Дайте съвет - как да възпитавам детето си след развод

  • 10 559
  • 49
  •   1
Отговори
  • Мнения: 146
Здравейте!!!
Разводът е факт от една година. Детето ми е на 4 годинки и това което за мен е специфично е че е момченце и определено търси бащата и близостта с него. Радвам се, че таткото не ни остави. Имам предвид плаща редовно издръжка без да сме водили дело, а аз не го спирам от срещите с детето, които той желае. Не сме се съдили, защото сключихме брак след раждането на детето и въпреки разправиите помежду ни, запазихме благоприличие и се разбрахме за детето извън съда. Проблема е че не живеем в един град, което нормално да възпрепятства нещата, но сме намерили вариант. Бащата го взима през седмица и го води при родителите си. Аз също живея при моите и поне в близката година няма да мога да се изнеса. Това малко или много влияе на детето, защото се смесват възгледите за възпитание на две поколения, а моето семейство и това на бившия ми съпруг са доста различни.  Ние живеем в малък провинциален град, където дори и да имам финансова възможност нямам къде да го разнообразявам, в крайна сметка се опитвам и да го ограничавам. Стигнахме до момента обаче в който аз ставам лоша. Нормално, понеже работя, тук той ходи на градина. Родителите са запознати с това как не винаги на детето му се става рано и последиците от това, понеже аз съм основно човека, който го възпитава, не винаги го галя, нормално да има ситуации в които и се карам. Когато е с баща си, това е време на игри и забавления. Тук идва момента в който аз се чудя какво да правя и как да постъпвам. След всяко взимане, детето става все по-раздразнително, съответно и аз се карам повече. Опитвам се да го избегна, но той мрънка за всичко и тъкмо когато намерим един език и идва време пак да го взимат. Не искам да ограничавам детето от срещите с баща му, но свекърва ми е особен човек и дори преди развода имах проблеми с нейните методи. Таткото ни е малко безхарактерен и се влияе от майка си. Започва един малък кошмар, с който за момента не зная как да се справя. Детето е умно, както казах е на 4-и, а вече знае азбуката. Опитвам се да му създавам игри... реди пъзели и т.н., караме колело и ритаме топка, но баща му го въвежда в света на техниката и малко по малко синът ми губи интерес към всичко останало, а мисля, че е още малък. Ако си кажа мнението, ще излезе, че се налагам, а и в крайна сметка никой няма да се вслуша в думите ми. Напоследък мислих и над варианта да се консултирам с психиатър, но реших да се допитам до вас.
И преди съм посещавала форума, предпочетох да не крия коя съм, дори с риск бившият ми съпруг да прочете написаното. Объркана съм, не искам да обърквам и детето си, то достатъчно е объркано от самата ситуация. Искам да се боря. Боли ме от това, което се случва, за съжаление таткото ни не е човек, който ще ме разбере, все пак сме разведени...
Извинявам се, ако съм малко разпиляна в обясненията си, но в момента съм на работа, а и в главата ми е каша.

# 1
  • Мнения: 509
Здравей,не знам дали аз съм точния човек да ти дам ,каквито и да е съвети ,но понеже съм в много сходно положение на твоето ,разбирам напълно притеснението ти.Аз съм разделена с моя мъж от повече от 2 години.Оправия с това няма.Детето се възползва от ситуацията.Баща му също ,аз нямам думата ,защото той има много силна връзка с малкия и аз нямам никакво право да ги разделям ,а и не искам .Изпадала съм в какви ли не ситуации ,плакала съм ,отчайвала съм се ,че си губя детето и какво ли не.Разбрах само ,че момчетата са си момчета и това ,което могат да получат от баща си определено майката не може да им го даде ...за жалост.

# 2
  • Мнения: 1 129
Здравей, Сънчо. Прочетох написаното от теб и оставам с убеждението, че усещаш, че ти си "лошото ченге". Предполагам знаеш, че такова все пак трябва да има и когато бащата отказва да играе тази роля, майката трябва да я заеме. Казваш, че детето е умно. От опит знам, че децата се чувстват много добре когато с тях се общува като с възрастни. Седни и поговори открито със сина си. Например аз на твое място, бих казала нещо от сорта "Миличък, ела да си поговорим като големи. С татко ти сме разделени, но и двамата много те обичаме и искаме да ти осигурим всичко от което имаш нужда. Когато си при тати играете на електронни игри, прави те еди какво си, а когато сме заедно играем на топка, реди пъзели. Искам да ми споделяш, както аз споделям на теб. Всички много те обичаме. Както баща ти и неговите родители, така и аз и баба ти и дядо ти. Знам, че и на теб не ти е лесно, но ние сме готини и ще се справим с всичко. Понякога ти се карам, но това е нормално. Родителите се карат на децата си, когато не са прави, защото така ги възпитават. Не искам да си мислиш, че го правя, защото си лош, напротив ти си страхотно и много добро дете." Сигурна съм, че си ги казвала тези неща, аз едва ли откривам топлата вода, но може би по-често трябва да се държиш с него като с приятел, за да компенсираш забележките. На 4 годинки той вече си мисли, че има изграден характер, а и вече собствено мнение. Важно е според мен детето да знае, че с баща му се уважавате и държите един на друг, защото той ви свързва и двамата го обичате много. Той сигурно го знае, но е хубаво и да го чува. Надявам се да съм ти била полезна поне малко  Peace Hug

# 3
  • Мнения: 146
Играта на "доброто" и "лошото" ченге ми е ясно, че ще я има. Плаши ме това, че децата са си деца и трудно разбират, поне на тази възраст кое е редно и кое не, както и защо родителите се държат по един или друг начин. За този сериозен разговор ми се струва, че е рано, а детето разбира едно - тати купува играчки, не се кара, оставя ме да правя каквото искам. Все пак да не забравяме, че децата са малко или много меркантилни и хубавото и охолството ги привлича. Когато мама се кара в случая то сравнява... тати не го прави... когато мама откаже да купи играчка, то пак сравнява - тати купува и в един момент иска само тати. А това, че мама се грижи за него, опитва се що годе да го направи човек, да му даде начални стъпки, да го научи на основното в живота, то няма как да го оцени, това са неща, които то не може да докосне. Тежестта е върху мен, но един ден никой няма да ми е благодарен. Страх ме е от момента, в който ще решат да се изправим в съда и той ще каже "искам при тати" само защото тати дава всичко. Това може разбира се да не се случи, но той вече се настройва негативно към мен и това ми е достатъчно, просто защото съм възпитател, а не само родител, който вижда за 48 часа месечно и който за това време от радост няма как да се скара, може би се радват и на белите... Радвам се, че бащата го търси, защото иначе за детето би било болезнено, ако знае, че някъде има родител, който не се интересува от него. В момента търся баланса и се надявам да го намеря

# 4
  • София
  • Мнения: 17 884
Не искам да звуча мрачно, но от моя опит от това няма оправия  Sad
Почти 5 години вече сме така, колко съм говорила само аз си знам (с баща му, не с него, детето си е дете и тези неща не са негова работа). Постигам някакъв временен резултат, на следващото виждане всичко се повтаря.
У баща си синът ми не излиза от апартамента и не става от компютъра и телевизора, сега за разкош си е купил и новия ексбокс, да има повече електронни игри. Може да излязат на кратка разходка до близката пицария, дюнержийница или хранителен магазин. Нищо, НИЩО друго. За 5 години.
Примирила съм се и се надявам колкото повече расте, толкова по-разумен да става и да може да преценява сам нещата, защото от мен лошо за баща си не е чул и няма да чуе.
Най-лошо беше тази година, когато трябваше да спазва хранителен режим, защото беше качил малко по-рязко килограми и му беше скочила захарта и се притеснявахме да не направи диабет. Говоря, обяснявам, един път ме послуша, на следващия път вече не. Последният уикенд ми идеше да седна и да ревна с глас, защото детето беше свалило един килограм, което за него е много, за много време, с лишения от сладко, с много споруване, изобщо с големи усилия. Един уикенд при баща си и килограмът се върна. Като видях кантара и ми се насълзиха очите.
Представяш си в това положение кой добър, кой лош. Мама не дава нищо сладко и ме юрка да спортувам, тате ми дава джойстика на ексбокса и ми дава шоколад и пържени картофи.

С две думи, шанс за постоянно оправяне на нещата няма, но това не бива да те отказва да говориш нон-стоп с бащата. Не да се караш, а да споделяш мението си. Дори да имаш малки и кратки победи, пак си заслужава. Най-малкото ще знаеш, че си направила каквото можеш.

А децата - тях не ги подценявай толкова. Синът ми постоянно ме изумява с разсъжденията си. Аз съм възприела за себе си формулата - правя това, което смятам за правилно и разчитам на бъдещето. Тоест - гледам и възпитавам както трябва, говоря непрекъснато с баща му и се надявам, че с времето всичко това ще има положителен ефект. В крайна сметка, това е единственото, което можем да направим за децата си.

# 5
  • Мнения: 1 129
Надявам се да не те обидя, въпреки че търсейки мнение тук трябва да си готова да го чуеш. Смятам, че грешно мислиш. Какво имам предвид - ти се приемаш като жертвата в случая. Баща му така, пък аз така и детето така. Пък после никой няма да ми е благодарен. Ти от къде знаеш? Давам ти пример - личен пример. В моето семейство майка ми беше лошата. Аз на тати глезлата, а мама - изпитвания, преглед на тетрадки и домашни и т.н все омразни за едно дете неща. Майка ми ме е удряла. Не тормоз, а шамар - бях буйно и щуро дете, а татко ме галеше по косичката. Нещата обаче се променят. Детето пораства. Вече няма нужда от по-строг контрол и ти се отпускаш, а то ти се доверява и в един момент осъзнава, че всичко, което си направил е било за негово добро. Дори и сега да не мисли така. Разговорът за който ти дадох пример съвсем не е толкова сериозен колкото ти го виждаш. Детето ще те разбере и пак казвам много е важно то да знае, че родителите му се уважават един друг. Спомни си когато ти беше на 4...повечето деца на тази възраст вече нямат търпение да пораснат. Те започват да се изживяват като големи и когато го позволиш, когато говориш с него като с равен, вместо да се караш и да правиш забележки например, детето усеща и се радва, чувства се по-отговорно и зряло. Нормално, бих казала...

# 6
  • София
  • Мнения: 17 884
Поли, надявам се да не се обидиш от въпроса ми, задавам го най-добронамерено - разведена ли си?

# 7
  • Мнения: 1 129
Поли, надявам се да не се обидиш от въпроса ми, задавам го най-добронамерено - разведена ли си?

Естествено, че няма да се обидя. Не съм разведена. Което обаче не прави тежестта на разсъжденията ми по-малка. както споменах дете съм на разведени родители. Казвам и разсъждавам от гледната точка на вашите деца. Кошмарът в началото беше пълен. Майка ми беше съсипана в буквалния смисъл на думата. Трябваше да се грижа за брат ми, който беше малък и не разбираше добре какво става, но с времето започна да разбира и това оказваше влияние и върху него и му тежеше. Била съм между чука и наковалнята както са вашите деца и макар да се опитвате да компенсирате те така се чувстват, почти сигурна съм. Била съм и в позицията от по-строгия родител и от този който гледа и угажда. Първо лошото ченге беше майка ми, после нещата се обърнаха, а след време когато нещата се уталожиха просто нямаше лошо ченге. Сега, години по-късно съм благодарна на майка си, че е намерила сили да е лошата, осъзнавам всичко, разбирам всичко и се опитвам да ви убедя, че един ден и децата ви ще го разберат. Знам, че може и да ви звучи глупаво, защото вие сте в позицията на разведения родител, който е поставен пред дилемата как да възпита детето си, но дали като родител или като дете - аз съм минала по този път бавно, трудно, но съм минала. Надявам се да не обиждам никого, просто споделям личните ми убеждения, натрупани с годините на "тази седмица при мама, другата при татко". "тук кока кола и пилешки хапки, там боб чорба". В един момент обаче това се забравя и остава по-важното, а то освен грижи, дилеми, лишения, възпитание от страна на майката най-вече, но и на бащата, е свързано и с приятелството и доверието, което родителите съумяват или не да изградят у децата си.  Peace

# 8
  • Мнения: 146
Поли, ти си момиче - жена, ние разсъждаваме малко по-различно, след време синовете ни си отлитат, момичетата някак сме по-благодарни и оценяваме повече. Може би и моето мислене е крайно, но повярвай ми не е лесно. На времето нашият татко не искаше това дете, предложи ми да направя аборт, дали съм жертва, може и да съм, когато се опитваш да си добър родител, но нямаш опътване, а и нямам равни възможности с бащата - нормално на моменти да загубя земята под краката си. Обичам детето си и ме били, че мога да го загубя освен това не искам съвсем да попива всичко от баща си, защото за мен той е човек без ценности. Искам детето ми да постигне онова което желае, но и да уважава семейството. Тръдно ми е да обясна цялата ситуация, а и не е редно, да не забравяме, че за един развод никога не е виновен само единия. В случая не знам как да се държа с детето си и търся помощ. Бащата има много по-големи финансови възможности, само по себе си това е достатъчно... и повярвай ми, ако синът ми се е метнал на него, защото гена си е ген, парите ще го привличат. Но да оставим това на страни, искам детето ми да се чувства добре и с двамата родители, а в случая не е така. Ако беше момиченце би било различно.... Нека ти дам един пример - Мъжът ми, вече бивш де, ходи всяка година на Рок фест Каварна, веднъж се върна изключително въодушевен, как един татко си завел детенцето и заедно се радвали, как бащата го носил на раменете си и т.н. Зарече се да го заведе догодина... Е миналата година го остави на мен, вече бяхме разделени, тази година се пада в седмицата в която трябва да го взима и пак ме помоли да го гледам. Кажи ми как да не се ядосвам на престоренето му поведение. Аз водя детето навсякъде с мен, не ми пречи. Също исках да ида на концерта и да го заведа, за нещастие съм на работа и ще се разминем. Но някак не е справедливо. Взима го събота по обед и го връща в неделя в ранния следобед, дори сега лятото, когато се стъмва късно и за тези малко повече от 24 часа се обърква всичко, но нали таткото много си обича сина, та не може да го вземе с него и как като майка му няма да е там да помага и той ще трябва да се лиши от магията на купона. Ходят всяка година когато са на Каварна и на аквапрак, на мен би ми било грях да ида и да не заведа детето си. Да ще го води на море, но предпочете купона пред него и аз трябва в случая да съм спокойна. Това детето не го разбира, не го вижда, аз също не съм говорила лошо за баща му пред него и няма да го сторя. Но ме боли, когато съм отдадена на него и накрая да съм лошата при описаната ситуация.. и това е само пример. Просто искам без да си играем на кой ще даде повече, да спечеля доверието и обичта му, както си беше преди.

# 9
  • Мнения: 1 129
Сънчо, усещам болката в написаното от теб. Да, аз съм жена, но имам и брат. Доста по-малък от мен, който също се въодушевява от компютри и технологии. Нека ти кажа нещо. След развода майка ми нямаше 1 лев. Изтегли хиляди кредити, за да се оправи и в началото имахме и интернет и компютри, както при нея, така и при него. В последствие компютъра при майка ми се развали, а брат ми не ставаше от него. Това, обаче не му попречи да казва "кога ще идем при мамаЮ, Юхайде тази вечер да спим при мама". Децата растат. Нормално е малкия бонбон да е привлечен от технологиите. В детската градина сигурно само за това си говорят. Коя игра, кой герой, какво и как. Сигурно се чувства добре, че може да сподели опит. В случая ситуацията е по-доброто зло. Знаеш има случаи в които бащата изцяло абдикира от задълженията си и детето никога не вижда и лев от него. Камо ли подаръци, разходки, игри и т.н Финансовото положение на мъжа ти от една страна е положителна страна, можеш да си сигурна. А детето е умно, то има майка, която се грижи за него и го възпитава - няма да го загубиш, но е много важно да знае, че парите не са всичко. Ще ти дам пример с едно момиченце, което познавам. Майка му има много пари,, баща му работи в чужбина и двамата се надпреварват кой какво да и купи и подари. Скъпи екскурзии, спа хотели, маркови дрехи и телефони - всичко. А тя е толкова малка...вече е готов материалист. Имам, обаче и друг пример - една моя близка, вече не толкова приятелка. Отгледана е от майка си. 1-ви учебен де, последен учебен ден, изпити, семестри, квартири - всичко майка и. Познава баща си, чуват се от време на време, но той не е дал нищо за нея, а тя е безразлична. Дали ще се чуят, дали не - няма значение. Вие имате предпоставките макар и разделени да намерите златната среда и вашия син да бъде както материално така и духовно осигурен. Единият помага с пари, другия с отделено време, възпитание, ценности. Да, твоята роля е по-трудна и по-тежка, но аз съм сигурна, че детето ти ако не сега, то след време ще може да осъзнае нещата и ще бъде благодарно. Всичко е във вашите ръце и няма да е лесно, но ще стане. Просто се опитвай по-често да мислиш през призмата на 4-годишно хлапе, опитвай се по-често да говориш с него, приятелски, не родителски и нещата ще се подредят. Вярвам, че ще стане...

# 10
  • София
  • Мнения: 17 884
Поли, много ти благодаря за обяснението!  Hug
Всъщност, разказното от теб доказва точно моята теза - че когато правиш това, което считаш за правилно, за децата си, след време те порастват, разбират и го оценяват.
Включването ти много ме зарадва, пак ти благодаря!   bouquet

Сънчо, прекалено се вторачваш в детайла, виж голямата картинка. Детето расте и разбира. Сега не е разбрал какво е станало с концерта, догодина ще разбере. Синът ми беше ужасно разочарован, че баща му отиде на концерта на AC/DC без него, а той е голям почитател и много искаше. Мота го баща му, че ще го води, няма да го води, измисли накрая някакво благовидно оправдание и не го взе. Само че детето вече мисли, разсъждава, събира две и две.
Спокойно! Ако даваш любов и грижа на детето си, нищо не може да го отдалечи от теб.

# 11
  • Мнения: 1 129
Поли, много ти благодаря за обяснението!  Hug
Всъщност, разказното от теб доказва точно моята теза - че когато правиш това, което считаш за правилно, за децата си, след време те порастват, разбират и го оценяват.
Включването ти много ме зарадва, пак ти благодаря!   bouquet

Сънчо, прекалено се вторачваш в детайла, виж голямата картинка. Детето расте и разбира. Сега не е разбрал какво е станало с концерта, догодина ще разбере. Синът ми беше ужасно разочарован, че баща му отиде на концерта на AC/DC без него, а той е голям почитател и много искаше. Мота го баща му, че ще го води, няма да го води, измисли накрая някакво благовидно оправдание и не го взе. Само че детето вече мисли, разсъждава, събира две и две.
Спокойно! Ако даваш любов и грижа на детето си, нищо не може да го отдалечи от теб.

Абсолютно! Радвам се, че съм останала правилно разбрана! Няма дете, което да порасте и да не оцени положените грижи и усилия от майка му!  Hug  bouquet

# 12
  • Мнения: 146
Нека оставим това как аз се чувствам. Благодаря за мнението и куража. Детето обаче става глезено, контакта с другите деца се нарушава, почти не иска да излиза. За мен е прекалено рано да бъде обсебен от света на компютрите. Скоро бяхме на един рожден ден, имаше много танци и игри, общо взето купон за децата. Две седмици след това беше и рожденният ден на Ники. Когато баща му се появи, той му грабна телефона и започна да играе. Отидохме в детския център и постоянно повтаряше как иска да си иде вкъщи. Стана ми много мъчно. Знам, че рано или късно нещата ще се наредят, но за всичко си има време, а с някои неща избързваме. Нека баща му му даде знанията си за кампютрите, но за мен е важно и да има контакт с децата, а както споменах все по-трудно се получава. Преди играеше с децата, сега не и предимно иска да седим вкъщи. Това от което ме боли, е че прекарва малко време с баща си, а то му влияе най-много, поне за сега. Ако изразя мнение, ще излезне, че се налагам, затова търся съвети. Млада съм и греша, нямам учебник, а ми е трудно. Не ме с страх да поискам мнение нито да призная собствените си грешки, мисля за детето си. Разбирам, че съм основната фигура във възпитанието му, факт е, че не знам какво да правя

# 13
  • София
  • Мнения: 17 884
Ако изразя мнение, ще излезне, че се налагам, затова търся съвети.

Каквото ще да излезне. Ти трябва да говориш с бащата, да му обясниш тези си притеснения, да му ги разкажеш на него всички тези неща, които споделяш с нас.
Най-вероятно той ще те обвини във всички грехове на света, но все нещичко ще чуе.
Следващият път пак ще говориш и пак нещичко ще чуе.
И така, това е, нямаш друг път и друг вариант за действие.

Примерно за рождения ден и телефона - в момента, в който го е взел, му го взимаш и го изпращаш да играе с децата. Сядаш до баща му, връщаш му телефона и му казваш - прибери го, моля те, че му е много интересно и няма да може да си види гостите, пък веднъж ги събираме на рожден ден; после ако искаш седнете на някоя пейка навън и му дай да си поиграе.
Виждаш ли нещо притеснително в този сценарий?

# 14
  • Мнения: 146
Ние взехме телефона, но асоциацията която прави е притеснителна. Искаше да се прибере, за да го заредим или за да играе на лаптопа. А и вече вниманието му е привлечено и не му беше интересно с децата. Няколко пъти си обу обувките и искаше да си ходи. Търся подхода, дано го намеря. Дано сте прави и един ден оцени усилията ми. Имам още време, просто искам да допускам по-малко грешки, а ситуацията е деликатна и търся най-разумното решение

Общи условия

Активация на акаунт