ЗЛОЯДО ДЕТЕ

Ухааа, да знаете, само как работи
Нашата дъщря е на 1 г. и 4 мес. До към 1 год се хранеше добре и после зор ви казвам голям, като трябва да я храня. Обаче установих, че като седнем с баща й на масата такъв апетит и палюбопитство я хваща, че си хапва добре. Та гледам да готвя за нас, нещо което на външен вид прилича на нейната манджа, защото тя е с алергия и не може да яде всичко - напр. мусака, ама без домати и телешко месо, без запръжки за нея, а пък за нас - с всичките му мерудии, но за нея на външен вид е едно и също. Та гледа, че ние папкаме и ровим в чиниите и тя си хапва така, иначе е голяма мъка!

Че повръща- повръща...факт е и то той сам си го предизвиква в 99 % от случаите!Но как да го оставя да "огладнее",като той изобщо не се сеща за ядене(освен цицата)!Правила съм си експерименти и дори и да го храня на по-големи интервали- пак не ще и не ще!!!Не иска дори да вкуси,камо ли да си изяде половината купичка!А да не споменавам, че е вече почти на 8 мес.,а тежи 7 кг.
Сега имате ли идеи???

а на бас, че може!!!  
mucky, ако обичаш обясни на лицето Афродита как така по цял ден не огладняват децата, че като гледам не й е ясна ситуацията ,а и с разни други не запозната, но нейсе -- човек се учи докъто е жив!      
 

Горките деца наливайте отгоре, пък да видим какво ще стане

  е точно там е въпроса, не ни се отдава възможност за "наливане"   !

Хм , не знам дали мога да дам адекватен съвет , и дали има такъв приложим за всички деца .
Аз все си мисля че няма злояди деца , а ние майките ги правим такива . Според мен има деца които имат нужда от по-малки количества храна - те са си активни , щастливи , не са болни , развиват се нормално за възрастта си . Но майките им мислят, че биха могли да хапват повечко .
Има и деца , които страдат от безапетитие , имат анемия , често боледуват от сливици и т.п. Те може би са отделен случай .
По моя скромен опти знам , че ако започна да обръщам прекалено внимание на процеса хранене , ефекта е точно обратен . Храненето е един естесвен процес , инстинкт , ако щете , както е дишането например . Наше задължение е да сервираме храна , разнообразна и според възрастта , а другото оставям на детето . И нито показвам огромно разочаРование ако не яде , или само близне , нито пък го превъзнасям до небесата ако опразни купичката ( е , кажете си , коя майка не прелива от щастие ако детето опразни купичката )))) )
По мои наблюдения повечето от злоядите или капризни на ядене деца , имат майки които са вманиачени на тема ядене и хранене - и най-лошото , говорят постоянно за това , в присъствието на децата си .
Ако детето ми не иска да яде , не настоявам . Опитвам с играчка , или нещо такова - най-често постигам само 1-2 допълнителни лъжици , и спирам ! На следващото хранене обикновено си наваксва .
Аз съм била "злояда " , боледуваща . Помня как ми беше станало навик , когато ми предлагат нещо за ядене , било в къщи , или на гости , машинално да казвам " Не " . Дори и по-късно , в пубертета , и се питах " Ама защо казах Не , като го искам това нещо ?! " До такава степен ми беше станало навик , и ми беше втръснало само да ме подканят с храна и да ме гонят с купи и лъжици по къщата !
Не постъпвам и никога няма да постъпя така с моите деца . Голямата ми е имала "пристъпи " на капризен апетит , и просто не съм им обръщала внимание ! А малкото - ами то едва сега се учи да яде , на 10 месеца е само , има дни в които определено мога да я нарека "злояда " , и дни в които яде прекрасно .
Търпение , много търпение , тактично предлагане на храна , не им лепвайте етикета "злоядо" , особено от такава малка възраст , не се изнервяйте , и не коментирайте тези "прояви " на детето по площадките , колкото и да си мислите че е малко и не разбира . Според мен това е важно . Бъдете изобретателни и следвайте детето си , а не вашите представи за количеството , което трябва да изяде . Децата минават през периоди , на моменти са .
Но , четейки майките тук , и слушайки тези по градинките , аз не съм се сблъсквала реално с проблема "злоядие " , но съм си мислела по въпроса  , и се страхувах че ако децата ми приличат на мен и съпруга ми , ще бъдат страшно злояди . Слава богу , не са , и може би това се дължи на подхода ми към храненето .

nadia,   .
Мога само да кажа как е при нас защото се притеснявам да давам съвети по деликатната тема.
И аз съм била злояда и ме болеше корема, когато всички сядаха на масата, можех да карам с дни без да ям и и и и...
Затова много се притеснявах как ще захраня детето и как да подхождам във всяка трудна ситуация свързана с храненето. Накратко - в началото пеех, свирех с уста и правех примамливи звуци мммм, ох вкусно, мням-мням, ам-ам, мляс-мляс. Беше и забавно и винаги сме се смеели двете. Никога не съм и давала нещо, което аз не харесвам на вкус. Захранвах с малко количество колкото изяде, след това казвах браво добро дете, all gone all done и и казвах, че никога няма да я насилвам да яде.  Finger food от 7 мес възраст. Правеше я щастлива, че яде самостоятелно.  Храненето винаги на столче близо до масата, на която ние се храним и по възможност с нас. Когато започне да хвърля и да си играе значи не е гладна вече и следва браво добро дете, all gone all done без значение колко е изяла. Не се притеснявам ако няколко дена не яде, колкото е яла преди това. След това наваксва. Храната винаги на малки порции, като я изяде, досипвам. Иначе започва да си играе и хвърля. Никога не правя неодобрителни физиономии, когато прави голяма мазаница или не е изяла кой знае колко или не харесва яденето. Когато започна да иска да се храни сама, започнах да и давам лъжица и вилица да държи и рови в храната, докато аз я храня. След това започнах да и правя ястия, които могат да се набодат лесно или да се ядат с пръсти, с уговорката, че закуската я дава мама с лъжичка, а обяда и вечерята са нейни   да рови колкото иска. След 1 год започна да развива вкусови усещания и личностно развитие, периода на любимата дума НЕ. Стана по-придирчива, но винаги яде когато нейното ядене изглежда или е като нашето, а когато не, прави компромис да не обиди мама или получава нещо, което обича от нашите чинии - парче маслина и т н и това оправя нещата. Поднасям и храната на порциики, които изглеждат добре -  в смисъл ако е омлет на малки парченца + малко салата на ситничко отстрани. Когато готвя любимите и ястия, готвя по много и замразявам. Ако нещо не и харесва, вадя от фризера любимото ядене и проблема е разрешен. Винаги съм до нея, когато яде и и говоря нещо забавно, ако не може да се справи с консистенцията на храната, я моля да и помогна. Не отказва и яде. Не е пълничко дете, но за мен си яде добре и храненето не е мъчение.

E, най-после едно разумно мнение

mucky, що не опиташ първо да го кърмиш и тогава да го храниш. Покажи му, че мляко не му се отказва и не му налагаш нещо, което той не иска, а му предлагаш това, което той обича. Ако имаш помпа, изцеди малко мляко първо, да не му е много млякото, после му дай да суче и тогава другата храна. Говори му нежно, пей и му се усмихвай. Само да не стимулираш много кърмата с цеденето.
Ако ти се струва подходящ метод на действие , опитай.

Ох,...какво ли не съм опитвала...що приказки съм изприказвала и що песни съм изпяла и продължавам да пея на всяко хранене,какво ли не измислям...и с играчки го обграждам и опитвам пред него от пюрето/кашата и казвам " Мммм,колко е вкуснооо...мням-мням-мням"...и нишо не помага.Само като види паничката и лъжицата към устата му и стиска здраво устата,ядосва се и даже почва да плаче.А на предното ядене е изял 3-4 лъжички(насила ) и след това са минали няколко часа....и пак не ще  
Още като започнах да го захранвам процедирах така както ме съветваш- първо кърмех,после предлагах другата храна,но той се насуква и после не иска или пък, ако хапне нещо после повръща всичко,което е изял- и кърма, и пюре и всичко!И само хабим материала,а пък коремчето му пак празно!И затова реших да давам първо другата храна и после да кърмя.Но пак се получава същото- той пюретата и кашите не ги иска и после се насуква!
Абе...страшна картинка! Само,който не го е изпитал, не знае каква мъка е!

...че и по-нататък даже !


mucky - знам ТОЧНО за какво говориш.Щерката беше точно по този начин и до 4-5г. консумираше само и единствено мляко и млечни продукти (и течно-кашеви храни) - месо по никакъв начин не вкусваше и още ред други храни, но списъка е огромен и не мога да го публикувам   .
Дори, ако някой нещо й подаде или подари за ядене тя надаваше адски писък и започваше да реве силно!
Никога не можеше да се прелъже дори да опита пък тогава да реши дали й харесва - което и до сега е трудно постижимо.
И понеже няколко майки са описали как по цял ден НИЩО не им се е ядяло като малки - разбирам, че това велико чудо наречено ЗЛОЯДО ДЕТЕ не е само мой проблем!
Сега, когато е вече почти на 7г. имаме известен напредък, но на фона на нейни връстнички сме направо слабички (20кг.)!
Това е - има и силно грацилни деца и ние сме едно от тях  
Успех!

Аз нямах въобще апетит до пубертета. Майка ми ме е оставяла по цял ден гладна с надеждата, че ще си поискам, но не. Баща ми ме е прибирал (това и аз го помня) следобед от ДГ с кюфтето от обяда в уста...
Мисля, че при някои деца безапетитието идва от тъпчене с храна, когато детко не е гладен или не обича нещо. Но има и други - като мен, при които просто нищо не може да се направи, освен да се изтърпи висенето с часове на масата пред пълната чиния. Мама ми е сипвала супена лъжица храна в чинията и аз съм питала с тъжен поглед колко от сипаното да изям... Трагедия. Аз съм сигурно и единствения човек на света, който не е обичал сладки и шоколад като малък. Интересното е, че никога не съм била слаба като скелет от недояждане - винаги съм била висока за възрастта си, с нормално тегло.
Но - да ви успокоя. През пубертета почнах да ям повече от баща ми, който за сведение яде доста много. Мисля, че детко си знае най-добре и ако е с нормални ръст и тегло няма страшно. През пубертета ще навакса.