Бият ли се близнаците ви?

Дж-то е права, абсолютен стереотип е, че близнаците трябва да са еднакви във всичко 

Моите сега са в по-кротък период, което значи, че се сдърпват и следва физически контакт 2-3 пъти на ден. Много са сладки вече, защото разбират много неща и девойката му казва "Ох, удари ме! Аз съм по-нежничка!" и след малко му шибне нещо по главата.
Веднъж така звески го захапа за гърдите, като кобричка се спусна. Той много плака, вдигам му блузката да видя какви са пораженията, синьо посиняло. А тя надзърта и супер искрено и с най-нежно заинтересования си глас казва "Ох, миличък, къде си се ударил?".
Но като цяло той е инициатор на конфликтите, много често я тормози, дори имам чувството че от скука може да го правят.

Май и в тази тема става дума за разделянето - категорично съм за, когато започне да се открояват аргесор/жертва. Това никому не е полезно. Подтисканото дете разцъфва, когато е само

Когато бяха малки, макар и да се посбиваха за минута не съм си помисляла да ги разделя в градината или началните класове в у-ще.ПТе самите постоянно се търсеха , та дори и за една порция бой дет се вика.Примерно единия , ако е болен ,седи вкъщи другия не иска без него.Сега са в осми клас и сами поискаха да са в отделни у-та.Единия по върви след брат си и му досажда.Разговор който дочувам м/у двамата преди няколко месеца:Остави ме, писна ми само при мен да се вреш!!!След някоя година, като почна да правя секс пак ли ще ми досаждаш?????
Моите е абсурдно да ги накараш да се облекат еднакво.Това няма как да стане.Може би ако им дам по 100 лв на глава евентуално биха се съгласили да излезнат еднакво облечени, но не повече от 30 минути.

Май нещо с моите не е наред. . Много се кефят като излизат поотделно. Не сме имали драми, че искат и другия да е. Питат за другарчето, посещат се 2-3 пъти, но много спокойно приемат раздялата. Дори понякога те избират да се разделят, според това, което им се прави.

Ти пък сега.Нищо им няма на децата.Като сложиш и факта, че са от различен пол е нормално всеки да е ориентирам към различни интереси.

ми и моите са така, никави драми, даже понякога само си го искат да са отделно.

И аз съм против дълготрайното разделяне (различни групи, класове и т.н.), но краткотрайното върши чудеса. Но моите никога до сега не са се били. Може би, ако много се бият има смисъл да са разделени през деня.

Боят и караницата за всичко са ежедневие. 
Нямам възможност да ги разделям сега, преди като по-малки съм ги делила и хем се търсят, хем им е по-добре така, защото получават повече внимание.  После се гушкат и си разказват кой как е прекарал, говорят си по телефона, абе мила картинка и тиха  .

И ние наскоро влязохме в периода на агресията една към друга. Валерия хапе сестра си, от седмица Михаела и носи синия отпечатък от зъбите и на бедрото си. Това удари, блъскане и скубане им е ежедневие. От няколко дни Михаела навлезе и в т. нар. "бебешки пубертет" сякаш ми смениха детето от раз. Тръшкане и противене на всичко, не желае да спи нощем или спи при мама и тате тя а ние я пазим от смачкване и почти няма сън  Скоро очаквам това включване и от сестра и.
Децата растат и се променят просто 

И моите деца се ступват редовно и интересното е,че става буквално за секунди и често пред очите ми.
Емма е тази,която налага повече Дара,но тя ядоса ли се става страшно.Мисля,че е нормално и на тях не им е лесно с тази непрестанна конкуренция,започнала още с вътреутробното им развитие.Моите деца нямат проблеми с други деца,не са агресивни към тях,не се бият,нямат проблеми в детската,но когато изпаднат в крив период едва ги разтървавам и докато се извиняват една на друга пак се сбиват.
Забелязала съм,че при моите деца сбиванията стават най-често когато са нервни,изморени,гладни или превъзбудени от нови впечетления( пътуваме често).
Изказвам лично мнение-не мисля,че в нашия случай ступванията са повод за раздяла,няма жертва и и никой не е потиснат.Раздялата на този етап би ги потиснала и ще се чудят защо съм направила така и как да им кажа,че тска пише в доста книги  .Моите деца са много различни физически и по характер ,с много различни интереси и кръг от приятелчета.В същото време много се грижат една за друга и имат нужда една от друга,но не изпадат в паника ако изкарат ден по отделно с мен и баща им.Мисля,че раздялата ще настъпи естествено в по-късен етап,когато се оформят интересите им.Не бих ги държала в едно училище само заради удобство.
Моите деца никога не се бият в училище или навън.На последната родителска среща учителката ичм ми каза ни в клин,ни в ръкав без да съм я питала,че другата година в предучилищна трябва(must)да ги разделя,защото така се правило И защото тя така чела-ами да си гледа работата

за много години  само усмивки ви желая през новата 2012
при нас положението се подобри драстично откакто ги записах на различен спорт, Тони ходи на хандбал, а Теди на модерни танци

Като по малки рядко се случваше да се сбият ,но сега 7г-ни става доста често иначе към други деца са толкова добрички и наивни че чак се дразня понякога ,а за разделяне до скоро и дума не даваха да се каже винаги навсякъде все са били заедно до миналата год декември месец едната се разболя от шарка и другата трябваше да ходи на у-ще отначало и беше малко гадно но като и казах че тя ще има отговорността да ни носи домашните и да обяснява какво са правили в клас го прие много добре

Ох, ние сега минахме в друга фаза.Този който биеше, сега престана,но пък отиде в другата крайност-жалва се за щяло и не щяло.А другият пък започна да се възползва от липсата на ответна реакция и го дразни тенденциозно.Виктор стигна до там че и в градината,когато го удрят децата ,се разплаква и не реагира.А до преди 3 месеца само някой да му каже нещо обидно и го е ступал.
Аз ли нещо не намирам точният метод или дето ми ще си е човек на крайностите.
От агресивен стана потърпевш.

Мойте редовно си се посбиват,а за някоя играчка,за кой да ме гушне пръв дребни неща,но не се сбиват сериозно. Когато сме вън и понеже Ники е по-срамежлив и свит и ако някое дете му направи нещо, Алекс веднага скача да хапе детето. Никога не съм ги мислила да ги разделям,защото ако не са заедно е едно пискане,един рев,постоянно питане къде е другия. Един ден заведох на лекар Алекс и седим в чакалнята и той рев и аз звъннах на мъжа ми той даде Ники на телефона и си говорят нещо там и си плачат и двамата по телефона.

Аз имам един друг въпрос малката като я донесохме вкъщи от болницата и я показахме на момчетата все се опитват да я удрят . И вече два месеца все я пазя някой от близнаците да не я удари. Не я харесват,не ми дават да я гушна,като я гушна рев,сълзи,тръшкане. Пълен ужас е. Дали ревнуват и кога ще отмине периода и аз какво трябва да направя ?

много им е малка  разликата.ревнуват ще им мине, ама не знам кога.Моите са с голяма разлика и умират за брат си.При нас проблема е, че много го дразнят, а и то й мн им досажда.Те са на 15 той на 2.