hristoff, много съжалявам за майка ти. Всичко се е случило толкова наскоро, съвсем естествено е да се чувстваш толкова зле. Ще поутихнат нещата. Но погледни от друга страна: имали сте толкова силна връзка с майка ти, обич, доверие, споделяне, разбиране. Приеми го като дар и бъди благодарен за това. Толкова хора тук дори във форума се оплакват от студенина и безразличие, не си говорят с майките си от години. Е, от тази гледна точка, не си ли от щастливците? Гледай напред, толкова си млад и със сигурност ти предстоят много хубави неща! Прегръдка 🤗
- Публикувана: 7 дек. 2011, 21:13 ч.
- Последно мнение: 22 апр. 2024, 08:46 ч.
Майка ти почина - преодоляхте ли го?
Съболезнования :/ днес стават три години , откакто за последно й чух гласа по телефона - имах смс, че няма да може да донесе баница за внучка си, която бе едва на година...обадих й се и разбрах, че е я болницата и тогава започна кошмарът. Често се обвинявам дали взехме правилните решения през 20те дена , които бе в болница и се питам дали не е можело да сторим повече :/ уви, не мисля, че човек може да се бори срещу съдбата. Колко ще те успокои не знам , но това се случи още преди да има Ковид и има много и различни болести и състояния, дори най-елементарни като камък в жлъчката, които могат да сложат край на човешкия живот. Не се забравя, но се продължава. Мразех като ми казваха "бъди силна" , но наистина това е начинът . Колкото до ваксината - можеш само да предполаш и да се измъчваш щеше ли да има ефект, или нямаше - всичко е до организъм, не се измъчвай и с това 
Hristoff, съболезнования за загубата ти. Тежка е загубата , и повярвай всички се чувстваме по този начин с обвиненията и размисли какво още е можело да се направи, безсънието и мъката. Това което се е случило при вас е абсолютно еднакви с моята ситуация. Една седмица докато майка беше в болница треперех по цял ден от страх и притеснение ,това са най- тежките ми дни в живота , после два месеца плач и нерви. Трудно ще ни мине, но не се обвинявай, този вирус е кошмар
Hristoff, съболезнования за загубата ти. За разлика от всички, които са ти писали преди мен, ще ти кажа нещо друго, вероятно няма да го приемеш, но го казвам с най-добри чувства, подплатени с тежка лична равносметка. Мисля, че си прекалено привързан към майка ти за човек в зряла възраст. Не е добре за млад човек да контактува само със семейството си. Приеми това като знак от съдбата да започнеш нов живот и да обърнеш друга страница, да станеш близък с други хора, да създадеш собствено семейство. Приеми го като свобода. Съжалявам, сигурно няма да се приеме добре моето мнение точно в тази тема. Не бих искала да пиша за неща които са прекалено лични, затова няма да обяснявам. Вярвай ми, че пиша след много тежка загуба, след която безкрайно трудно се съвземам.
Hristoff, съболезнования за загубата ти. За разлика от всички, които са ти писали преди мен, ще ти кажа нещо друго, вероятно няма да го приемеш, но го казвам с най-добри чувства, подплатени с тежка лична равносметка. Мисля, че си прекалено привързан към майка ти за човек в зряла възраст. Не е добре за млад човек да контактува само със семейството си. Приеми това като знак от съдбата да започнеш нов живот и да обърнеш друга страница, да станеш близък с други хора, да създадеш собствено семейство. Приеми го като свобода. Съжалявам, сигурно няма да се приеме добре моето мнение точно в тази тема. Не бих искала да пиша за неща които са прекалено лични, затова няма да обяснявам. Вярвай ми, че пиша след много тежка загуба, след която безкрайно трудно се съвземам.
Вие ми четете мислите просто!!
Съгласна съм с всичко казано.. И моят съвет би бил същият ...
Аз също загубих майка си, когато бях на 26 и нещото, което много ми помогна беше комуникацията с хора - ежедневна!
За семейството ни ще е първа Коледа без майка. Поканих баща ми и баба ми на гости, засега ми отказаха. Наскоро загубих и бременност. Много тегаво време от годината...
Какъв труден период, стана ми мъчно за теб. Прегръдки!
И аз ще бъда сама, за пръв път през живота си. Близките ми решиха, че след загубата няма да се събираме, защото ще бъде като помен.
Е, това вече не бих го приела..
Как няма да се съберете и вие ще сте сама?
Звучи ми като самобичуване...честно!
Когато мама почина, освен, че не носих черно, защото много мразех, ходих на работа, излизах ( не на бар да танцувам!!!) и прочее..
Сигурна съм, че починалите ни близки не биха искали да ни е толкова самотно и тъжна на такива светли празници ...
Не зависи от мен. А на мен също не ми се ходи никъде, надявам се, че с времето нещата ще се поуталожат. В случая не става въпрос за майка ми, загубата ми е много по-тежка, наистина ме срази.
Когато майка ни почина малко преди Коледа , аз се бях сринала психически. Докато беше болна, бях силната сестра и се грижех за всичко. После обаче сестра ми се стегна и ни събра за Коледа, направи някакви неща за ядене - на което аз не бях способна. От мен ако зависеше, нямаше да има никакъв "празник", но тя като го направи добих надежда, че пак можем да сме семейство.