Viviana91, благодаря за написаното! Разтърси ме! Почувствах се все едно бях там. Така почина и свекърва ми - в ръцете ми, осъзнавайки края, борейки се за глътка въздух, благодарна, че сме край нея и в същото време беше един миг, пронизващ, безнадежден и безвъзвратно завинаги.
- Публикувана: 7 дек. 2011, 21:13 ч.
- Последно мнение: 22 апр. 2024, 08:46 ч.
Майка ти почина - преодоляхте ли го?
Здравейте, отдавна не съм влизала във форума ! Съжалявам за вашите близки, много е трудно, болката е голяма ! Аз също загубих баща ми преди по малко от два месеца. Не мога да се съвзема, много ми е трудно, отиде си от ковид в болницата само за 6 дни престой там, не го видях цяла седмица, мислих си, дали ще го видя пак. Болката е огромна, беше сам там и никой не държеше ръката му когато си отиде. Чувствам вина, че го заведохме в болницата, той всячески искаше да излезе, казваше, че не е болен и са му надписали изследванията, че нищо му няма, не беше спокоен там, влезна в общо добро състояние, през цялото време го чувах по два пъти на ден, звучеше добре, но беше изнервен, искаше да се прибира. На петия ден не знам как се влошил вечерта, на другия ден на обяд почина, за първи път сутринта не го чух, защото казаха, че е с маска и не трябва да го притесняваме, на обяд почина . Имах надежда, че ще се оправи, защото като цяло беше добре, решихме да влезе заради проблемите му с разширени вени по краката . Не го вярвам, че моят силен татко си отиде, много страдам и на моменти забравям за децата си . Обвинявам се за влизането му в болницата и краят му там, това ме разкъсва, въпреки, че осъзнавам, няма връщане назад !!
Днес излезе нова песен на любимата група посветена на роднина починала от рак. И това така ме бутна ... Само факта, че детето ми е вкъщи ми пречи да крещя от болка. Но сълзите ми се стичат, стичат ... и няма спиране.
Лесно е когато умишлено блокираш спомените, адско е когато някой ти ги върне.
Лесно е когато умишлено блокираш спомените, адско е когато някой ти ги върне.
Спомням си как в един голям магазин пуснаха по тонколоните песента на Ерик Клептън Tears in Heaven и аз просто не успях да спра сълзите. Беше много тежък момент, дни след като бях погребала мама. Изключително тъжна песен (Клептън я е писал за сина си, който е починал) и в този момент сякаш ми бръкна в душата. Наближава рождения ми ден. Това е денят, в който се чувствам най-свързана с майка ми и болезнено ми липсва. Трудно ми е да съм весела и да празнувам. И не го правя. А вече минаха почти 11 години. Струва ми се, че животът ми се раздели на времето преди и времето след като тя умря. Преди бях много по-различна. От една страна, сякаш времето спря в този момент и за мен. Животът ми някак продължава, дните си вървят, но вътре в мен сякаш стои една огромна дупка.
Малко след Задушница събрах сили и най-сетне отидох на гроба й. Все едно ме чакаше... Попочистих, запалих свещички, занесох кафе ('да изпием по кафенце'). А тя ми се усмихваше от паметника. Без да се усетя, съм стояла 2 часа. След това ми стана едно спокойно, тръгнах си смирена и за пръв път от много време спах непробудно през нощта. Може би защото "видях" мама... Много ми липсва....
Гледам дъщеря ми и виждам, че прилича на нея - очите, нослето, косата. Никога не е виждала баба си, а отмята непокорните кичури със същия кокетен жест, също като нея обича малки уникални бижута и има невероятно добър вкус за дрехи, движи се с онази гъвкава котешка походка... Все си казвам, че си внушавам, че се вторачвам в болката си, но всеки ден дъщеря ми ми напомня за нея...
На всичкото отгоре, наскоро бяхме на екскурзия, отбихме се в малко манастирче. Децата ме чакаха на сянка в двора, влязох в прихлупената църквичка. След малко 3-годишният ми син изникна зад гърба ми, започна да сочи иконите и да ме пита за имената. Като стигна до Дева Мария му казах, че това е майката на Исус. "Знам - каза - той е много добър." " "Ти откъде знаеш?" - засмях се. "Познавам ги". "Виждал си ги в друга църква ли?" "Не, познавам ги, говорил съм с тях. Видях и баба. Тя ми махаше, много е хубава и се усмихва." - млъкна и излезе. Реших, че ме е напекло слънцето, качих ги в колата и се прибрахме право вкъщи...
На всичкото отгоре, наскоро бяхме на екскурзия, отбихме се в малко манастирче. Децата ме чакаха на сянка в двора, влязох в прихлупената църквичка. След малко 3-годишният ми син изникна зад гърба ми, започна да сочи иконите и да ме пита за имената. Като стигна до Дева Мария му казах, че това е майката на Исус. "Знам - каза - той е много добър." " "Ти откъде знаеш?" - засмях се. "Познавам ги". "Виждал си ги в друга църква ли?" "Не, познавам ги, говорил съм с тях. Видях и баба. Тя ми махаше, много е хубава и се усмихва." - млъкна и излезе. Реших, че ме е напекло слънцето, качих ги в колата и се прибрахме право вкъщи...
Съжалявам за мъката на всички!
Моята мила майчица почина на 03.07 след 2 години боледуване от рак. Тя бе най-добрия ми приятел. Тя бе и сърцето на семейството ни и без нея всичко се разпада.
От една страна осъзнавам, че се отърва, защото бяха адски мъки и болки
От друга страна, не мога да възприема липсата и - няма вече кой да ме посрещне, да ми даде съвет, нищо... Мисля си как няма да е тук нито когато един ден дай Боже се омъжа, нито доживя внуци, а така искаше.... Нямам възможност да се отпусна, защото трябва да се грижа за баба ми и дядо ми. Баща ми е бита карта и няма на кого да разчитам. Чувствам се объркана и изгубена, чакам да се чуем по телефона и да ми даде съвет, но я няма
Моята мила майчица почина на 03.07 след 2 години боледуване от рак. Тя бе най-добрия ми приятел. Тя бе и сърцето на семейството ни и без нея всичко се разпада.
От една страна осъзнавам, че се отърва, защото бяха адски мъки и болки
От друга страна, не мога да възприема липсата и - няма вече кой да ме посрещне, да ми даде съвет, нищо... Мисля си как няма да е тук нито когато един ден дай Боже се омъжа, нито доживя внуци, а така искаше.... Нямам възможност да се отпусна, защото трябва да се грижа за баба ми и дядо ми. Баща ми е бита карта и няма на кого да разчитам. Чувствам се объркана и изгубена, чакам да се чуем по телефона и да ми даде съвет, но я няма
Йоана, кураж! Прегръщам те! Моята баба също е жива (майката на майка ми), а 15 години преди майка ми погреба и мъжа си и другата си дъщеря. Не ми създава особени грижи, но е много особена да не кажа по-силна дума. Надявам се да се справя сама и това е, чуваме се по телефона, ходя да я видя от време на време.
Още веднъж прегръдки! 🤗🤗🤗
Още веднъж прегръдки! 🤗🤗🤗
Съболезнования, Йоана. Не се затваряй и се грижи за себе си. Сигурно се чувстваш като опустошена. Грижите за баба и дядо ще ти помогнат до някъде, но не забравяй, че имаш и свой живот. Гледай да имаш приятели, да излизаш, защото мъката може да е обсебваща и в един момент да няма друго след всички тези години грижи.