В класа има побойник (кои стратегии работят)

Две келешчета тормозеха дъщеря ми - не я биеха, но я обиждаха много сериозно. Веднага реагирах като лично се срещнах с майките и на двамата. Първата беше изумена, че синът и може да се държи така, защото "той само с момчета се държи така, с момичетата бил кавалер". Другата майка си подбра синчето с шамари. След това говорих с класната, която почна да ми се оплаква колко лоши били четвъртокласниците и как тя не можела да ги овладее. Твърдо и заявих, че ако не може да овладее банда 10 годишни келеши, ще се наложи да си поговорим с директорката и инспектората. Аз съм член на училищното настоятелство и може би това хвана дикиш. Повече никой не си позволи да я тормози. Иначе, ако беше продължило и аз щях да продължа с директора, инспекторт и т.н.

Схемата: 1. Разговор с класната; 2. Разговор с директора; 3. Сигнал в Инспектората, обаче не винаги действа. Племенницата (шестокласничка) беше тормозена, че носи очила включително юнакът, който я беше тормозил беше и хвърлял очилата на земята. Майката чинно беше преминала през цялата схема - класен, директор и т.н. без резултат. Най-накрая лично ошамари в училищния двор този юнак пред всичките му авери и тормозът повече не се повтори. Това разбира се е супер крайна мярка, но когато по цивилизован начин не могат да се решат нещата се налага и друг подход.

Роднината ти е имала късмет, че родителите на ошамареното дете не са я помъркали по полиция и съдилища за побой над малолетен, че тогава щеше да види! И то побой пред свидетели.

Да, и аз това си мислех. Аз само за въпроса към една примадона "Защо проявяваш агресия към дъщеря ми и я унижаваш непрекъснато?" си отнесох разправия с въпросната институция...  Абсолютен късмет си е наистина. Но пък съм и съгласна с Ян@, че

    За агресивните деца определено трябват мерки, които да решат проблема, а не просто да го ''замажат''. Както каза някой по-назад- ако не се намери отдушник на тази агресия, децата ще продължават да тормозят.
    За мен е странно как един учител може да не направи нищо... В тази възраст би трябвало по-лесно да успее да реши проблема, но е хубаво да се работи за изглаждане на отношенията, а не да има ''караница'' и последвала забрана, защото те ще ''важат'' само за училище. А много често училищните свади се пренасят и извън пределите на институцията.
    Много е трудно да се повлияе, когато проблемът се корени в семейството. Ако родителите се интересуват (много често са безразлични), може да се говори с тях агресивното дете да бъде записано на спорт или някакво друго занимание, където да влага тази енергия. Може на някои да им се стори странно и глупаво, но в повечето случаи помага.
    Интересувайте се какво се случва в час, защото децата често са тормозени не само физически, а и психически. В много случаи учителят не забелязва (което пак ме учудва). Родителят също разбира след доста време ( не винаги, но в повечето случаи децата не обичат да говорят за тези неща, чак когато не могат да издържат вече) А училището се превръща в много неприятно място, ако не можеш да се чувстваш спокоен, сигурен и ако не цари добра атмосфера.
    В случая с конкретното дете- задължително говори с учителката. Тя е тази, която трябва да сплоти децата ( ако побойникът и детенцето, за което пишеш, са от един клас). Към деца се подхожда с добро, за да имат хубав пример, изпусне ли му се края- тогава се налага да използваш по-груби методи, а това може да ги ''озлоби'' още повече, да повлияе още по-лошо на отношенията им.

Когато агресията е от деца към деца, то всички са потърпевши. Основно това е работа на училищния психолог и класния ръководител. Ако се съмнявате, че разговор с тях ще доведе до успех, то моят съвет е сигналите да се пускат в писмен вид с входящ номер до директора на училището. Така няма как да отминат агресията като незначителна, защото им ясно, че следващият сигнал може да не е само до училищното ръководство, а до инспектората и отдел "Закрила на детето".

Класната.... тя е най-дълго сред тези деца и тя може да повлияе.
Как говеда в 8-ми, 9-ти клас при едни учители гък не се чуваше, а при други, учителят не се чуваше.
Моя мъж се изрази грубо и цветисто, че "овчаря не си гледа стадото". Може и да е наясно със ситуацията, но да не иска да предпреме нищо.

Редът са го написали по-нагоре.
Аз бих тръгнала по него.
Само не бих чакала много.
Ако класната не се отнесе сериозно,
направо при директора.

Саморазправата не е добър вариант.
Все пак са деца.По добре да се търси контакт в родителите.


Кому е нужно толкова грубост?

И аз се виждам в чудо по тоя въпрос. Синът ми е във ІІ клас. От малък си е аутсайдер - все е сам, няма приятели, прави се на палячо, за да привлече внимание. Мислех, че с времето ще преодолее тази криза, обаче уви - нещата се задълбочават. Другите са на групички, моят комуникира с 1-2 деца. Като цяло долавям, че се чувства "отстранен". Класната твърди, че е дете-дразнител, а аз смятам, че търси внимание. Вече не ми издържат нервите. Има едно дете, което си има банда, но еднолично го напада редовно /по думите на моя син/. Говорих с майката. Тя естествено брани детето си, макар да твърди, че му знае слабото място, но подчертава, че моят е нападателят, а синът ми твърди обратното. Напрежението ескалира с всеки изминал ден все повече и повече. Не знам как да постъпя. Моля ви, дайте ми съвет! Идеята ми е да преместя сина си в друго училище, забелязвам, че с нови деца в парка се запознава и комуникира добре, но тук остана изолиран и като цяло това му пречи. Няма гаранция, че няма да има агресивно дете и на другото място, а и не знам какво точно се случва в училище, не съм допусната до "кухнята". Дали другата майка е права, моят ли е побойникът или той е потърпевш. Склонна съм да повярвам на детето си, защото другото е обкръжено от поддръжници, които го стимулират, а детето ми е почти все само. Приемам съвети, също и критики, защото явно и в мен има огромна доза вина.

 mama_ziana, смяната на училището е стъпка, и то нелоша, макар за мнозина да е вид отстъпление.
Само че, премести ли се детето, няма гаранция за липсата на повторение на сегашната ситуация.
Трябва да изчистите преди всичко причините в поведението на сина ви, които довеждат до отношенията към и от страна на детето. Или с малко думи казано- защо не се обърнете към психолог, с когото да поговорите?

Записвам се да следя.
По-късно ще споделя опит с решение проблеми (извинете, спешни задачи) - не са панацея, но могат да се вземат идеи.

За съжаление нищо не може да се направи, това е истината, като минала през това 2 пъти.
Или трябва да се премести детето (това направихме в по-малките класове) или да се научи тотално да игнорира и отсвирва агресора, докато загуби интерес (това успя да го постигне като по-голям, в 6-7 клас).
Иначе през всичко описано сме минали, нищо.

От опит, това е верният път.
Ще добавя само щрихи.
1. Реагира се незабвано - до 1 седмица. Много родители на тормозени деца отлагат и чакат - честно не ги разбирам.
Имахме случай в 6 клас - майката на "агресора" 6 месеца не знаеше за проблема. Когато разбра вдигна грандиозен скандал и с право - тя всеки ден сутрин и вечер беше в същото училище, за да води и взема малкото си дете. Госпожите са я поздравявали, но не са сметнали за необходимо да й кажат за проблема.
Е, тогава на РС дружно четохме правилника на "школото". Пишеше, че родителите се уведомяват "своевременно" - цирк, слушахме за тези скъпи "разговори по Жисиемите" и т.н.
1а. Заедно можем повече - проучвам дали има и други тормозени деца и недоволни родители, говоря с тях, за да вземем мерки заедно. Съмишленици могат да са не само родители на жертвите, но и на палавите деца. Например имапалав лидер и подгласници - деца, които го следват. Ами майката на един "подгласник" беше по-крайна от мене. Казваше "не искам да се води по чужд акъл".
2. До 4 клас най-важна е класната. Ако тя увърта, казва "пас" - конфликтът няма да се реши. Тогава бих преместила детето незабавно. Е нашата класна не беше такава, така че заедно търсехме решение.
3. На стъпка 1. Разговор с класната - с нейно съдействие моля за: родителска среща с класа или разговор с родителите на другото дете. При разговора трябва да се съчетаят емпатия с другото семейство и твърдост за търсене на решение. От моя опит - искала съм палавото дете да почне терапия със специалист. При отказ - обяснявам следващите стъпки - точките mom + организиране на още недоволни родители.

Дето му викат на английски TIPS: винаги е добре да предварително да си знаете правата, т.е норамативната рамка - запознаване с правилник на училището, Закона за народна просвета, ППЗНП и т.н.
Дума дупка не прави. Затова за важните неща трябват писмени до оказателства - писма с входящи номера, водене на протоколи за срещи и т.н.
Звучи сложно, но на практика не е така. От опит - пускате мейл до директор с молба за среща и информирате, че ще водите протоколчик. Не само по Коледа стават чудеса.

Личен опит - обсъждане с родителите на целия  клас е най-доброто решение. Децата ни са заедно по 1/2 или цял ден, нормално е заедно да търсим решение. Дори да не успеем, има вторичен ефект - родителите говорят с децата.
За горния случай в 6 клас - след РС децата сами намериха решение. След обсъждането на РС, предполагам, че всикчи родители са говорили с децата си
Всъщност палавият момък физически беше много дребен и тормозеше най-дребното момиче. Не знам дали е от значение, но в класа момичетата бяха малцинство - само 9 от 28.
Девойките организираха "жива охрана" на тормозеното момиче - поне 2 момичета винаги бяха с нея.
Палавият момък беше пробвал старите номера - опит за вербална или физическа агресия.
Обаче жертвата има защитници. Срам ме е да призная, но самият агресор беше ошамарен 1-2 пъти  от -момичетата (напомням, че той физически беше много дребен). В този момент се събуждаше кавалерското чувство в малките мъже от класа им - те прекратяваха разправията и набиваха канчето на "агресора" - пич, нали знаеш, че жени не се бият.
Срам не срам, но трябва да призная - децата сами намериха решение за 2 седмици.

Допълвам се - има деца, които не успяват да комуникират добре с връстниците си. В описания случай тормозеното момиче беше от тях. Според думите на моето дете, тя не е умеела да слуша и да разбира другите момиче (нали бяха малко и "ние, момичетата" беше изключително важно), не се вписва в предствите "за бест френд фор евър". ОК, тя е различна, но това не е причина  да бъде обиждана и тормозена. Понякога децата са по-мъдри от нас.

Имах съученик, когото повечето момчета от класа тормозеха ежедневно. Биеха се, закачаха го, а той беше тих, затворен. Премести се в друго училище, виждаше се, че не издържа на отношението и явно родителите му са предприели тази стъпка. След време научихме, че се е самоубил. Не мисля, че някое от 'лекенцата', които се гавреха с него навремето, осъзнават,че са допринесли за това. Още имам буца на гърлото като се сетя, а минаха повече от 15 години... Нямам спомен някой да е предприемал нещо - учители, директор...

И аз мисля, че трябва да се предприеме нещо; че детето трябва да се защити. Може да звучи крайно, но няма да го пусна и на занятия, докато нещата не се решат.