Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

Майка ти почина - преодоляхте ли го?

  • 205 988
  • 1 587
  •   1
Отговори
# 1 530
  • София
  • Мнения: 12 209
И аз съм от скоро и без майка и бе татко, няма още 40 дни , а ми липсват ужасно, кошмар е, сякаш сънувам, не вярвам, яд ме е ,че ме оставиха. С майка все бяхме на нож, но не сме се делили, това ни е първата раздяла, все още тръгвам да им нося нещо и се разплаквам. Надявам се да са по- добре там горе и да са ми простили. Сега се чувствам не успяла в отговорността и грижите си към тях, че ги изгубих от новата болест   ,не успяха да се преборят

Моите съболезнования.
Не се товари с тези мисли, макар самата аз да продължавам да мисля дали успях да направя всичко, за да помогна на мама. Тя почина на 4 март от ковид в "Пирогов". По същото време татко беше в друга болница с ковид. Той оцеля. Много е тежко и с времето не става по-добре. Но няма какво да ти прощават, сигурна съм, че си направила всичко, което си могла.

# 1 531
  • Мнения: 3 139
Съболезнования и за твоята майчица, тежко е много , тежи ми , едва сега ми идват други идеи за това как можех да я спася, може би. И се чудя дали направих всичко преди това .

# 1 532
  • София
  • Мнения: 12 209
Съболезнования и за твоята майчица, тежко е много , тежи ми , едва сега ми идват други идеи за това как можех да я спася, може би. И се чудя дали направих всичко преди това .

Направила си. Не се измъчвай, достатъчно е тежко и без тези мисли.
Никой няма да ни отговори защо.
Но е факт, че смъртта на мама ме промени много. И не знам дали някога ще приживея тази загуба.

# 1 533
  • в очите на дъщеря ми
  • Мнения: 1 114
Не се преживява Nana истината е, че ставаш друг човек..

# 1 534
  • София
  • Мнения: 12 209
Не се преживява Nana истината е, че ставаш друг човек..

Да, така е. Не съм и няма да бъда същата. Липсата й е толкова голяма, толкова ежесекундна, че дори ми е трудно да гледам снимката й. Още не мога да изтрия номера й от телефона си, въпреки че самите ние с мъжа ми го закрихме. Но...не мога. И понеже си отиде от ковид, спрях да комуникирам и с всички, които отричат съществуването на болестта. На мен душата ми изгоря, а те се подиграват...

# 1 535
  • Мнения: 183
Съболезнования и за твоята майчица, тежко е много , тежи ми , едва сега ми идват други идеи за това как можех да я спася, може би. И се чудя дали направих всичко преди това .

Уви, няма давност за тези въпроси....човъркат, тормозят. Даже си мисля, че с времето, когато човек успява да се отърси от трагичните обстоятелства около загубата и погледне по-трезво на картинката, на решенията, които са довели до този развой, терзанията стават още по-натрапчиви...Да не говорим, че колебанията могат да продължат и след това, когато на плещите ни натежава задължението да уреждаме някои дела, битовизми, да поддържаме отношения....Трудно е, мъката по майката е просто дълбока резка, която разцепва всичко на преди и след

# 1 536
  • Мнения: 4 845
Мама си отиде преди много години в 23:50 във вчерашния ден. Всяка година на 29 ноември когато погледна часовника ми минава мисълта "Не още, в този час още живееше... преди години...".
Почивай в мир, мамо! Аз съм добре, обичам те...

# 1 537
  • Мнения: 2 013
Мама си отиде преди много години в 23:50 във вчерашния ден. Всяка година на 29 ноември когато погледна часовника ми минава мисълта "Не още, в този час още живееше... преди години...".
Почивай в мир, мамо! Аз съм добре, обичам те...
Прегръдка! 🤗

# 1 538
  • sofia
  • Мнения: 3 201
Силвиана, и моята майка си тръгна на вчерашния ден...преди 33 години...Беше на 31...
Много ми е тежко през ноември...мразя този месец...
Най-тъжно ми е, че бях много малка и нямах възможност да опозная мама. Но пък, всеки спомен, всеки съвет, всяка прегръдка, пазя като скъпоценен камък в сърцето си...Не съм религиозна, но искам да вярвам, че някой ден ще се срещнем отново...

# 1 539
  • в очите на дъщеря ми
  • Мнения: 1 114
Ох, момичета....Sleepy Sleepy

# 1 540
  • София
  • Мнения: 12 209
Сънувах мама. За първи път, откакто е починала. Вече почти 9 месеца.
Сънувах я жива, но през цялото време знаех, че ще умре. И най-вече сънувах почерка й, беше написала бележка. Сега обаче, като се събудих, буцата в гърлото ми е толкова голяма, че едвам дишам

# 1 541
  • Мнения: 3 139
Това сигурно означава,че горе е добре, не плачи, може би за това идва рядко да я видиш,  защото те вижда,че страдаш много след среща. И аз сънувах мама и татко,сънувах ги ,че спяха в къщи   и исках да ги събудя да разбера как са после погалих татко и го питах как е, каза че е добре и ми се усмихна, посегнах и към мама, но не даде да я пипна, може би защото си отиде от ковид.

# 1 542
  • София
  • Мнения: 12 209
Аз никога не помня сънища, затова и не знам дали сънувам. Много много рядко, когато явно сънувам точно преди да се събудя, помня някакви частички от съня. Така явно е станало и днес.
Даже в момента пак не мога да кажа, че съм я сънувала така ярко да я видя. Но примерно помня, че я видях как стои пред мен - фигурата й - и аз си мисля колко е заприличала на баба - нейната майка. Не знам, не съм експерт по сънища, но те и двете са постоянно в мислите ми, затова и сигурно подсъзнанието ми така пречупва нещата.

# 1 543
  • Мнения: 7
Как се справяте с коледните празници? Бъдни Вечер винаги е бил любим празник, обаче сега хич не ми е празнично. Тия Коледни светлинки ме отвращават и лично бих искала да не правя нищо. Разбира се има други близки хора и не мога просто да се затворя, но не знам каква маска трябва да си сложа.

# 1 544
  • sofia
  • Мнения: 3 201
Разбирам те.
С времето обаче, някак правя любимите гозби на близките, които вече ги няма, спомням си хубавите моменти, които сме имали по празниците. Това ме кара да чувствам, че някъде, някога ги е имало и ги има, докато си спомням за тях. Традициите, които сме имали, предавам на детето си.

Общи условия

Активация на акаунт