Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

Ритуали при смърт на човек

  • 160 492
  • 102
  •   1
Отговори
# 90
  • Мнения: 1 608
Значи по-добре всички да са кремирани. И без това скоро няма да има място за гробове.

# 91
  • с/у ОколоМръсТното
  • Мнения: 19 147
... В нета има много инфо за преходите и фазите след смъртта...

би ли ме насочила...  Hug

# 92
  • Мнения: 7 007
https://www.youtube.com/watch?v=JGxAf8Vrvjw

Това е видео на руската езотерична школа,в частност Левашов

Препоръчвам го защото нещата са обяснени почти на 100% в сравнение с другите подобни,но  уточнявам,че и тук както навсякъде,има необяснени и неизказани неща,има преиначени факти,но това е масовото положение..
Общо взето обаче,картинката е показана доста ясно,обяснени са и кремациите..


п.п.Уточнението го правя,защото когато човек се явява посредник на инфо,той носи отговорност за това каква информация разпространява,и аз съм наясно,че във видеото има откровени заблуди и манипулации,но както казах,така стоят нещата с всеки езотеричен материал.


Препоръчвам и тази тема,защото има претнциите да не е обвързана с нито една религиозна доктрина,езотерика,нюейдж,тао,дао,мао и прочее програми за майнд контрол..Общо взето само сухи факти,без украси и финтифлюшки


ТЕМА: СТАТИЯ: ЖИВОТ, СМЪРТ, РЕИНКАРНАЦИЯ И ВЪЗНЕСЕНИЕ НА ХОМО САПИЕНС ЕТИКУС
http://apocryphal-academy.com/index.php?topic=286.msg852#msg852

# 93
  • с/у ОколоМръсТното
  • Мнения: 19 147
мерси, Какво?  Hug

# 94
  • Мнения: 4
Аз също не пера и не чистя къщата в дните на смъртта на съпруга и сестра ми.
В нашия край има едни много натоварващи ритуали. Например  на другия ден след погребението се ходи на гроба още в тъмно и не се говори до там и до излизане от гробището. До 40-тия ден трябва да се отиде на 3 погребения или поне на едно.  Също толкова емоционално натоварващо изпитание е веднага след погребението да се канят близки вкъщи и да се слагат трапези. Макар и не много, но има и семейства, които  канят всички дошли на погребението в ресторант. При вас има ли ги тези  ритуали?

Това не го разбрах...Какво значи "трябва"? Трябва да почине твой познат, роднина или приятел, за да отидеш на погребение ли? Че и три...Или отиваш на поклонението на непознат човек, само и само да се изпълни поверието? А каква е логиката?  newsm78
[/quot]
Ходи се на първото погребение дори да не е на близък човек в района където е починал вашият роднина.
Например скъпата ми майчица почина днес и носих третини, ако някой почине трябва да отида да му запаля свещичка и ако съм забравила нещо да и изпратя по него. Това което е за нея трябва да го сложа при покойния ( в неговия ковчек) а което е за него се слага отделно при сладките който са оставени.

# 95
  • Мнения: 62
Съболезнования на всички, които са изгубили близки и скъпи хора. Аз преживях това на 11.11.2017г. - тогава загубих майка си. За 40 питах  по-възрастни хора и направих това, което ми казаха.  Сега искам да попитам нещо - какво се правят дрехите на починалия. Казват ми, че не е добре да се държат у дома, но сърце не ми дава да ги изхвърля в кофите за смет, а нямам познати, на които да ги дам. Говоря за нови и почти необличани дрехи и обувки.

# 96
  • София
  • Мнения: 1 474
Съболезнования на всички, които са изгубили близки и скъпи хора. Аз преживях това на 11.11.2017г. - тогава загубих майка си. За 40 питах  по-възрастни хора и направих това, което ми казаха.  Сега искам да попитам нещо - какво се правят дрехите на починалия. Казват ми, че не е добре да се държат у дома, но сърце не ми дава да ги изхвърля в кофите за смет, а нямам познати, на които да ги дам. Говоря за нови и почти необличани дрехи и обувки.
Ние на баба не сме изхвърлили нищо, а мина година и половина. Може да ги дадете за дарение някъде, периодично се събират такива дрехи. Или в H&M, за торба дрехи дават дори ваучер за отстъпка. Може и да си ги запазите, аз не съм много по суеверията. Някъде на таван, или мазе. Знам, че е трудно да се разделите с такива вещи, все пак нещо е останало, което Ви свързва с починалия.

# 97
  • Мнения: 10 066
Майка даде дрехи от татко на познат социално слаб мъж, плюс дрехи за бельо да си купи. Та може да се пита и някой обикалящ около контейнерите има ли нужда.
Съболезнования.

# 98
  • Мнения: 11
Днес почина хазяйката,но в другия си апартамент. Може ли в този в който живеем да се перем, къпем, да живеем нормално или тук също трябва да спазвам нещо.
Бях на 14г., когато дядо ми почина и се явих един ден за погребението му на другия ден бях на училище. Не помня много от ритуалите и т.н.

# 99
  • Мнения: 264
Пиша с огромна тъга...
Днес е третият ден, в който моя мил баща го няма... Чувствам огромно огризение и тежест, че последните си дни беше в болница... опитвахме се да му помогнем, но този път не успяхме... Изпратих го на преглед с мъжа ми, съвсем адекватен, в съзнание, говорещ (всъщност през цялото време, в което беше в болницата говореше и четеше), а на 5тия ден на изписването му ме гледаше с празен поглед, не можеше да ми каже почти нищо... мислех, че са го упоили, а той си отиваше... Въпреки всичко той успя и се прибра в родния ни дом при майка ми... Развълнува се и въпреки, че не ни говореше, ни прегръщаше и след това почина няколко часа по-късно... Всичко в мен ме боли... бясна съм и на лекарите, ако могат да се нарекат лекари... не ни казаха истината за състоянието му и ни лъжеха, че се подобрява... а реално са били последните му дни.. дни, които трябваше да бъде с нас..., а не там...
Баща ми почина на същия ден, в който преди 7 месеца почина детето ми (бебенцето ми почина внезапно в 37 седмица)... Агонията ми е огромна, но сякаш тя, моята малка принцеса, имаше нужда от него и си го прибра на същия ден, в който тя си отиде...
Липсват ми много... още не мога да повярвам, че вече няма да имам повикване "тати", че няма кой да ме нарече чедо...
Той не беше от вярващите и много мразеше всички тези религиозни неща и вярвания...
Ние покрихме също огледалата в нас, направихме т.н. пътничета (жито, хлаб и дребни неща, които се раздадоха на гробището), облякох  го и помагах да го изкъпаят. Приготвих ковчега му и преди да го положат в гадния, студен гроб, го завих и докоснах за последно... Не знам дали е редно, не ме и вълнува, но това бяха последните неща, които можех и направих за него с цялата признателност и болка... В ковчега сложих за моето момиче пюренце, за да я захрани...
Не знам дали има друг живот, но сутринта, в която баща ми се обади на мъжа ми да му каже, че не е добре и че трябва да отидем в болница, аз сънувах, че кърмя бебето си... за пръв път видях лицето й...

# 100
  • София
  • Мнения: 1 474
Пиша с огромна тъга...
Днес е третият ден, в който моя мил баща го няма... Чувствам огромно огризение и тежест, че последните си дни беше в болница... опитвахме се да му помогнем, но този път не успяхме... Изпратих го на преглед с мъжа ми, съвсем адекватен, в съзнание, говорещ (всъщност през цялото време, в което беше в болницата говореше и четеше), а на 5тия ден на изписването му ме гледаше с празен поглед, не можеше да ми каже почти нищо... мислех, че са го упоили, а той си отиваше... Въпреки всичко той успя и се прибра в родния ни дом при майка ми... Развълнува се и въпреки, че не ни говореше, ни прегръщаше и след това почина няколко часа по-късно... Всичко в мен ме боли... бясна съм и на лекарите, ако могат да се нарекат лекари... не ни казаха истината за състоянието му и ни лъжеха, че се подобрява... а реално са били последните му дни.. дни, които трябваше да бъде с нас..., а не там...
Баща ми почина на същия ден, в който преди 7 месеца почина детето ми (бебенцето ми почина внезапно в 37 седмица)... Агонията ми е огромна, но сякаш тя, моята малка принцеса, имаше нужда от него и си го прибра на същия ден, в който тя си отиде...
Липсват ми много... още не мога да повярвам, че вече няма да имам повикване "тати", че няма кой да ме нарече чедо...
Той не беше от вярващите и много мразеше всички тези религиозни неща и вярвания...
Ние покрихме също огледалата в нас, направихме т.н. пътничета (жито, хлаб и дребни неща, които се раздадоха на гробището), облякох  го и помагах да го изкъпаят. Приготвих ковчега му и преди да го положат в гадния, студен гроб, го завих и докоснах за последно... Не знам дали е редно, не ме и вълнува, но това бяха последните неща, които можех и направих за него с цялата признателност и болка... В ковчега сложих за моето момиче пюренце, за да я захрани...
Не знам дали има друг живот, но сутринта, в която баща ми се обади на мъжа ми да му каже, че не е добре и че трябва да отидем в болница, аз сънувах, че кърмя бебето си... за пръв път видях лицето й...
Моите съболезнования за загубите Ви. Много мъка сте преживяли. Едва ли има думи, които да Ви утешат в този момент. Може би това, че сте го споделили тук Ви е донесло някаква утеха. Пожелавам Ви да се съвземете по-скоро от тази трагедия и да си имате бебенце в най-скоро време. То няма да Ви накара да забравите старото, но ще Ви донесе утеха и радост, и ще осмисли живота Ви.

# 101
  • Мнения: 566
Здравейте! Преди няколко дена почина баба ми и ми е много болно, че не се сбогувах с нея. Някъде във форума бях чела за ритуал на 40-те на гроба с бутилка вино, че ще може да видиш духа на починалия. Някак си искам да я усетя и видя. Някой чувал ли е подобно нещо?

# 102
  • Варна
  • Мнения: 583
Е, то и в нета да прочетеш, ще видиш, че помена за 40 е най-важен.
https://novinar21.com/187/40-dni-pomen-nekrolozi-stihove/ -ето статия, където са описани класическите "правила". В някои краища, може да има и друи традиции, но описаното е навсякъде.

Общи условия

Активация на акаунт