Става въпрос за мой много близък (не е родител, нито мой, нито на мъжа ми) - човек, когото много ценя и уважавам, и чиито чувства не искам да нараня по никакъв начин. Цял живот е шофирал, научил е и мен и половината ми братовчеди да караме... В момента е на 77 години. Наблюдавам го от доста време. Не вижда толкова добре, колкото преди. Реакциите му не са същите, както преди. Нищо не е същото. И няма как да бъде.
Първия ми порив беше, да подходя съвсем директно. Обаче ще се обиди. Дори да не го покаже, ще бъде наранен. И няма да спре да шофира. Напук, за да ми покаже, че не съм права.
Опитах по заобиколен начин: "Недей да идваш с колата, Х ще мине да те вземе, няма смисъл да разкарвате две коли!" или "Хайде да отидем с градския транспорт, хем да се разходим малко!" - отговора винаги е "Знаеш, че аз си ходя с моята кола и не обичам да съм зависим!" Ха сега де!
Много моля темата да не се превръща в критична за възрастните хора, те не са виновни за процесите, които се случват с телата им, това очаква и нас след време.
Въпросът е как безболезнено да им кажем/покажем, че с нежеланието си да променят навиците си, се превръщат в опасност на пътя и за себе си, и за околните. Без да нараняваме личното им достойнство и да не прозвучи като "Вече не ставаш"
Всеки споделен личен опит ще ми е от полза.