Педито обаче ми каза от понеделник да започна с плодовото сокче,но според мен май е рано и няма да я послушам.Вие как мислите?
Биха ни и двете инжекции-плака милата,но сега спинка.Дано да няма проблеми

! Няма да се оправдавам пред строя, защо ме нямаше напоследък в редиците, че не го преживявам това място като другарски съд
. С някои се засичам във фейса, но все пак реших да се отчета и тук за тези които ме търсят по форумските ширини (Зелда
така да се каже направо си бях вдигнала гълъбите, барабар с гълъбарника и ги пусках да оакват само социалната мрежа
. За сега Анна не ме е поплесквала още, но прави всичко възможно да ме извади от вселенското спокойствие и баланс, които се опитвам да постигна от равноденствието насам
. Та, тя му отговаря- "не, тате, не настоявай, моля те, не настоявай!"
. Ох, да ви кажа преди да се роди Катерина, най-големият ми страх беше, че Анна ще се окаже всъщност кроткото ми дете. Е, Господ е милостив и ако това ми бебе сега беше първо, щях да искам поне още 3-4
. Не ме разбирайте погрешно! Анна е прекрасна...сигурно аз съм виновна и го отдавам на състава на кърмата ми по нейно време- сходен е бил с ракетното гориво
. Ако все пак се размина с диабета, то ме чака сериозно и редовно посещение на дебелариумите, тъй като дори и сега гъза ми взима завоя минута след, а шкембето минута пред мен 

не мога да повярвам,че още има педиатри,които го препоръчват 
няма лошо в това,че си ударила шамар по дупето-мнго пъти съм казвала на мъжът ми, вместо да изнася тиради на Лили и да я заплашва,че ако още веднъж направи еди си какво,ще я удари....ами просто да я удари по дупето и да се свършва. на него ще му олекне, тя ще се разреве и след 10 минути двамата ще са прегърнати и ще се извиняват един на друг . ти си добра майка, автентична и човешка с твоите емоции и слабости. а съчувствоето и влизането в положение е нещо,което се учи.бъди откровена с детето си и му кажи,че ти е трудно, че ти е тежко, обидно и те натъжава нейното поведение и че цялата тази ситуация може да се преодолее,ако всички положите усилия
На фона на всички тези хубави новини и прекрасен ден, сега ни подхванаха коликите и следобеда се очертава по-тежък, но няма как.

Най-вече от ефектите от погачата. Чак се замислям, дали да си спретвам въобще такава в понеделник..



А аз съм от хората, които изяждат максимум два шоколада на година и около пет вафли. Не че не са ми вкусни, като си взема с апетит си ги хапвам, но просто не се сещам да си купувам. Явно нямам нужда от такова чудо. И като видях купищата кутии със сладости...
...ние предимно се наказваме
Днес мозъкът ми не функционира правилно.
Според мен е прекалено рано и може би в крайни случаи или при проблем да се даде малко ама да се почне по принцип, ми се вижда нередно. 
), че ако не ползваш няма да имаш бръчки на врата 
Нашите погачи ще са две - една в събота, една в неделя, че много приятелки, много нещо
Мъжът ми работи на смени и понякога съм ей така
Станалото станало, въпросът е занапред как да предотвратим това да се случва... И аз тупкам малката, а не знам дали ще ми повярвате, но до раждането на бебето не й бях посягала... И така, казаха ми, че в тази книга - "Изкуството да бъдеш родител" имало много адекватни съвети за това как да се преборим с ревността. И сега я чета, та да видим има ли светлина в тунела...