47 пъти "Ура", в Канада дойде пролетта!

Интересна дискусия
Аз съм по-скоро на мнението на Галче и Мамамия. Може би защото сме тук от сравнително от скоро и още са ми пресни спомените от милата бг-реалност, но някак изобщо не ме влече натам...
Иначе и мен ме влекат въщите неща - пътувания, екскурзии, по-спокойно ежедневия (в смисъл чисто битовото оцеляване да не е проблем), но тук виждам много по-голям шанс да ги имам, отколкото в Бг. Интересно ми е с каква специалност са българите, на които са дали заплата от 1500 евро? Ако говорим за програмисти съм съгласна, но не всички, които се прибират са толкова търсени специалисти. Такива заплати в Бг не са нещо обичайно и е заблуда,че всеки прибрал се емигрант го чакат с опънат червен килим и големите пачки, само защото има опит от чужбина.
Казвате "не работи по специалността" - а колко от тези, които в Бг са си работили по специалността са били доволни от реализацията си и от това, което са получавали за тази си специалност? Аз се сещам пак за програмисти, лекари, нотариуси...Специалността е доста относително понятие - ако си наистина добър специалист съм убедена,че няма да има проблем за реализация и извън Бг и то с не толкова много усилия. Ако ли не значи може да се помисли за друга специалност За мен това всъщност беше и е едно от положителните неща на имиграцията конкретно в Канада - възможността да избереш и да учиш нещо, което наистина те влече и би ти носило удоволствие в последствие. И изобщо възможността да започнеш от нулата и да знаеш,че всичко си зависи само от теб и имаш реален шанс да постигнеш повече, отколкото изобщо можеш да си мечтаеш в Бг.

Дензъл, аз определено не съм от типа жертващи се родители, избрах емиграцията заради себе си и след това заради децата си. Искам по-добър живот и повече шансове за себе си също, не смятам и не мисля да се жертвам, та било то и заради децата ми. За момента не съжалявам за избора ни. Не виждам по-добър живот в Бг нито за нас, нито за децата ни. Може би малко по-лек заради близостта на близки и приятели, но дотам.

Ей ние раздвижихме форума..сега има материал за четене, само за четящите от форума:lol:
mamamia, изчетох с интерес поста ти. Имаш гледна точка и това е добре,  но аз не искам да персонализирам нещата индивидуално. Говоря глобално за живота в Канада и перспективите. Исках само да подчертая, че нещата не са идеални за много семейства дошли с малки деца и опитващи да се борят за място под слънцето. Това да си захвърлиш дипломата от родината и да "бършеш пода" не го разбирам и според мен няма никаква перспектива. Дори не можеш да го сложиш в професионално резюме, един ден, ако си търсиш работа по спец. Ако е за нискоквал. работа може винаги да се отиде и в Европа-гледане на деца, възрастни..дори плащат повече. Също и другата страна на монетата-не можеш да имаш дупка  в резюмето от 7-8 години без работа в Канада и това не е добре. За мен има смисъл да се изкара отново едно обучение -колеж/унив за да си наравно с хората кандидастващи за тази позиция. Но това е сложен и дълъг процес, особено с малки деца...почти мисията невъзможна. За разни курсове, сертификати не ти гарантират почти нищо. От Бг трябва да се дойде с пълното съзнание какво точно трябва да се прави и колко време ще отнеме. Освен това колко хора не знаят езика като дойдат, попадат в разни курсове за имигранти и така не го научват добре. Гледам през прозореца и мисля за положителните неща..ами косят ни тревата всеки ден и чистят..но ние живеем в хубав квартал..за друго не мога да се сетя...а може би не го виждам вече 3-та година...може би един ден като завърша местен унив. и си намеря работа по спец. ще мога да кажа повече полож. неща..независимо, че моите 2 познати българки, доцентки тука не можаха нищо положително да намерят, а го намериха в Бг....Прекалено се напълни с имигранти  в Канада и не мисля, че конкуренцията е само с  местните ..конкуренцията сега е жестока...тя е между имигрантите...а за децата те,ако са умни и им се учи пак могат да отидат в европа или другъде по света и да се изучат..не мисля, че аз му давам някакъв старт....имам познати българи с 18 годишни тинейджъри...ами не им се учи и това е..работи пица и изкарва пари...всичко си е до детето, не е от държавата! Аз съм учила много усърдно въпреки, че баща ми беше дипломат, живеех в общежитие в София, завърших и с отличие университета и не мисля, че е срамно да кажа, че имам претенции....просто не се примирявам с този начин на живот и се опитвам да постигна нещо

kambanka 2304, добър коментар Може би мислиш така, защото си във френската част. Тука в англ. част не стоят така нещата. Били сме в Монтреал и за там трябва да напиша доста положителни неща относно живот, активитета, но трябват и двата езика за да се реализираш и доколкото дочух и от други, които живеят там квебекарите не допускат много за хубавите позиции. Не малък е фактът, че доста хора са на помощи(както и тук разбира се,имаме доста рефюджета), това за мен не е начин на живот. Ако човек е дошъл да пълни само хладилника, да се разхожда в местния парк и да не може да отиде на една ексурзия извън Канада..за мен това не е успял човек..това е ден за ден преживяване...в началото може да е Ок, но после почва да омръзва и тежи. Разбира се под думата"успяване" всеки влага различен смисъл, затова и хората са различни, което е добре.

Много активно сте се раздискутирали .. интересно каква е била мотивацията и очакванията на тези които се връщат в бг когато са кандидатствали за емиграция в Канада .. все пак не са се озовали случайно тук - явно са имали нереалистични очаквания или нещо се е променило междувременно 

Честно казано малко от пишещите тук могат да кажат за себе си че са се реализирали - реализираните нямат време за форуми в повечето случаи    и ако не зарежат окончателно форума то го посещават много рядко. Така че каквото и да си пишем то е валидно за някаква относително малка статистическа извадка  Същото важи и за нереализираните но работещи и учещи с надежда да се реализират  и за тези дето предпочитат сериалите по тв-то пред форума 

А за протокола мнението ми много се доближава до това на Мамамия така че няма да повтарям написаното до тук.

Всеки случай е частен и няма как едни и същи неща да са валидни за всеки човек.

Сетих се за наш съсед украинец. Зъболекар-хирург с 10 годишен опит от неговата държава. Той е дошъл в Канада, защото в Украйна е имало много корупция. Учи усърдно 3 години англ. и то в къщи и кандидаства в унив. за зъболекар. След 3 години успя да влезе за дентист и започва от 3-тата година в унив. Става въпрос за 42 годишен мъж. Жена му учи в колеж за секретарка на адвокат иначе тя самата е адвокат от Украйна. Имат едно дете на 7 години, но нямат време за  второ, защото  и двамата учат по цели нощи, а детето седи доста в къщи на компютърните игри и пред телевизора..дори аз предложих да го изведа няколко пъти, а то милото как се зарадва. След това ми донесе пици и каза, че неговите родители нямат време за него..за тези 3 години все още не са ходили никъде..е, като стане зъболекар след 4 години нещата ще се променят..ама тези 7 години дали си е заслужавало, ами детето? няма непосилни неща, има просто жертви и дали си готов да платиш за това

Колко сте изписали аз докато успея да се доредя до компа Много хубави постове И както мъдро е заключила Шемета - всеки случай е частен и всеки си знае своята истина
Аз определено не смятам да се връщам в България, мъжът ми още по-малко. Вярвам, че ще намеря своето място тук, рано или късно.
mamamia , аз точно такива резюмета съм си направила, другите( с истинското ми образование и стаж) засега не вървят Някой ден може и да влязат в употреба.
Като писах в началото за децата, съвсем нямам предвид да жертваш всичко заради тях. Просто тук им се предоставя по-добра възможност за добър старт в живота и добра реализация. От тях зависи дали ще се възползват.
Хайде, останете си със здраве, че трябва да слагам вечерята 

Кой определя дали даден човек е успял и реализирал се?
Мисля, че самите ние.
Всичко останало е гледане в канчето на другия и правене на заключения без да сме запознати из основи с важните неща за даденото семейство.

Вери аз лично имах предвид професионално реализиран - това не означава удовлетворен и успял 

Гери, бъркаш ми постовете към Изма с обобщаващи неща. Не всички едва изкарват прехраната си в английските части   Както каза и Шемет "успелите" нямат време за форума    Пак свеждаш нещата за това, че хората не са добре, ако не са адвокати и т.н. Познавам канадско семейство с 2 малки деца, жената е учила политика в университета и като е завършила решила, че не и харесва, изкарала курсове за масажистка и това си работи и сега /даже си направи нейна си фирма - от вкъщи си работи в момента/, мъжа е бил готвач и е изкарвал добри пари на времето, сега като семеен мъж работи пощальон и до обяд си работи после си е в къщи. Ей на, живеят си тука и си работят "ниско квалифицирана" работа, според теб /щото не са адвокати или пък лекари/ и са си щастливи. Та питам, що ние емигрантите да не може да сме щастливи с нископлатена работа, а трябва всички да сме адвокати или лекари? Те и в България не всички са лекари и адвокати, ама на - живеят си щастливо. Та не е въпроса главно в това какво работиш.

За това, че нямали време за децата - ами не е точно така, пак е въпрос на избор. Който обича да се занимава с деца ще намери време, ще чете приказки вечер, ще си щрака на компа по нощите и пак ще намери време. Въпроса е, че това е перфектно оправдание да не се обръща внимание на децата. И ако родителите имат пари за скъпи играчки и т.н., що не го запишат детето на спортове, на активитита, та да се меша с другите деца.

Претенциите не са срамни, всеки си ги има, ама поне да са реални. Претенции да сме равни с местните и дипломите ни да се признават тука и веднага да ни назначават на същата работа като в БГ - не са реални. Реалното е - почваш от нулата /ако си над нея, то по добре за теб/ и се справяш според положението. И съм съгласна пак с шеметка, че всеки като е идвал насам е имал някаква идея какво ще е, тъй че си е имал някакъв план в главата какво ще прави. Не може да тръгнеш с голямата кошница, да седиш тука години и после да се чудиш що не ти е пълна.

Izma , радвам се, че не съм те засегнала. Успех с намирането на работа, дано да е скоро  А за истинското ти образуване предполагам вече си проверила как стоят нещата и какви курсове са ти нужни, ако смяташ да го продължиш.

Едно от хубавите неща на системата тук е, че тинейджърите могат да работят и да си изкарват някой долар 

Мамамиа, няма какво повече да допълня.

Чудя се вече трети път как  да напиша нещо без да обидя някого...
Претенциите ни понякога са грешно закодирани, повлияни от постиженията на нашите родители и от средата, в която са се доказвали професионално и в която ние като деца сме живяли.
Това го пиша от опит и се радвам, че се освободих от това бреме.

Интересна ми е дискусията  Подписвам се с две ръце под всяка дума на мамамия - мисля, че по-добре не бих била да го кажа.
На мнение съм, че малко или много понякога сами възпираме себе си, например един адвокат или инженер не би работил нищо под неговата си професия тук, което за мен е един вид криворазбрана гордост. Няма нищо срамно или обидно да работиш нискоквалифицирана работа, ако това ти плаща сметките. Аз съм си платила за образованието като работех като сервитьорка и по места като Макдоналдс и Бъргър Кинг и се гордея с този факт - не виждам нищо срамно в това.
А точно преквалификацията и учението на хора в различна възраст е супер-често срещано явление тук и винаги съм се възхищавала на тези, които да кажем над 40 решават да започнат от 0 и от инженер да учат за лекар (примерно) - има различни такива примери около мен. Така че точно възрастта не мисля, че е решаващият фактор.


И на мен ми е интересно това. Знам за един човек, който се върна заради болният си баща, нямало е кой друг да се грижи за него - така че понякога за съжаление и такива обстоятелства възникват.

Срамна работа няма!!!!!
Но донякъде за да дойдеш до пустата Канада трябва да си високо квалифициран- инжинер, доктор, адвокат.... все престижни университески постижения. А реалноста е, че щом кацнеш ти си един мияч, чистач, продавач, кол-център (да те ругаят другите). Нито лесно може да бъдеш инжинер, нито доктор, нито адвокат - иска се много средства, да почнеш да учиш от нулата на по 30 и кусур години. Ами да ме извиняват, но си е чиста машина за пари. Може да е гордост, но магистратура в МЕИ (например) не се кара лесно и който я е постигнал би имал претенции да си работи по специалноста. Нали това е федералната процедура за емиграция ?!?! Съвсем редно е човек да се надява да се реализира точно с това, с което Канада го е удобрила. Един много затворен, омагьосан кръг бих казала.
Пак казвам срамен труд няма, стига по честен начин да си изкарваш парите. Но едва ли са много хората, които са мечтали да чистят, мият и да вършат работата която и "канадците" не биха вършили за да оцелеят на "обетованата земя".
То тази тема няма край, защото от 10 емиграна , 10 мнения ще изкопчиш и всеки ше настои че е правият- защото за него си е прав.


Аз мисля, че стига да имаш средства, добри ценности- добър старт им даваш навсякъде, независимо в коя държава си. 
И в Канада неможе да завъшат хубаво образование без много средства. Така или ти събираш като вол 18г. да им дадеш шанса (т.е. като добър родител се лишаваш от много неща в името на детето), или те започват живота си "в дупката" с огромните заеми.

denzul, напълно подкрепям това което казваш..тоест аз мисля по същия начин..аз също се гордея, че съм завършила техн. университет, безсънни нощи, проекти, мъчения по изпитите, сълзи и радост...и накрая когато отидох да работя в Министерството в София бях на най-ниската позиция с най-ниската заплата..ама се гордеех, че съм го постигнала сама...дори започнах да правя докторантура....бях приета във френски унив. Това по темата за децата-ако децата са умни и трудолюбиви могат навсякъде да отидат да учат..Канада не е единствената държава с многото възможности. На моите родители не се налагаше да дават хиляди $ за да мога аз да уча и за да успея в живота. Знаем тука колко струва едно образование и какво коства на имигранта, дори и на местните да получат образование. И наистина ние сме дошли по процедура- с точки за образование, като квалиф. работници.  Кой кого лъже може всеки сам да си отговори. Както казах в Европа приемат с удоволствие за миячи, чистаци, детегледачки и плащат и повече...не се налага да се дават хиляди $ по процедурата, за да се стигне до същия момент. Разбира се никой не се е надявал в началото да стане директор в Канада, но поне да започне от най-ниската степен по неговата професия. И да докато бях студентка нямах нищо против да бачкам в Щатите като като сервитъорка или по увеселителни паркове. Сега не мисля, че такъв тип работа ще ме тластне към развитие и просперитет. И на въпроса на mamamia, за прехраната. Точно обратното:тука прехраната не е проблем..проблем са много по важни неща, за които някои хора решават, че няма смисъл и затова си заминават обратно.

И примерът за моите познати са за интелигентни хора с опит не само от Бг, но и от чужбина. Когато ги питах защо, те ми отговориха: Защото тука трябва да плащаме скъпи детски градини, майчинството е само 55% от заплата една година, климатът е ужасен, разстоянията са много големи и е скъпо да се прибираме често до БГ, да не говорим за екскурзии с 2 седмична годишна отпуска, за  мед. специалисти се чака с месеци, наемите и мортгиджите на къщите са неоправдано високи". Това бяха техните мотиви за обратно прибиране. Затова ми казаха, че те намират "в боклуците съкровища", защото гледат вече по различен начин на живота си в Бг. Може би пропуснах да спомена, че са от София и от Варна, имат собствени апартаменти, сега работят в бг университети като преподаватели, децата им ходят в държавни градини и се добират лесно до специалист, ходят на почивки в Европа. А на тези двамата от Монтреал те не са програмисти, а работят в телеком. межд. компании в София, където шефовете за чужденци. Не знам дали знаете, но в БТК в София спец. в техн. област взима 2500 лева заплата, в кол центъра взимат 700 лева. Тука в Канада връзки и препоръки са на първо място и местен опит в същата област(нищо по различно от БГ)...и доза късмет разбира се.  Имам и познати от Канада, женени за местни или българи, които са дошли в Канада преди 15 години, завършели местен унив..ами тяхната гледна точка е съвсем различна. Напълно разбираемо