Рак на белия дроб

  • 223 281
  • 765
  •   2
Отговори
# 690
  • Мнения: 342
Здравейте отново.Състоянието на майка започва да се влошава.От две седмици и се възвърнаха първоначалните симптоми-кашлица,липса на апетит,чувство на отпадналост и от два дена болки в кръста.Резултата от последния скенер от оня ден показва увеличаване на тумора и разпостраняване на разсейките😢.Лекаря каза,че явно вече не и действа таргетната терапия и ще и я сменят с химията по здравна каса,която е назначена за 26.09.На майка нямах смелоста да и кажа за разсейките,само за тумора.Явно бонуса и на добри дни се изчерпа 😠.Какво ни очаква?Знам,че ще е трудно и при всеки е различно,но каквото и където да чета за жалост крайния резултат е един при всички.Искам да знам всичко,малко или много да съм подготвена,ако за такова нещо изобщо някой може да се подготви.


Не искам да бъда груба,но няма такова нещо като излекуване от рак на белия дроб...Минах по този път,страшно е.Знам човек се надява до като е жив,до като диша.След неравна битка с рака...моя съпруг почина.Ниско диференциран недребноклетъчен рак на белия дроб (NSCLC – Non Small Cell Lung Cancer) плоскоклетъчен невроговяващ.Мъката е много голяма Cry Беше само на 50 години,а се надявах да остареем заедно.Няма отърване от тази болест.Направих всичко...Ужасно е.Бъдете силна,прегръщам Ви.Heart

# 691
  • Мнения: 2 199
Марго, съболезнования.

# 692
  • Мнения: 883
Мъжът ми е с аденокарцином на бял дроб с разсейки в шест лимфни възела ,трети В стадий. Като изключим кашлицата ,други симптоми няма . Беше на работа в Германия ,когато го диагностицираха ,тук се лекува . Затова и пиша ,сравнявам разликите в мненията на лекарите у нас и тук . В болницата се запознахме с хора ,които живеят над пет години след поставяне на диагнозата ,които са в прекрасна физическа форма . Един месец правиха изследвания кои са подходящите медикаменти и ги изчисляват с точност до милиграм ,съобразно килограмите . Всеки един от лекарите ни повтаря -много храна,сладко,пържено , млечни продукти. Единствено ограничение -никакви сурови и полусурови меса и риби . Препоръчаха да готвя с много мазнина . Другото съществено-забраниха категорично добавките за укрепване на имунната система . Казаха ,че като профилактика е добре , но по време на химията правят поразии . Изписаха му таблетки за предпазване на стомаха ,магнезиев препарат ,таблетки против гадвне и повръщане -по два вида ,при слаби и силни оплаквания . И двата препарата,които му вливат ,ги има и в България . Сега завърши първия цикъл на вливките . Чувства се превъзходно . Кръвните изследвания са в норма . Притеснявам се за лъчетерапията , която ще започне другата седмица . Можел да пострада хранопровода ,защото лимфните възли са близо до него .
Надявам се да съм била полезна .

# 693
  • София
  • Мнения: 202
Мъжът ми е с аденокарцином на бял дроб с разсейки в шест лимфни възела ,трети В стадий. Като изключим кашлицата ,други симптоми няма . Беше на работа в Германия ,когато го диагностицираха ,тук се лекува . Затова и пиша ,сравнявам разликите в мненията на лекарите у нас и тук . В болницата се запознахме с хора ,които живеят над пет години след поставяне на диагнозата ,които са в прекрасна физическа форма . Един месец правиха изследвания кои са подходящите медикаменти и ги изчисляват с точност до милиграм ,съобразно килограмите . Всеки един от лекарите ни повтаря -много храна,сладко,пържено , млечни продукти. Единствено ограничение -никакви сурови и полусурови меса и риби . Препоръчаха да готвя с много мазнина . Другото съществено-забраниха категорично добавките за укрепване на имунната система . Казаха ,че като профилактика е добре , но по време на химията правят поразии . Изписаха му таблетки за предпазване на стомаха ,магнезиев препарат ,таблетки против гадвне и повръщане -по два вида ,при слаби и силни оплаквания . И двата препарата,които му вливат ,ги има и в България . Сега завърши първия цикъл на вливките . Чувства се превъзходно . Кръвните изследвания са в норма . Притеснявам се за лъчетерапията , която ще започне другата седмица . Можел да пострада хранопровода ,защото лимфните възли са близо до него .
Надявам се да съм била полезна .

Здравей,
Не съм експерт в тази област, но това за мазнината и сладки, пържени храни не ми звучи много добре. До колкото знам, сладкото влияе на тумора да се увеличава, също така мисля, че по-скоро е полезен зехтина, авокадото, но не и пържено и много мазно. Доцентката в Дървеница препоръча повече плодове, зеленчуци, кръстоцветни зеленчуци, средиземноморска храна и берита - боровинки, къпини, малини... Също така каза и куркумата, че помага.

# 694
  • Мнения: 883
Повече вярвам на немците . Аргументите им ми прозвучаха добре . Казват , че най-важното е да се запазят килограмите и да не се отслабва с повече от 5 кг по време на терапията . Когато обяснявах,че има завишени стойности на кръвната захар , ми отговориха . Не ни интересуват те, важно е да противодействаме на рака . С другото организма ще се справи . 80 % от захарта храни туморните клетки, но другите 20 са съществено важни и дават неоценима енергия .
Всъщност убеждават ме лицата и състоянието на болните . Вчера говорихме с един молдованец , седма година живее и между престоите в болницата води пълноценен живот . Така избрахме да следваме стриктно техните указания .

# 695
  • София
  • Мнения: 181
Здравейте, милички. За съжаление и аз се включвам в темата. Sad Моята майка има рак на белият дроб, който открихме след като започна да я боли лявата плешка. От дълги години е пушач, затова кашлицата не ни правеше впечатление, защото беше станала хронична. Минахме през какви ли не диагнози, първата беше проблем със сърцето, след като се установи, че сърцето е добре, докторите казаха, че били шипове, след шиповете беше туберкулоза, след нея - пневмония... Лекува се в "Света София", лежа няколко дни там, вливаха се антибиотици, за мнимата пневмония...  И накрая след неколкократно изследване на храчка , бронхоскопия и КТ, стигнаха до тази тежка диагноза, която никой никога не е готов да чуе... Вчера бяхме при доцент д-р Росен Петков от същата болница, който без да каже дума, само с физиономия ме срина, както и да е... Каза, че трябва да я хоспитализира отново. Днес постъпи в болница по КП 44. За сега знам само ,че ще се прави биопсия, за да се установи вида на карцинома, за други изследвания не съм информирана... Майка ми е в добро физическо състояние - чисти, готви, разхожда кучето, няма никакви признаци на тази тежка диагноза, само тази болка, за която и купих НАКЛОФЕН дуо, който за момента върши работа и я облекчава. Друг симптом е отслабването, което не е толкова шокиращо за нас, защото от както я помня винаги е била слабичка и никога не се е хранила много. Бих се чувствала малко по-добре, ако мога да си пиша или да се чуя с някой, който преживява същото като мен... Старая се да бъда силна, не плача пред семейството ми, само пред моят приятел, който вече се чуди по какъв начин да се погрижи за мен... НЕ МОГА ДА СПЯ, НЕ МОГА ДА МИСЛЯ ЗА ДРУГО, НЕ МОГА ДА СИ ПРЕДСТАВЯ КАКВО ИЗЖИВЯВА МАМА. НАЙ-МНОГО МИ ТЕЖИ, ЧЕ НЕ МОГА ДА Й ПОМОГНА! Моля ви, дайте ми сили, не искам да съм слаба, но просто чувствам, че ще рухна психически, а не искам да пия успокоителни...

# 696
  • Мнения: 2 673
petyamn, кураж, миличка! Hug
Разбирам те напълно! Моята майка почина миналата година.
Назад в темата съм описала накратко историята си,
затова няма да я разказвам отново. Моята майка не беше пушач,
нямаше и никакви симптоми, докато не получи разсейка - тумор в мозъка.
Обикновено там дава разсейки. Болките в плешката дойдоха на много по-късен етап,
все й мажех ръката с разни мазила, изобщо не се усетих, че е от рака,
който не беше официално потвърден.
Какво да ти кажа, истината е, че нищо хубаво не те чака, освен, ако не стане чудо,
което ви го пожелавам от сърце! Стискам ви силно палци! Hug

# 697
  • София
  • Мнения: 181
Запозната съм с историята ти sisi345, запозната съм с историите на всички писали в тази тема, запозната съм с всички страници... Много е тежко, но не искам моята майка да ме вижда отчаяна и слаба! Ще продължа да нося тази толковааа фалшива усмивка, ще продължа с тъпите си шегички и отбягване на реалността... Нищо, че всяка вечер се сривам и възглавницата ми попива всяка сълза от безсилие... Знам какво сте преживели. Знам как боли. Знам , че нещата няма да се оправят , знам, че няма да стане чудо... Просто... Cry Моята майка е силен човек... Искам и аз да мога да съм силна като нея... но не мога.

# 698
  • Мнения: 2 673
petyamn, силни прегръдки, миличка! Късмет! Hug Heart
Няма думи, които наистина да могат да опишат ужаса,
през който преминаваме, няма и такива, които истински да могат да ни утешат!

# 699
  • Мнения: 10 512
Аз пък ще бъда оптимист. Да, белодробните раци не се лекуват окончателно, но ремисия може да се постигне. Изчакайте хистологията и я занесете и за второ мнение. Вече има таргетни терапии, така че може да я вкарате в ремисия за години. Не се отчайвай! 

# 700
  • София
  • Мнения: 181
Туко-що се чух с мама. Звучеше добре, обясняваше , че кардиоложката е била мн. мила и внимателна. Каза, че в стаята са 4 легла и за огромно съжаление едното легло го заемало младо бременно момиче, кажете това честно ли е...? Мама каза: - "Настръхвам само докато ти обяснявам за нея...". Също каза: - "Пете ,моля те, дръж се! Баща ти е с високо кръвно, успокоявай го, грижи се за него, той е много чувствителен и тай всичко в себе си, много се притеснявам за него." Broken Heart Боже! Каква е тази жена, каква е тази сила, каква е тази психика... Disappointed Relieved Обичам я! Heart Decoration Знам че най-вероятно не ви интересува и се отклонявам от темата, но искам да знаете само това - Мама е гледала сестричката си ,която е била изпусната при раждане и е останала инвалид ,другите деца са си играли в междучасията ,а мама е тичала да храни сестра си ,да й сменя памперсите и да я обгрижва... След това е загубила брат ми при катастрофа с мотор, бил е на 18 г., след няколко дни в кома е издъхнал... Cry Погребала е родителите си и сега това за капак... Не съм готова да я изгубя , на 24 съм, искам да види внуци, да им се радва, да ги гледа... Да я наричат "бабче"... А, Аз искам да имам на кого да казвам "Мамо" и да има на кого да ги оставя като ме ядосат ............. SobSobSob

# 701
  • Мнения: 2 673
petyamn, много съжалявам, мила! Confused
Животът не винаги е справедлив, за жалост!
Най-голямата мечта на майка ми беше да види внуци,
но не можа. От миналата година се боря за дете, но шансовете са нищожни,
въпреки това не съм се отчаяла и не ме боли толкова от този факт.
Боли ме много повече за случилото се с майка ми!
Борбата сега ми се струва бял кахър в сравнение с борбата за нейния живот и смъртта й.
След този стрес, от който още не съм се успокоила, вече нищо не ме трогва.
Има поне една положителна страна, ако може така да се нарече.
Стискам ви палци от цялото си сърце! Hug

# 702
  • Варна
  • Мнения: 2 268
Скоро четох, че имунотерапията се прилага успешно при белодробен рак. Потърси повечко информация дали и къде се прилага у нас. Мисля, че мернах нещо за "Иван Рилски".
Не се отчайвай, надежда винаги има, има много случаи, които го доказват!

Последна редакция: вт, 02 окт 2018, 20:37 от Северина

# 703
  • Мнения: 2 199
Петя, моля те не се отчайвай. Знам, че думите ми няма да те утешат, помня дните в които заспих със сълзи и сутрин преди да си отворя очите първо тръгваха сълзите. Помня и дългата операция от 8 часа и скептичната прогноза на хирурга.... Но получих цветя в картичка от колежка на която пишеше: ако вярваш значи на половина си се излекувал.
Сега съпругът ми е в ремисия, колко дълго, не знам, но съм щастлива всеки ден. И той като майка ти не падна духом, сега даже казва: за мен историята е приключила.
Успех мила.

# 704
  • Мнения: 10 512
Петя, изчакай хистологията. Може да не е най-лошото. Всички сме били на твое място, и сме мислили същите неща като теб. Имай вяра и кураж!

Общи условия

Активация на акаунт