Публикувана: 18 май 2011, 11:50 ч.
Последно мнение: 26 ноем. 2011, 20:59 ч.

Познай коя е книгата - 3

27 258
774
1

Отговори

Q&A

Обобщени въпроси и отговори от темата *

Каква е загадката, която се обсъжда във форума?
Кои загадки са споменати в дискусията?
Кой е авторът на дадената загадка с описани лица?
* Предложените въпроси и отговори се генерират машинно от автоматизиран езиков модел на база потребителските мнения в темата. Генерираното съдържание може да е непълно, неактуално, подвеждащо или неподходящо. Вашите оценки спомагат за подобряване на модела и неговото усъвършенстване.
- Каква е загадката, която се обсъжда във форума?
  
  Форумът обсъжда различни загадки, като цитира от известни литературни произведения и предизвиква другите участници да познаят авторите и заглавията на тези произведения.
- Кои загадки са споменати в дискусията?
  
  Някои от цитираните загадки включват фрагменти от произведения като „Дзен и изкуството да се поддържа мотоциклет“, „Долината на кукли“, „Мартин Идъна“, „Три чаши чай“, „Белия зъб“, "Когато бях малко момче", "Ресторант на края на Вселената", "Котка сред гъбичките", "Хиляди сияйни слънца" и други.
- Кой е авторът на дадената загадка с описани лица?
  
  Авторът на дадената загадка с описани лица е Александър Христов.
- От коя книга са цитатите в откъсите?
- Коя е книгата, от която е взет вторият откъс?

# 525 27 септ. 2011, 20:54 ч.

Варна/Лондон
Мнения: 1 449

Цитат на: вълшебница в вт, 27 сеп 2011, 20:48

Маркъс Зюсаааааак! "Крадецът на книги".

Тя е!

Кажи ми дали да я мъча нататък, малко след цитата съм стигнала...

# 526 27 септ. 2011, 21:18 ч.

Мнения: 1 210

Аз лично не я домъчих. Това е книга и автор, които или те грабват и ти харесват от самото начало, или не. Много хора са пристрастени, но и много са като мен и теб.

Нещо много лесно и прекрасно от мен.. любим и любимо:

"Спокойно, Одет, спокойно.
Тя бе толкова жива, тъй нетърпелива, тъй възторжена, че усещаше как полита, изоставя брюкселските улици, промъква се през коридора на фасадите и минава покрай покривите, за да настигне гълъбите в небето. Който и да видеше как леката и фигура катери хълма на Изкуствата, усещаше, че тази жена, с перо в къдравата коса притежава нещо от птиците..."

# 527 28 септ. 2011, 18:56 ч.

Мнения: 1 210

Авторът е французин, основно драматург. Произведението е филмирано.
Хайде деееее smile3539

# 528 28 септ. 2011, 19:45 ч.

На високо
Мнения: 829

След всичките тези насочвания и подканяния, изказвам предположение, че авторът е Ерик-Еманюел Шмит. А тази симпатична Одет от откъсчето ме насочва към книгата "Одет Тулмонд и други истории". Но признавам си, че не съм чела нищо от автора Blush

# 529 28 септ. 2011, 22:00 ч.

Мнения: 1 210

Той е! Тя е!
Фрея, Ти си! Laughing

...и моля, прочети го. Виртуоз.

# 530 29 септ. 2011, 00:20 ч.

На високо
Мнения: 829

Непременно ще се запозная с Шмит, вълшебнице Hug

..Истината е, че авторът ме заинтригува, още щом прочетох загадката ти.
Ето и от мен:
"Решавам да тръгна направо по „Анри IV“, откъдето минава автобусът, за да мога по-дълго да съзерцавам задната част на Нотр Дам. От моста гледката е специфична. Вижда се и градинката, сгушена в края на острова.
Пристигам на мястото си за рисуване в осем и трийсет. Оставям кутията с боите и сядам на пейката. Потъвам в мисли какво ще рисувам и полагам усилия да ме осени вдъхновението. Мъча се да се науча на това. Твърде съм агресивен, насилвам сюжета, променям го и се опитвам да го превърна в част от себе си, вместо той да ме обсеби. Дишам дълбоко, опитвам да се отпусна и да си вдъхна увереност. Прекарах толкова много години, през които отпускането се обръщаше срещу мен. Всеки ден беше една надпревара, за да се види кой ще дойде пръв на работа и ще си тръгне последен. Дори не съм съзнавал, че е така. И не само аз — всички бяхме такива. "

# 531 29 септ. 2011, 08:46 ч.

На високо
Мнения: 829

Авторът е американец, пише под псевдоним. Някои от романите му са филмирани.
Чак довечера ще мога да пусна друго откъсче, дано някой го познае до тогава

# 532 29 септ. 2011, 09:03 ч.

Мнения: 382

На мен ми прилича на "Художникът" на Уилиъм Уортън. Но не съм я чела. Чакам да я получа скоро и доколкото се запознах предварително с нея ... може би е тя? Simple Smile

# 533 29 септ. 2011, 15:40 ч.

На високо
Мнения: 829

svet65 , на прав път си Peace

!
Авторът е Уилям Уортън, а книгата е "Последна любов".
Много харесвах този писател преди години. Изгълтах всичко негово, което открих преведено на български. "Художникът" и "Отвъд килера" прочетох последни и като че ли не се впечатлих така, както едно време...Аз ли съм различна, Уортън ли - не знам.
Но сега си ти, svet65!

# 534 29 септ. 2011, 16:09 ч.

Мнения: 382

Аз тепърва започвам да се запознавам с Уортън. Междувременно получих днес "Художникът" и скоро ще я започна. Ако е от по-слабите, нищо, тъкмо ще има градация към по-добрите му книги. Само "Пилето" не смятам да чета, че някои филми, които са се приемали за "култови" и много са ми харесали, после нямам желание за книгата...

Ето и от мен:
"Разбирам, драги, какво те води при мен. М. ти беше името, нали? Щом мислиш, че можем да бъдем приятели само защото и двамата сме недъгави, не възразявам. Но наистина ли си въобразяваш, че в сравнение с моя недъг ти си кой знае какво? Прекалено много мислиш за себе си, момче. И затова обръщаш такова внимание на дефекта си."

# 535 29 септ. 2011, 22:36 ч.

Мнения: 382

Още малко:
"Макар да се отдава всекиму, красотата не принадлежи никому. Красотата, приятелю е, да речем, като изгнил зъб. Езикът ти е все там, на проклетия зъб, който пробожда, боли тъпо и изобщо все току напомня за себе си. Накрая болката става тъй непоносима, че отиваш при зъболекар и го молиш да ти извади зъба. А сетне гледаш поразен окървавеното малко, кафяво и гнусно нещо в дланта си и недоумяваш: "Нима? Това ли беше то? Нещото, което не ми даваше нито миг покой и непрестанно ми напомняше за себе си, което се беше вкоренило дълбоко в мен и ме измъчваше до лудост? Ако болката беше частица мъртва материя, как, по силата на какво провидение, успя да пусне такива корени в мен и да ми причини толкова страдания? Къде е причината за мъките ми - в нея или в мен?"

# 536 30 септ. 2011, 10:51 ч.

Мнения: 10 185

"Златният храм" - Юкио Мишима
Почти съм сигурна,защото скоро я четох.

# 537 30 септ. 2011, 11:06 ч.

Мнения: 382

Tuon, не почти, а 100% можеш да бъдеш сигурна!:)
Хареса ли ти? То май трудно може да се каже точно "хареса" за тази книга, но е любопитна определено (според мен)! Simple Smile

Давай!

# 538 30 септ. 2011, 11:19 ч.

Мнения: 10 185

Малко по-късно ще мога да сложа цитат,но ако някой има желания Grinning

да заповяда и да дава.

svet65, доста противоречива ми се стори и на моменти тягостна, но други бяха наистина приятни за четене.Онзи момент - когато момичето водеше полицията при любовника си Sad

ми се е запечатал в съзнанието.Вярно,че е в началото,но тогава реших да и дам шанс на книгата.

# 539 30 септ. 2011, 17:08 ч.

Мнения: 10 185

Нещо лесно.

"Когато С. си отиде, той се повъртя безсмислено из празния апартамент, после полегна на диванчето. От сутринта се чувствуваше някак изпразнен, почти кух. И мисълта му непрекъснато се връщаше към вчерашното погребение, сега е малко повече срам и стеснение. Защо така внезапно се бе разридал в залата на покойниците? Така страшно, така неутешимо? И кого бе оплакал — себе си или нея? Може би нито едното, нито другото. Себе си той никога не бе жалил, защото, като всеки зает човек, никога не се бе замислял сериозно за съдбата си. Никога не се бе обръщал назад, за да огледа пътя си. Дори не се бе опитвал да премери ръста си в своята собствена наука — докъде бе стигнал, какво още можеше да очаква? А жена си бе загубил постепенно и спокойно, без сътресения и без кризи освен в случая, за който изобщо не искаше да си спомня. Беше свикнал с нея, но никой не оплаква така горчиво своите навици."

Препоръчани теми

Промоции на книги тема 13

Страсти – градините в София, кампания 2019/2020 - тема 3

Мартенски мами 2022 ❤️💙

729
С термин март

♡~ Черна обич ~ Любов под наем ~♡ Тема 54

Причина:

Причина: