох от стаята, а той си поплака сам. Оттогава не съм споменавала за случката, не натяквам и не засрамвам пред други хора.
За разлика от мен, обаче, баща му все се опитва да го наказва за щяло и нещяло и редовно се караме с него по този повод.  Като че ли няма никакво желание за разбиране. А преди никога не ми е изглеждам строг човек! Това сега е голямата ми мъка.. да озаптявам съпруга си 

Тази част с наказанията винаги съм я мразила.Но имаше един период в който след дълги приказки и обяснения съм прибягвала до наказание.Децата порастнаха и този подход не ми върши вече работа.То и белите вече са други...

Според мен от наказания няма никаква полза. Ако поведението се повтаря отново и отново, значи на детето не му пука от наказания. Не разбирам, ти не си ли говорила с децата си защо правят едно или друго нещо, особено когато вече им е било забранено! Децата ти са вече на по пет години, не са на две, много добре разбират защо отново и отново развиват тоалетната хартия. Аз такива работи вкъщи не търпя. Може би дори съм строга за такива неща. Това не е като да се направят на мумии, увити в тоалетна хартия веднъж, нито пък да искат да перат и да изсипят от незнание много препарат в пералнята. Друг въпрос е, че на такава възраст на моите все още им беше забранено да пипат шкафа с препаратите, но пък им възлагах да превключат програматора на центрофуга.

Една от причините за такива магарии е да им е скучно. Намирай им работа, като при новобранците - винаги да са заети с нещо, за да нямат време да мислят за глупости.
Втората причина може да е, че не се чувстват достатъчно ангажирани в някакви семейни дейности. Ангажирай ги с работа, която вършите ти или баща им. Например, те да сменят рулото с тоалетната хартия, да подреждат заедно с теб или да помагат на баща си.
Трето, може би те просто не разбират, че тоалетната хартия и перилният препарат струват пари и не трябва да се похабяват. ПроведИ им обучение на тема "връзката между труда на родителите, парите и стойността на нещата, които влизат вкъщи като стоки и консумативи", едновременно с практика и сравнение - вземате един списък с нещата, което те са съъсипали и отивате да ги  пазарувате. После, например, сравнявате купеното с пари, които бихте похарчили за нещо друго, ако децата не бяха  съсипали същите тези стоки. Така ще се научат да ценят своя и вашия труд.

Аз не наказвам, защото само като спомена, че ще накажа, ако еди кое си неприемливо поведение продължи, то бива преустановено в масовия случай.
По принцип не крещя по детето си, не бия и за нея да повиша тон или да спомена наказание вече значи много. Баща й е по-склонен да я навиква, но това не му гради никакъв авторитет пред нея.