Публикувана: 6 авг. 2011, 05:21 ч.
Последно мнение: 6 ян. 2013, 12:10 ч.

Мъжът ми се изнесе.Как да се справя, с 2 год. дете съм?

34 250
413
1

# 45 10 септ. 2011, 11:29 ч.

София
Мнения: 55

Здравейте.
Искам да кажа, че ме интересува мнението на всички. Все пак нормално е в началото всеки да реагира по този начин. Може би преди и аз бих писала така, но когато ти стигне до главата е друго.
Затова исках с мъжът ми да не се разделяме , а и детето да има баща. Но той каза, че това е най малката причина /за болестта/ да сме заедно, след като не ме обича. Sad

# 46 10 септ. 2011, 11:40 ч.

Мнения: 549

Мила, сложен ти е казуса
Нали като близък и приятел помага със сметки, въпреки, че не е до теб? Детето пак има баща

Бих посетила психолог на твое място, мога да дам координати на лични.
Все пак е важно психически да издържиш, че сега си сама и да потърсиш начини как да се мобилизираш, спокойно да поставиш въпроси и да търсиш решение, поздравявам те, че вече правиш такива опити с тази тема, че си спокойна и внимателна в отговорите си тук

# 47 10 септ. 2011, 11:51 ч.

София
Мнения: 55

Мерси FALL. Simple Smile

В болницата си имаме психолог и другата седмица, ще отида, наистина имам нужда от него, а и той се занимава точно с нашите проблеми. Таткото засега идва и помага, но дано да не е временно.

# 48 10 септ. 2011, 18:14 ч.

Мнения: 79

Психологът със сигурност ще помогне.Там ще си отговориш на въпроси ,които ще ти помогнат да продължиш напред.

# 49 13 септ. 2011, 18:59 ч.

София
Мнения: 55

Здравейте. Wink

Днес бях при психолог, мина много добре. Ще ходя всяка седмица. Говорихме за раздялата, за болестта и за връзките по нататък, даже и за форумите в който пиша и т. н. Хубаво е , че отидох, мисля че доста ще ми помогне.

# 50 17 септ. 2011, 14:46 ч.

Мнения: 10 993

757575 за мен ти си герой, за това , че се бориш и не се предаваш - не познавам в реалния живот хора като теб. много ме впечатли твоята история, продължавай с терапия и с психолога - аз лично не бих могла да ти дам съвет как да кажеш на непознат мъж преди да правите секс, че си болна от СПИН - за съжаление моето мнение в междуличностните отношение е че реално няма любов - просто всичко е само интереси - някои да осигурява стандарта на живот, да забавлява половинката да няма право да е болна, тъжна винаги да е перфектна /говоря за жената/ - и в тази връзка мисля като теб - че понеже и двамата сте вирусоносители е хубаво да сте заедно и детето да има баща, но след като той не иска - нека прави каквото знае. Просто с този пост искам да ти кажа , че си много силна и заслужаваш възхищение - аз на твое място никога не бих родила дете, може би ако разбера подобно нещо ще изпадна в дълбока депресия и в крайна сметка бих се самоубила /аз съм си депресарка де/. Казвам ти моето мнение защото каза че искаш всякакви мнения , а не за да те натоварвам допълнително. Успех от мен

# 51 18 септ. 2011, 02:02 ч.

София
Мнения: 55

christina мерси Simple Smile

.

А това с депресията го минах преди 13 г. Спомням си, че се чудех дали има смисъл да си завърша следването, но ето минаха толкова години.

А за детето лекарите казаха, че са ми добри изследванията и и риска да се зарази е 1%

Беше ме страх МНОГО, но рискувах. И не съжалявам. Simple Smile

Надявам се само да живея повече за да го отгледам. Защото с ХИВ може да се живее мн. години, а с други болести и 1 г. е много.Но дано не се случва. Stop

# 52 18 септ. 2011, 19:29 ч.

Мнения: 549

Според мен имаш отличен план за начало.

Бих включила търсенето на място в ясла и работа като тема, и двете може да са дълги и сложни, особено ако предпочиташ да пазиш в тайна семейния си статус и здравословното си състояние и по тази причина не ползваш предимство за яслата.

Бих се разровила на твое място при трудност да я запишеш в ОДЗ би ли имала потенциално предимство и можеш ли да подадеш документи като за дете в риск - някакви работни групи имало, други деца биват приемани така.

Може би психологът в институцията има контакт със социални работници, които да ти дадат съвет?

# 53 19 септ. 2011, 20:43 ч.

София
Мнения: 55

Здравейте.
Днес бившият ми поиска 5000 лв. за нов бус. Аз нямам, но да искам от баща ми. Почти винаги когато му е давал не ги е връщал и съм ги събирала някакси. Чудя се как да постъпя? ooooh!

Ако не му дам ще спре сигурно да помага, ако пък ги дам може да не ги върне. Баща ми не знае, че сме разделени и не искам да му казвам, за да не ме накара да се прибера при него. И детето не е прието на ясла за да почна работа и да не съм зависима.
Какво мислите?
Предложете нещо, за да взема някакво решение?
Буса му трябва за работа, а стария се счупи.

# 54 19 септ. 2011, 21:12 ч.

Мнения: 549

Мила, ти шегуваш ли се, бе
Преди да се разделя с бившия ми, имахме идея да теглим пари на мое име. Не изтеглихме, защото на него му се видяха малко "абе поне 20 хиляди изтегли", казваше ми. Пак беше за работа.

Не си наясно според мен с кого си имаш работа. Преди вземал ли е пари или искал ли е услуги от други близки?

Моят бивш използва раждането на сина ни, за да изтегли няколко хиляди на името на майка си, уж много ни трябвала кола, и съответно я купи. Беше се приготвил после за втори кредит на мое име.

За яслата цитирам миналия си пост:

Цитат

Бих се разровила на твое място при трудност да я запишеш в ОДЗ би ли имала потенциално предимство и можеш ли да подадеш документи като за дете в риск - някакви работни групи имало, други деца биват приемани така.

Може би психологът в институцията има контакт със социални работници, които да ти дадат съвет?

# 55 19 септ. 2011, 21:24 ч.

София
Мнения: 55

В най най краен случай може да поиска от някой, но винаги е вземал от мен. Пък и кой ще му даде толкова, освен мен #Cussing out

Питала съм за предимства, нямам никакви, детето също. Sad

# 56 19 септ. 2011, 23:35 ч.

Мнения: 7 325

Той ако реши, че няма да ти помага и да му дадеш пари и да не му дадеш пак няма да го прави. Аз лично не бих дала независимо имам ли нямам ли, особено ако съм безработна, с малко дете и никакви установени отношения с човека който ги иска. Ако пък много искаш да му направиш услуга ( поради някакви твои си причини ), отивате при адвокат или нотариус и правите записна заповед, не че това ти дава кой знае какви гаранции че ще ти ги върне, но пак не е като да разчиташ на празни приказки. Много народ около мен изгоря с пари, някои и с много пари и за това съм много скептично настроена към всякакви такива „сделки“.

# 57 20 септ. 2011, 08:05 ч.

Мнения: 278

Днес 5000, утре 10000. Просто му откажи. Не си му длъжна, не се чувствай длъжна. Просто му кажи, че имаш други проблеми на главата. Той пак може да спре да помага, тези пари нищо не означават и не са гаранция, пък и ако заради парите спре да идва при детето си значи е абсолютен гъз и е добре да го разбереш по-навреме.

# 58 20 септ. 2011, 16:05 ч.

Мнения: 306

Отговаряш, че нямате възможност нито ти, нито баща ти. И държиш твърдо.Ако и преди си оправяла финансовите му проблеми и той е свикнал да разчита, трябва да го отучиш.

Мила, ти си между чука и наковалнята с този мъж и този баща. Не можеш вечно да криеш истината и ще си съсипеш нервите.
Как баща ти ще те накара да се прибереш???

# 59 20 септ. 2011, 17:52 ч.

Мнения: 549

Отначало като прочетох поста за 5000 лева или може да спре да помага, в мен веднага се промъкна съмнението - ако имаш близки, които са добре финансово и по свои причини държиш да пазиш положението си в тайна, ситуацията е много благоприятна за изнудване - ще си замълчи, ако му помагаш, ако не, нито ще помага, нито ще мълчи Rolling Eyes

Признавам, че е само на ниво подозрения. Със сигурност ще ти падне товар от гърба ако все пак се довериш на истински близък човек

Препоръчани теми

Как да продължим

Има ли вдовици/вдовци сред вас? 2

Ако пробват да ми вземат детето?

Консултации с адвокат

Причина:

Причина: