София МЛАДОСТ (16)

Всъщност да. В другата - първата - тема в Клюкарника.

Аз след този коментар се "спасих" оттам. Но изказването на кмета, което някой преразказа по-напред е това, което ме подразни. Защото той е длъжен да не се идентифицира с някоя религия. Все пак от данъците на всички си получава заплатата и представлява интересите ни като граждани, а не религиозна общност.

Категорично!
Както заяви, че е кмет на всички независимо дали са го избрали, да си беше дал сметка, че тези всички не са длъжни да изповядват непременно неговата вяра!

Ако си беше дала детето в мюсюлманска или будистка детска градина, щеше да си наясно с това предварително, сигурна съм, и нямаше да се изненадаш, ако са споменали нещо за празниците и обичаите си.
Децата не схващат всичко перфектно и от първия път. Със сигурност са правили и мартенички и той може и пак да не е разбрал кой знае какво от тази традиция. Говорили са и за сезоните и той може и да не е съвсем наясно как се въртят небесните тела и промените в климата на какво се дължат, но това не значи, че не трябва да се споменава нищо.
Ако обяснението на учителките не ти е допаднало, обясни му ти вместо тях, да е информиран и да не си прави грешни изводи. С цензура и изместване на темата едва ли ще му помогнеш да се ориентира добре.

Ех, Елора, аз съм го дала в светска детска градина.

А иначе при огромното количество недостигащи места в ДЗ смятам, че всички биха приветствали инициатива на БПЦ, свързана с разкриването на верски дневни детски центрове, към храмовете, където християнските деца да бъдат освен да бъдат хранени и пазени да бъдат възпитавани в духа на вярата на дедите си.

Но... правилният начин би бил те да разкрият такива детски заведения, да разкрият верски училища, не да се опитват насила да влизат в светските такива...

Катя, в много църкви има съботно-неделни училища по вероизповедание. Аз много се изненадах, като видях, че има доста деца в църквата в Дървеница Ок, разбирам го, но принципно не разбирам ЗИП-овете по вероизповедание в първи клас. Права си, че градините са светски, но незнайно защо се приемат като християнски. Но(не че е редно), ако направя съпоставка с това, че предлагат примерно салам, а аз искам детето ми да не го яде - аджеба, да го яде ли или не. Трябва ли да си затворя очите, ако нямам избор.....В България, имам чувството, че всичко е зададено по дефолт и това е, ако искаш смяна, трябва да правиш пренастройки на много неща....

Добре де, а за да имат право да правят мартенички, децата в езическа детска градина ли трябва да се запишат?
Празниците са част от културата на страната, макар да имат и религиозен аспект. Тя и държавата ни е светска, но това не значи, че трябва да се забрани коледната украса на публични места и да се разреши само в църквите, а извън тях да не се споменава нищо, понеже нали, светска държава...
Тук даже сме големи късметлии. Има държави (в Западна Европа), където училищата са предимно религиозни и "вероучението" почва от детската градина.

Ами не, не е същото. Мартеничките - както и, примерно, кукерите - са свързани с българска традиция, с етноса, не с конкретна религия. Да, има общо със стари вярвания, но... никой всъщност не ги помни. Произходът на мартеничките така или иначе не е сигурен - по- скоро събитието, ако е имало такова, инициирало традицията. Слагането на новогодишна украса си беше традиция и по времето, в което нямаше никакъв религиозен подтекст в нея.

Не ми е известно да има държава в Западна Европа, където да няма светски училища.

Нещо повече, традицията там е дори в религиозните училища да има разделение м/у верската и светската част на обучението. Т.е. има часове по вероучение и... часове. Моята баба е завършила френски католически лицей. Тя беше истински вярваща и... дори практикуваща - в някаква степен - религиозна еврейка. Била е освободена от часовете по вероучение и разликата в религиите по никакъв начин не й е пречела по- натам в образованието. Със сигурност никой никога не я е насърчавал да пее, че "бог исус възкръсна днес", или че "рОди ми се боже чедо". Така че не, не мисля, че подобен проблем е реален в Западна Европа.

Просто тук след годините на "табу" над вярата - която и да е - махалото минава в другата посока и се опитваме да се представим за по- католици и от Папата.

А най- отвратителното е, че огромното мнозинство от хората, афиширащи се като православни християни не са нито религиозни, нито вярващи. Това няма конкретно отношение към мен, но теми от типа "какво се прави за кръщене" ме засягат "по индукция" - понеже имам наистина близки приятели, които наистина, истински, честно, всеотдайно и искрено вярват. И подобно отношение омаловажава и принизява тяхната вяра. Което пък е отвратително и... нечистоплътно по някакъв начин.

Кати, много си принципна, а светът е шарен и безкрайно объркан. 

Огромното мнозинство от хора винаги са следвали културната традиция, а религията е оставала малко по в страни. Защо се прави кръщене? Защото така правят всички, защото е традиция, а не заради религиозния смисъл, понеже родителите много често не са вярващи. Защо се ходи на църква по празници, а всяка неделя на служба - не? Защото посещението на църквата е културно-обусловено и обвързано с празника, а религията е за истински вярващите.
Нелепо е да се твърди, че наличието на културна традиция принизява вярата. Тези празници са съществували още преди християнството и са били част от културата, а причината да не са успели да ги забранят и заличат е, че са част от жизнения цикъл на хората. Това, че някой папа е намерил компромисен вариант и е лепнал религиозен смисъл отгоре не значи, че наличието на празника принизява вярата, защото на вярващия никой не му забранява да си вярва. Или за да не му е принизена вярата, трябва всички да правят точно като него? И ако правят нещо различно - хоп, принизяват го.

Нечистоплътно и отвратително може да е само отношението на един човек към собствената му вяра. Другите хора са други отделни вселени със собствени вярвания, които не е задължително да влизат в каквото и да е взаимодействие с първия човек и това, което те мислят, вярват и чувстват, не би трябвало да има отношение към вярата му и не би трябвало да го засяга.

В България хората имат крайно "езически" подход към вярата. Масово молитвата е "искам да се случи това и това", а не "искам прошка за този и този грях". Масово вярват, защото ги кефи идеята за един Бог, на когото да се молят, когато се чувстват зле, да запалят свещ, за да почувстват прилив на надежда и успокоение, без да познават в детайли Библията и без да са наясно какво точно проповядва тази религия. Дават си някакво свое собствено тълкование на идеята за Бог, без да са нясно, че според християнството това е грях, защото може да в разрез с канона И.т.н. Обаче всеки вярва в "нещо" и си го разбира по свой начин и винаги е било така. Без да принизява вярата на другите.

Ей, пак почнахте религиозните теми.
Това си е темата за Младост, не забравяйте.
Между другото, кръстът си седи.

Да питам къде се записва за детска кухня? Пак в Младост 1 ли е?

Вярата е нещо много лично, много интимно - не намирам нищо лошо в това човек да вярва в каквото и да е, независимо дали то в някаква степен се различава от религията, в която неговия тип вяра е описана най- общо...

Това, което ме отвращава, е механичното изпълнение на религиозни обреди, без дори да се знае причината да се прави, камо ли да се обвързват с някакво духовно изживяване... изпразването от смисъл на ритуалите, докато външният им облик им се, едва ли не, величае, според мен ги принизява - и не само за хората, които извършват това... ами, да речем погрешение.

Пример: когато невярващи хора отведат детето си да бъде кръстено, те не мислят за това, че извършват вричане / обричане на детето на един Бог. Не използват времето за духовно общуване с Него. Мислят за това какви подаръци са подходящи за кръстниците и дали чашите, предвидени за ракията, са достатъчно добре излъскани. Образно казано.

Което за мен е... ами, отвратително.

ПП
Този разговор няма никакво отношение към Младост, наистина - просто си, ами, приказваме... 

С този кръст става нещо странно. Вчера минах през градинката около 4, кръстът беше там. Около 2 часа по-късно минах в обратната посока, и кръста го нямаше. 

Вярата по принцип е нещо лично, но в момента, в който се институционализира и стане религия, тя вече е принизена до това, което казваш - механично изпълняване на ритуалите.
Тук е разликата между вяра и религия. Религията се състои от набор ритуали, които правят от изпълняващите ги една общност. Вярата е лична и се случва в ума на конкретния човек. Един вярващ човек може да се моли където си иска и както си иска. Религиозният трябва да посещава църковна служба, да не работи в неделя, да пали свещ, да пости в определени дни, да получава причастие - ритуали от обществен характер, които сам няма как да си ги изпълни, а дори и да му хрумне, се губи смисълът, защото самото им предназначение е да превърнат една маса хора в общност с еднаква култура.
Това не се е случило от бездуховност в наши дни, винаги е било така. Просто религията, когато иска да се наложи над маса хора, използва точно тази ритуалност и точно тази склонност на хората чрез нея да самоопределят принадлежността си към дадена група.
Преди 200 години кръщенетата пак са се правили "защото така се прави", а не за да се изживеят някакви висши духовни въжделения от родителите, избрали да си посветят детето в християнската религия. Дори избор не са имали. Просто така се прави и точка.
Сега хората много повече разсъждават над същността на религията, отколкото когато и да било в миналото. Сега могат поне да прочетат Библията лично, докато в миналото масата хора са били неграмотни, а в началото дори богослужението по нашите земи се е извършвало на гръцки - език, който единици са разбирали.
Съвсем отделен въпрос е как са се похристиянчили и че не е станало като са получили просветление свише за същността на Бог, а леко са ги попринудили со малко кьотек. И така след много поколения ние се раждаме в контекста на тази религиозна традиция, чийто основен гръбнак са именно ритуалите. И ги правим по същия начин и по същите причини, поради които са ги правили предците ни.
Вярата е един съвсем отделен въпрос.


Извинявам се за страничния разговор, ако досаждам, сигнализирайте ми.

Сигурно някой от общината го прибира, за да не го откраднат.