Висше образование

Проблемът е че тези, които трябва да вземат мерки, за да се промени нещо в образованието си слагат тапи на ушите и за тези изследвания, освен някоя статия тук там не се говори и не се пише.
Вижте пък ако бяхме на някое по предно място щяха да се скъсват да го казват.
Имам чуството че успелите български деца по разни състезания и други такива мероприятия, го правят въпреки и не с помощ от училището.Най-много тук там да има по някоя бяла лястовица учител, който наистина може да бъде наречен така, а не просто длъжност.

Оххххх... Вече не съм действащ учител и се опитвам да бъда по - дистанцирана, ама....защо не се замислите и върху някои такива подробности:
Ще говоря само за БЕЛ и грамотността, защото за останалите науки не съм достатъчно компетентна да се изказвам. Та....
1. Вярно е, че съвременното поколение е ужасно неграмотно. Всеки се мъчи да хвърли вината върху училището и учителите, но....
 - Защо не знаят значението на думи, които са в масова употреба? Защо не могат да четат гладко, а сричат дори в 12- ти клас? Защо не знаят елементарни правописни правила и предизвикват възмущение и смях с правописа си?
 -Ще отговоря на тези въпроси: не знаят значението на думите, защото не четат изобщо. Сричат като първолаци, защото не са отваряли книга в живота си. Не знаят елементарни правописни правила, защото изобщо не са си направили труда да ги чуят и запомнят. Още по - малко да ги прочетат в учебниците си. Там ги пише! Не се иска велико логическо мислене, за да се ограмотиш, само елементарно желание. И някакво чувство за собствено достойнство.
2. Какво да кажем за успелите(грамотните) деца? Само едно нещо ги отличава от незнаещите. Поискали са да научат. И са отворили ушите си, когато учителите им са обяснявали. В училище, в школата, на СИП, ЗИП и където още може да се научи нещо.

 А тези, дето печелят награди от международни състезания, не бих казала, че сами са се подготвили за тях...  Но те имат и потенциал. На някои Бог дал повече...
 Америка ще бъде догонена и изпреварена, когато престанем да се напъваме да искаме нашето гардже да е гений и признаем, че едни са по - умни от други. Както и да създадем условия на по - умните да вървят напред, да решават нещата и да дърпат останалите. Аз обаче досега не съм срещала родител, който да каже, че това са възможностите на детето му. Всяко отроче е генийче в очите на мама и тати, нищо че е тъпо като коркова тапа. Бая ще тичаме още след хАмерикаТА.

 

Не мога да се съглася с всичко написано.
Сега от децата се изисква много по-високо ниво на владеене на материята по БЕЛ, отколкото е необходимо за съответната възраст и то става, разбира се, за сметка на друго.
Отделя се ужасно много време да овладеят разни морфеми, съставни именни сказуеми и не помня вече какво, а в същото време синът ми в последните две години не е учил нито едно стихотворение наизуст по заръка от училище, а когато се опитах да му прочета изразително един текст, той беше възмутен, че му се смеят, ако така чете в училище.
Пък аз помня колко много четяхме и рецитирахме в училище, ако сега училището не го изисква от учениците, по-голямата част от тях е съвсем естествено да не се натискат сами да го правят.
Есета и съчинения синът ми пише по кой ли не предмет,  дори по ИТ, но не и по БЕЛ. Поне не и преди и  в 6-ти клас.
С преразкази - няколко броя годишно се учи писмено да пресъздаде нечии чужди мисли, но не го учат в училище да изразява собствените си такива.
Дори преди уроците по литература на тема което и да е произведение учителката не изисква от тях да прочетат произведението, не обсъждат самото произведение, а по една глава от него и то най-често за домашна работа, сами, без учител, който да ги насочва и коригира.
Децата ни предимно се самообразоват,  не мисля, че трябва  да им придиряме много, те са деца, толкоз могат.

Не са само шепа-две децата с потенциал, училището трябва да помага на учениците да развиват конкретните си способности, а не да им пречи.
Умните и талантливи деца на България не може да са само 50 или 100, и то все математици, нали? Под печелене на международни състезания предполагам това имате предвид.
Просто най-доброто училище за математици е от 5-ти клас.
Ако има точно толкова добро училище, но за деца, на които им се отдава география например, то съм сигурна, че ще се окаже, че децата ни умеят да печелят и такива състезания.
За мен всичко опира до образователната система и нейната все по-голяма немощ, особено в среден курс.

Ми аз да питам един елементарен въпрос бившата учителка, може ли?
Как един сричащ като първокласник е стигнал до заветния 12-ти клас?
Как се допускат да преминат в по-горен курс деца с пропуски?
Кой е виновен? Пак родителите ли....?

Казват че България е Страната на Кривите Огледала, но поживе ли човек  малко в тази страна  си задава въпроса огледалата ли са криви или ние ?

Да, истина е че образователната система е "изкривена", но тя е част от обществената която също е "изкривена".  "Изкривените' системи деформират човека а учителите , учениците и родителите са интегрална част от същата тази обществена система. И става така че те ни лъжат, че ни учат, ние ги лъжем, че се учим и че умът ни става за нещо.    Трънения венец на лъжата наречена образование са близо 60 ВУЗ, които в по голямата си част раждат мъртвите души на образованието. Всички патологически лъжат, но и всички така и благородно си вярват.   Тази българска митомания изопачава действителността за да я направи по поносима, защото не само огледалата, но и ние самите сме криви..    
Да не забравяме, че не е глупав този, който го лъжат, глупав е този, който си мисли че му вярват !

Целта на преразказа не е да се преразказват чужди мисли, а да се запомня и възпроизвежда текст. Истината е обезпокояваща - много ученици не могат да възпроизведат текст, защото докато го прочетат, или по - точно докато го сричат, забравят какво е било в началото Други пък не могат да преценят кое е важно и запомнят някоя подробност, а важното в текста им убягва. Мъчат се да ги научат чрез преразказване.
Стихотворения се учат и сега наизуст, може би някои учители го подминават, но това не е обичайната практика.
Произведенията трябва да се прочетат през лятото или преди да започне анализирането им. Изискването да са прочетени произведенията се подразбира. Не знам как се анализира нещо, чието съдържание е непознато... Четене се учи до 3 -ти клас и до тогава се чете в час.
Анализират се ключовите глави от големите произведения, малките се анализират цялостно от учител. Поне при по - малките ученици. При големите се прави дискусия. Така е в повечето училища, където има такава възможност. Не навсякъде  на учителя  се дава шанс да работи.
Още веднъж: на способните и мотивираните трябва да се създадат условия да вървят напред, а не да бъдат спъвани от убиващите времето си в "даскало".

П.П. Въпросите за завършаващите неграмотници трябва да бъдат зададени на МОМН. Не мога да не призная, мъчат се да прокарат нещо като граница - в 10 -ти клас да завършват отегчените от образованието, а до 12-ти да карат желаещите да продължат нагоре. Не знам доколко ще има смисъл...

Виждал съм такъв списък на произведения.  Децата трябва да са тренирали speed reading за да могат да изпълнят безмислената задача. И всичко това във века на заливащата ни информация (интернет, кабелна телевизия, CD и DVD, mp3 и пр. други носители, книги бесселъри и пр). Две книги да се прочетат е постижение а не цял списък от класическа л-ра.
Обемът и изискванията на учебния материал въобще не са съобразени с новото време. Това е само част от голямата измама а след като една глупост влече след себе си още няколко други, можете да си представите какво следва. .

Подкрепям plamenhk!  Не е възможно да се прочете всичко. Например за Под игото тази година предприех следното - гледахме филма 2 пъти ( двата варианта) и след това прочете по два пъти главите, които се учат: Радини вълнения и представлението. При всичките непознати думи задачата не беше много лека.
Считам че неправилно се подхожда: не трябва да се дава Йовков - разкази, а конкретни 3-4 разказа- останалото да е по желание. Скептична съм и към това какво разбират бъдещите шестокласници от Бранислав Нушич - автобиография - например

Не знам да има списъци с невъзможни за изчитане книги, освен ако някой колега не се е престарал... Някои от "книгите" са всъщност стихотворения, които се четат за 10 мин. Далече съм от мисълта да се чете цяло лято класика и да не остане на децата време за предпочитани заглавия. Такова нещо и няма. Но във века на интернет хората трябва да продължат да четат. Нищо не може да измести книгите. Те са от малкото непреходни неща в живота и жалко за всеки, който не го разбира. Как трябва да изглежда обемът на учебния материал по БЕЛ? Какви да са изискванията, за да отговарят на новото време? Какво ни остава, след като обучението по този предмет приключи? Остава това, че пишем грамотно на родния си език. Остава отношението към книгите. Точно това правят образователните системи на всички държави - ограмотяват хората на родния им език и създават отношение към четенето. Тази задача не е безсмислена, дори във века на информацията. Малко култура не вреди  
П.П. Не съм чула американските и английските ученици да се оплакват от Шекспир, а той е "по -архаичен" от Вазов. Но си го четат...

1.Разликата е в натовареността на децата , в нивото и обема на знанията спрямо възраста, както и  % на възприеманата информация към преподавания материал.
Отделен въпрос са и учебниците.
Западните деца учат много по малко и много по лек материал от нашите. Освен това методиката е насочена към решаването на проблемите т.е. към самостоятелно мислене.

2. Безмислено  е  защото практически е неизпълнима т.е детето не може да прочете ВСИЧКИТЕ книги. Лично аз съм видал подобен "ферман" преди няколко години.    Безмислието се заключава в неизпълнението а не в ползата от четенето.
Според мен акцентът вече  трябва да се поставя, особенно в началният стадий, върху четенето а не върху българската литература. За мен по приемливо е децата да прочетат повече л-ра която ги влече отколкото почти нищо, но българска.

Ако трябва някого да обвинявам това са "другарите' от министерството - останалите се приспособяват и се стараят да изпълняват заданията според силите си и възможностите без да влизат в конфликт със страните на образователния процвс. Такава политика на компромиси поражда и голявата лъжа наречена образование.

Напротив - има безумни списъци-това казах и по-горе: Е. Пелин - разкази, Йовков - разкази, I T.N.T КАКВО да четеш по този списък по-напред?

Да не би пък Шекспир в оригинал да е по-лесен и разбираем за съвременните ученици в Англия?! И защо трябва да ни е задължително лесно и задължително супер интересно, за да четем един автор?!
Когато се чете дадена класика, се чете не само за удоволствие, а и за обща култура.

unadaptable, няма да се съглася с теб по няколко причини.

Това съвременно поколение се състои от твоето, моето ит.н. дете.Не мисля че трябва да хвърляме вината върху тях, те са тези, които се оправят относно обучението в този свят, който им създават учителите и родителите.

Не се обиждай, но това което пишеш го чувам от всяка учителка по език било български или чужд и то доста години-все едно и също, добре като сте толкова недоволни от другарите в министерството, учебниците лоши, децата не учат, не четат и всички тези стандартни реплики, които едва ли има тук родител, който да не ги чува постоянно по родителски срещи.Много ми е изтъркано вече, мсе едно и също. Какво правите,вие като учители за целта, единствено се обединявате за стачки, а за това което ни интересува нас родителите и би трябвало да интересува министерството че качеството на образованието е ниско какво правят учителите.Оправдания не ми се слушат. Има ли желание има и начин може да си го намери всеки.
За съжаление има една изчезваща порода учители, които нито имат проблеми с дисциплината, нито им пречи някой, те просто си вършат работа и са си намерили начина и да си ограмотят учениците и да ги научат да решават задачи и каквото е необходимо по конкретния предмет.

Да слушам постоянно колко сте натоварени, колко е трудно, с колко бюрократски неща товарят учителите, когато има резон съм съгласна, но за съжаление все по-рядко виждам такъв.

От другата страна сме ние родителите- хора също всякакви всеки с вижданията си и с изискванията си, които в по-голямата си част също работят.Кои се справят отлично като родители, кой добре, кой както може.

Та децата в тая ситуация нямат никаква вина.

А знаеш ли кой е проблемът според мен за да не могат да се възпроизвеждат текстовете от учениците, че учителите по БЕЛ в голямата ди част са администратори, не визирам теб, нито те припознавам, просто го казвам като родител.

Всичко учители от начален курс та до гимназията повтарят едно и също децата трябва да се научат да пишат и т.н. да не преразказвам всеки родител ги знае репликите едни и същи са.
В началните класове акцента е върху ограмотяването.После в 5 клас вече имат 5 часа български, в гимназията стават 2.Та това обучение по БЕЛ явно в по-голямата си част трябва да се извършва вкъщи. Всичките видове преразкази и съчинения просто се преподават като видове в клас, дават се за домашни, които в много редки случаи се проверяват от учителите, най-много се чекира има ли го няма ли го и от дъжд на вятър да се вземат подборно 2-3 за проверка за оценка. Едно класно в срока, някой по съвестен учител и контролно  ще направи и провери.Не желая да слагам тук така модните тестове, с които учителите пълнят голяма част от часовете си.
Та кога точно да се научат децата да пишат.Те могат да си пишат една камара преразкази вкъщи, но ако мама и тате са инжинери, какво правим в горните класове.Все пак не у всяко дете се крие талантливо перо.Няма насоки от учители, какво се случва просто да си пише ли за да каже че е написало необходимата бройка преразкази, която се предполага че е нужна.

Та как стоят нещата от гледна точка на родителите - или оставят децата сами да се оправят колкото могат, едни се справят други не, други помагат, трети понеже виждат че детето има нужда от помощ, но те по някаква причина не могат да му я дадат наемат частен учител, което не биха правили, ако тази помощ може да им се даде в училище.
И така навлизаме в омагьосания кръг кучетата си лаят кервана си върви, все някой друг е виновен.

А имам желание нещата поне малко да се попроменят, а не да карам пак за трети път училище, за да не попаднат децата ми в определението неграмотници.




Благодаря за линковете за изследването PISA, изчетох ги всичките.

Както е видно то обхваща една доста голяма част ученици и има сериозна валидност и представителност.А в случая, че някой някъде е спечелил някое състезание няма никакво значение.Тези деца са изключение от правилото на общата неграмотност.

В 6-ти клас се анализира по една глава от произведение, само от най-голямата тухла са 2 глави, както и разкази в съкратен вариант, не в оригинал, което само по себе си ми изглежда странно, но съм сигурна, че има някакво разумно обяснение, както и всичко останало.
За сметка на това произведенията за анализ са около 20, има и още десетина стихотворения и песни.
"Малкият принц", "Под игото", "Клетниците" "История славянобългарска"....
Литературните въпроси след урока са 20-30, то само за да ги прочетеш отива един учебен час, камо ли да остане време за анализ.
И това при два часа седмично литература.
Ами класни, контролни, преразкази, обобщения, устни изпитвания? Поне за половината неща не стига време, ако ще и на едно произведение да се отделят само по два учебни часа.

Книгите са четени преди месеци, синът ми прочете всичко през лятото, сега сме декември, след два месеца ще стигнат до "Под игото" - около половин година ще да стане след прочита, надявам се не се очаква от него да си го препрочете пак набързо, преди урока.
А и за какъв дявол  в 6-ти клас на юруш ще анализира "Под игото" и "Малкият принц", след което ще държи изпит в 7-ми клас на преразказ, а той за три месеца училище е направил само един - и то като класна работа
От всичко по малко  и нито едно качествено - така ми излежда цялата тая работа.

Съгласна съм и със zari, децата ни не упражняват писане под никаква форма - дали ще е преразказ, дали ще е есе, дали ще е писмено изпитване по история, география....нищо. Много се усладиха на много учители тестовете и ефектът е налице.

Интересно, преди 20-30 години как не бяха безумни списъците? От времето, когато аз четох Йовков и Елин Пелин в края на 80те досега не ми е известно да са публикувани нови, неизвестни техни произведения? "Злак" и "изгора" бяха също толкова архаични думи тогава, колкото и сега. Разликата беше, че тогава като деца бяхме изложени на българско класическо кино и на български народни приказки от малки. Ако на десет знаех що е то комита и какво е байрактар, то беше, защото бях гледала Капитан Петко Войвода - както и всички останали деца. А ако знаех какво е порязаница, нощви и кютук, то е, защото родителите ми четяха приказки от Ангел Каралийчев и ме водеха на екскурзии по възрожденски музеи. За речника ми имат заслуга главно те, с избора на литература и преживявания в детските ми години. Не си спомням количествата българска класика да са ми пречили да си чета Карл Май и Агата Кристи тогава, или пък да се интересувам от нинджи и междузвездни войни, но оставам с впечатлението, че сега много пречат на четенето по интернет.

Що се отнася до безсмисленото натоварване на децата за възрастта им... погледнете пак класациите по ПИЗА. Няма как да не ви направи впечатление, че за 2009 сред първите три страни по всички показатели са Япония и Южна Корея. Не знам колко информация имате за натовареността на децата в тамошните училища, но мога да ви уверя, че е в пъти по-голяма от тази в българските. За насоченост към самостоятелно мислене пък изобщо да не говорим. Не им пречи, явно.

Мисля, че наистина има доста прехвърляне на топката от родители към училище и обратно. Истината е, че сегашното поколение млади учители вече са от хората, които минаха през образователната ни система след 89та, с всички произтичащи от това последствия - липса на дисциплина, текучество на учители, непрекъснато сменящи се учебни визии и планове, бедност, пълен хаос в ценностната система и прочие. Колко от вас могат да се похвалят с учители под 30-те, които пишат без правописни грешки? Така че учителите често са слабо звено във веригата. А нито учебните планове, нито обучението им са на достатъчно ниво, за да компенсират липсващи умения. Но пък и родителите не винаги качествено държат фронта си - сред моите познати, поне, определено се смята за много по-важно детето да вземе сертификат на Кеймбридж, отколкото да прочете Иван Вазов. Нищо лошо в сертификатите, но не виждам защо трябва въпросът да е "или-или" а да не се търсят начини да се свършат и двете неща. Отговорът обикновено е, че просто второто не е важно, не е ценност. Надали има смисъл да цитирам купищата умни хора, които са се изказвали по въпроса за народите, които не познават собствената си история...