Можеш да отнесеш кутия бонбони или бисквити. Някои така носят на панихида, но не е задължително
- Публикувана: 7 дек. 2011, 21:13 ч.
- Последно мнение: 18 апр. 2024, 16:32 ч.
Майка ти почина - преодоляхте ли го?
Събитието мина.В крайна сметка занесох шоколадови ролца с крем.Бяхме 4 жени.Познатата ми беше подготвила обяд-месо,фасулена салата и сърми.За десерт баница и домашна торта (която съпруга и много обичал).Друга жена беше занесла кекс.
Жената запали свещ и в една купа преля вино и вода,после всички един по един направихме същото и се прекръстихме за бог да го прости.Свещичката беше оставена да гори на масата през време на целия обяд.
Наистина тъжно е така да изчезне внезапно най-близкия човек от живота ти....и нищо не може да заеме тая празнота.
Жената запали свещ и в една купа преля вино и вода,после всички един по един направихме същото и се прекръстихме за бог да го прости.Свещичката беше оставена да гори на масата през време на целия обяд.
Наистина тъжно е така да изчезне внезапно най-близкия човек от живота ти....и нищо не може да заеме тая празнота.
Преди време заглавието на тази тема ме подтискаше в този иначе весел подфоум... Но се случи и на мен. Изгубих майка си преди 10 дни. Неочаквано на 57 години. Сякаш някой ми я открадна...Страх ме да не потъна в мъката. Страх ме е за баща ми, който остава сам вкъщи. Страх ме е и съжалявам, че не успя да се срещне наживо с приятелката на брат ми. А вечер децата ми сядат на прозореца и започват да разговарят с баба им на небето...сърцето ми се къса!
Как да продължа напред?
Как да продължа напред?
Аз бих посъветвала преди да се вслушаш в съветите за продължаване напред, които са неминуемо най-добрият съвет, да си дадеш малко време, за да си потъжиш. Болката, мъката и липсата ще са цял живот в теб, но наистина си дай време да осъзнаеш какво се е случило и да поскърбиш.
Така ще е. Аз на мама на гроба не съм ходила над две години, от третия й месец някъде. Гадно е, тежко е ама ... Живот.
Аз бях стигнала до страшна комбинация от бира и глад - кеф. После и приятеля си погребах, три месеца след мама, и бях ударила дъното докато не се появи приятел да ме зашливи виртуално и да почна да се стягам.
Гадно, тъжно и ... убийствено е ама няма смисъл да се пада до там
Аз бях стигнала до страшна комбинация от бира и глад - кеф. После и приятеля си погребах, три месеца след мама, и бях ударила дъното докато не се появи приятел да ме зашливи виртуално и да почна да се стягам.
Гадно, тъжно и ... убийствено е ама няма смисъл да се пада до там
Нека и аз да се разпиша. Майка ми почина неочаквано на 04.03 т. г. от инфаркт. Казвам неочаквано, защото беше на крак до самия инфаркт. Аз бързо се възстанових, за баща ми незнам. Понякога я сънувам, а отделно знам, че мама е винаги с мен. Лошото е, че смъртта на мама отключи някои странни занимания, но ми доставя удоволствие да ги правя.
Сънувах я. Толкова тежък сън, цялата болка и мъка се върнаха. Скоро е датата - 6 години. Едвам дишам... Сънувах, че тя е в болница в София, а аз едва ли не съм я забравила. Забавлявам се с някакво момче. И баща ми идва притеснен и започва да стяга един куфар. И аз му казах - ще ходиш при майка, нали? Майка е зле, нали? И той мълчи. Показа ми някакво писмо, което докторите са пратили за влошеното й състояние - многобройните лоши новини, чути приживе, явно цял живот ще ме преследват... Отидох при нея в съня си, спеше някак сгърчена от болка, по корем. Преживях отново най-страшното - страха, че скоро ще я загубя...
Много ми е зле в момента, не мога да се успокоя. Шест години явно са крайно недостатъчни за преодоляването...
Много ми е зле в момента, не мога да се успокоя. Шест години явно са крайно недостатъчни за преодоляването...
OnDiNe_ , Бил ти дала съвет, както са ти казали да запалиш свещ, както и да напръскаш със светена вода във вас, възглавница, стени, всичко , няколко капчици. Приготви й любимото ястие или се нахрани в любимо нейно заведение. Купи си любимият й парфюмен аромат, отиди на театър.. Мисълта ми е да направиш неща материални или не, които на нея са й харесвали, които са я карали да се чувства щастлива !
Да ви кажа честно, момичета - не мога. Мислех, че времето ще ме излекува, но не би. Аз все още съм в периода на потискането на чувствата, избягването на всичко, свързано с нея. Ако ми замирише на парфюма й, имам чувството, че ще умра. Нищо не съм преживяла и нищо не съм преодоляла - явно травмата ми е прекалено голяма. Не че не живея живота си и не съм продължила напред, но тази тема ми е табу, защото рухвам. Дори и сега, когато понечих да ви обясня защо, се спрях. Бях ходила на психолог преди години - специален за драми и травми. Самият той ми каза, че тази врата трябва да бъде отваряна много бавно и внимателно, защото ще направим големи поражения. Така и не стигнахме го там да съм готова.
Та така...След 6 дни имаме помен...Създавам си някакъв вътрешен бункер, до колкото мога и минавам през това, пред което трябва да мина. Искам да мога - да подам, да я спомена, да направя баница нещо...но никога не намирам сили. Смъртта й беше много жестока - повече, отколкото моята душа успя да понесе. А бяхме прекалено силно душевно свързани.
Та така...След 6 дни имаме помен...Създавам си някакъв вътрешен бункер, до колкото мога и минавам през това, пред което трябва да мина. Искам да мога - да подам, да я спомена, да направя баница нещо...но никога не намирам сили. Смъртта й беше много жестока - повече, отколкото моята душа успя да понесе. А бяхме прекалено силно душевно свързани.
Скоро стават 8 години, докато го пиша не мога да повярвам и продължавам да пресмятам, толкова са... дълго време имах усещането, че просто е отишла някъде и скоро ще се върне. Ужасно много ми липсва, особено като си помисля, че не можа да види внучките си, почина на 45г. от рак на гърдата. Все си мечтаеше как някой ден когато имам деца ще им шие и плете дрешки, ще им се радва, ще ми помага...
Точно такова е усещането, че са си отишли за малко. Баща ми почина скоро и непрекъснато имам чувството, че ще влезе в стаята. Уж приех доста спокойно смъртта му, на доста години си отиде, но на Никулден се скъсах от плач. Не мога да си представя, че това вече не е празник в нашата къща, тъжно ми беше и от мълчащият телефон. Обикновено почваше да звъни в ранни зори, всички го поздравяваха, а сега ходя да паля свещи.
При мен скоро ще станат 2 години.Много ми липсва,поплаквам си честичко.За нея Коледа беше любим празник,събирахме се всички-елха,подаръци и т.н.Тази година у нас е по-същия начин,ще сготвя и вкусни неща.Но тъгата е дълбоко в мен и не си отива.Мисля,че никога няма да си отиде